В продължение на повече от 5 години Брендън Брайънт работел в голям колкото каравана контейнер без прозорци. Климатикът бил настроен на точно 17 градуса и, от съображения за сигурност, вратата не се отваряла. Брайънт и колегите му седели пред 14 компютърни монитора и четири клавиатури. Когато той натиснел бутон в Ню Мексико, някой на другия край на света умирал.
Контейнерът е своеобразният „мозък" на безпилотен ударен самолет на американските ВВС. Брайънт си спомня ясно една от мисиите. Самолетът Predator летял над Афганистан, на 10 000 километра от базата. На мушката била кирпичена къща с малка кошара за кози. Когато получил заповед да стреля, войникът маркирал постройката с лазер, а пилотът до него натиснал копче, с което машината изстреляла ракета Hellfire.
Сигналът достигал до монитора с 2 до 5 секунди закъснение, общо 16 секунди до удара. За Брендън те били като на забавен каданс. 3 секунди преди взрива изведнъж в кадър влязло дете. Миг по-късно дигиталният и реалният свят се сблъскали някъде между Баграм и Мазар-и-Шериф. Екраните били озарени от експлозията, къщата се срутила, а детето изчезнало.
„Не убихме ли дете току-що?", Брайънт попитал пилота. Получил положителен отговор. Изписали същия въпрос на екрана. Някой непознат от команден център някъде по света им отговорил: „Не, това беше куче". Пуснали отново записа. Кучетата не ходят на два крака.
Когато „екипажът" на безпилотния самолет излязъл от „кабината", двамата военни били отново насред Америка. Наоколо нямало никаква война.
Война със сенките
Модерните бойни действия са невидими и се водят от малки технологични центрове - САЩ имат седем бази на своя територия и още няколко в други точки на света. Новите системи позволяват по-прецизни удари и заради това някои наричат ударите с безпилотни самолети „хуманни". Това е войната на президента Барак Обама.
Командирите на подразделенията като това на Брайънт изтъкват, че машините се използват главно при хуманитарни мисии като тази в Хаити, както и за разузнаване. „Ние спасяваме животи", категоричен е полковник Уилям Тарт, който командва операциите.
Тарт не говори много за т.нар „прицелни убийства". Категоричен е, че не е виждал с очите си невинни да умират, а безпилотните самолети стрелят само по сгради, в които няма жени и деца."Ние наблюдаваме хората с месеци. Гледаме как си играят с кучетата си или как простират пране. Познаваме ги, сякаш са ни съседи. Даже ходим на техните погребения", разказва Тарт.
Той признава, че се възползва от близостта на Ленгли до Лас Вегас, за да избяга от работата си. Един от парадоксите е, че „дистанционните" удари те приближават изключително много до случващото се. „Войната става някак лична", посочва полковникът.
Видях как жени и деца умират
27-годишният днес Брендън Брайънт живее в малка къща в Мисула, Монтана. След като напуснал армията, той се е върнал у дома. Продължава да си бръсне главата, но има тридневна брада. „Не сънувам инфрачервени картини от четири месеца", разказва с усмивка той - една малка победа. За 6-те хиляди часа във въздуха е видял как умират мъже, жени и деца. „Никога не съм мислел, че ще убия толкова хора. Всъщност, никога не съм си представял, че ще убия някого", казва той.
Попаднал във въоръжените сили случайно. След като завършил гимназия, Брайънт започнал да учи журналистика в колежа. В края на първия семестър вече бил затънал в заеми и тогава разбрал, че военновъздушните сили имат безплатен университет. Справил се добре на изпитите и бил зачислен към разузнавателно подразделение. Научил се как да управлява камерите и да анализира карти, информация за атмосферните условия и направени от въздуха снимки. Станал еквивалента на копилот.
Бил на 20, когато трябвало за пръв път да участва в мисия над Ирак. В Невада било горещо, но под безпилотния самолет все още било преди съмване. Група американски войници се прибирали към базата си, а Брайънт трябвало да бъде техен „ангел-хранител" от небето.
Видял подобна на око форма върху асфалта. От обучението си знаел, че обикновено екстремистите изгарят гума върху пътната настилка, за да могат после по-лесно да закопаят на даденото място самоделна бомба. Няколко минути оглеждал района, докато конвоят наближавал. Брайънт и пилотът били новобранци, а нямало никакъв начин да се свържат с войниците на земята. Първият джип минал покрай „окото" без проблеми. Експлозията унищожила следващия - петима пехотинци загинали.
Гледката се запечатала в съзнанието на младия войник и го направила по-усърден. Не искал случилото се да се повтори.
Далеч от цялото човечество
Смените му продължавали по 12 часа. По това време американските ВВС все още нямали достатъчно персонал за „дистанционната война" в Ирак и Афганистан - смятало се, че да управлението на безпилотен самолет е работа за страхливци.
Брайънт помни ясно първата ракета, която изстрелял лично. Убил на място двама мъже, а трети агонизирал на екрана му в продължение на две минути. Човекът бил без крак и отчаяно се опитвал да спре изтичането на кръвта си. Палачът му не могъл да сдържи сълзите си през същата вечер.
Брендън разказва това, докато седи в любимото си кафене. Тук прекарва цели часове като чете или просто гледа хората. Често сменя масата - стоенето на едно място го изнервя. Миналото за него е сложна тема - гордее се с него, но и се опитва да се пребори с ужасяващите спомени.
Изпратили го в Ирак през 2007 г., като работата му била да извършва излитанията и кацанията на безпилотните самолети. През останалото време машините били управлявани от САЩ. Сложната организация има причина - Predator може да лети цял ден, но е бавен и трябва да излита от летища, които са в близост до целта.
След две години Брайънт бил прехвърлен в специално подразделение, базирано в Ню Мексико. Живеел със свой приятел в бунгало насред прашен и отдалечен от цивилизацията град на име Кловис, състоящ се основно от каравани, бензиностанции и евангелистки църкви.
Брендън предпочитал нощните смени, защото по това време в Афганистан е ден. През пролетта гледката напомняла на родната му Монтана. Гледал как хората обработват земята, хлапета играят футбол, а мъже прегръщат жените си. През летните нощи наблюдавал с инфрачервена камера как хората спят по покривите в търсене на хлад.
Следял някои хора със седмици, като сред тях имало както талибани, така и други, за които военните, разузнаването или местните информатори знаели нещо.
„Опознавах ги до момента, в който някой нагоре по веригата не ми кажеше да стрелям", разказва Брайънт. Признава, че съжалява най-вече заради децата на тези мъже: „Те бяха добри бащи".
Така се стигнало и до кирпичената къща и детето, което някой по веригата сметнал за куче.
Няма време за чувства
Майор Ванеса Мейер, чието истинско име е скрито с черна лепенка, прави демонстрация по време на обучението на бъдещи пилоти на Predator. Американските ВВС ще имат нужния персонал за мисиите с безпилотната машина до 2013 г.
34-годишната Мейер, която си е сложила гланц за устни и има диамантен пръстен, е управлявала товарни самолети преди да влезе в „дистанционната" кабина на безпилотния ударен самолет.
Сега тя е в симулатор и показва на останалите как се управлява машината в небето на Афганистан. На прицел е бял автомобил, а Мейер води към целта Predator-а с джойстик за посоката на полет и ръчка, която регулира двигателя.
Родила е първото си дете в базата, където е разположено нейното подразделение, а сега е бременна в деветия месец. „Няма време за чувства", категорична е тя, макар да признава, че усеща адреналина.
Мейер бърза да добави това, което е записано в правилата по въпроса: „Когато е взето решение и те са установили, че това е враг и легитимна цел, нямам проблеми с това да стрелям".
Поредната сълзлива статия, изградена около ужасния факт, че на война хора убиват други хора. А, Макароне, откровеният ти цинизъм спрямо масово убийство на 5-6 годишни деца те прави изверг. Съвсем не си в позиция дори да коментираш убийства, извършени от войници, защото нивото на моралната ти ценностна система е далеч под тяхното по общочовешката скала на обществото, в което живеем. Едно от необходимите условия морализаторстването да звучи искрено е да имаш поне някакво подобие на човешко достойнство.
>Възмущението ти от показвания от мен морал Малко си се объркал. Ще ти припомня, че 'морал' се дефинира в контекста на обществото, а не на индивида. Следователно, твоят цинизъм, който е гавра с общочовешки ценности, е липса на морал, а не просто различен такъв. >Имам морал, който е за лично ползване. Аха. Значи ти си от тия, дето сам морални само когато им изнася. С приятели, роднини, но не и принципно. Лошата новина за теб е, че 'понякога морален' е еквивалентно на 'неморален'. Другото е наивно самозалъгване.
>Това да си "морален" е пълна греда Аха. Мисля, че наистина почвам да разбирам дълбините на лицемерността ти. Значи според теб е греда да спазваш моралните закони на обществото, в което живееш, но пък, от друга страна, не ти и хрумва да се откажеш от привилегиите, които то ти дава, и да отидеш да живееш отшелнически живот в планината, далече от гадното общество и неговия гнусен, неестествен за твоята личност морал? Стремежът към това в онова и душата на небето не те прави оригинален революционер и албатрос на едно ново, по-добро начало, а просто поредния двуличник. Банално, прозаично, нелицеприятно.
>да сипеш обиди Кое точно от нещата, които казах, класифицираш като обида? Че си лицемер е обидно, но е също и вярно (а ти сам го спомена) - двуличието ти следва пряко от твърдението ти, че не желаеш да спазваш моралните норми на обществото, в което живееш, а същевременно не намираш за необходимо да спреш да ползваш облагите, които то ти дава. Това е дефиницията на думата. Това, че не ти харесва, не го прави обида. Ако ти куц и ти го кажа, това не е обида. Единствената ти мотивация да класифицираш думите ми като обидни е желанието ти да опровергаеш истинността им. Тя, обаче, не зависи от твоите желание и въжделения, защото следва от дефиницията на обидната за теб дума, която употребих, в контекста на собствените ти твърдения.
Макароне това да не е коледния подарък на Кафето към теб? Няколко поредни статии, където да плюем на воля по злата Америка
ВВС. ВВС. Военно-воздушные силы. ВВС. Сфера особого внимания. ВВС. Универсальная машина. Универсальная машина. Сегодня не праздник, просто игра. Горячий участок давно позади, Пилоты молчат, смотрят на звезды, Задание выполнено успешно. Все улыбаются. ВВС. ВВС. Военно-воздушные силы. ВВС. Сфера особого внимания. ВВС. Универсальная машина. Универсальная машина.
>не го припознавам като свои този "морал", след като той е внушен, за да обслужва чужди за мен интереси Това е по конструкция - общественият морал не обслужва ничии индивидуални интереси. Мисля, че прилагателното "обществен" е достатъчно показателно. Тоест, ти не си по-специален от който и да било друг член на обществото в това отношение. Не е ли редно, тогава, да зарежеш презумпцията че си различен, която лежи в основата на нежеланието ти да приемеш този морал като като "чужд"?
Предвид разтърсващата статия за душевните терзания на операторите на дронове, скоро ще бъде преценено, че играта "Гръмни камилоебеца от 6000 км., дистанционно" причинява прекалено много душевни травми на горките войничета и решението кой точно камилоебец да бъде гръмнат ще бъде оставено на самия дрон (вече има такъв софтуер, не се внедрява от хм, морални съображения). После е лесно - прототипът на боен робот за наземни действия барабар с една М 240 SAW с 4-5 хиляди патрона струва по-малко от една JDAM. Май ще се наложи да връщат бат Арни на активна служба (като терминатор).
Какво се тюхкате толкова ... Онзи ден пък на Брендън Брайънт дъщерята бе убита от Адам Ланза в училището. А пък жената на Уилям Тарт била там психоложка и ... и нея застрелял. Но такъв е живота - някой стреля, друг умира ... Все пак населението на Земята нараства като цяло.
Много пъти си задавам въпроса ловците имат ли някакъв психичен проблем, че изпитват нужда всяка неделя да си организират празненство на чист въздух сред природата, избивайки обитателите й. А всеки от тях твърди, че обича животните и особено собствените си кучета, нищо, че ги бият, ако не се стараят в лова. Не одобрявам това, не че някой ме пита... И мисля, че не само аз не го одобрявам. Не познавам много ловци - да кажем десетина. Но на 3-4 от тях им умряха деца при различни обстоятелства, няколко други са доста болни... Искам да кажа, че справедливостта, равновесието ги има. И слава богу...
Дотук май сме само един Луд и аз - друг луд, които се досещаме какво ще последва. За автора не ми се споменава дори. Явно е разбрал, че в САЩ се води някаква полемика по въпроса за роботизирането на армията. Но не е доразбрал. Проблемът е по-скоро философски - досега машини са имали възможност да отсъждат на момента, кой да живее и кой да умре, само в романите на фантастите. Последиците, които се описват са меко казано смущаващи. Това разбира се не пречи на купища учени да напредват здраво - технически е осъществимо около 2015 (доколкото съм наясно). Другата полемика, която вече почти не е актуална е, дали оперирайки с машина на 3000 километра от теб, е по-лесно да вземеш решение да убиеш. По - лесно е, но това не пречи да бъде въведено. Американската армия е професионална, не хуманна точка. Фрида, ако се кандидатираш в юесарми имаш големи шансове.
Еееех, къде бяха баретите, когато Краси Аврамов тръгна да се явява на „Евровизия“?! http://www.youtube.com/watch?v=NtmemsBdd_c
Проблема с угризенията на съвеста на подчинените при не особено сполучливи операции е разрешен... Американската армия използва безпилотни самолети с изкуствен интелект, който няма особенни проблеми с убиването на жени и деца пък и не е лабилен и не се подава на алкохолизъм и самоубийство. На всичкото отгоре и не свидетелсва за издънките на командването. за което няма как да няма и collateral damage.
Сига другаре, в тази Разколникова драма на операторите на дронове има няколко интересни момента. 1. Въпреки, че имат угризения операторите не са отказвали да стрелят. Не защото са американци, а защото са част от екипажа на бойна машина, макар и условно. А екипажите на бойните машини убиват винаги. Тази тенденция е налице още от времето на корабите и колесниците - първите машини на войната. Обикновения войник, винаги може да се изолира от процеса на убиване, дори във времето на гръцката фаланага. В края на краищата може да не ръгаш никого конкретно с това копие. По време на Гражданската война в САЩ е намерена пушка на северняците в която е имало набити 26 куршума. Т.е. 26 пъти този човек е имал възможност да стреля по враговете си, които също стрелят по него и не го е направил съзнателно, преди да го уцелят или да избяга. Докато при бойните машини, екипажите никога не се отказват от убийството, независимо дали си в танк Т-34, четвърти стрелец на Б-17 Флаингфортрес, моряк от Кригсмарине на борда на подводница или спретнат, бръснат офицер в екипажа на ракетна шахта - всеки член на екипажа стреля, гази и убива. Защо е така - кой ще ни каже, вероятно защото се чувства наблюдаван от останалите. 2. Роботите с лиценз за стрелба по хора, ще променят войната изцяло. Работата отива към окопаване на човешкия разходен матриал в бункери и обстрел на всичко навън, което шава в обсега. И много противопротивопротиворакети, всяка от които струва майка си и баща си.
Здравей Крив Макарон, В статията е описан един частен случай, има толкова много хора дето работят нещо без необходимата мотивация и изпадат като този в безисходица за бъдещето си. Виждам, че защитаваш тезата против войната, аз не мисля, че някой в този форум е за война, но тази спомената война има две страни. Една от страните са талибаните а не целия Афганистан, а другата страна са САЩ. Хайде да притеглим за и против или да отсъдим, да има ли война или не? Талибаните управлявайки страната Афганистан след изтеглянето на СССР, въвеждат закона на шериата, така те разбитат живота. Мъжаът е по силен и трябва да доминира в обществото, жената е безправно животно и напълно трябва да се подчинява и ако сгреши смърт(по особено жесток начин, за да има страх у другите). Управляващите в афганистан предоставят възможности на организации, който се борят против демократичните общества, отхвърляйки равнопоставенността двата пола. Пропагандирайки този си начин на обществено развитие, без развитие на наука (единственното което може да се чете свободно е корана), затварянето на телевизите(ако са имали повече от една), оставяики населението на естествения подбор със закриването на болници(не можеш да се бъркаш на алах кого е решил да затрие от апендикс) и т.н. Това няма лошо да си живеят както искат, има и други страни в подобно състояние. Но да идеш и да нападнеш друга страна за това че те са избрали друг начин на обществено развитие, е меко казано наглост. Какво са очаквали? Корана е нанесъл много сериозни щети върху мозъчната им дейност, не са си и мислели, че американците ще прескочат океана и че ще се стигне до там, че да ги търсят един по един да ги затрият, но американската армия явно ще си свърши работата и ще накаже виновните за избиването на 3000 американски граждани в най големия атентат в човешката ни история до сега. Тази война не е прищявка на САЩ и НАТО, някой ги повика в Афганистан, това не е доброволен акт. Това е защита на всички общества избрали да живеят по начин който са решили. Опита за налагане на обществени отношения чрез насилие трябва да се наказва, за да е ясно на други промити мозъци, че това не може да се случва пак. Сега за детето в случката, бинаги има и нещастни случай, но талибанската стратегия за използване на жив щит от жени и деца е изцяло виновно действие на талибаните, те като са толкова корави и яки, защо се ктият след фустите на жените си, или за това че женския живот е без абсолютно никакво значение. А сега Крив Макарон Отсъди каква е тази война????