Само наивници вече вярват, че мораториумът върху шистовия газ бе наложен по идейните съображения и от чисти подбуди - заради опасения за здравето на хората. Достатъчно е да си отговорим на класическия въпрос: "Кой има интерес?".
В основата на всеки протест, демонстрация, плакати /почти винаги са напечатани фабрично/, медийни изяви - стои нечий интерес или съвпадение на интереси. Без особени затруднения можем да разпознаем, че основен интерес за блокиране на прилагането на нови технологии, които са единствения ни шанс за откриване и добив на местен нефт и газ, има монополния доставчик Газпром. Сходен интерес имат и свързаните с него посредници, политици, бизнесмени и неправителствени организации.
Три години след наложения мораториум нищо от прогнозирания като аргумент за мораториума от екорадикалите шистов апокалипс не се случи. Но реално успяха да осигурят над 300 милиона долара реална монополна рента на руския газов монопол и със сигурност си получиха обратно "своето". На практика у нас Газпром блокира всички опити и проекти за диверсификация.
Всичко съществува на хартия, виртуално, но колчем нещата опрат да реален напредък и работа - или няма инвестиции, или няма проектна готовност или влизат в ход "политически съображения". Но за дялов капитал и инвестиции в Южен поток винаги има. Нали част от тях ще се върнат като конкретна лична изгода.
"Газпром" спря Набуко и пробута Южен поток като допустима и най-вече персонално по-изгодна версия за дивесфикация - не на източник, а на маршрут. Замразени, прекратени или придвижвани с охлювска скорост бяха проекти като разширението на газохранилището Чирен,
интерконекторите, проучването и добива на цялата територия на България. Изгонен от страната беше най-големия инвеститор в тази област в последните десетилетия Шеврон. След атаките срещу американската компания поредица от търгове за лицензиране на блокове останаха без участници.
Единственото изключение бе блока "Хан Аспарух", за който професионалистите прогнозират още дълъг път до доказване на съществени запаси и изгодност за тяхното добиване. Но и там "петата колона" има план за блокиране на дейността. Вече се опитаха, отново през екорадикалите, които поставиха неизпълними изискваиня за преработка на отпадъците от геоложката дейност на морското дъно - нещо което няма аналог в световната практика.
Няма да спрат дотук, включително и като използват нерешени въпроси в българо-румънските отношения
Някой беше убедил Бойко Борисов, че ГЕРБ могат да си позволят мораториум върху шистовия газ, за да умилостивят Газпром, защото природния газ в блока "Хан Аспарух" е в "кърпа вързан".
Неотдавна проведох разговор в румънската столица, с представители на Ексън Мобил, по темата за очакванията им за блок "Домино", съседен на блока "Хан Аспарух". Там вече е прокаран първи проучватален сондажи и в момента би трябвало да завърши втория дълбоководен сондаж /над 500 метра воден слой/ с който да се установят вероятни търговски обеми на природен газ. Това, което сподели моя събеседник - а той е отговорен фактор в тази компания, е че тези сондажи изискват "дребни" инвестиции - приблизително по 150 милиона долара на сондаж - преди да решат да инвестира многото милиарди.
През цялото време представителят на компанията предупреждаваше да не се бърза с оптимистични прогнози, защото в нефтения бизнес има етапност в оценката на находищата и на рентабилността на добива. Може да се окаже в последна сметка, че няма да добием и един кубически метър, завърши моя събеседник.
А у нас, без нито един сондаж, без интерпретирана сеизмика, бързят да тръбят, че имаме стотици милиарди кубически метра запаси.
Политици, да не им се сърдим. Само ще вметна, че след проведени множество разговори с водещи специалисти от много водещи компании, мога еднозначно да твърдя, че рисковете във дълбоководното сондиране са по-големи от тези при аналогична оншорна дейност. Но хората са уверени, че могат да ги управляват и аз им вярвам, защото го правят всеки ден, по хиляди кътчето в света.
Да се върнем на родните картинки.
Надявам се разбрахме каква е стратегическата тежест на високите технологии н проучването и добив на нефт и газ, след като дойде и тяхното време в новия кръг санкции на ЕС и САЩ спрямо Русия. Без западни технологии, капитали и достъп до оборудване нефтогазовата индустрия в Русия ще бъде поставена на колене.
Добивите падат, новите находища се откриват все по-трудно, да не говорим в нови територии като Арктика или трудно извлекаемия шистов газ. Ако не друго, поне тази зависимост би трябвало да светне лампичката на читателите за какво става дума, когато у нас забраняват най-доброто от наличните технологии - своеобразния "Мерцедес" в света на нефтената индустрия.
Упованието на азерския газ също не е безпроблемно.
Реактивирането от Русия на "замразения" конфликт между Азербайджан и Армения, както и възможността за одобно размразяване на конфликтите в Южна Осетия и Абхазия, силно увеличават риска от геополитически трусове при реализацията на новите проекти за износ на азерски газ за Европа. Има разлика между износа на азерски петрол по нефтепровода Баку-Джейхан, който се поема от глобалния нефтен пазар и износа на азерски природен газ, който директно конкурира Газпром в непосредствено прилежащ към Русия театъра на стратегическо съперничество.
Агресивността на Путин в Украйна не дава никакви основания за съмнения относно решимостта му за радикални действия за да пресече алтернативни газови доставки. Залогът е възможно най-високия - неговото лично оцеляване на власт в Русия.
Колкото и атрактивни да са доставките на ВПГ, те изискват време и при всички случаи ще бъдат с достатъчно високи цени. Реверсни и суапови сделки също са възможни и реални, но отново зависят от фактори извън наш контрол, а в редица случаи предполагат възможна намеса от руска страна.
За това най-силния коз на страната в сферата на енергийната ни сигурност остава местния добив на нефт и газ, колкото и атрактивни в средно и дългосрочна перспектива да изглеждат възобновяемите енергийни източници.
Крайно време е нещата да се разглеждат през призмата на заплахите - вътрешни и въшни - за националната сигурност
Колкото и да се стремят екорадикалите да вкарат морални или идейни подбуди в своите действия, крайният резултат от действията им, при този остър дефицит на алтернативи и силно негативна външна среда, е негативен за България и прикрива реални материални и финансови интереси - за България щета, за конкретни компании и лица печалба.
След дълги години и с цената на стотици милиони долари и стотици провалени "сухи" тестови сондажи утвърдили мннието за страната ни като тотално безпереспеиктивна от гледна точка на нефт и газ страна, накрая имаме рядката привилегия и щастливо съчетание на подходящи геоложки структури, инвестиции и технологии. От нас се иска само да не пречим.
Темата е прекалено важна за да маршируват през нея невежи и под идеологическа наркоза хора
Да ограничаваш съзнателно инвестициите в сектор нефт и газ, защото някой си имал мечта да види света опакован във соларни панели, ветрогенератори и други "зелени" технологии, да спираш прилагането на най-новите технологии в прохождаща българска индустрия, и то в критично време на глобални сътресения и неизбежни ценови шокове на енергията е равносилно на предателство по време на война. В други страни с подобна пета или месианска колона се занимават службите за сигурност и прокуратурата.
Аз също имам доста мечти и визии за това какъв според мен би трябвало да изглежда света, но освен да споделя с приятели и читатели не ми минава и през ум да налагам силово или чрез рекет своите идеи. Ако в очите на някои изглеждам радикално настроен в полза на шистовия газ и фракинг, то е само защото традиционния ми скепсии, балансираност и екосимпатия изглеждат странни на фона на екоджихадистите. Нормалността изглежда като екстремизъм.
Какво направи министър Жекова?
Без да разполага с нужната компетентност относно квалификацията на технологии като опасни и безопасни, като конвенционални и неконверницонални, без да се допита до професионалисти, на своя глава, тя се опита да създаде видимост, че разширява обхвата на мораториума, наложен с решението на Парламента.
Към забрана за ползване на "конвенционалния" /масовостта и история на приложение го правят такъв/ метод фракинг - министър Жекова "забрани" и използването на всички незаконни/неконвенционални /!?/ методи, като например хоризонталното сондиране, което до сега не е прилагано в България.
Стана вече традиция екорадикалите да налагат своята гледна точка чрез влиянието си в МОСВ, без баланс с мнения на Министерството на икономиката и енергетиката, на професионалните организации, профсъюзите или по-широк спектър от неправителствени организации. Това прескачане на нормални управленски процедури и правила,усилва не само управленския хаос, но и често води до откровено глупави решения, като диктуваната от екопартизаните първоначалната версия на мораториума,в която имаше забрана за дейности, които изискват налягане над двадесет бара.
Екорадикалите бягат като дявол от тамян от обществени дискусии и предпочитат да действат зад кадър
Добра основа за балансиран дебат поставиха заседанията на Парламентарната комисия в 41-то Народно събрание, натоварена с изясняване на рисковете от прилагането на технологията фракинг. В заседанието, които беше отредено за излагане на позицията на екоорганизациите, техните лидери се опитаха да подведат членовете на парламента, представяйки за рискове от фракинг, дейности и доказателство нямащи нищо общо с тази технология.
Помня, че дори симпитизиращи на исканията на еколозите народни представители се почустваха неловко, защото се почуствуха "водени за носа".
От тогава екоактивистите избягват всякакви публични диспути, а в медиите излагат своята гледна точка, която комуникират по свои медийни канали в симпатизиращи им издания. Почти не се сещам за участие в дебати с експерти от индустрията на проучването и добива на нефт и газ. Схемата е относително проста - протест, натиск и решение - и пазене на статуквото - мораториума.
Би било сериозна грешка да се смята, че екорадикалите са единствената или главната причина за тези хаотични действия на правителството и за блокирането на тази индустрия у нас. Колкото и да са ефективни техните действия, успехите им се дължат най-вече на основната лобистка дейност, която тече зад кадър по партийна, политическа и бизнес линия. Така, на практика се подменят демократичните процедури и процеси, чрез активизиране на целеви "групи за натиск", които са много по-удобни за реализиране на промени в политика, закони или решения отколкото парламентаристите или откритите политически методи.
Политическото представителство на екорадикалите е нищожно, но методите от арсенала на "хибридната политическа война" - политическата конкуренция през посредници - им позволяват да влият силно върху политиката на институциите нерядко в по-значима степен отколкото партиите, бизнеса и неправителствения сектор като цяло.
Не е страшно, напротив -добре е, че екоактивните граждански групи могат да балансират екстремни интереси. Лошото е, когато техните усилията се мотивират от конкурентни политически и бизнес интереси, когато монополизират истината и често осуетяват дебата в обществото.
Това силно съкращава шансовете за намиране на равновесно, информирано и балансирано решение. Абсурдна е, например, споделената при несъстоялия се дебат за шистовия газ теза, че геолозите и инженерите не трябва да бъдат основен репер на общественото мнение в тази сфера, защото "имат интерес", респективно се намират в конфликт на интереси!? Излиза, че незнаещите еколози единствени имат право си да формират общественото мнение в тази изключително сложна и интензивна на знания сфера, защото са се самопоставили върху моралния пиедестал като обществени защитници.
От това следва, че информираните професионалисти трябва да гледат дискусията от трибуните.
Както казах на мой познат от техните среди - добре е,че не сте толкова активни в медицината, защото последствията за здравето щяха да бъдат катастрофални. Действително за обществото е опасно всяка "група за натиск", която няма вътрешни баланси и механизми за самоконтрол, която вярва в собствената си непогрешимост и не търси другото мнение, да не бъде балансирана като въздействие от конкуретни влияния и широк дебат.
Убеден съм, мораториумът и всякакви забрани ще паднат - такава е логиката на развитието. Въпросът е на време и на начина, по който това стане.
При всички случаи са нужни политически лидери, защото обществото не може да осъществи скок в развитието, ако проекцията на бъдещето ни е функция и проекция на текущите ни страхове и неувереност.
Такива лидери водят Полша, Обединеното Кралство, Румъния, дори еколидера в Европа Дания.
Най-оптималният вариант си остава балансирането на обществения интерес, чрез интегриране на силните страни и ресурси на участващите в дебата страни. В този процес екологичните движения могат и трябва да изиграят важна роля както за идентифициране на рисковете от екстремно въздействие върху околната среда на съответните технологии, така и за тяхното управление чрез системи за контрол и мониторинг.
Бланкетното отрицание и презумцията, че като отрицават шистовия газ ще отворят по-голямо пространство за ВЕИ е наивна и единствено може да доведе до тяхната по-нататъшна маргинализация. Колкото и силни да се чувстват при протести и партизански акции, това не може да отмени нуждата от балансирано обществено развитие, доходи, работни места и доминанта на добрите управленски практики.
