Тихомълком прокараното парламентарно решение българите, живеещи в чужбина, да могат да гласуват само в секции в посолствата и консулствата на страната ни, е поредната идиотщина, с която трябва да се борим. Като човек, който от близо година живее предимно извън пределите на България, нека кажа какво практически означава това.
Живея на неголям остров в Средиземно море. Работя и за България и се опитвам да се справям, както всички българи, които са тук. По неофициални данни само на този остров сме около две хиляди души.
На близкия Майорка са много повече. Досега, за да упражнят правото си на глас като български граждани, жителите на острова, на който съм, са пътували до Майорка, където традиционно се е организирала изборна секция. Пътят до там им коства около двайдет минути със самолет или три-четири часа с ферибот.
Цената в единия случай е около 30 евро, в другия може и по-малко. Освен в Палма де Майорка, българите пътуват и до Валенсия, където всъщност е генералното консулство, грижещо се за сънародниците ни на територията на Балеарските острови, или до Барселона, за да гласуват.
Пътят, времето и средствата, необходими за целта са повече, затова почти всички са упражнявали гласа си в Палма. Според разказите им, опашки за гласуване така и така е имало, но хората са чакали търпеливо и са знаели, че може би на следващите избори ще могат да организират секция и на по-удобно за тях място в зависимост от числеността на българите, живеещи наоколо.
С приетата поправка ситуацията коренно се променя. Цялото българско население, населяващо Балеарските острови, следва да се яви пред урните в консулството във Валенсия или това в Барселона. По най-груби сметки, това би означавало около 80 - 120 евро за самолетен билет или 50-80 за ферибот на човек, между четири часа в път, ако е със самолет (с чакането по летищата и придвижването до секцията) и две нощи, ако е с ферибот.
На практика това ще накара хората да отделят финанси за пътуването, колкото реално им струва тока на месец и да прекарат един уикенд в път, като при това, за да успеят да стигнат, със сигурност ще трябва да си вземат и поне по един ден отпуск.
Цялата останала част от Испания, където българите са почти една малка държава в държавата по численост, също трябва щастливо да кацне да гласува или в тези два града, или в Мадрид, където е посолството ни. Техните разходи и отделено време в името на гласуването също можем да си ги представим.
Ясно е също, че тези хора изобщо не прекарват времето си, пиейки коктейли по яхтите си и подобен месечен разход и загуба на време реално нарушават бюджета им. Явно депутатите в българския парламент не могат да сглобят тази проста аритметика, след като смятат, че десетките, а може би и стотици хиляди българи в Испания ще успеят физически да се появят и да пуснат бюлетините си във всичко на всичко три изборни секции.
Само за сравнение - на последните избори секциите в Испания са били двайсет и четири. То е като да отвориш една тоалетна на мегаконцерт на стадион „Васил Левски" - очеизбождащо е, че няма как да стане. За да вземеш подобно решение, трябва или да си с известна форма на олигофрения, или подобни първолашки сметки да не са в обсега ти на интелигентност, или да изпълняваш партийна директива. И понеже, доколкото ми е известно, депутатите ни имат завършено поне основно образование, някак без никакви съмнения остава второто предположение - това с партийното поръчение. Има и неразбрали какво е то?
Правилно, българите в чужбина да НЕ гласуват.
В социалните мрежи - онлайн парламента на България - плъзнаха веднага всякакви мнения по въпроса. Най-коварното от тях е, че българите, живеещи в чужбина няма защо да гласуват, след като реално не живеели в страната. Чакайте малко сега!
Първо, ако някой си мисли, че емиграцията все още се побира в понятието „невъзвращенец", духовно и мисловно не се е разделил с годините на соца. Днес никой не е невъзвращенец, защото границите са отворени, част сме от Европа и света и имаме правото да избираме къде да пребиваваме.
Другият любим български мотив - за облачето ле бяло - макар и доста затрогващ, също е по-скоро романтично, отколкото реално отнасящ се до съвременния начин на живот. Да пътуваш, да сменяш професии, места за живеене, гледки от прозореца, среда от хора е естествено състояние в един свят, който се крепи на мобилността си. Българският емигрант не е предател към страната си - той просто е предпочел да не е в нея по най-различни причини. Най-честата я знаем - липсата на работа.
Напоследък сме свидетели и на още един вид емиграция - по идеологически и духовни причини. Все повече хора си тръгват, защото не могат да понасят общото опростачване, мутризацията, профанщината и овчедушния примиренчески манталитет.
Една огромна част от всички тези хора, живеещи извън пределите на България обаче, биха се върнали в нея, ако ситуацията се подобри. И биха се върнали по една много стара, тривиална причина - високите сини планини, реките и златните равнини, небето като от коприна... Родолюбието не е поетична дума - то е съставна част от умението да обичаш по принцип. Не може да не го имаш предвид, когато окастряш възможността на тези българи да се опитват да променят ситуацията в родината си за по-добро, чрез своя глас.
Второто много важно нещо относно правото на българските експати да могат да гласуват е фактът, че те реално участват в българската икономика. Всички българи, които познавам в Испания, имат роднини, които живеят в България и които ежемесечно разчитат на тях, за да оцеляват. Повече от половината българи тук инвестират в имоти в родината и работят възможно най-нежеланата и тежка работа с мечтата един ден да се върнат „вкъщи". Да оправят двора. Да направят ремонт на къщата. Да си купят още малко земя, да отворят магазинче или просто да имат бели пари за черни дни.
Тези българи тук гледат българска телевизия в домовете си, разменят си книги на български, говорят с децата си на родния език, празнуват българските празници.
Когато си експат, бързо забравяш това, заради което си си тръгнал от страната си. То е като с разводите - трябва само един кратък опит да се съберат отново, за да се сетят много бързо защо са се разделили. И с емигрантите е така - навън придобиваш малко романтичен поглед към страната си, където всичко започва да ти се сртува не пък чак толкова непоносимо. А при първата по-дълга ваканция самата действителност светкавично те кара да се освестиш - стига ти само да се докоснеш до агресията на администрацията или някой нагъл шофьор да те напсува на улицата, за да си спомниш повсеместната злост, от която си избягал.
Всичко това обаче не те прави по-малко българин. Ти си българин, където и да си, с каквото и да се занимаваш. България като родина никога не може да излезе от теб, нито ти от нея. Независимо, че България като държава може да се опита да те игнорира, какъвто е този пореден парламентарен абсурд, роден от плиткоумието и продажността на народните избраници. Защото тази България не те иска. Тя гражданите, които живеят в нея не иска, та ще се занимава с онези, дето така и така са си тръгнали!
Целият казус за ограничаването на възможностите за гласуване извън границите на България най-общо може да се опише като един огромен абсурд - държавата, която дава право на гражданите си да упражнят правото на глас, всъщност ограничава възможността това право да се използва, а като то не се използва, тя заплашва да го отнеме. Нещо като „имаш задължително право да гласуваш, ама задължително няма да успееш и задължително ще бъдеш наказан, че не използваш задължителното си право да гласуваш...." и така обратно, до безкрай.
Е, верно няма такава държава! И от странство тази абсурдност още по-силно си личи.
Не смятам,че това ограничава правата на избягалите от страната си.Ако толкова им се иска да гласуват , да се върнат в България. При това повсеместно негласуване в България на практика се оказва,че точно гласовете на емигрантите решават кой да бъде избран в дадена секция. Няма как те да решават живота на хората които живеят в страната. И не ми се оправдавайте ,че нямало работа в страната,ниски заплати и куп други неща.Вярно - по лесно е по тънката лайсна,но като ще е така нямате морално право да искате или да се опитвате да решавате какво е правилно за нас - останалите в България .В момента в който се дезертирали сте се отказали от правата си,докато не се върнете в страната
Емигрантите са втора категория хора в страните приемнички. Виждал съм го с очите си. А на нас ни разправят колко са успели. " По-добре пръв на село отколкото втори в Рим" - Юлий Цезар. Не приемам акъл от аутсайдери, пораженци, оправдаващи се колко е лошо тук, и колко е добре там. Като искате да участвате в обществения живот на една страна (в случая България) то живейте в нея. А там не можете, защото сте утайката на обществото, и най-вече не сте граждани! Какви сте всъщност вие??
Чета коментарите и си мисля... Боже, колко Мъка има по тия земи...
гнъсни чалгарийски роби-стойте в комкочината,докато пукнете от глад,злоба,побой,убийства,банкови кражби и хленчите за поредната частица порцион от доганЪ ефенди...най-доброто,което успях да направя в живота си е да се махна от тази робска,прокажена територия...не съжалявам нито за част от секундата и не ме интересува кой ви е*е-дали е боко тиквофф или сопол ефенди,или КУРнелия ниновЪ...
И аз съм в чужбина, така да се каже от "ощетените". Но не смятам, че е голяма загуба ако живущите в чужбина не гласуват. Французите например гласуват само в посолствата си в чужбина или в секции във Франция. И предполагам, не са единствените.
Ми вдигнете един-две протеста из Европа, напишете възражение до омбуцмана и се борете за правата си. Не разбирам защо един технически въпрос трябва да се превръща в повод за раздори сред нацията. Дори и на българите в самата България понякога им е неудобно пътуването до места където са в списъците.
Последните няколко години живея в Англия. Отдавна спрях да гледам българска ТВ, преглеждам понякога само няколко сайта. Няма да гласувам, дори да дойдат до къщата ми с урната. Имам 2 причини : 1. не живея в БГ и 2. няма за кой да гласувам. Поради втората причина и преди не гласувах. Мисля, че само тези, които реално живеят в БГ, имат право да претендират за право на глас. Макар че, реално, какво променяш, като гласуваш? Все същите нагли крадци управляват, само масовката се сменя. То, ако много ме кефеше, нямаше да си зарежа кариерата, къщата, живота и приятелите. Както и да е. Който много иска, ще намери пари и време да пусне безценния си, решаващ, глас. Успех и без много нерви.
Хора, които се определят като Българи, обичат Родината си, интересуват се от всичко, което става в нея, имат право да упражнят правото си на глас, където и да се намират. Държавата е длъжна да осигури на тези хора най-удобния начин за гласуване. Всичко друго е злоба, завист, и тъпота.
ПАЛМА ли си, дърво ли си, не знам, но знам аз кой съм, това във връзка с въпроса ти! Аз съм от тези, които са сложили ред в живота си тук, по един или друг начин, участвам в обществените дела, и не ми се налага да живея като плъх някъде на хиляди километри!!! Хората винаги съм разделял с право или не, не си ти тази, която ще ми дириш сметка! Пораженците сте вие, които си подвихте опашките и хукнахте по света, за да обяснявате колко лошо е в България. Като един мухльо тук, дето все тези от ДС и БКП са му виновни, но ако го попиташ какво той е направил, или поне се е опитал да направи, за да бъде живота ни друг, то тогава ще мълчи като на...н! И пак ще се оправдава! Не вие не сте утайка! Грешка! Вие сте боклук!!
Начи, за тва гласуване в чужбина голям вой, голямо нещо, да рече човек, че тия гласове имат някво значение, пък то - ДПС, ГЕРБ и РБ, очевидно ше е голяма загуба, ако ги "изтървем", та затова и мажоретките на последните са се активизирали, че без тия гласове май излизат извън играта (те и с тях са извън играта, но както и да е). Ама за задължителността като цяло си траем или недоволстваме под сурдинка, демократи сме, ама не чак толкоз, друджко си е да принудим избирателя да упражни правото си, белким гласува за правилната партия, пък и субсидийки, тва-онова, знаете как е. Чудно, баш като при бай ви Тошо. Направо да връщат чл.1 и да се приключва.
Няколко пъти се връщах към статията и коментарите, и препрочитах по нещо. И най-накрая реших да оставя коментар. Статията - не мога да си изкривя душата. Този път Марчето добре се е справила. Само дето един въпрос ме мъчи и постоянно ми се появяваше, докато четях, и много ми се ще да получа отговор - авторката за колко време е отишла да живее и да се труди на тайния испански остров (един от коментиращите май го разкри)? Защото отговорът на този въпрос би определил смисъла на критиката, която тя отправя към поправките в изборния закон, както ще се разбере по-нататък. А сега малко и за коментарите по-долу. На първо място мисля, че се допуска грешката да се поставят под един и същи знаменател всички емигранти. Според мен, те се делят на две основни групи. Първа група - трайно емигрирали, т.е. ясно е, че тези хора, макар и голям процент от тях да се връщат от време на време в България, по някакъв начин са скъсали връзките си или са на път да ги скъсат с родната действителност. Дори и много от тях не изпращат вече на никого пари, т.е. не подпомагат по никакъв начин, макар и индиректно икономиката на държавата. Е, за тази част от емигрантите гласуването, като неоспоримо право, просто губи смисъл. Тук няма какво да се добави. Хората са решили да си подредят живота на друго място и колкото и да се стремят да си запазват българщината и езика, след някое и друго поколение всичко това ще бъде само мил спомен. Точка. По-интересна е втората група - тези, които са емигрирали, но временно, за да могат, дето се вика "да си пооправят положението, да си стъпят на краката" и да могат да започнат нещо с някакъв начален капитал, като се приберат. Нали никой не се заблуждава, че ще си направиш някакъв бизнес-план в България и ще можеш ей-така да си кандидатстваш за някакво европейско или каквото е там финансиране и хоп - всичко ще се получи. Оня що гръмна банкерката, ммм? Та така, да обобщим - за тази втора група, обвиненията, че са бегълци, предатели, родоотстъпници и т.н. всякаква сволоч са абсолютно неправилни и неуместни. Не забравяйте, че "на гурбет" са тръгнали и не цели семейства, а само мъжа или жената, в зависимост от това каква работа са успели да си уредят. Голяма част от спечелените пари се изпращат в България, плащат си данъци, осигуровки, т.е. ето го индиректното подпомагане на държавата. Защо тези хора да нямат право на глас за това кой ще управлява държавата. Че нали парите им в точно тази държава влизат. А колко хора работят навън с договори от български фирми и съответно им се удържат пари по българското законодателство - те нямат ли право на глас? От собствен опит ще ви кажа - да теглиш кредит за да тръгнеш, да си оставиш жената и децата, да отидеш на чуждо място, макар и с българи там, да се пребориш за работа, да покажеш качества за да те оценят местните и да започнат да те уважават наравно с другите - народът го е казал - за това си требе да имаш топки! Така че, ако някой си мисли, че ей така, лесно е - щракнеш с пръсти, отиваш и почваш да печелиш големите пари, подреждаш си живота, пък видите ли ние тука се мъчим ли мъчим да вадим държавата от калта, пък те и претенции имали. Не сте познали. Едно ще ви кажа - аз също искам да гласувам, не е проблем, че няма секция на 600км околовръст. Проблемът е, че няма за кого. А как ми се иска да има, не знаете колко много. И, да, знам какво се случва в България, макар да не гледам вече повече от 2 год. телевизия (това в отговор на prqkora). И точно защото знам, не гласувам. Спрях да гласувам след еуфорията с царчето. А на тези, които ни плюят по всякакъв начин ще кажа, че или са на някаква топла държавна службичка и си прибират държавните парички и им е през оная работа или са абсолютни некадърници и не могат дори и на елементарно ниво да научат чужд език, за да си намерят работа навън, та затова го избиват на плюене. А тая приказка с миенето на чинии я знаем. Нали никой не си мисли, че 2,5 млн. емигранти мият чинии? Абсолютен абсурд. Не, че няма и такива, но процентът драстично спадна. Та затова мили мои, сладки хейтърчета, много е лесно да се правят обобщения. По-трудното е да се вгледате в детайлите и да вложите малко мисъл. Тогава много неща ще ви станат ясни и така да успеете да канализирате негативната си енергия в правилната посока.
мен пък ме навяват съмнения,че тези,дето храчат по имигрантите,сами са неспособни да имигрират,та завистничат,или са комунистически копелдаци,които работиха от утро до здрач за едно "бентли"
Аз също съм против хора с български паспорти, но не знаещи български език, да ни определят бъдещето. Имам предвид знаещи само турски, ако някой от живеещите в Западна Европа или Америките, най вече Северна, се засегне. Г-да емигранти, (виждам от плюсовете и минусите поставяни под постовете, че сте повече), вие наистина не знаете, че не вашия вот решава бъдещето на тези които сме в БГ, а вота на фалшивите българи в Турция. Така че не се сърдете за това което става в момента. И още нещо, някой беше казал нещо за изборен туризъм - няма вече такова нещо, има принцип за уседналост, актуализирайте си знанията за изборните правила по скоро.
само да ви узбагойя-ако изборите решаваха нещо-те щяха да бъдат ЗАБРАНЕНИ!!!Ако си мислите,че има значение дали гласуват в Америка за Килъри или Тръмп-жестоко сте измамени!Ще сложат този,който чифутската мафия ПОСТАВИ!!!Анадънмо?ей затова в момента във вашата кочина ви управлява мутра-комунист сикаджия?! и всичката онази комунистическа паплач,която се генномодифицира от майкатаБКП айде духайте супата и на тройният агент доган дуката
Представата, която се насажда от медиите и като цяло навсякъде, за "българските емигранти", "българите в чужбина" и т.н. е: умни, образовани, интелигентни, млади хора, работещи и живеещи в развитите западни държави. Както пее Васил Найденов - а дали е така? Цитирам един от коментарите по-долу: SilvioGesell | 24.04.201622:01 Хубаво е също като се пише по тази тема да се сложи и статистика. Примерно 2014: ДПС - 43,82 на сто. ПП ГЕРБ - 27,94 на сто. Реформаторския блок - 11,19 на сто.