Основен въпрос пред всяко българско семейство е образованието на поколението. "Да се изучат децата, че без висше не може... каквото ще да е - висше да е"!
Въпросът излиза на дневен ред на възраст около 16 години. Тогава (често подтикван от родителите си) бъдещият студент започва да ходи на частни уроци по няколко предмета, защото обикновено знанията, придобити в училище, са недостатъчни, за да покрият изискванията на местните висши учебни заведения.
Междувременно в продължение на 2 години родителите дават средно между 100 и 200 лева месечно (в някои случаи и повече) за въпросните извънучебни занятия.
Но предстудентската мъка не свършва тук
В размисли и страсти къде да бъде продължено академичното образование, зрелостникът се явява на поне 15 изпита (често за една и съща специалност) в няколко университета. Тази безмислица е вследствие на факта, че няма единен изпит за всяка от кандидатстуденските дисциплини.
Изключение прави Държавният зрелостен изпит, който има достатъчно приемлива сложност за край на средното образование, но за съжаление е и на достатъчно ниско ниво, за да може да бъде приемен изпит за специалности, при които конкуренцията е по-малка.
Така по време на кандидатстуденската сесия родителите преоткриват и таксите за кандидатстудентските изпити - приблизително по 20 лв. на изпит. Сметката е проста и ясна.
И всичко това при минимална работна заплата от вече 270 лева и приблизително средна такава от 500-600 лв.
Наизустяване и/или кеширане
Друг проблем, пред който се изправя българският кандидат-студент, е начинът на проверка на съответните изпити. В много от специалностите (история, право, биология и т.н.), преподавателите очакват определен тип тема или по-точно конкретен начин на излагане на темата, изказ и подредба, от което следва че повечето зрелостници учат почти наизуст поне 50-ина теми.
Това е реалността. Кандидат-студентите често подготвят изброените в конспекта теми по точно определен начин, след което ги наизустяват.
Най-облагодетелствани са кандидат-студентите, борещи се за специалности като математика, физика и чужди езици, тъй като от тях се изисква просто да покажат знанията си. При математиката, например, важно е да се стигне да отговора на заданието, което не изисква 10 страници тема, която не е сигурно дали изобщо разбираш. А при езиците - език или се знае, или не... или можеш да пишеш и да комуникираш свободно на него, или не.
И дори преминавайки успешно през тези няколко кръга на образователния ни ад, студентските битки тепърва започват. Студентите са сблъскават с бюрокрацията и неадекватността на административните отдели на университетите, лошата или затруднена комуникация с преподавателите, остарялата материална база, строго заложената учебна програма и още много подобни абсурди. И да, някои успяват да се справят и да извлекат максималното от академичното си образование, което в България, за съжаление, е с предимно теоретична насоченост.
Изправяйки се пред всички тези перипетии (и не само), кандидат-студентите напоследък все по-често обръщат поглед на запад и избират алтернативата на чуждестранното образование. В чужбина приемат далеч по-лесно - изискват се изпит по език и диплома за средно образование с успех над много добър 5.
Но лесното свършва дотук
Още през първата година отпадат много от студентите, които не могат да покрият стандартите на университета. Същото се случва и през втората и третата година, когато летвата се вдига още по-високо. Конкуренцията е голяма и това дава допълнителен стимул за развитие.
Разликата тук е, че преподавателите са отзивчиви и мили. Среща с тях можеш да организираш чрез записване, но знаят името ти и те поздравяват по коридора и още на място и извън приемното си време ти отделят няколко минути, за да отговорят на въпросите ти на крак или на по чаша кафе.
Отношението преподавател-студент е наистина колегиално, по време на лекциите се чувстваш част от една академична общност. Базата на университетите е съвременна, модерна. Няма ги вехтите аули и нискокачественото оборудване. Разполагаш с възможност да избереш модулите, които най-много се доближават до сферата ти на интерес и завършваш с диплома, почти изцяло прекроена от теб и съобразно твоите идея за реализация.
Възможно е да учиш психология, но да вземеш един модул "Бизнес и маркетинг" или чужд език. Имаш усещането и уверението, че влагаш парите се на сигурно място и гледаш на образованието си не просто като "вземане на висше" и "отбиване на номера", а като на инвестиция за бъдещето.
Но колкото и да е чудесно всичко по отношение на университети и образователна система в тази мултинационална и международна обстановка, в един прекрасен момент осъзнаваш, че колкото и добър да си, колкото и да няма дискриминация или тя да е сведена до минимум, ти си просто чужденец.
Колкото и да си добър, ти си просто чужденец
Все по-ясно започваш да виждаш разликите в културата и манталитета на хората, колко чужди са ти "техните" идеи и възприятия за семейство, работа, приятели, светът като цяло. И някак не успяваш да проумееш всичко, да вникнеш в тяхната идеология и ценностна система, да започнеш да мислиш като тях. Ти си просто чужденец и от тях те дели огромна пропаст - не езикова, културна бариера.
Все по-често започваш да изпитваш носталгия към дома и нашата мила "държава на абсурдите". И някъде в края на втората и началото на третата (в повечето случаи) последна година започваш да се чудиш какво да правиш с живота и си и накъде да поемеш. Да останеш "на запад" или да се върнеш в родината си.
Всеки вкъщи те съветва да останеш да търсиш живот в чужбина, там било по-добре, ще си живееш на добре, вероятно в средната класа, по-малко ще се притесняваш за сметки за парно и ток, как да свържеш двата края... И ти знаеш, че вероятно е така.
Но вътре в себе си съзнаваш колко много искаш да се реализираш в родината си, да дадеш знанията си за развитието на родната икономика, бизнес и политика. И просто искаш шанс.
Защото ако поне половината млади хора, получили образование на Запад, поучили се малко от тамошните нрави и способи за справяне с проблемите, се върнат в България, то обликът на родината ни би бил съвсем различен. Една България пълна с млади специалисти, които се борят за своя и Нейния просперитет...
И тук не става въпрос за излишен национализъм или патриотизъм. Всеки се чувства най-добре сред свои - сред приятели, близки, семейство. И ако българите напускат България - 90 на сто е поради финансови причини, от безизходица, в търсене на препитание и един по-приличен живот. Повечето студенти не остават в чужбина, защото им предлагат бляскава кариера, а чисто и просто заради перспективата за едно, ако не добро, то поне нормално съществуване.
И в крайна сметка, всичко остава въпрос на личен избор - да си чужденец в друга държава или свой сред свои.
Аз ли? Аз ще се върна.
Аз бих казал, че доста точно описва моята ситуация ;)
За мен дали се чувстваш чужденец в чужбина си зависи от теб .Разбира се че ще се различаваш от местните, но от теб зависи тази разлика да се превърне в плюс ! Относно дискриминацията - да съществува, но с повече упоритост и търпение е абсолютно възможно да се реализираш. Както казва автора -връщането в България е личен избор.
Хубава статия и хубави мисли, но всичко това е твърде субективно! Мило момиче, разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите! Смятам, че ако завършиш в чужбина, ще се спасиш от доста неприятности, независимо от това дали ще се върнеш или не. Дерзай!
Питайте хората, които са отишли в чужбина от глад. За студентите в чужбина кво да кажа - те не са отишли там от глад или от зор, така че не ми пука за мамините, че им било тежко....
докато Всеки вкъщи те съветва да останеш да търсиш живот в чужбина, там било по-добре, ще си живееш на добре, вероятно в средната класа, по-малко ще се притесняваш за сметки за парно и ток, как да свържеш двата края... няма да има завърнали се дипломирани висшисти у нас! а те, младите нямат много голям избор!
Ами върнете се де... защото тука доста намаляха хората дето да плащат на циганите помощите, тока, водата... Намаляха и хората дето търпят полицаите да ги рекетират или пребиват.... Намаляха и хората дето искат да свършат някаква работа... повечето висят по форуми и нищят политиката на по чаша ракия... Намаляха и кадърните хората в администрацията и сега можеш да си губиш седмици с някаква простотия, за единия подпис на дебилния чиновник.... Така, че заповядайте връщайте се! Аз ви преотстъпвам моето място в кочината, а пък смятам да отида на запад... Където все пак имам някакъв шанс на нормален живот, ако не за мене, то поне за моите деца.....
edin kulturen, obrazovan i smislen chovek zavarshil solidno obrazovanie vav renomiran universitet vav USA ili England lili druga civilizovana strana nikoga ne bi se varnal v BG. Kajete kakvo da pravi tam, koi shte mu bade merilo za jivot- Azis, Koko Dinev, bat Boiko- policaia, ili komunista Stanishev?????.....tova sa hora bez razum, bez kultura i solidno obazovanie koeto pravi choveka chovek. V edna razvita zapadna civilizacia ako ne se samousavarshenstvash vseki den i postoianno uchish novite tehnologii koito izlizat na pazara i te smachkvat, sistemata te izhvarlia zashtoto ne si konkurentno-sposoben. V BG sled kato zavarshat niakoi kilien universitet (tova koeto e v BG ne sa univesiteti a instituti, te niamat nishto obshto sas instituciata universitet) kadeto ti e chel niakoi pensioner koito sedi za da si vzema zaplatka za da oceliava sled tova niama kakvo da pravish zashtoto obrazovanieto niama poprishte tam, cennosite na tazi strana sa na bazata na PARVENIUSHTINATA, POKAZNOSTA, IZHVARLIANETO, EFTINITE LAFCHETA i vsichko drugo no ne i smislen jivot. Poznavam edno momiche koeto zavarshi kolej tuk v Santa Monica, California i se varnala sled tova v Sofia. Edva iztraiala 6 meseca i begom obratno. Sreshtnah ia sas jena si v sportnata zala- plache ot BG. Vika ni edni glavochi bez vsiakakva kultura i obrazovanie ti kazvat kakvo da pravish bez da razbirat smisala na tazi profesia tia praktikuvashe. Kajete kakvo da se pravi tam kato niama visoki tehnologii, kato prosti hora po televiziata ti davat standartite v jivota. Slavi Trifonov idva tuk v Los Angeles da pee. V BG carkvata horata vikat che ne iskat i da cuiat za tozi samozvan, aroganten tip sas prostashki lafcheta. Koi otidoha da go slushat- chistachkite i shofiorite. Bulgaria e prekrasno miasto sled kato si imal plodorodna godina i si satvoril krasivi neshta v jivota si da zabravish vsichko umno v sebe si i da otidesh tam da otpusnesh za 2 sedmisi vav "razkosha" na bezsmislieto, lekovatia jivot, i zagubata na vsikakav razum. Tova e BG- no ne za umnite hora!!!!!!!
Пред мен стои изборът, дали да се върна в БГ след като съм следвала и работила на Запад. Единственото нещо, което ме кара да се замисля за това на този етап е любовта. Страхувам се от липсата на сигурност и от факта, че в БГ може да се чуствам като чужденка в собствената си държава... И от простотията... Така 4е аз още не знам, дали ще се върна...
Нормален човен не би се върнал и до голяма степен не трябва. Аз лично се върнах с надеждата, че ще мога да накарам познатите ми да не пресичат на червено, да не карат пияни, което за доста хора е подвиг, мислех, че ще си намеря и добра работа, но първите двайсетина интервюта на които бях около три пъти по-подготвен от тоя срещу мен ми показаха, че няма оправия. Ама никаква. Разбира се, виждал съм хора учили навън които тук им е уредено всичко и си умират да се приберът, но те са малцинство. Истината е, че 99 процента от моя курс, и къде що съм срещал българи, всички искат да останат за постоянно в чужбина. И аз сега скоро отново заминавам. Както прочетох в предните коментари на някой им липсва простотията и хаоса и затова искат да се върнат. При мен такава носталгия няма, напротив имал съм по-силно чувство за носталгия по това което е било там, защото всичко ми беше както трябва, без нерви, без глупости. В крайна сметка всичко се свежда до личния избор.
Извън темата. И пишете на кирилица, моля ви. Или на английски, немски, италиански, испански или Dutch ако щете. Но ако е на български, нека да е с кирилски символи, а не шльокавица, че ми изтекоха очите. Защото, цитирам неизвестен автор: "Да пишеш на кирилица с латински букви е все едно да пишеш с лайна по стената. Чете се, но не е красиво." Това, че сте на остров Тамбукту и там "няма компютри с кирилица", [вече] не е оправдание. Как се настройва кирилицата [Windows и MacOS] е описано на много места, да речем тук: http://www.cyxap.com/settings/cyrillic-windows/ По темата. Надявам се да не се върнат. Поне моите деца. Дано да не правят грешката, която направих аз преди години. 'Щото в близкото ни минало видяхме върналите се "патриоти". Великденски да ги наречен. Трябваше им няколко години за да се види по каква точно причина са тук. Материализираха я.
@ Rodrigo Diaz de Vivar Аз лично нямам нищо против чавето да се върне по някое време и да си "материализира" живота... Поне ще имам пари за лечение на хемероидите си
Аз съм от плащащата страна, т.е. родител. Все още сме в подготвителната за заминаване фаза, но... ако я разбера, че ми мисли как да се връща в БГ, просто не знам... как ще се разкрещя. Нестига, че ние останахме тук ами и тя/те да ми се връщат. Ей, едно ми е, кръв ми капе от сърцето като Ви го казвам, ама вече съм на мнение - колкото по-далеч, толкова по-добре... Ако някой от състудентите ми ме познае направо няма да повярва, че аз го казвам - само преди 15 години мислех и убеждавах всички колеги точно обратното /толкова ми бил акъла прост/, наистина... Направо не ми се мисли, не ми се говори, не може и да се мре, трябва да се събират пари за ... какво, за да пратя детето си възможно най-далеч...
@ panik Много тъга лъха от думите ти! Лошото е, че за да видим светлото бъдеще ни трябва уред за нощно виждане.. Аз съм си взела! И не се притеснявай за децата - само да са здрави - ще се оправят! По-умни са от нас!
темата е много актуална, но защо няма по 200 коментара.Искаше ми се да прочета повече истории от първа ръка,, но както и да е . Моето мнение е че като станат децата най-много на по 18 и ги пращам да си изберът къде ще учат и живеят навън. А ако някое реши да се върне тук - ще яде много як бой. Аз също бих заминал на момента - тук имам доста роднини за които да се грижа. Имам баби , дядовци , родители, тъстове ,тъщи,а и децата са малки.
Мили Студенти, Не бързайте да се шашкате от статията. преди са се юрнете презглава към пустата чужбина, седнете и помислете трезво дали въобще сте в състояние да се справите. От 2005 уча икономика в не много голям и не много малък немски град с доста престижен университет. Едва от около 3-4 години се чуствам тук "у дома". От вас самите зависи дали някога ще се почуствате комфортно където сте, или само ще броите дните в календара до поредната ваканция, да се приберете в страната на ракиите, чалгите и евтините простакеси из Слънчев бряг. Приемете културата, навиците и другите тънкости на страната в която сте и се дръжте там така, както бихте желали чужденците да се държат в БГ. В противен случай оставате ЗАВИНАГИ аутсайдери с приятелски кръг съставен от други отритнати и без переспектива. И съжалявам че трябва да го кажа, но животът ми тук тръгна точно в този момент "нагоре", след като теглих една майна на родната ни, пиеща, псуваща и не- учеща студентска диаспора в моя град. 3 години по- късно съм друг човек, пиша магистърската си работа, приятелският ми кръг се състои от колеги "не- българи", които ме приемат за един от тях. накратко: всичко е във вашите ръце (и глави и животът ви като студент зад граница ще е такъв, какъвто си го направите. Поздрави и умната!