Украйна: битка на кланове или на народа с режима

Ако беше станало само преди няколко седмици, освобождаването от длъжност на украинското правителство от президента Виктор Янукович щеше да има поразителен ефект.

То щеше да бъде приветствано от протестиращите на киевския площад "Независимост" (Майдана) като важна победа. Можеше дори да ги убеди да освободят улиците в столицата. Но не и сега.

На 28 януари Янукович най-накрая се отказа от дълго служилия, но неефективен министър-председател Микола Азаров. Това обаче беше посрещнато с равнодушие от хората по барикадите в Киев. Опозиционният водач Арсений Яценюк отхвърли предложението да стане министър-председател.

Два дни по-късно дойде новината, че самият Янукович си взема загадъчен отпуск по болест. Това може да е знак, че натискът е оказал влияние върху него; но също толкова вероятно е той да се крие, подготвяйки своите сили за смазване на протестите.

През последните десет дни барикадите стават по-високи и също така се придвижват доста по-близо до сградата на правителството. Укрепени с останките от опожарени полицейски камионетки и чували с пясък, сега те приличат по-малко на украса и повече на фронтова линия във война. След силовите сблъсъци с полицията на 22 януари атмосферата става по-войнствена и мрачна. Мъжете, които охраняват новата граница, носят каски и поддържат военна дисциплина. Възгласите, с които се поздравяват протестиращите, звучат тревожно сериозно - "слава на героите, смърт на врага".

"Врагът" от другата страна на барикадите са стотици полицаи от силите за борба с безредиците с бронетранспортьори. През последните две седмици най-малко петима души бяха убити при сблъсъци, а 20 са изчезнали. Точният брой на ранените е неизвестен, защото повечето отказват да ходят в болница от страх да не бъдат отвлечени от подкрепящи правителството главорези.

Двама мъже бяха похитени от болница миналата седмица. Единият по-късно беше открит мъртъв със следи от изтезания и с тиксо около главата. Другият беше жестоко пребит, но оцеля.

До средата на седмицата нямаше повече сцени на истински боеве. Вместо това двете страни само се наблюдаваха. Но примирието не означава, че противопоставянето е приключило.

Съгласието на Янукович да се откаже от правителството си и да приеме Върховната рада (парламентът) да отмени диктаторските антипротестни закони, които бяха главната причина за сблъсъците, дава известна надежда, че може да бъдат избегнати по-нататъшни боеве. Протестиращите напускат някои от административните сгради, които окупираха преди няколко дни. Опасността от въвеждане на военно положение намалява, но не е изчезнала напълно.

"Отдалечихме се с една крачка от ръба на пропастта", казва бизнесменът и депутат Петро Порошенко, който дейно подкрепя протестиращите на Майдана. Според него един от начините за излизане от кризата би бил конституционна реформа, която да лиши Янукович от прекомерна президентска власт и да придвижи Украйна към нейната предишна, по-балансирана система.

"Ситуацията се развива толкова бързо, че е невъзможно да се правят каквито и да е прогнози", казва Юлия Мостовая, редактор в най-добре осведомения и най-влиятелен седмичник в Украйна "Зеркало недели".

Събитията, на които станахме свидетели в Киев през последните десет дни, изненадаха всички, включително Янукович, опозиционните водачи и Москва. Предполагаше се, че приемането на репресивни закони, заимствани (и вероятно внушени) от Кремъл, ще дадат на Янукович правно основание за репресии.

Силовото нападение срещу полицията и подпалването на нейни автобуси на 22 януари, което може да е било дело на "агенти провокатори", имаше за цел да доведе до показване на телевизионни кадри, които да оправдаят в очите на света едно смазване на протестите.

Според Мостовая това, което никой не е очаквал, е било, че тази провокация ще предизвика истински размирици и ще бъде подкрепена от още хиляди протестиращи. Разгневени от законите на Янукович и преситени от неефективността на главните опозиционни водачи, обикновените украинци излязоха по улиците.

Изведнъж, вместо пред недодялано планирана специална операция, Янукович е изправен пред революционна обстановка. Отношението на всички участници се промени под влиянието на изгледите за гражданска война.

Янукович е подложен на силен натиск от американците, които отмениха визите за някои представители на украинските власти и заплашват да наложат широкообхватни санкции, ако президентът използва насилие - стъпка, която, направи впечатление, че Европейският съюз не успя да последва.

Янукович също така е изправен пред бунт сред олигарсите, които контролират медиите, както и сред парламентаристите, които сега го смятат за опасност. Те отдавна са засегнати от начина, по който той позволява на сина си и на свои близки приятели, известни събирателно като "семейството", да заграбват власт и пари в страната, оставяйки на олигарсите трохите на масата.

Те използват кризата, за да променят съотношението на силите. Твърди се, че някои използват своето влияние и пари в Украйна, за да улесняват "спонтанни" превземания на местни администрации. След като в Киев са разположени толкова много полицаи, Янукович няма силата да отвърне на удара.

Докато президентът обвиняваше западни тайни служби за своите неприятности, диктаторът Александър Лукашенко, който държи в хватката си съседна Беларус, представи свое обяснение за проблемите на съседа си. "Така става, когато страната е разделена между кланове. Когато децата ти започнат да се занимават с бизнес, очаквай неприятности", заяви той.

Или както се изразява Мостовая, "в битка между народа и режима олигарсите надделяха над семейството". Дори Ринат Ахметов, най-богатият олигарх в Украйна и най-близък съюзник на президента, изглежда, се разграничава от Янукович и отказва да бъде опетнен с насилие.

Също така не е сигурно докъде е готов да го подкрепи руският президент Владимир Путин. Коментирайки подкрепата на Русия за Украйна на среща на върха с ЕС в Брюксел на 28 януари, Путин се обърна към украинците, прескачайки Янукович.

Той каза, че помощта на Русия е за страната, а не за конкретно правителство. На следващия ден Путин каза, че Кремъл ще изчака да види облика на новия кабинет, преди да поднови финансовата си помощ. Междувременно се появиха съобщения, че Русия неофициално е въвела отново санкции и украински стоки са спирани на руската граница.

Путин почти сигурно би искал Янукович да действа още по-агресивно, с което да го придвижи по-близо до Русия, но сега може би го смята за лидер без бъдеще. Украинският президент може скоро да установи, че Путин е загрижен много повече за влиянието на Русия върху Украйна, отколкото за неговото оставане на власт. Всичко това отслабва Янукович. Въпреки това излизането му в отпуск по болест не означава, че той е готов да се предаде.

На 29 януари той притисна Върховната рада да отхвърли исканията на опозицията за безусловно освобождаване на арестуваните демонстранти, като настоя, че протестиращите първо трябва да напуснат всички административни сгради.

Янукович все още се опитва да раздели и злепостави опозицията - нещо напълно осъществимо, като се имат предвид тъмните отношения на нейни водачи с олигарсите и обкръжението на самия президент.

Но това може да не му донесе особена полза. Все още не е ясно какво влияние имат опозиционните водачи над Майдана.

Хората по барикадите не са тръгнали да се прибират вкъщи и няма да приемат властта на Янукович. Колкото повече чака той, толкова по-слабо впечатлени ще са те от каквито и да е негови отстъпки.

Новините

Най-четените