Колкото повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените.
Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари, досущ като Чичо Скрудж.
За да не остане по-назад, Иван решава да отвори малък бизнес. Продава нивите на дядо си и стария голф на баща си и решава "да завърти парите".
Първата му работа е да си наеме офис. Но в офис сградите е много скъпо, затова Иван наема малка миризлива гарсониерка в краен квартал. В хола слага бюро и мека мебел за "гостите", а кухнята е предназначена за секретарката.
Секретарката Стефка е младо, полуграмотно момиче с приятна външност. Задачата е да прави кафета и да вдига телефона. Но засега телефонът не звъни, затова мисията й се ограничава в боравенето с кафемашината.
Иван слага гръмко име на фирмата си, за да респектира конкурентите. Кръщава я "Чолев интернешънъл трейд къмпани".
Следващата стъпка на Иван е да си направи ефектни визитки, на които под името му пише president. Но понеже няма на кого да ги раздава, на първо време ги връчва на роднините си с деловата фраза "Ку ти тряа нещо, обаждай са".
След като са положени основите на фирмата, Иван вика в офиса поп да освети новото предприятие. Не че е религиозен, ма е чувал, че така се прави.
Време е бизнесът да започне!
С вродения си нюх Иван усеща, че все още му е рано да се хвърли в големи сделки с петрол, затова се насочва към инвестиции с по-малък риск - купува от "Илиянци" триста китайски гребенчета по 3 стотинки и започва да ги предлага в търговската мрежа по 20 стотинки. На всеки, закупил над 50 бройки, обещава 4 процента отстъпка.
Всяко начало обаче е трудно. Пазарът не реагира възторжено на китайските гребенчета. След месец се оказва, че са продадени само девет гребенчета, а 23 са върнати, понеже са дефектни. Започва да изглежда, че предлагането е далеч по-голямо от търсенето.
Иван обаче не се отчайва. "Когато се продадат - тогава, нямаме бърза работа", и пренасочва инвестициите си към турски вълнени стелки. Този бизнес е далеч по-сложен, защото стелките са с различни размери и съответно - различна себестойност. Налага се да се правят сложни изчисления. Иван стои до късно в офиса и трака върху калкулатора - подарък от дядо му за абитуриентската вечер през 1998-а.
Стефка също стои в офиса до късно, щото не се знае - може па някой да звънне. Обаче никой не звъни.
Трудните първи стъпки в предприемачеството сближават Иван и Стефчето и те започват да консумират пламналата между тях страст върху меката мебел, предназначена за гости. Стефчето се влюбва в Иван и започва да му вика "зайо".
След месец се оказва, че и стелките няма да са големият удар, който ще осигури на Иван място в топ 10 на "Форбс". Хич не се харчат.
Ала съдбата обича смелите и им поднася неочаквани подаръци. В този тежък за бизнеса момент бащата на Иван му изпраща от село половин прасе и двеста литра домашно вино. Иван решава да се преориентира и да започне търговия с хранителни продукти.
Прасето е разфасовано и наблъскано във фризера, тубите с виното стоят на балкона на "офиса". Иван купува 50 празни шишета от един литър и везна, с която да отмерва месото, и пуска в интернет безплатна обява, че вече е играч на свинско-винения пазар. Инструктира Стефчето да обяснява на всеки, който позвъни, че продуктите са екологично чисти, и да им дава адреса на офиса.
Никой обаче не звъни. Виното започва да вкисва, а след една авария, оставила без ток целия квартал за 20 часа, месото придобива подозрителен лилаво-кафяв цвят и мирис на маршрутка.
В този момент обаче съдбата отново протяга ръка на Иван - умира баба му и му завещава малък апартамент в "Меден рудник". Иван решава, че това е знак да зареже дребната търговия и да влезе в големия бизнес с недвижими имоти. Ще го продаде, ще купи с парите два по-малки апартамента - един в Добрич и един в Търговище, после ще ги продаде и ще купи четири апартамента - в Монтана, Горна Оряховица, Хасково и Кюстендил. После ще продаде и тях и... ехе-хей!
Перфектен бизнесплан, който само за година ще го изстреля сред големите играчи и ще му донесе милиони.
Иван си купува костюм, за да прилича на истински риъл естейт брокер и започва да пътува всяка седмица до Бургас на огледи с клиенти.
Минават няколко месеца, но бленуваната сделка така и не се осъществява. Едни клиенти уж харесаха апартаментчето, но така и не се обадиха повече.
Приходи няма, а разходите постоянно се увеличават. Само за бензин до Бургас е изхарчил вече над две хиляди лева.
А всеки месец трябва да се плащат и наем за офиса, и сметки за ток, телефон и интернет...
Иван обаче няма намерение да се отказва. Не и сега, когато е толкова близо до Големия Удар. Тегли потребителски кредит с 12 процента лихва. Сигурен е, че щом тръгнат нещата, веднага ще го върне.
В тоя момент Стефчето му съобщава, че е бременна. Сигурна ли си, пита я Иван. Ами, сигурна съм, как да не съм сигурна, казва Стефчето. Ама от мен ли е? Е от кого да е бе, зайо, аз с други мъже не съм спала, казва Стефчето и се разплаква.
Иван изпада в депресия. Стои до късно в офиса, пие от вкисналото вино на баща си и се чуди какво да прави. Тамън тръгнаха да стават нещата и...
Абортът на Стефчето и ремонтът на колата веднага изяждат половината кредит.
Разбрал, че няма да може да се справи с кризата по нормалния начин, Иван започва да търси нестандартни мерки - залага големи суми в тотото, купува злато, щото цената му се качва, влага пари срещу голяма лихва в "перспективна фармацевтична компания".
Но от тотото спечелва само две тройки, цената на златото внезапно се срива, а перспективната фармацевтична компания се оказва пирамида.
Иван изпада в несъстоятелност. Не може да обслужва кредита си, не плаща наема на офиса, изключват му тока и телефона. Стефчето го напуска и започва работа в друга фирма.
В този момент Иван решава, че причината за всичките му беди не е в самия него, а в световния заговор. Виновни са му евреите, масоните, американците, руснаците, китайците, турците и извънземните.
Ако не му пречеха, досега да е милионер. Осъзнал тази безспорна истина, Иван намразва света и се записва в партията на Волен. Ходи по митинги и крещи "Върнете ми България!". Всъщност не му трябва никаква България. Човекът иска да му върнат парите, бизнеса, офиса, Стефчето, мечтите. Ала никой не му връща нищо. Светът внезапно се е оказал студен и безсърдечен. Иван стои сред тълпата от други излъгани българи и трепери от студ и страх. Духа в премръзналите си шепи и се опитва да ги стопли. Така както някога ги топлеше Стефчето.
Марин е абсолютно прав. Сиромахов и другата шайка "творци", било то обикновени педера'си или простО/И драскачи, си гепват туйцък онуйцък не само от готови продукти като леееко ги префасонират и ги представят като свои, ами и от коментари на коментатори като вас от различни сайтове. Иначе в неговия блог си е написал, че всички права са му запазени и ще гони до дупка със силата на закона. Сиромахов, и ти като Милчева си четен от хората, от които си щипваш, щото и тук си щипнал от едно място, ти си знаеш от кое. Ай, със здраве. И умната. Щото вие го правите за пари, ама ние го правим за удоволствие и за удоволствие бихме ви ебали мамата, безплатно. С всичките запазени права.
Геренова, нямах намерение да ти отговарям, щото имам наблюдения върху това, което си писала. Но, ЧНГ за тебе, а пожеланието ми е -повече чети, по-малко пиши. Има смисъл, да знаЙш. Бернар от Шартр има е изказал една велика мисъл по тоя въпрос. Понеже си умно момиче знам, че ще я намериш и ще си я прочетеш с удоволствие.
Сладолед, май си бил в е-бането и юу знаеш на сиромахчо номерата
Да помогнеме ли малко на Иван След първият фалстарт Иван се замисля и му просветва. Сеща се, че за гребените от Илиянци не е взел фактури от китайците. Китайците фактури на дават, обаче фъъъъктури дават циганите около сергиите. Дават и цигари без бандерол. Закрива фирмата Иванчо и започва да продава на Илиянци фъъъктури от ненужните до този момент фирмени кочани , а Стефчето разнася стекове цигари. И понеже си е работен наш Ванчо, взема и едно такси и помпа яко цените около автогарата. Така постепенно търговийката му потръгва. За 2 години е изплатил таксито и е заделил и не малка пачка. Родата е възхитена от възхода му и подава ръка под формата на животински и земеделски субсидии. Дошъл е моментът Иван и Стефчето да поемат към Меден Рудник. Там въоръжен с блажни и пивки продоволствия се отбива на гости на бай Ставри, бивш любовник на некогаш известната с нанагледната си хубост и дашност баба Ванка, самата Иванова баба. Синът на бай Ставри женен за леко грозновата, но пък от тачен бургаски род мома, не се свени да използва връзките й с хайлайфа на черноморието и помолен от татко си ходатайства за едно капанче на главната улица. Там вече осеферилият се Иван завладява туристическото войнство с плескавици, кебапчета, опса музика, две студентки севитьорки с оскъдни околобедрени препаски и хубавкото Стефче, което по монокини, сладострастно въртейки ханш разнася на плажа сладолед с визитки на капанчето следвано от похотливите погледи на известните с любовните си подвизи западни летовници. Парички падат Иван доволлно пресмята - от таксито, дето го е дал под наем, от капанчето, от спестените от заплати пари, които, разбира се няма да даде. Бабата е на умряла и Иван е продал апартаменчето, макар и не за парите, които искаше, ноооо сега обмисля и нещо палачинки ли, катми ли, там на едно местенце до плажа... Но първо ще отидат със Стефчето и синът на Ставри и други елитни хора на как ли му беше името на острова...Ба-ли-го! Контакти трябват, контактиииии
Признавам, че съм учуден от напънът на автора да изкара предприемачеството в държавата като нещо мръсно и долнопробно. Преди години бе излязла сравнителна характеристика на европейските страни по нива на спестявания и предприемачество сред младите хора. Дали е нужно да споменавам коя страна в рамките на Европа бе последна?! В българската душевност да купиш и продадеш изгодно е спекулация, измама, грабеж на честните и нормални хора, хора, които често наричам с наименованието 'некадърници'! А как иначе, след като същите тези 'честни и почтени люде' са пълни с номерата на Андрешко и главната им цел е същата тази голяма тарикатска печалба и не се свенят на най-гнусни и долни номера, стига да навредят на 'онзи, мръсния, изедника'! Същият, който дава хляб на 100 души, ама карай бе, той малко ли е крал... Със същите нрави съм се борил и напразно години наред. Ами как да убедиш полуграмотния селяндур, че всичко онова, което той на петдесет умее, само без близането на задници, младите и образовани хора го могат веднага след университета. Но селякът няма съвест, в културно отношение скрупулите му са на ниво павиан, така че всяко действие, предприето за очерняне и смазване на конкуренцията е добре прието... Български манталитет! И все пак - предприемачеството е основна движеща сила на икономиката и самата поява на дискредитираща драсканица като тази е обида за нацията. Да не би авторът да си мисли, че задължително се стартира с големи капитали, офиссгради и рекламни кампании?! В огромното си мнозинство фирмите са малки и борбата за привличане на средства - дали кредитиране или инвестиции е жестока. При липса на собствен капитал и достъп до привлечен, човек се превръща в наемен работник - дали е по-добрата алтернатива?! Още повече, няма стока, която да не може да бъде продадена ...Не ми се обсъжда сексуалната афера на главният герой със секретарката - двама души, в тесен и постоянен контакт един с друг, абсолютно разумни, зрели и способни да отговарят за действията си - сексът с колежката ли е нереден?! Моля ви се, моралисти!
Па аз почнах биснес с един бездомен котарак.Кръстихме го Морис чудотворец.Ама наистина се оказа такъв.Похвалих се пред приятели и клиенти,че е голем ловджиа на мишки и зми.Проявиха интерес към него много хора.Вместо да си дават парите за лепенки и отрова предпочитаха на мен да платат за да го вземат за седмица две под наем.За качествената работа славата му се разнесе и имахме опашка от клиенти.Но не беше справедливо само той да бачка и да ни храни.Затова купих още неколко кота за да му помагат.С две думи отворих котешки бизнес.Плащах на общината по $10 на година за да ми позволят да имам котарак в дома.Сложиха му номер на шията и така като регистриран никои не можеше да го улови като бездомен и след две седмици убит с инжекциа.За следващите бизнеси ще говорим по нататък.
За едно бито магаре,дават три небити!Форца Ванка! Толкоз!
Аз искам да чета как Иво Сиромахов прави бизнес ?