Студентите, дошли в столицата, за да учат, а не за да празнуват, отдавна протестират против мутризацията на Студентския град.
Отново смърт в Студентския град и обичайната добронамерена обществена истерия. И заваляха предложения за мерки, които да спасят студентите от самите тях. Този път не чак толкова екстравагантни като в минали години, когато дори имаше идея за влизане на жандармерия в квартала на академичната младеж. Само един опит за въвеждане на вечерен час.
Първо, твърде неадекватно ми се струва едно битово престъпление да предизвика толкова дискусии. Това не е случка с дълбоки социални корени, не е резултат от натрупани обществени грешки. Едни момчета се напили, дразнили друго момче, сбили се и на финала имаме труп. Касае само възпитанието на замесените и качеството на семейната среда, в която са израснали. Или пък става дума за нелеп миг невнимание и лоша преценка, които преобръщат живота на всички участници. Станало е в затворено и изолирано жилищно пространство. Всички участници в случката са пълнолетни и имат право да пият - нито един закон не им го забранява. Просто такива неща се случват - не само в Студентския град, но и насред Манхатън, лондонското Сити и другите най-богаташки и културни европейски квартали. Няма как да се предпазим от това.
Това престъпление обаче, макар и не съвсем свързано с корена на проблема, отново повдигна напълно основателно дискусията за положението в Студентския град.
И тя не бива да възниква само около трагични инциденти, стигнали до медиите. Защото състоянието на този район в София вече не е битова случайност, нелепица или нещо непредвидимо, а е наистина натрупване на човешки грешки. И всяка от тях е била предварително известна, знаела се е от много хора, които са могли да я предотвратят. Ясен е бил и пътят, по който се върви, както и какви беди се мержелеят в края му. Но никой не си е мръднал пръста. Затревожихме се чак когато стана прекалено късно и обратът изглежда невъзможен.
Каквито и мерки да се вземат сега след нелепата смърт на 19-годишния Марио, нищо няма да се промени, ако Студентският град бъде запазен в сегашния му вид. Напълно нереалистично е да се смята, че е възможно да се сринат наличните заведения, в които ежедневно бъдещият елит на нацията се напива, напушва и нашмърква. Но да предположим, че стане. Затварят кръчмите и на тяхно място отварят библиотеки.
В квартала има 52 студентски общежития и още 35 други жилищни сгради. В тях живеят предимно млади хора под 30 години с изявен афинитет към забавленията. Някои от тях ще плъзнат по заведенията в центъра на София и ще създават проблеми там. А за тези, които си останат в общежитията, все ще се намери кой да дойде на крака да им продаде наркотици и алкохол - пазарът е златен, огромно струпване на добра таргет група. И тогава студентите ще си пият по стаите и пак ще има сблъсъци.
Студентският град е сбъркан още в замисъла си - да се съберат на едно място всички общежития на бъдещите висшисти. По време на социализма все някак си се оправяха с тази централизация и този гигантизъм, защото държавната репресия беше тъй всеобхватна, че ни пазеше и от битовата престъпност. Но днес цялата полиция и дори специалните служби са безсилни да спрат разврата, в който е затънало градчето. Именно заради огромното струпване на млади хора с много свободно време то стана привлекателно за търговците на лек живот.
Заради тази струпана на едно място добра клиентела те бяха готови - и продължават да бъдат! - да дават подкупи, да нарушават закони и да строят незаконно дискотеки, клубове, барчета там, където трябваше да има библиотеки и книжарници. Докато всички студенти са на едно място, комерсиалните апетити към местопребиваването им ще са огромни и ще побеждават опитите за регулация, ред и контрол.
Шумно прокламираната академична автономия не успя да стигне до Студентския град. Висшите учебни заведения не се интересуват какво се случва с техните възпитаници извън праговете им. Един истински независим и държащ на името си университет би помислил и за това. Традицията навсякъде по света е да се обособява кампус, в който студентите да живеят и учат. Той е сравнително изолиран. Място, в което пребивават студентите само на един университет, не би се сторило толкова привлекателно и интересно на търговците. Вузът ще има възможност да наложи свой стил, облик и начин на живот, ще контролира учещите в него през цялото време.
Ако нещо може да спре разврата в Студентския град, това ще е само разбиването му на по-малки общности, които да се отдалечат една от друга и да се групират по академичен принцип. Всички студенти на Софийския университет да живеят на едно място. Далеч от тях да се съберат студентите по икономика. Творческите професии да се съберат на трето място. Ако се групират по професионални интереси, ще престанат да бъдат аморфна маса, чието единствено обединяващо качество е желанието за купон. А точно този техен общ белег в момента се насърчава със струпването им на едно място. Ако искат да се впишат, те трябва да пируват до смърт, а не да се хвалят и състезават с това, което са научили в аудитории, лаборатории и ателиета.
Естествено, подобно разбиване на Студентския град също звучи нереалистично. Всички ще се оправдаят с липсата на ресурси. Но ако наистина държавата има намерение във висшите си учебни заведения да създава читави специалисти, а не парти машини, ще намери начин да го направи. Иначе и полицай във всяка стая на всички 52 студентски общежития няма да помогне. Нито централно гасене на тока в целия квартал в 22 часа, подобно на затвор.
Още нещо прави нашите студенти по-разгулни, отколкото на други места по света. Българското висше образование е безкрайно ненатоварващо и леко. В университетите вече се влиза лесно и още по-лесно се завършва. Чак да се чудиш на Калина Илиева и Георги Харизанов, че не са взели по една диплома от някой роден вуз.
Може би само ученето на медицина предполага извънредни усилия и всекидневна самоподготовка. Почти всичко друго може да се изкара от обща култура и за половината от отредения срок. Но дори и медицина у нас вече се завършва доста по-лежерно, отколкото където и да било по света. Ако учиш за лекар в САЩ например, ще забравиш какво е сън за около 10 години, защото ще се въртиш непрекъснато по дежурства, а във времето, в което не го правиш, ще четеш дебели учебници, ще ровиш в библиотеки и ще търсиш последните новости в дисциплината си. Да не говорим, че солените такси ще те принудят и да работиш, за да се издържаш, ако не си роден сред купища пари.
Щом българските студенти пият и пируват толкова много, значи имат излишък от свободно време, който ВУЗ-ът по никакъв начин не им заема, за да ги подготви по-добре. Изпити се взимат и с корупция - за 200 марки и едно прасе, както ни осведомяват "Ъпсурт". Или както казваше един познат: "Като се знам какъв инженер ще стана, ме е страх да ида на лекар." И аз се страхувам да не се наложи да върша някаква работа или не дай си боже да поверя някой аспект от живота си на сегашен обитател на този разгулен Студентски град.
Във всички времена и географски ширини студентите са пили и са се веселили. Безгрижната младост така повелява. Но у нас ние зорлем ги тикаме да си махат главите от сутрин до здрач. Направихме общността и местопребиваването им удобни за комерсиализиране и после тръгнахме да ги призоваваме жално да станат по-академични. И да ги плашим с жандармерия и похвати на военното положение като вечерния час. В този му вид Студентският град е неспасяем. Всеки ВУЗ ще трябва сам да измисли изход от положението и да покаже дали държи на имиджа си като средище на академизма. Или просто е място, на което едни хора си измрънкват лекциите и упражненията, взимат си хонорарите и им е все едно какво се случва със студентите. Но само искам да припомня на лидерите на академичната общност, че и на тях някой ден ще им се наложи да отидат на лекар. И да се молят специалистът, при който влязат, да не е прекарал следването си в пируване в Студентския град.
Segabg.com
Празни мисли на един празен човек Повърхносни обобщения и нов опит за прехвърляне на отговорността някъде другъде и търсене вината на държавата "Щом българските студенти пият и пируват толкова много, значи имат излишък от свободно време, който ВУЗ-ът по никакъв начин не им заема". "Всички ще се оправдаят с липсата на ресурси. Но ако наистина държавата има намерение във висшите си учебни заведения да създава читави специалисти" А бе миче, помня че този преход започна и с призива за "по-малко държава", а всеки изминат ден, изискванията към същата тази държава, която ни пречеше да се развиваме нарастват лавинообразно?! Къде остана академичната автономия, която според Вас трябва да бъде заменена със задължението "да създава читави специалисти" и в същото време с призив "Един истински независим и държащ на името си университет би помислил и за това" За мен статията е типичен пример на "тюрлю гювеч", ползата от който е само хонорара на автора. След като ни обяснява, че ако бъдат намалени заведенията в района, то студентите "ще плъзнат по заведенията в центъра на София и ще създават проблеми там", тя намира за гениална идеята за "разбиването му на по-малки общности които да се отдалечат една от друга и да се групират по академичен принцип" и "Всички студенти на Софийския университет да живеят на едно място. Далеч от тях да се съберат студентите по икономика. Творческите професии да се съберат на трето място." И какво, ако студент от СУ се приближи към студентка по икономика ще бъде арестуван? Или недай боже, член на творческите професии реши да се интерисува от член на клана СУ - тогава разтрел? Интересно как ще бъдат разпределени студентите от НБУ, където се изучават както "творчески", така и икономически, юридически или филосовски специалности? Защо само администрацията на кафенето реши, че статията е фундаментална и трябва неременно да се запознаем с нея или това е част от приключване на темата бонуси и замяната и с предъвкването на едно чисто битово престъпление
До Валентина Петкова: Липсата на адекватна мисъл говори, че при Вас текат странни еволюционни процеси. Вие показвате в този форум как от човек сте на път да станете овца. Поздравления. И определено не мислим, че младите са лоши. Но лично аз съм убедена, че Вие сте глупава, некомпетентна, нахална и смешна И ползвате клишета. Да, ИМА умни, талантливи и мислещи млади хора. Но Вие НЕ сте от тях.
То "Валентина Петкова" "Абе хора, осъзнайте се, това, че не съм на 50г., не значи, че вие всичко знаете и само вие го знаете." Наистина Ви личи! :Р Понеже не съм завършил "бизнес администрация", не успях да разбера какво точно се опитвате да ни кажете, но ако "хейтъра" си е заслужил титлата чрез ника си, то Вие днес заслужихте тази тила съвсем честно! Награждаваме Ви послучай националния празник Съвсем между другото - Честит трети март на всички!
До tonnes: Никой не иска да им забранява пиенето. Естествено, че като искат ще пият. Въпросът е да има контрол в общежитията. Ако си позволиш да направиш два пъти проблем в оэбщежитието - изхвърчаш. Отиваш и си плащаш свободен наем. Никой не е длъжен да понася пиянски изцепки, високо пусната музика и т.н Правилата трябва да са ясни и неспазването им да се санкционира безусловно. Има една поговорка: "Кучето скача според тоягата". Докато няма контрол и последици след нарушаване на правилата, ще има проблеми. Като изгонят 20-30 "гъзета" другите ще разберат, че правилата трябва да се спазват. И да намалят броя на университетите.Докато всеки полуидиот може да стане студент, няма да има никакво качество. Само инертна, егоцентрична тълпа, парадираща, че учела или завършила висшО.
До tonnes: Тези неща се правят с политическа воля и граждански натиск. Когато тези, които управляват не могат или не искат да ги променят, си отиват. След като пилитиците показват, че защитавам не обществения интерес, а само икономически интереси - си отиват. Естествено, че икономиката е важна. Но когато стане по- важна от физичекото и моралното оцеляване на един народ, тогава не е икономика, а дива алчност. Пък и аз казах, да си останат заведенията. Просто тези, които не искат да спазват правилата, да отиват на свободен наем. Но трябва контрол и безусловни правила.
Всички гравитирате около една теза, но всеки от собствената си камбанария. Просто се разделихте на млади и стари. А не трябва! И вместо да погледнете реално проблема се нападате. Маджести, младото поколение е ЧАСТ от обществото. Дори и в Студентски град. Там са децата на фрустрирани родители, разтоварващи емоциите си чрез домашно насилие, ракия и чалга. Там са децата и на комшиите, които редовно хвърлят боклука си през терасата. Колко по - добра версия могат да бъдат и колко от тях ще станат по-добра версия от родителите си? Единици. Г-це Петкова, плюете едно време, което не познавате, а само сте чували от родителите си, но изкривено от техните преживявания или просто набити клишета в главите им от медии и политици. И колкото и да го плюят, факт е, че тогава образованието и интелектуалното ниво в университетите беше на космически години от това, което днес наричате висшО. Дори и във така презряното от Вас ВТУ. Сега и патъците си да оставя във ВУЗ и да им плащам таксата и тях с диплома от там ще изнеса. Факт е, че имаше много по-добра дисциплина и контрол, които днес вие бихте нарекли диктатура. И не само в Студентски град, а и във всяко училище и предприятие. Права сте, че всичко е въпрос на самосъзнание, но в днешно време това е най-големия дефицит на българина. И като обобщение ще кажа само: Объркахме свободата със слободията. Научихме децата си, че имат права, но забравихме да ги научим, че имат задължения. И от това тепърва ще ни се стоварват на главата последствията от криво разбраната демокрация! Честит празник и си спомнете на днешния ден, че някога нашите прадеди са имали идеали за свобода, равенство и братство. И са умирали за тях!
До No name: Съгласна съм с това, което си написал. Не се разделяме на млади и стари, а на мислещи и немислещи. Ако прочетеш внимателно, ще видиш, че казвам -ИМА УМНИ И КАДЪРНИ млади хора. Но точно поради факта, че студентите идват от различни семейства, трябва да бъдат научени да спазват еднакви правила. така е в цивилизацията. Който е готов да спазва правилаката- ОК, който не иска, да се върне към природата. Няма лошо. И само да допълня, че когато българските младежи попаднат в чужбина, в държави, където правилата се спазват, без значение кой си и откъде си, те също се научават да ги спазват. Значи могат. Няма как да ги оставим само и единствено на личнотоим самосъзнание. Защото някои нямат такова, други могат да го развият след 10 години и т.н.Чакането нещата да станат от самосебе си доведе до тези трагични резултати. Административна духовност не се налага. Налага се спазване на правила и цивилизован живот. Другото е джунгла.
Маджести, не оспорвам тази твоя теза. Напротив, подкрепям те напълно. Само допълвам, че това трябва да важи за цялото общество т.е. и за родителите им. И тъй като си права за самосъзнанието, единственият ни изход са железни закони и контрол.
Миле, почти съм сигурна, че натам сме тръгнали. Тъй като имаме лошия навик да се хвърляме от крайност в крайност. Някак си златната среда все ни убягва.
До Mile Manolov: Крум бе Миле, хан Крум, бе. Къде отиде на Хитлер и Сталин. Той и цар Калоян не си е поплювал. Като изковем железните закони и осъществим контрола, ще се прекръстя във форума на Ханеса Крумеса А и "ноу нейм" ще си покаже името
Тъй, тъй, последните тримца коментирали, може да докарате логиката от една книжка на дедо Фром...
До Rowan: Ако ще ми говориш за "Бягство от свободата", не си познал. Редът и законите не са отказ от свобода. Те са гаранция да нея. Нека пият Ама ако след това се бият- аут. Ако се приберат кротко и заспинкат- нека пият.
Проблемът със Студентски град няма решение, или поне няма решение без драстична реформа и преосмисляне на цялата (не само висша) образователна система. Купонясва се по този начин по простата причина, че нито на хората, които го правят, да се научи нещо им е някаква цел в живота, нито пък системата е в състояние да ги накара да учат. И при положение, че има място във ВУЗ за на практиката всеки завършващ гимназия, и после в самият ВУЗ не се преподава почти нишо а се тества за още по-малко, и че образованието като нещо повече от тапия не е ценност за никого, не е изненадващо, че се е стигнало до това положение. Студентски град за съжаление е прокълнат и чисто географски - кампусите на Запад, за които толкова много се говори са разположени около университета, и в идеалният вариант, броят на студентите е около няколко хиляди, а не над сто. Разстоянието от стаята ти до библиотеката и лабораториите е не повече от няколкостотин метра, библиотеката работи денонощно, студентите са затрупани от домашни и работа, време за запои почти няма. Не че не стават, но е сравнително рядко, със сигурност не всеки ден. Като даже и там обаче нещата се разпадат ако университетът е много голям (а големите университети с десетки хиляди студенти по правило не са от най-елитните), разположен в силно урбанизиран район и не може да осигури общежития за всички в непосредствена близост до основните му сгради - тогава се формират т.нар студентски гета, които се ползват с много не по-добра слава от Студентски град, понеже общо взето същите ефекти се получават. В Студентски град има университети, но далеч не всички ВУЗ-ове са там и общежитията и университетите не са по никакъв начин интегрирани в едно цяло. Отделно, натоварване няма никакво - вместо постоянно да се дават тежки домашни и да има изпити на няколко пъти по време на семестъра, освен по време на сесия, по друго време не се тества за нищо, а и самата сесия не е кой знае колко решаваща - невзети изпити се влачат с години. На географският проблем решението му е много трудно по очевидни причини, но все ми се струва, че ако го имаше желанието да се реши проблема с качеството на образованието, необходимите ресурси за решение на географския проблем нямаше да са чак такова предизвикателство. И това е просто защото пречките пред една реална образователна реформа са толкова много, тъй като тя е в ничий интерес...
Всеки път на тая снимка горе се чудя студентката с прораслите корени каква ли точно специалност е? Оевидно не е "Химия", щото нещо не и се получава с боите.... адвокатка, икономистка, публична излагация......така де, администрация
Струва ми се, че тази статия можеше да се сведе до пет прости изречения, но явно на дамата много й се е писало, защото докато е следвала, не й е стигало времето за това... Единствено пълната забрана на нощни заведения може да промени ситуацията. Нека на тяхно място да се създадат клубове, зали за спорт, танци, библиотеки, кино, студентски театри. Създадете алтернатива. Но зад заведенията на Студентски град стои бившият комсомол, а от него се родиха настоящи олигарси. Така че дерзайте, графомани!