Прочетох публикацията на г-ца Кристина Паташева "Пей ми се" и въпреки че дълго мислих дали да напиша за своето преживяване, реших да го направя, защото в чувствителното ми сърце се таи една силна болка...
На кастинга във Варна "България търси талант" на 12 декември 2011 г. бях одобрен, за което ми съобщиха на 5 декември и на 20-и трябваше да се явя в София със синбек за песента, с която бях решил да се представя - "Моя страна, моя България".
Не съм се занимавал професионално, но от малък обичам да пея. Дори преди години се явих в Летния театър във Варна на естраден концерт-конкурс и бях одобрен.
Но животът ми протече в друга посока - туризъм, чужбина, политика - и този талант бе позабравен. Когато телевизиите започнаха да излъчват шоу програми, желанието ми да пея отново изплува...
И така, на 20 януари вече бях в ТД "Аско-Деница" в София. Предвиден бях да се представя след обяд под № 10. Преди обяд имаше репетиции с всички участници и звукорежисьора. Когато дойде моят ред, отначало последният пусна синбека с доста децибели и аз не можех да вляза в такт.
Помолих да бъдат намалени и така се уточнихме да бъде по време на представянето ми пред журито. Колегите му също ме уверяваха, че той си е записал и няма нужда да му напомням за това. Но както се казва "Да, ама не..."
Когато вече бях на сцената пред журито, след като се представих и заявих защо съм се явил на това шоу, звукорежисьорът за моя голяма изненада пусна инструментала на песента със силни децибели. Помолих отново звукът да бъде намален.
Председателят на журито Магърдич Халваджиян, като разбра, че и аз ще се представям с песен на Емил Димитров, възкликна недоволен: "Вече имахме трима с песни на Емил Димитров..." Това силно ме притесни, а е и нормално да е по-силна тук сценичната треска - пропуснах текст.
Отново бе пуснат синбекът и аз вече влязох в такт. Когато бях изпял и припева към първата част на песента, изненадващо за мен г-н Халваджиян натисна бутона. Сякаш по сигнал веднага това сториха и останалите трима: нямал съм сценично излъчване (поради сценичната треска се боях да не пропусна текст и наблегнах повече на гласа).
Питам се кое е по-важно в този случай - сценичното поведение или гласа?! Първото може да се научи, но второто?
Аз не се отчайвам. Има и друго шоу в друга телевизия, на което със сигурност ще се явя.
