14 януари... Помните ли онзи 14 януари с побоите, с футболните агитки и разбитите физиономии на ваши приятели? Помните ли Орлов мост - налудните полицаи с хриптящи коне в лицата ви? Помните ли лятото - стоповете между Иракли и дерето, прашния път и пясъка в косите?
Помните ли пържолките за кучето, които Борисов обеща за намереното мъртво момиче, за което неговият паж Цветанов твърдеше, че емигрирала от скука (отвлечената и убита още същия ден Мирослава от Перник - бел.р.)? Помните ли уволнението на Мирослава Тодорова? Помните ли героичния Росен Плевнелиев с Марковска и изпълнителния президент с Цацаров?
Помните ли, че "Ние сме държавата"? Помните ли разпъването на палатка в 5 часа следобед и първото слънчево изгаряне на плажа, веднага след като сте напуснали прашния град? Помните ли тълпите руснаци в Слънчев бряг? Помните ли огъня и китарите? Помните ли чалгата и мутрите?
Ако помните всичко това, няма как да не сте на протеста днес. И не, каузата не е безсмислена. Каузата не се изчерпва само с виртуалната ви подкрепа във Facebook, защото ако е така ще ходите на виртуална почивка. И без това живеем във виртуална демокрация, с виртуални управници и още по-виртуални закони.
Всичко зависи от нас. От нас зависи дали ще заравяме жаравата на Иракли с пясък, точно преди лягане, или ще се ровим в конски фъшкии от импровизирани каляски в Слънчев бряг.
Помните ли подписката "Да спасим Иракли". Подписахте ли се тогава? А го направих. И държа на подписа си. Защото беше върху намачкан лист хартия, върху синя папка. Едно момиченце в Билката го взе, после приседна да пие бира. Точно като на Иракли, без да се познаваме.
Именно затова не стойте във Facebook. Елате на Попа.
Днес е ромската Нова година. Да я отпразнуваме с усмивка към циганите и с потрес към мангалските номера на "Строителите на съвременна България".
Протестиращият на Орлов мост стана Човек на годината. Човекът на 2012 тъкмо проходи. Във втората си година трябва да проговори....
"...Днес е ромската Нова година. Да я отпразнуваме с усмивка..." Последно протест или купон? Щото ако пак ще играете хора и ще рисувате карикатури, май резултата отсега е ясен....
Аз пък съм Учуден как някой си позволява да дава "компетентно мнение" от името на всички в кафето, г-н макарон!? какво общо има възрастта с демокрацията, природата и протестите срещу ограбването на човешките права!? И въпросът ми не е риторичен! И още нещо - стига с тази логика - щом на мен не ми харесва, значи е тъпо!
Безусловно вярно е едно: че не бива да забравяме датата 14 януари. Не можем да си позволим да я забравяме. Защото тя е едно от малкото неща, случили се през последните 23 години, от които се разнася полъх на надежда за България. Съвсем отделен е въпросът, че в съзнанието на тогавашните тийнейджъри тя остава по-скоро с някакви повърхностни детайли. Или с букета от емоции, който още не им е избледнял. Но пък те имат пълното право да я помнят така. И не е проблемът в това, че я споменават точно по такъв начин. Проблемът е, че ние, по възрастните, умниците, дето ужким можем да гледаме достатъчно навътре във, над и отвъд простите факти и събития, ние, които схванахме важността и символиката на 14 януари още докато се случваше, изглежда забравяме тази дата по-бързо (и по-безотговорно, бих казал) от тези, които я помнят с шаренията на младежкия протестен купон. Ами, след като никой от нас не написа нещо по-дълбокомислено, за да я отбележи, няма защо да се мръщим на по-младото поколение, че не я забрави. Даже трябва да им благодарим. Защото ако и те не се бяха сетили, щеше наистина да е зле.