Досегашният проблем бе, че по законите на физиката ние - и цялата ни вселена - не би трябвало да изобщо да съществуваме.
Сега обаче физиците в Fermi National Accelerator Laboratory съобщават, че са открили нова информация, която може да помогне за разгадаването на една от най-големите мистерии на космологията: защо вселената е изградена от материя, а не от "злия й близнак" - антиматерията. Ако хипотезата бъде потвърдена, откритието вещае фундаментални резултати от експериментите с новия Голям адронен колайдер край Женева, както и възможно обяснение за нашето собствено съществуване.
В математически перфектна вселена ние не бихме били мъртви - а просто не бихме съществували. Според базовите предпоставки на айнщайновата теория на относителността и квантовата механика, би трябвало при Големия взрив да са се породили равни количества материя и антиматерия, след което би трябвало те незабавно да се унищожат една друга в ада на анихилацията, което би оставило едно голямо нищо, от което да бъдат създадени звездите, галактиките и всичко останало. И все пак ние съществуваме - и физиците (и далеч не само те) изгарят от желание да научат защо.
При анализа на данни от сблъсъци на протони и антипротони в т.нар. "теватрон" на Fermilab, който до миналата зима беше най-мощният ускорител на частици в света, екипът, известен като DZero, открил, че експлозиите пораждат малко по-често двойки от частици, наречени мюони (нещо като тежки електрони) отколкото двойки от анти-мюони. Така че миниатюрната вселена вътре в ускорителя е преминала от абсолютна неутралност до състояние, при което съдържа 1 процент повече материя, отколкото антиматерия.
"Този резултат може да осигури важни сведения за обясняването на доминацията на материята в нашата вселена", коментира в петък по време на реч в Батавия, Илинойс единият от ръководителите на изследването - Генадий Борисов от Университета в Ланкастър. През уикенда вестта се разпространи бързо сред физиците. Мария Спиропуло от CERN и Калифорнийския технологичен институт определи резултатите като "много впечатляващи и необясними." Резултатите вече са публикувани в Интернет и изпратени на изданието Physical Review.
Новият ефект зависи от поведението на особено странни частици, наречени неутрални B-мезони, които са известни с това, че не могат да определят трайно поведението си. Те се движат напред-назад трилиони пъти в секунда между редовното си състояние - и състоянието си на антиматерия. Докато това се случва, мезоните, създадени при сблъсъка на протони и антипротони, изглежда преминават от състоянието си на антиматерия към това на материя по-често, отколкото това се случва в обратната посока, което в крайна сметка води до превес на материята над антиматерията с около 1 процент, когато мезоните се разпаднат на мюони.
Дали това е достатъчно, за да обясни съществуването ни, е въпрос, на който все още няма отговор - докато не бъде директно установена причината за все още мистериозното поведение на B-мезоните, казва Бройманс, който нарича ситуацията "сравнително обнадеждаваща".
Наблюдаваният превес е около 50 пъти по-висок от предсказвания от Стандартния модел - набора от теории, който се използва във физиката на частиците от едно поколение насам. Това означава, че каквото и да причинява такова поведение на B-мезоните, със сигурност то е "нова физика", за която физиците жадуват от много време.
Бройманс коментира, че най-вероятното обяснение е в някоя нова частица, непредсказана от Стандартния модел, или в някакъв нов вид взаимодействие между частиците. За щастие, според него "това е нещо, което би трябвало да бъдем в състояние да пробваме в Големия адронен колайдер."
Нийл Уайнър от Нюйоркския университет казва: "Ако това бъде доказано, адронният колайдер ще осигури някои фантастични резултати." Въпреки това засега физиците не бързат да ликуват, докато резултатите не бъдат потвърдени и в други експерименти. Джо Ликън, теоретик от Fermilab, коментира: "Не бих казал, че това съобщение е еквивалентът на това да видим Божието лице - но може да се окаже, че това е Божият пръст."
