За цигарите и хората

На 23 години съм. Това ще рече, че 23 години живея с цигарен дим навсякъде около мен, както всички в България.

Няма значение дали си пушач или не. Аз не пуша. Баща ми и леля ми са заклети пушачи. Приятелят ми пушеше в продължение на 4 години - от две години ги отказа. Сигурно половината от приятелите ми пушат.

Цялата тази „статистика" идва да покаже, че макар да ненавиждам цигарения дим, е трябвало да се съобразявам с него заради хората, които обичам. И макар и те да ме обичат, рядко са се съобразявали с мен.

Мили пушачи, сетете се колко пъти не сте палили цигара, защото на вашата маса ваш близък не пуши. Нищо му няма, ще изтърпи една цигарка, нали? Да, изтърпявала съм, защото приемам близките си такива, каквито са, а и това е личен избор, който не мога да променя.

Затова ще се наложи да се включа в графата „пасивен пушач". 70% от населението у нас пушело - това ще рече, че имам 30% колеги в същата графа. Много „добре" си живеехме в тази графа, уютно, топличко и задимено.

Но с всяка новина по телевизията, че забраняват тютюнопушенето в заведенията, че щяло да има глоби, че здравното министерство вече щяло да бъде безпощадно, че ЕС ще налагал глоби, ако не се стегнем - всички ние - онези скромни 30%, се отърсвахме от дима с надежда.

Честно казано обаче, вече тотално се обърках - забранено ли е, задължително ли е, някъде има стъклени прегради, другаде няма, някъде има хора пред заведенията, някъде същите тези хора спускат димната завеса около себе си на съседната маса. Говореше се за 2010, 2011, 2013, а сега пък 2014 година. У нас правилата някак винаги са по-различни, лесно пренебрежими, винаги отложими.

Преди две вечери бях в едно заведение в Студентски град. Още с влизането видях момчето на гардероба да разговаря с момиче, което пуши. Реших, че са приятели или гаджета и тя просто му прави компания. Определено в съзнанието ми не съществува образ на човек, който си взема кутията с цигари и излиза извън заведението, за да поеме своята доза никотин за часа.

Само че като влязохме вътре приятелите ми отбелязаха веднага, че „май" не се пуши. Аз надигнах скептично вежда, напрегнах максимално носа си в опит да уловя познатата миризма, очите ми се впериха в търсене на облаци от дим - на първо вдишване и пръв поглед - нищо.

Някак продължавах да бъда скептична. Бях убедена, че заведението е прекалено голямо и че щом хората не бяха никак нагъсто, причината за заблудата ни е добрата вентилация.

Изненадата дойде малко по-късно. Както си пиехме питиета - аз и още седем мои приятели - по някакво чудо все непушачи (двама бивши - моите герои), покрай нас на два пъти минаха хора с цигарени кутии в ръка, отправящи се към изхода, които след няколко минути се връщаха. Бях потресена. Не вярвах, че ще го доживея този момент и в България.

Извинявам се на всички пушачи - нямам нищо против тях. Разбирам, че това е зависимост, навик, непреодолимо удоволствие, отдушник - всеки го нарича по свой си начин. Разбирам, че не всеки го прави, защото толкова много иска. За нервите на някои хора сигурно това е единственото спасение, както за мен примерно е гризането на нокти (това иде да покаже, че разбирам горе-долу зависимостта от цигарения дим). Но миризмата, димът, който се просмуква в косата, дрехите и белите ми дробове - това ми идва в повече.

Оказва се обаче, че места като това май няма много. Проблем щяло да бъде. Огромни загуби за бизнеса. По новините говориха за милиони загуби за държавата, съкращения, закривания на заведения. Това обаче, колкото и вярно, е доста нагло и лицемерно твърдение.

Да, ако в момента някои спазват законите, а други се правят на недостъпни - загубите тогава ги разбирам. И аз ако съм на мястото на един пушач, ще ходя само там, където мога да задоволя своите нужди, да се обвия в опияняващ дим и да забравя за наглостта на непушачите, на които все някой им пречи. Ще забравя за любимото заведение, щом то е забравило за мен.

И тъй като съм пушач - аз и още 70% от населението, сигурно някое друго кафене или клуб ще трябва да затворят врати - ама да се оправят. Всеки да се спасява както може. Да, това е разбираемо и напълно логично.

Но нека видим и една друга логична картинка - какво ще стане ако във всички кафенета, ресторанти, барове, клубове, дискотеки, сладкарници и тем подобни има забрана за пушене - каквато аджеба беше първоначалната идея.

Тогава аз, все още на мястото на един окаден пушач, няма да имам кой знае какъв избор - даже никакъв. Няма да стоя като затворник само у дома! И вече ще си избирам заведението не по това мога ли да пуша или не, а примерно по цвета на сепаретата.

Тогава любимото ми заведение пак ще трябва да ми е любимо - може да не се пуши, ама поне си е моето и пази толкова много спомени. Да, ще трябва да изляза навън да изпуша една цигара, ама пък всички останали хора - онези, дето иначе не ги броим за хора - непушачите, ще са ми благодарни и ще ме поздравяват за това, че най-накрая им засвидетелствам някакво уважение, макар да не го правя по свое собствено желание.

Затова може би е време да спрем с тази безкрайна агония - ще има забрани, няма да има, тук ще се пуши, там няма да се пуши. Така само хората се настройват едни срещу други. Пушачите гледат кръвнишки непушачите, те пък от своя страна се радват на чуждото нещастие.

Съжалявам, че трябва да излизате и да пушите на студа. Но защо някои хора да страдат от вашия избор? Да, наясно съм, че и другото е в пълна сила - защо вие да страдате, заради нашите чисти дробове?

Сигурна съм обаче, че здравият ви разум ще надделее пред това да сипете обиди и да издишате дима в лицата ни.