Тази Стратегия за превенция на престъпността 2012-2020, е съвсем прясна. Различното от другите е, че... просто има различни данни (виж вдясно). Иначе високият наратив, така характерен за всички подобни епоси на бюрокрацията е налице. Но налице са и причините за високия криминогенен риск, породени от кризата - увеличаване на безработицата, липсата на образование, злоупотреба с алкохол и др. Това особено силно се е отразило на ромското население.
Как да се справим с ромската престъпност? Дали не трябва да вземем пример от САЩ, където започват през миналия век да назначават цветнокожи полицаи, за да се справят с престъпността в гетата.
Ето и гледната точка на Огнян Исаев.
Дебатът за правата на човека и представителността на гражданите в условията на достойна среда, като че ли нарочно против логиката на демокрацията, винаги е бил и ще си остане горещ политически картоф. Въпросът дали този дебат допринася за общото благо, не бива да спира случването му. Защото демокрацията, като най-идеалната форма за управление с безбройните си недостатъци, създава редица условия да бъде атакувана точно в тази част на ахилеса си.
Робството, историческият апокалипсис на САЩ
Когато говорим за правата на човека, е много приятно да черпим от опита на човечеството. Защото в него има горчивина и сладост, истина и лицемерие, честност и предателства, ирония и трагедия, крах и перспектива. В този ред на мисли няма как да не споменем премеждията, през които преминава страната с претенция за най-истинската демокрация в света - САЩ.
Робството е исторически апокалипсис, който до ден днешен държи будна душата на почти всеки американски гражданин. Искреността за този период е безкрайна в американското общество. Признанието е смирено. Усилията за компенсация - неимоверни и настоящи. Резултатите - видими и благоприятни за двете страни, ако прием, че е имало две страни в историческата действителност.
Днес всеки американски гражданин е свободен да има индивидуален успех с ясната осезаема подкрепа на държавата и гражданите. Но за да дойде катарзисът, първо трябва да е преминал ужасът. Ужасът очевидно е преминал, а президентът Барак Обама е символът на катарзиса, който продължава.
Разбира се, съмненията не могат да изчезнат никога, защото всекидневието ги подхранва с качествени примери. Ето, наскоро оневиниха Джордж Цимерман, който застреля и уби 17-годишния цветнокож тийнеджър Трейвън Мартин, който му се сторил опасен, защото носел суичър с... качулка.
Преди година този случай повдигна въпроса за расовото профилиране на престъпността и днес този дебат не спира, а протестите срещу оневиняването на убиеца продължават. "След този случай нацията ни е толкова разделена на расов принцип, колкото не сме били много отдавна. И аз съм силно притеснена, защото много бързо вървим към грешната посока. Ужасното минало сякаш пак се появява като кошмарен съм, който заплашва да влезе в живота ни. Като чифт обувки, които още са топли от последното носене", коментира една американка под статия в "Ню Йорк Таймс" за оправдаването на Зимерман. Но това са рисковете на подходите и категоричните решения.
Положителна дискриминация
Американският катарзис носи началото си от основополагането на положителните утвърдителни актове, или по-известни като "affirmative actions" (положителна дискриминация) - комплекс от мерки, насочени към изравняването на възможностите на гражданите при кандидатстване за работа.
Основната цел на действията, които произтичат от изпълнението на тази рамка, е насочена към предотвратяване на дискриминацията срещу служители или кандидати за работа, въз основа на техните цвят на кожа, религия, пол или национален произход.
Като най-силен мотив за създаването на нормативна база, която да изравни възможностите на трудовия пазар, в САЩ се приема наличието на остатъци от законово съществувалата сегрегация и дискриминация в миналото. Освен това друга цел на държавните програми, произтичащи от тази мярка, е гарантиране на максимална представителност на гражданите в частния и публичния сектор, който много често им служи - полиция, болница, университет, община и други институции.
Разбира се, тази политика на американското правителство е била оспорвана от различни граждани на САЩ, защото осигурява колективен достъп на различни граждани до работа, на базата на тяхната раса, пол, религия или национален произход, тъй като те са били исторически ощетени. Идентичността на този спор е ясна, но краят - мъгляв. Като случая "Зимерман".
Първоначално тази политика на обратна дискриминация е била инструмент за справяне с продължаващата дискриминация спрямо афроамериканците през 1960 г. Но в наши дни тя обхваща все повече социални малцинства, които не на всяка цена са етнически, расови или религиозни.
Президентът Кенеди слага началото
Терминът "affirmative action" за първи път е използван през 1961 г., когато американското правителство създава политика за справяне с усещащата се явна дискриминация в обществото. Тогава в нареждане до всички държавни агенции, президентът Джон Кенеди със заповед № 10925 дава мандат "положителните утвърдителни действия да подсигурят наемането на работа на служители, и че по време на работа към служителите всички се отнасят без оглед на тяхната раса, вяра, цвят на кожата или национален произход".
Четири години по-късно 36-ият президент на САЩ, Линдън Джонсън, подписва закон със заповед номер 11246 и систематизира положителните утвърдителни действия, като възлага на служителите на федералната изпълнителна власт да съставят програми, които да подсигурят изпълнението на закона. Президентът Джонсън развива идеята "affirmative action", като поставя в основата на тази политика важността от постигане на истинска свобода за афроамериканците.
"Нищо не е толкова изпълнено със смисъл в нашата съдба, колкото революцията и свободата на афроамериканците. В твърде много отношения тези американци са били третирани като друга нация - лишени от свобода, осакатени от омраза, вратите на възможностите затворен за надеждите им", казва Джонсън в изложение до Харвард от 4 юни 1965 г.
Трудните паралели
Разбира се, трудно е да се правят паралели между колосална демокрация като американската и току-що пръкналата се българска. Въпреки последния месец, през който българският гражданин показва едно израстване, за разлика от политическата номенклатура.
В историята на България също има пример, които не са за гордост, макар че някои публично личности усилено ги налагат като "патриотични актове". Например, влезлият в сила през 1901 г. с указ 271 на княз Фердинанд "Закон за изменение на избирателния закон", с който са отнети избирателните права на "циганите нехристияни, както и на всички ония цигани, които нямат установено местожителство".
Това продължава до 1919 г., когато Ньойският мирен договор автоматично променя този акт. Тъй като България излиза губеща от Първата световна война, се задължава да спазва и принципите на Обществото на народите - предшественика на ООН.
Ето и някои по-важни моменти от Ньойския мирен договор, които засягат малцинствата: ще се осигури пълна равнопоставеност на всички малцинства, живеещи в България; българската държава няма да прави дискриминация на религиозна, езикова, расова и национална основа; етническите групи в България, ще са свободни да изпълняват религиозните си задължения и също както останалите Български граждани няма да бъдат подлагани на дискриминация при ползването на своите гражданските и политическите права; малцинствата ще могат да работят в държавна институция, ще могат да избират професията и занаята си; тези, които са български граждани, ще могат да говорят какъвто и да е език в частните и търговски дейности, в издателско-печатарски дейности; освен това малцинствата ще могат да откриват образователни, благотворителни, религиозни и социални институции, ще могат сами да ги контролират и управляват, в същото време ще могат свободно да говорят езика си и да изпълняват религиозните си задължения; българското правителство, ще отделя една оправдана сума от държавните и общински бюджети за училищата, религиозни и социални институции в местата където са населени предимно от малцинства.
Фактически това е първи международен договор, свързан с правата на човека и малцинствата, по който България е страна, макар да се приема с огорчение от българското общество.
В наши дни държавната нормативна база ни е изравнила по всички критерии, но сякаш социалните неравенства до такава степен са зейнали като дупки, че много от гражданите имат усещането за принадлежност към повече от три държави.
Невидимите хора на България
Днес в България няма робство, но има едно тотално безразличие към едни граждани, които ни се усмихват от телевизионния екран жалко и съкращават изреченията непростимо. А други от тях работят над себе си, за да останат с неясен статут в държавата, защото всички се отнасят към тях като към прозрачни - дори и демокрацията. Или просто като към изключения. За ромите става дума. Това отношение като към прозрачни вече се усеща от все повече граждани - майки с деца, кандидати за работа без опит, гейове, жени, възрастни мъже и жени, инвалидите и т.н.
Двойният стандарт спрямо тези групи в обществото някак си се утроява. Те липсват в политиката - или просто отново са невидими. Няма ги в бизнеса - защото не са човек на еди си кой. Изолирани са в гражданството си - защото се притесняват от него. Културата им е игнорирана. Приносът им за човечеството е забравен. А идентичността им - погребана. Те са извън демокрацията, извън човечеството, извън екзистенциалния смисъл. Безгласни и освободени от Системата. Много често.
Да, ще се съглася с повечето хора, които твърдят, че са налети милиони левове, евра и долари, за да може ромите от невидими да станат видими. Парите останаха в "стратегиите", а положението от прозрачно стана безцветно.
И тук като по часовник идва въпросът нужно ли е държавата България да провежда "положителни действия", обратна дискриминация спрямо ромите и изобщо спрямо всички социални групи в обществото, които през годините по един или друг начин са игнорирани от Системата - къде неумишлено, където изцяло умишлено.
Дали не е необходимо повече от всякога назначаването на повече роми в полицията - не само за да ги има, а за да участват наравно с другите си съграждани в опазването на обществения ред, частното имущество и човешкия живот? Съществува теза, че това ще намали престъпността в ромските махали. Да, би могло да се приеме, че тя може да е адекватна.
Но само тогава, когато и социалната политика на държавата не превръща ромите в социални слаби, а по-скоро ги прави проактивни и предприемчиви. Защото икономическата система в момента заставя не малка част ромите да чакат единствено за социални помощи, защото от това печели само определен политически кръг и то преди избори.
Ако се назначават роми полицаи единствено стъпвайки на тази теза, провалът ще е неминуем. Защото нужни са не само редови полицаи роми, а и роми в ДАНС, тъй като в момента агентите й ходят на курсове по ромски език. А тогава просто няма да има нужда.
Но най-важното, което трябва да се цели с една подобна мярка, е да се научат гражданите да доверяват себе си в ръцете на роми полицаи. Каквато е била и идеята в САЩ - създава се взаимно доверие между разнообразието. Тази идея днес я виждаме на практика. Когато Хилъри Клинтън беше на посещение в България, едни от най-близките й гардове бяха цветнокожи.
Не е ли време да се допускат роми във висшите етажи на армията - не само за да козируват, а за да участват наравно с другите си съграждани в опазването на сигурността на страната? Има сериозни доказателства в други държави, че това е една изключителна добра и ефективна практика.
Защото така се връчва отговорност и право на взимане на решения. А това изключително дисциплинира и чупи рамките на маргиналността, в която се ражда почти всяко ромско дете. И последствие стигмата го преследва навсякъде. Както е с детето инвалид, или детето с родители гейове.
А кога ще има роми в театъра и киното - не само статисти, а в истински съдържателни роли? Тука някой ще каже "какво пък носят като култура и актьорски заложби циганите?". Много. Доказателство за това са Русия, Украйна, Испания, Унгария и много други страни, на които все се опитваме да подражаваме в културно отношение. Техните театри, кина, опери и филми са напоени с изключително много ромско.
Не говорим за пошлостта, представена за ромска култура, а за истински ценности, които те карат да изтръпваш и настръхваш. Ако се върнем 50-60 години назад, ще видим, че и България е била потопена в циганската култура. Но какво се случи, някак си Системата не ни позволява да си отговорим.
Човешките умения
Много може да се изпише за обратната дискриминация, защото тя до известна степен балансира неравенствата в обществото. Този подход би могъл да осигури представителство на много дискриминирани граждани, но само ако първоначалната цел не е постигане на блага за най-представените в държавата.
"Мъжете и жените от всички раси са родени с еднакъв набор от възможности и способности. Но човешките умения не са само плод от самото раждане. Те се развиват или закърняват в зависимост от семейството и квартала, в който живееш, от училището, което посещаваш, от бедността и богатството, които те обкръжават. Човешките умения и способности са плод на стотици невидими въздействия, които влияят на малкото пеленаче, на растящото дете и не на последно място на зрелия човек", е друга част от изказването на президента Линдън Джонсън.
Очевидно достойнството е единствената характеристика, по която всички граждани са равни. И именно затова се налага да се борим за неприкосновеността на човешкото достойнство, от което произтичат отношенията, себеуважението и хуманността. Или както е записано в Конституцията на Германия - "човешкото достойнство е неприкосновено". Германия, която също продължава да преживява катарзис.
Дракон, да предположим, че в България няма случаи, подобни на Цимерман (съгласен, че споменатият от Perhan007 не е аналог). Намекваш ли, че от това следва нещо (например, че българите са толерантни към ромите), или не намекваш? Не е ясно, защото в пряк текст не казваш нищо. Ако е първото, то би било добре да се сетиш, че липсата на доказателства за една хипотеза е необходимо, но не достатъчно условие противоположната хипотеза да е вярна. Ако е второто, за какво изобщо го водите този разговор?
Отзад-напред. Разговора го водим основно защото тонът на Perhan007 ме дразни, а и, както си казах още в самото начало, намирам поведението му за контрапродуктивно. Честно казано, мисля, че на агресивен олигофрен като него може да се отговори само с агресия - иначе ще продължава да играе казачок върху нервите на събеседниците си - дори на тези, които биха се съгласили с тезата му. А единственото, което намеквам, си го казах още в първия коментар по темата - намирам паралела между САЩ и България, който авторът и Perhan007 правят, за безумен и безсмислен. От тук нататък изводите, които се правят на базата му, няма как да са точни. Иначе спорът дали българинът е толерантен или нетолерантен към циганите, в действителност, ще е напълно безсмислен, докато циганите не положат необходимите усилия да изчезнат поводите, които голяма част от българите дават за омразата си - и които, впрочем, са просто факт. Както става видно от всичките статии на Исаев, той самият едва ли е пострадал сериозно от дискриминация - получил е достъп до образование и достатъчно платена работа, врати не са му били затваряни - иначе самите статии нямаше да съществуват. Дава телевизионни интервюта пред български медии, в които разказва за успехите си и обяснява как майка му е направила всичко възможно да го образова... Едва когато циганите започнат масово да правят това, ще може да се даде реална оценка на етническата дискриминация в страната. Защото че голяма част от циганите са в ужасно положение, така е - само дето все си мисля, че за голямата част от тая голяма част това се дължи на факта, че не умеят да четат, не могат да си напишат името и дори не владеят езика на държавата, в която живеят. Виждал съм какво става, когато турци, стараещи се да живеят нормален човешки живот, и българи, стараещи се да живеят нормален човешки живот, са принудени от обстоятелствата да се стараят заедно в град с огромно турско присъствие. Вярно, че бях малък - на 13-14 години, но не видях омраза, не видях неразбирателство, не единия етнос да създава проблеми на другия. Турчетата получаваха допълнителни почивни дни за религиозните си празници след молба до директора, идвали са ми на гости, били сме приятели. Колеги на майка ми от турски произход и с турски имена са ми помагали в училище. А беше малък град, където клюките се разчуваха бързо - ако имаше сериозни проблеми, щях да ги усетя. Човек, който не е видял това и си вади изводите само от малоумните изцепки на идиотчетата по форумите, ще си мисли, че българинът е нетолерантен към турците - и ще е прав, впрочем, защото за българина турците обикновено се изчерпват с простотиите на ДПС и с "клаха ни пет века, дай да ги мразим". Само дето тая нетолерантност някак я няма, когато на българина му се даде шанс да осъзнае, че и те са хора. А циганите? Държавата може да им даде образование. Поне донякъде. Може да им даде законност. Поне донякъде - ей го, наскоро човек, убил без повод циганин с криминално досие, беше осъден на затвор, въпреки обществения натиск за обратното. Може да им даде някаква възможност за равнопоставеност. Поне донякъде. Само дето от тях зависи да я вземат. Perhan007 ми дава някакви примери с Чирков и Папазов, без да осъзнава, че това са хора, които са взели тая възможност и са извадили максимума от нея. И че никой няма нищо против тях.
ОК, разбрах мотивите ти да водиш този разговор и съм съгласен, че споменатият паралел е безумен. От там нататък имам забележки. >спорът дали българинът е толерантен .. е напълно безсмислен, докато циганите не положат необходимите усилия да изчезнат поводите Поводите или причините? Защото поводите няма да изчезнат, поводи винаги се намират. >Исаев .. едва ли е пострадал сериозно от дискриминация ... врати не са му били затваряни След като нито ти, нито аз, имаме достатъчно информация за това, не мисля, че е особено достойно да вадиш изводи за това с колко дискриминация се е сблъскал Исаев, и, по-точно, че е малко. Възможно е да е много. Няма как да знам колко е. Затова и не бих твърдял, че знам. >Човек, който не е видял това ... ще си мисли, българинът е нетолерантен към турците - и ще е прав И все пак коя теза защитаваш - че не бихме били прави да мислим, че българинът е нетолерантен (към турците), или че бихме били прави, защото, поради една или друга причина (ДПС и прочие), е точно така? >тая нетолерантност някак я няма, когато на българина му се даде шанс да осъзнае, че и те са хора Не става ясно кога и дали изобщо на българина му се дава такъв шанс. Без това уточнение, изречението звучи като позитивно-пожелателното, но лишено от смисъл "българите сме много хубави хора, ако ни се даде шанс/попаднем в правилна среда/някой свестен ни води/...". С последния параграф съм напълно съгласен.
Тезата ми е, че българинът често е неприятно настроен към прослойки хора, които не познава. Затова мрази турците, още повече, че омразата към тях му се преподава и в училище*. От там идва и масовата хомофобия - представата на много хора за ЛГБТ-обществото се гради от същества като Азис, все пак, и хич не е приятна. От там идват и малоумните клишета за американската липса на интелект. От там идват и много други глупости. Дали Исаев се е сблъсквал с дискриминация не мисля, че има някакво значение. Всеки се сблъсква с някакви препятствия. Всеки се сблъсква с хора, които не го харесват просто защото не го харесват и ще направят всичко възможно, за да му вгорчат животеца. Важното е, че е получил достъп до образование и работа. Иначе, слушай тук, от 3:29: http://www.youtube.com/watch?v=gq2-QjFPba0 Тъпото е, че той самият споменава в това интервю, че циганите трябва да се образоват, защото това е пътят към преборването на стереотипите. Само дето в тукашните му статии аз поне виждам друго. И това друго хич не ми харесва. *В този смисъл, много ще се радвам, ако народни песни като "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" не се преподават на деца на едноцифрена възраст, впрочем.
>българинът често е неприятно настроен към прослойки хора, които не познава Напълно съгласен. Както всички други хора. Което, естествено, не оправдава този тип поведение. >От там идва и масовата хомофобия Съответно, не оспорваш, че българинът е хомофоб, тоест, че е предубеден поне спрямо сексуална нагласа.. >малоумните клишета за американската липса на интелект .. и произход.. >и много други глупости .. и т.н. От което простият извод е, че българинът изобщо не е толерантен. И, ще ми се да не се налагаше да правя тази забележка, но, с неохота ще отметна очевидното - с горното изобщо не твърдя, че проблемът с ромите е изцяло в липсата на толерантност в българите. Но липса има. >Дали Исаев се е сблъсквал с дискриминация не мисля, че има някакво значение Тогава с каква цел изобщо споменаваш, че "едва ли е пострадал сериозно от дискриминация"? >слушай тук, от 3:29 Съгласен, явно не се е сблъсквал с предразсъдъци от страна на учителите си. Чудесно. Твърдиш ли, обаче, че тези учители са представителна извадка на българския народ? >той самият споменава в това интервю, че циганите трябва да се образоват ... в тукашните му статии аз поне виждам друго Къде е казал друго? Например, друго би било, ако твърди, че не трябва да се образоват. Или че не е нужно. Или че пречи. Подобно твърдение, обаче, не виждам в статията. Неспоменаването на това, че ромите трябва да се образоват, е различно от казването на нещо противоположно. >* Съгласен.
Не съм убеден, че дефинициите ни за толерантност съвпадат, честно да си призная. Ще се опитам да отговоря по ред, само че в момента съм ужасно уморен(а ми предстоят още шест часа работна смяна, така че не мога и да си почина както трябва, сори). Което, естествено, не оправдава този тип поведение. –––––––––––– Строго погледнато може и да не го оправдава, обаче в такъв случай не мисля, че вината за това трябва да се търси единствено в нетолерантните. Най-малкото трябва обектите на нетолерантността да се постараят да утрепят стереотипите. Понеже българинът като поживее достатъчно с образовани, интелигентни, работещи цигани, които разчитат на себе си, вместо да чакат на социални помощи, и като това му бъде показано ясно и неопровержимо, рано или късно ще спре да бъде нетолерантен. И изобщо не е виновен за това, че те не са такива - нито може да ги вкара в училище, нито да им набие образованието в главите, нито да ги промени. Тогава с каква цел изобщо споменаваш, че "едва ли е пострадал сериозно от дискриминация"? ––––––––––––– Тук би бил прекрасен момент да заявя, че между това да се сблъскаш с дискриминация и да пострадаш от нея има разлика. Защото с дискриминация съм се сблъсквал и аз, както съм българин, бял като кисело мляко - изразяваше се в намаляване на оценки в училище заради външния ми вид, а и не само. На въпроси в това отношение няма да отговарям, впрочем. Та Исаев може - и дори вероятно - се е сблъсквал с някаква дискриминация, но, в крайна сметка, води активен обществен живот, пише за български и чуждестранни медии и така нататък. Или поне това е образът, който показва в онова интервю. Както сам казва, в образованието си пречки не е имал, даже е успял да получи стипендия от "Отворено общество"... Къде е казал друго? ––––––––––––– Другото е, че не ми е направило впечатление в която и да е от статиите му да се споменава какво трябва да направят циганите, за да бъдат интегрирани - навсякъде, включително тук, виждам някакви безумни аналогии и вменяване на вина на... На някого. В крайна сметка че трябва да се положат от българска страна усилия по въпроса, трябва, но процесът по дефиниция е двустранен. Не може да направиш един етнос част от някакъв народ, ако този етнос сам не се старае за това. В предната статия почти буквално заяви "а пък вие протестирате срещу цените на тока, а ромите от години са във вашето положение", напълно игнорирайки причината за това, както и огромните разлики между българите и циганите в това отношение. Тук се правят някакви паралели между положението на циганите в България и негърското робство в САЩ, които просто ме оставят със зяпнала уста. Навсякъде чета "вие сте виновни, пък" и това ме дразни. А не дразни само мен - при наличното етническо напрежение в момента такива обвинения могат да предизвикат единствено още омраза и още нетолерантност. Вместо да помогнат, тези статии влошават положението.
А, Миле! Като каза "аналнио секс" та се сетих: Двама местни абдали Патъро и Зелето спазарили неква циганка да я праскат за по 5 лева. Изпълнили програмата ама поискали и екста- анален секс за още по 5лв. Готово, обаче след акта отказали да си платят. Както се полага дигнало се патърдия, дошла полиция и ромката се оплакала че вече е забременена от тия двамата и ще води дело за бащинство. Като ги видели що за будали са (Патъро и Зелето имали общо 4 клас от местното "помощно"- разбирай за малоумници училище "Св.Св. братя Кирил и Методий") полицаите им казали че бременност се прихваща само от анален секс. Патъро решава да натопи партнера си и казва, че не той а Зелето е праскал потърпевшата в гъза. Работата стига до следователката и тя ще снема показания от Патъро: - Вие, как разбрахте ,че обвиняемия т.н. Зелето е извършил анален секс с потърпевшата? ,пита тя. Патъро гледа тъпо известно време и пита: -Шо!? (превод в ефир- Какво ме питаш ма!?) -- Вие, как разбрахте.... пита отново тя. -!?!?... -Абе ти как разбра , че Зелето я еба в гъза бе?- намесва се придружавашия полицай? - Ааа, ми куро му беше целиьо у гомна (лайна)!-присветва му на Патъро. Тук следователката само за миг се поколеба, хвана папката с делото и директно изхвърли и Патъро, и полицая от кабинета си.
Бря! Какъв ромски славей имало под тази статия. Па и чурулика медено-сладкогласно, приглася на другият цигански цанцугер - автора. В България работите ще ги оправят авджиите, ако им се требват по два кубика дърва за чифт възчерни уши. За по-малко никой няма да си хаби джепането.
Ихааа, каква дискусия се е оформила! Моите поздравления към Дракон с кисело зеле! Извинявай, ако съм те обидил, но някои от изреченията ти също ме обидиха! Да, съгласен съм, че примера не е идентичен като на Цимерман, но това значи ли, че няма такива случаи! Разбира се, че има! http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=508583 Сега пак ще ми кажеш, че това са ненормални скинари. Да, но знаеш ли какво - много българи се кефят на това, което правят тези ненормалници. И това не е нормално! Ако искаш мога да ти препратя и линкове, където институции позволят Антицигански протести, въпреки че в Наказателния кодекс изрично е посочено, че речта на омразата е забранена и се наказва! Освен това, дай да си говорим и за журналистика - познаваш ли Калин Руменов, чиято награда отнеха?! А такива журналисти като него бол. Остави, че са много - много от българите ги харесват! Ето там е разболяването на обикновения българин! Казваш, че никъде не се казва какво да правят ромите! Аз да те питам тебе - ако те държат 50 години изолиран в гета и после изведнъж ти кажат интегрирай се, как ще се чувстваш? И сега не ми казвай, че никой не ги е държал, при положение, че държавата винаги е изтласквала ромите в крайните квартали и ги е изолирала! И така, приятелю! Проблема е, че ромите не са в състояние да си помогнат и ние, ако сме солидарно общество (каквото не сме!), ще им помогнем!
>не мисля, че вината за това трябва да се търси единствено в нетолерантните Напълно съгласен. Прочете ли какво написах в миналия си коментар след онова "ще ми се да не се налагаше да правя тази забележка"? >между това да се сблъскаш с дискриминация и да пострадаш от нея има разлика Така е. Тогава моят въпрос още стои - с каква цел изобщо споменаваш, че "едва ли е пострадал сериозно от дискриминация"? >не ми е направило впечатление в която и да е от статиите му да се споменава какво трябва да направят циганите И така да е (всъщност съм съгласен), това отново не означава, че Исаев проповядва противното на изреченото от него в онова интервю мнение, че ромите трябва да се образоват. Това, че обръща (повече, прекалено, ужасно много, колкото и да е) внимание на единия проблем, този с липсата на толерантност, не означава, че отрича другия проблем, този с необразоваността на ромите и незаинтересоваността им към това да станат пълноценни участници в социалния, икономическия и политическия живот на България. >Навсякъде чета "вие сте виновни, пък" и това ме дразни Разбирам, че те дразни, но това не го прави невярно. Българите са виновни. Отново ненужна според мен забележка - това не означава, че единствено българите са виновни. Разликата е съществена, а ако не я видиш, то със сигурност ще се издразниш. Но без причина.
Perhan007, осъзнаваш ли как звучи това? >ако те държат 50 години изолиран в гета и после изведнъж ти кажат интегрирай се, как ще се чувстваш? >ромите не са в състояние да си помогнат Звучи като извинение. "Българите са нетолерантни и това е проблем" - да. "Ромите не са виновни, те са жертви на режима и не могат активно да помогнат да се реши проблемът" - категорично не. С това едностранчиво прехвърляне на вината, между другото, пропиляваш възможността да те чуе отсрещната страна - те просто реагират както Дракона, доста емоционално, защото това ги обижда жестоко.