Капитан Планета

Бях на концерт на Планета Пайнер...

Ако се престрашим да повярваме на Wikipedia: Думата "чалга" (на македонски "Чалгија", на сръбски: "Турбофолк", на румънски "Manele") произлиза от турската дума çalgı - свирня, музика. Чалга се е наричала популярната развлекателна музика от времето на Османската империя  и Българското Възраждане.  Изпълнявала се е от етнически или смесени инструментални състави, наричани "чалгии".

Репертоарът им е подчертано еклектичен: балканска фолклорна музика, градски песни, популярни европейски миниатюри (мазурки, полки, валсове и др.). Чалгаджията не е способен да чете музикални ноти, а свири по памет. Основният момент в тези изпълнения е импровизацията. В периода (1944-1989) този жанр е забранен в България. Възражда развитието си с появата на Хисарския Поп, популярен още през 80-те години.

Думата "Чалга" отдавна е натоварена с доста противоречиво значение от горното описание. "Интелигентните" като чуят "тая лоша дума" си представят низши хора с низки страсти и ниска култура. А "мнозинството" я приемат като "голям купон, ако може и със секс накрая" (което  е основна цел и на хората в пиано баровете и джаз клубовете).

Тигре, тигре

- Както знаем, това което наричахме "чалга" (музикалният стил, а не социалният упадък) се превърна  в денс - поп музика с "етно" елементи.

- Пишат се по-малко зверски тъпи текстове от калибъра на  "Ах, банана". (Има много за "секс -а", но това е в цялата световна култура). Текстовете на американския и европейския  поп, които слушат децата, са на същото равнище като на "Хисарския поп".

- 90% от световната денс музика с по 30 000 000 гледания в (знаете къде) има ритъм, който те кара да друснеш един кючек.

Няма я вече истинската тежка чалгия! А повечето хора, като ги питаш какво слушат, казват: "Всичко без чалга"... А не слушат класика..

Чалга?

- Горан Брегович не е чалга! - така е възприет по целия свят. Ако видим Любен Дилов-син да хвърля гюбеци на концерт на колегата, няма да се уплашим много.

- Фиестата в Бразилия не е чалга (там кичът и голотата са - някак - на мястото си).

- Не бихме нарекли "Карандила" циганска работа, нали? (Те наистина нямат нищо общо със селяния, ок!)

- Тодор Колев се слушаше до зори на кръглия бар в Созопол (днешния Созополис). Да слушаш неговите чалги винаги ще се води пънкарско, защото са на шега. Доста хора разправяха, че шеги от този тип са провокирали развитието на... чалгата (това не е така, просто в България, както впрочем  в целия свят, е пълно с народни хора)

- "Каналето" (в частност Слави) също се шегуваха с разни комбайни и ферарита.  До ден днешен никой от гостите му не го е наричал чалгар.

- "Ъпсурт" пеят в "Най клуб" в Ахтопол. Музиката им е за масовия слушател, който често се оказва чалгар дълбоко в себе си. Животът ни е поп фолк?

- Видях плакат за благотворителен концерт с Рачков и Преслава. (Рачков чалгар ли е или си е продал душата? Айде да не е нито едно от двете, моля....  нека не губим един от най-силните ни комици...

- Напоследък много нашумяха т.нар. "балкански партита" и хилядите електронни банди, които семплират цигански мотиви (да видиш как най - ревностните противници на поп филка им шупва кръвта (ама там ритъма не е "дум - трам, трам", "дум - трам, трам", а "туб - ц" "туб - ц").

- Най-рейтинговите ни ток шоута и светски събития са пълни с "чалгари". Само че след Биг Брадър хората си казаха: "Тоя Азис изобщо не бил толкова глупав" или "Виж колко е естествена Софи Маринова!" След риалитито думата чалга малко изгуби инерцията си. Видяхме, че когато хората са хора, селянията отива на заден план. (А Ники Кънчев се присмиваше с чистосърдечна  добронамереност).

Скритите слушатели

- Метъл (от оня вид - най-големите чалгари). Светльо го е казал ЧМР - чалга метъл рок!

- Интелигентни, които се забавляват на чалгата с лек присмех, но всъщност ги кефи.

- Интелигентни, които се забавляват на чалгата с лек присмех, но всъщност не ги кефи.

- Харесват гласа на дадена певица, но не текста и кича..

- Слушат само фолклор, но по радиото така и така...

- Имат две песни, които наистина им харесват...

- Притесняват се, че слушат чалга (гледат ме пънкарче), като им кажа, че нямам проблем с "тая музика" и им изброя няколко любими парчета за доказателство, веднага отпускат душата и си признават всички грехове.

- Отричат чалгата, но: "Като седнеш на маса не мое да слушаш... Моцарт"

- Мразят чалга, но са в чужбина и чат-пат изпитват носталгия.

- Ненавиждат чалгата (светофарни жертви на спортни коли с навити стъкла).

И други...

Ток Шоу

"Културните" хора, които не искат по никакъв начин да чуват тая дума - ЧАЛГА! , често говорят за нея. (Сигурно не се чуват какви ги говорят...) Изразяват възмущение или я осмиват по медиите и така участват в процес, който можем да наречем (примерно) черен PR (най-сладкият на рекламата).

Ако случайно сме се захванали да правим "красиви неща" трябва да се отървем от усещането, че живеем в една "безобразна пошлост". Защото тази безобразна пошлост е потребността на човека да се разтовари. Най-съобразителните спортуват, други  слушат чалга, а трети недоволстват и обсъждат. На всички българи ни е някак тежко (независимо каква е причината).

Питам се (от името на хората, които искат да се занимават с нещо в България): Малко ли ни е съмнението: "Изобщо има ли смисъл да се прави нещо тука?", че да пилеем творческата си енергия в безмислено възмущение. Ако има някакъв проблем (а то няма), той не е в броя на простите хора, а в това, че "сложните" дрънкат повече отколкото бачкат.  

???

И тук е време да се попитам, защо аджеба, след като уж чалгата не ми е проблем, пиша този текст. (Ето как един начинаещ автор може сам да се сгащи).

1. Тъпо ми е, че алтернативната сцена потъна.

2. По-лесно е да пиша за чалгата - вместо да се позаровя и да открия някое истинско културно събитие.

3. Радвам се, че се правя на толерантен и отворен човек, който няма проблем със селянията наоколо.

4. Слушам чалга с лека надсмешка , за да си напомпам самочувствието, че съм повече от простолюдието. (Къде си, бе, Ники?)

5. Дано, в крайна сметка, този текст да е провокиран от отношението ми към музиката.

Музиката е най-великата световна комуникация. По-силна е дори от склонността на човек да дава оценки. Като  се отвориш към повече музикални стилове, бъркаш с шепи в различните култури. Много по- лесно ти е да приемаш хората, които са се разделили спрямо предпочитанията си , когато  усещаш, същото като тях.

Ако някой  ми пусне песен или произведение, което му харесва, винаги ще намеря нещо вътре, защото в един звук може да се крие чисто ново парче. Всички DJ-и го знаят още от преди 2000 години. (Е, има едни ужасни ретро рокове, тежки метъли и експериментални електроники, които са ми бая трудни, признавам.)

Пак сме цигани!

Сигурно сте гледали този репортаж  ( http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8522006.stm), който момичето oт BBC e направило с достатъчно ирония. Така тя е нарушила едно от основните правила на журналистиката, да не показваш лично отношение (ето, че не само нашите медии го правят).

Що се отнася до мен - чувствам се супер, че във вените ми тече и гореща кръв. (Даже бих друснал един варварски гюбек с фината репортерка). Щем не щем, в нас са напластени хиляда култури - низки или високи. Аз съм привилегирован да нямам проблем с това.

Стига чалга!

Съпричастен съм към всички, уморени от простотията (макар да не разбирам възмущението им). Аз също се уморявам (най-често от своите простотии). Но положението изобщо не е толкова страшно!

Не знам как е в България като цяло, но София блика от новаторски културни събития. (Голяма част, от които никак не са лоши). След чалгата бях на Стенли и "Остава". А следващият текст, който подготвям, е за българската алтернативна музика (нека с него забравим за този).