С феички или без

Неземно щастлив, стомашно разстроен или направо умрял. С тежко пострадала психика и склонност към самоубийство, той лежи и пъшка по поляни или на легло в болницата. Така е описван средностатистическия потребител на "веселите гъби". Надолу следва достоен за късното средновековие разказ на някой паникьосан селски кмет, справка за цените в различните части на столицата и скромен списък от обществено известни потребители.

Като Джим Морисън

Наско не е нито смахнат, нито изглежда на смъртно легло. Определено не е и тийнейджър. Има хубава работа, обича да пътува и си прекарва голяма част от отпуските на разни трайно обезлюдени места. За гъбите знае от края на 90-те. Сега ги има и на някои от татуировките му.

Описва първия си трип "като филма за The Doors" с всичките гледки извън реалността. Изгубил всякакво усещане за времето. "Може би е продължило 5-6 часа, но на мен ми се стори цяла нощ, както и сега продължава да ми се струва като го правя", разказва той. Самите халюцинации били очаквано шантави, а с известен аванс пред останалите е разказът за това как Наско правил секс с феички в китното село Медвен.

Противно на клишето, никой не го е навивал да пробва - през 1998-99 г. в родния му град вече имало относително стабилен Интернет. Там информация бол.

Всяка есен

Избягва да говори с други хора за гъбите, защото веднага ги причисляват към наркотиците. Той не смята, че са такива, защото не можеш да се пристрастиш към псилоцибина (активната им съставка), а и не са силно токсични. Най-генерално казано, "не можеш да се наядеш с гъби и да отидеш на дискотека" - за разлика от все по-популярните сред тийнейджърите синтетични, дизайнерски и всякакви подобни наркотици. Въпреки това, не е агитирал никого да пробва.

Сам си бере гъбите (по думите му у нас има само един вид от типичните "магически" гъби), суши ги и после ги яде с мед. Един път годишно, през есента - само толкова си позволява. "Няма смисъл от повече. Номерът е да го чакаш, всяка година е различен", обяснява ми той. Няма и смисъл да се консумира често - ефектът така отслабва.

Гъбеният ритуал е сложен - извършва се в контролирана обстановка, почти без светлина и с подходяща музика. За Наско последното значи "шамански истории горе от Север".

Има един много важен момент - трябва някой да те пази. Когато Наско прави своето годишно бягство от реалността, около него обикновено има някой, който е напълно трезвен и знае какво да прави, за да го пази. Така и той самият е пазил други хора. Иначе посягането към малките невзрачни гъби може да се превърне в истински кошмар.

Bad Trip

Кофти пътуване, "кошмарен сън". Нарича се по много начини, но идеята е, че невинаги има красиви комбинации от цветове, похотливи феички, говорещи стени и прочее психиделични пейзажи. Ако човек посегне към халюциногените в неподходящо душевно състояние, може в продължение на часове да изживява най-ужасните си кошмари.

Наско разказва, че пред него човек е почвал да се дави, докато е на сушата. Затова и твърди, че винаги трябва малко да те е страх.

Попаднали в организма, гъбите така въздействат на съзнанието, че усилват многократно всички мисли, чувства и усещания - били те добри или лоши. Като с алкохола, който прави едни хора весели, други плачат неутешимо, трети изпадат в меланхолия. Представете си нещо такова, но вдигнато поне на куб, ако не и на шеста степен. Особено за лошите работи.

"Всичко ти е в главата - ти си го причиняваш, не гъбите. Трябва да си позитивно настроен, да се чувстваш добре психически и физически, иначе положението може да ескалира много", категоричен е Наско. След като излезеш от трипа, помниш всичко - както хубаво, така и лошо. Затова и не е чудно, че дългогодишните "гъбари" са малко - повечето не повтарят след първия лош трип.

Има и друго - гъбите не са смъртоносни, но и не можеш да ги похапваш "между другото". Ако не искаш да се натровиш, стомахът ти трябва да е чист.

Не всички се спасяват лесно

Оказа се, че е по-лесно в София да намериш любител на гъбите, отколкото медицински специалист, който да коментира по темата. След сблъсък с администрацията в ресорното министерство, няколко вързани тенекии и съвет да си намеря сам информация от Мрежата, все пак експерт се намери.

Националният консултант по клинична токсикология доц. д-р Маргарита Гешева е сред медиците, които достатъчно добре знаят какво се случва, когато кошмарите не приключват с гъбената халюцинация.

Тя обяснява, че понякога лошият трип може да има външно проявление - разширяване на зениците, обърканост, световъртеж, болки в мускулите. Плашещите изживявания могат да доведат до паническо разстройство и остра психоза. При сериозно предозиране, може да се стигне до гърчове и остра бъбречна недостатъчност. На медицински жаргон - опасност за живота. Простичко казано, не много далеч от гадна и мъчителна смърт. Без феички.

Д-р Гешева обяснява, че халюцинациите могат да накарат човек да действа безразсъдно и така може да изложи себе си или околните на риск. В някои случаи се отключват паническо разстройство и продължаваща с дни психоза. Понякога симптомите може да се възвърнат (т.нар Flashback) до 4 месеца след консумацията.

В практиката на медицинския специалист няма случай, при който гъбите да са отключили остро психично разстройство, но тя не счита, че информациите за подобни случаи в медиите са преувеличени. Гешева е "за" инкриминирането на продажбата на този вид халюциноген.

Бихте ли пробвали?

Халюциногените плашат. С това, че могат да те заведат както на най-хубавото, така и на най-ужасното място на света. С това, че може да се "върнеш" различен човек. С това, че сякаш никой не може да ги разбере напълно, без да ги е опитал. Точно заради всичко това са и привлекателни - особено за тези, които си нямат идея в каква беля могат да се забъркат.

Забраните и апокалиптичните публикации ги надъхват, защото създават ефекта на "забранения плод". Разказите за младежи, които се въргалят по полянките в Рила, най-много да са тласнали още няколко момчета и момичета към идеята "да видят за какво толкова става дума". Някой от тях може и да е приключил в болница или да е останал "счупен" за цял живот.

Ако не вредиш на другите, вероятно имаш право да си причиняваш каквото сметнеш за добре. Поне за това в момента ни агитират пушачите, консумиращи социално приемливата и легална дрога никотин. С психоактивните вещества няма как да е съвсем същото, но има нещо друго - трябва да се знае повече за тях, особено от младите хора. На 16-17 години малко решения могат да се нарекат "информиран избор", но това трябва да бъде.

Доказано е, че когато си запознат по подходящия начин с ефектите и рисковете при употреба на дадена субстанция, мислиш поне малко повече, преди да посегнеш към нея. Естествено, по-лесно е медии и институции да сочат с пръст и да чакат тежката ръка на закона да удари тези, които си могли да спасят с малко повече гласност по въпроси, които иначе намират отговорите си из нета или при някакви опасни импровизации...