ПатриоКИЧни игри

Не ми казвайте, че паметникът на цар Самуил, който се "нанесе" в наситеното с монументи пространство около базиликата "Света София", е форма на масивен скулптурен реванш от братска Македония, нагло издигнала преди назе мраморна статуя на същия владетел в Скопие?

Нали не това е основният мотив на общината да избере проекта на Александър Хайтов и фондация "Българска памет" за дебют на отлят владетел в центъра на София?

Не е, нали?

Кажете ми, че очите на импозантната медно-цинкова фигура - направени от полускъпоценни камъни - няма да светят на тъмно, както беше съобщено. Няма да светят, нали?

Една популярна трибуквена дума изплува във форумите и социалните мрежи след официалното представяне на четириметровата статуя, преди да бъде венчана със своя двуметров постамент на това най-престижно градско пространство.

Думата започва с "к" и има откровено дерогативен, отрицателен, някои дори биха казали - непатриотичен, характер.

Думата е... Кич.

Художествените достойнства на монумента са под виртуален обстрел.

Разбира се, някои от естетическите съображения и забележки на специалисти относно смущаващите пропорции на главата и тялото на фигурата, между постамента и скулптурата, проблематичното изобразяване на очите, емоцията на погледа, стойката, "комиксовите" детайли, усещането за претрупаност и т.н, вероятно могат да бъдат смекчени и/или игнорирани с аргументите за субективността и завистта.

Другите коментари за песимистичните символни измерения в избора точно на Самуил, отпечатан в колективното българско въображение като олицетворение на трагичната национална съдба, ще бъдат контрирани със силата на сантимента и нуждата от средновековни владетелски монументи в окупирания от соц-скулптури софийски център.

Тук отново ще играе роля субективната преценка за относителната историческа тежест на българските царе.

Всеки си има любимец, нали?

Въпреки че малцина биха оспорили доминиращата фигура на могъщия цар Симеон I Велики или основополагащата осанка на хан Аспарух. И все пак.

Но нищо, нищо не е в състояние да реши обективния проблем със средата.

Бедата е, че в този стил паметникът на цар Самуил няма как да общува качествено с другите произведения в близост до храма "Света София".

Срещу шестметровия "исторически реалистичен" Самуил е композицията на Любомир Далчев, изобразяваща ослепените Самуилови воини.

Съзнателно търсеното тематично-исторично аргументирано позициониране произвежда ярък естетически гаф.

Драматичната разлика в стила на двата паметника е дефект, който няма как да се превърне в ефект.

Сърдитият, но светещ в тъмното поглед на новата скулптура не ще общува особено добре и с прекрасния бронзов лъв на Андрей Николов от Паметника на Незнайния воин.

Изобщо, последното нещо, от което се нуждаеше това точно пространство, е шестметров монумент.

Осмиването на новия монументално-трансформиран център на Скопие не е послужило за поука на умните хора в общината.

Именно средата, агресивно замърсена с бутафорни, стилово непримирими паметници извиква снизходителни сравнения с провинциален исторически Дисниленд или средновековен лунапарк.

Ако някакви фактори в обществото са решили да надкичват еклектичния културен шок в Скопие, превръщайки София в оранжерия за комплексарски, художествено компрометирани статуи, това означава, че имаме проблем.

Но така е, когато водещ историк на държавата е "ловецът на вампири" Божидар Димитров.

Може би наблюдаваме форма на някакъв всеобхватен архитектурно-скулптурен скок в посредствеността.

Докато центърът на София изпитва трудности да се избави от определени престъпно-грозни стари тоталитарни паметници и в същото време се пълни с нови пластични недоразумения, в градските периферии се наблюдава експлозия от картонени рицарски замъци.

Не са само циганските барони и мутрите с техния свиреп необарок.

Новобогаташи из цялата страна строят някакви брутално бутафорни крепости. Нека не забравяме и печално известния вече "праисторически атракцион" край Ново Село.

Където инициаторите се тупаха у гърди, че надписът Ново Село бил по-голям от иконичния надпис Холивуд в Лос Анджелис.

И тук се връщаме при цар Самуил.

"Нашият" паметник бил малко по-висок от този в Скопие, съвсем патриотично отбелязват апологетите на кич-феста пред "Света София". По-ниско не може да се падне. Засега.

И докато центърът на София се пълни със съмнителни скулптури, десетки разкошни стари сгради - истински паметници на културата - се разлагат нереставрирани във времето на сбърканите градоустройствени приоритети.

#35 паяка 09.06.2015 в 17:45:02

Всеки има право да определя имената на децата си. И това по никакъв начин не е задължително да е отправна точка за принадлежност към която и да е нация. Факторите са много - родова обремененост и задължение, естетически съображения, политика, мода, екстравагантност ...

#36 Kenny McCormick 09.06.2015 в 19:40:50

Като чета коментарите покрай този паметник (не само тук де) ми става кристално ясно едно - 90% от българите се нуждаят от Google, за да се сетят нещо повече за цар Самуил от ослепените войници. К'во говоря бе, повечето и за т'ва не се сещат, за какъв нихилизъм говорим?! Крум със законите и Никифоровия череп, обърнат на бокал, Симеон с трите морета и Златния век, Борис с покръстването и горе-долу така звучат познанията по история на мнозинството. Ама по паметниците сме намбър лан. Светели му очите заради ослепените пленници - тая авторова идея е толкова дълбока, че никой почти не можа да я намери. Другаде нямало такова - е как ще има, кой ще се подиграе така с историята си. Лицето му било толкова ужасно, защото изразявало моментът, в който вижда войниците - кой нормален прави паметник на владетел (!), застинал в подобна ситуация?! 6 метра и кусур - ня'ам думи, направо трябваше и от Перник да е вижда, така не е завършено... Повечко книжки, по-малко патриотизъм й трябва на тая държава.

#37 Алилуйщина 09.06.2015 в 20:52:54

Kenny McCormick „Освен това на Самуил братята му са с некви чифутски имена, което ми навява дълбоки съмнения. ZAMISLETESE?! SLO4AINOS?“ --------------------------------------- „папа Инокентий III в писмо до унгарския крал пише „Двамата братя Петър и Йоаниций [Калоян], произхождащи от рода (а не от родовете!) на предишните царе" - т.е. родът на Симеон, Петър и Самуил е един. В комитопулите течала и арменска кръв. Майка им се казва Рипсимия.Рипсимия е арменка – както поради името си (“Хрипсиме” – националната светица на Армения) Тази Рипсимия би могла да бъде от арменците, които византийските императори масово преселвали в Тракия, а и доста от тези императори са арменци; арменка е и жената на цар Петър Мария-Ирина - внучка на арменеца Роман Лакапин. Царица Мария-Ирина довела от Константинопол в Преслав многоброен антураж от прислуга и придворни дами, повечето от които вероятно са били арменки - посещавайки Преслав, комит Никола е харесал някоя от тях“ Арменците първи приемат християнството за официална религия - още през 301 г., били много набожни, затова Рипсимия е дала на четиримата си сина библейските имена Давид, Мойсей, Арон и Самуил. -------------------------------------------- „Повечко книжки, по-малко патриотизъм й трябва на тая държава“ --------------------------------------------- За държавата не знам,ама на теб ти трябва „Повечко“... от всичко.

#38 Kenny McCormick 09.06.2015 в 21:04:37

Виж с'а, пич, аз поне не претендирам и не вдигам гири какъв патриот съм. И на мен ми трябват книжки, даже много, ама аз не го отричам и не съм седнал да се правя на капацитет. Камо ли на тема история, въпреки че след като вчера един ми обяснява за Самуиловите закони и съм абсолютно убеден, че имаше предвид Крумовите, направо се почувствах просветлен. Свише. Примерно. Хората, които казват "К'во толкова, пак е паметник" са същите, които на някоя мега гига тъпа българска песен казват "К'во толкова, нали се пее за любов".

#39 Алилуйщина 09.06.2015 в 23:09:50

Това че, ти „трябват книжки“ и не си седнал да се правиш на„капацитет“,пич го разбрах,още преди твоето пояснение.Само не разбрах,как без направен/умствен/капацитет твориш дефиниция?!

#40 Kenny McCormick 09.06.2015 в 23:52:09

Местане, ти ли си, бе!?

#41 boris 10.06.2015 в 08:30:44

А ЗАЩО гърдите му е изобразен гърбът на монета от 50 стотинки от преди деноминацията?

#42 sim4o 10.06.2015 в 08:58:04

Kenny McCormick | 09.06.201523:52 Местане, ти ли си, бе!? -------------------- Може и Местан да е, може и Станишката .. ...ама и аз- Симчо казвам , каквото ти казват и другите - че ПРЕДИ ДА СЕ ПИШЕ И ДА СЕ БЪРБОРИ ТРЯБВА ДА СЕ ЧЕТЕ! Знанието- то Сляпото Окато прави !! И че Самуил е от царския род .. (щом Иван-Владислав е .. значи и той е .. въпросче, какъв роднина се пада Иван$Владислав на Самуил .. дадохме заето, нали ..) и че майка му, най-вероятно е от рода Лакапини (кои императори са от Лакапини ??? ) .... А какво и е хубаво на Простотията ли ... ?? ами че не може да се скрие .. весели се, маха с крачета, бръщолеви ... ... и все се оглежда, кой знае защо за Местан ??? поздрави

#43 sim4o 10.06.2015 в 09:01:11

......"така и във връзка с византийско-арменското присъствие в Преславския двор при цар Петър (927-969). Както се знае, царица Мария-Ирина води в Преслав голяма свита от родственици и приближени. Поне част от тях са били арменци, какъвто е произходът на династията Лакапини. Напълно възможно е като приближен на цар Петър Никола да е получил ръката на "дворцова дама" от свитата на царицата. Никола обаче не би могъл да бъде с друг произход, освен български (като корени прабългарски). Титлата "комит" е носена от притежаващи огромна власт висши държавни функционери. Въобще ръководните постове и в столицата, и провинцията са в ръцете на династията и най-близките й роднини .. " Да се чете-да се учи!!! Знанието- то сляпото окато прави ...

#44 паяка 10.06.2015 в 10:21:18

Нищо не знаем за Самуил. Я да попрочетем. И хич не е чифут. http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=502

#45 скучко 10.06.2015 в 11:28:35

Се тая!

#47 sim4o 11.06.2015 в 08:42:47

Изобщо въпросът за националната памет в градската среда в столицата е доста невралгичен, да не кажа травматичен. Липсват няколко задължителни според мен монумента – например на основателя на българската държава на Балканите, Хан (ако щете Кан, не водя този спор) Аспарух, на владетеля завоювал Средец за България – Хан Крум Страшни. На Хан Тервел, защитил и спасил Европа от арабско-мюсюлманско нашествие, през 717 при Цариград, когото прочее католическата църква почита като светец. На свети Цар Борис I Покръстител, на Цар Симеон Велики, на Цар Борис III. И много други достойни български владетели. Липсваше и паметник на Цар Самуил, велик български владетел, водил държавата в тежки и съдбоносни времена, споделил съдбата и мъката на народа си. Още повече, Цар Самуил вероятно е роден в днешна София или в околностите и, защото баща му – комит Никола е управител на тази област. Защо да е там? Ми просто е, ще го обясня на „столичаните в повече“, точно срещу паметника е разположена склуптурната група “Самуилови войни“. Това прочее, не го знаеха и репортерите на националните телевизии, които от няколко дни се просветяват по темата. А „Св. София“ е най-старият храм в столицата, в чиито основи стоят спомени и паметни знаци от времената, когато бащата на Цар Самуил, комит Никола е бил областен управител на Средец. .... " За ролята, мястото, значението на цар Самуил в българската история няма да пиша тук. Който не я е научил в училище или от любознателност и родолюбие, няма да я научи и от този текст. Друго привлече вниманието ми. А именно поредица от текстове, публикувани в „Дневник“, „КлубЗ“, вероятно и на други места, които осмиват, подиграват, хулят и отричат това начинание. Така например Ивайло Дичев пише в „Дневник“ статия „София – европейска столица на кича“. Ето един цитат от нея :“ Статуята, разбира се, е тежък кич - някак представям си такива фигурки като сувенири по гарите на централна Европа.“ И още – „поражение“, „национален мазохизъм“, „глупост“ и прочее и прочее. Друг текст – „Йогата срещу Самуил“, Албена Бъчварова. Там четем – „нови опити да почешем националните си комплекси“. Авторката в изблик на доста странен хумор, гадае дали „Самуил не е първият йога инструктор на планетата“. Очевидно не е. Също толкова очевидно – „хуморът“ в случая е тъп и нелеп. Ето го и основния, разбиващия аргумент срещу паметника - „С какво точно благосъстоянието на гражданите на една столица става по-добро, ако се сдобият с импозантна бронзова фигура на воин в цял ръст на централно място в градската среда? Ще са по-горди и по-патриотично настроени?“ Философът Попов нарече паметника „монументален изрод“. Направо кърти. Мозъчни клетки. По тяхната логика Брюксел, Париж, Виена, Берлин, Прага, Варшава са клети столици на кича, обект на присмех и символ на ретроградност с тези излишни и кичозни арки, паметници, пантеони на крале, войни, владетели и духовници. Направо смех, кич, ретроградност и комплексарщина. Нещо друго се чудя. Какво има в главите на тез клети хорица, които по повод на всеки национален празник, на всяка национално важна дата, запрятат ръкави и леят патетични филипики, сълзи, сополи, други телесни течности. Какво възпалява мозъчетата на тези „ментални изроди“, които на 24-ти май „разсъждават“ колко е „ретроградно“ и „путинско“ да се отбелязва кирилицата, които на 6-ти януари се „възмущават“ от мъжкото хоро в Тунджа, на 6-ти май обявяват „откритието“ си, че храбростта и доблестта са отживелици и не би трябвало да се възпитават като ценности. Всъщност зная. „Менталните изроди“ се дразнят от всичко национално. От всичко българско. От всичко, което би могло дори да напомня за величаво и славно минало. Те се възпаляват винаги, когато наближат 3-ти март, 6-ти май, 24-ти май, 6-ти септември, 22-ри септември. Започват да подиграват. Да осмиват, да иронизират. Става им „патрЕотично“. Оплакват „KLETA MAIKA BALGARIA“ . Всъщност, тях не им пречи толкова, това, че на статуята светят или не светят очите, дали намига или подскача. Пречи им, това, че се поставя паметник на Цар Самуил. И на Дичев и, на Попов, и на останалите „интелектуалци“. На “Отворено общество“. Тези хора не желаят нито в София, нито, където и да било из България да се поставят паметници и паметни знаци, свързани с националната история и достойнство. Те са против всичко национално. Менталните изроди често са отрочета на комунистическата номенклатура, днес яростни грантови хрантутници и трубадури. Менталните изроди по правило са или членове на БКП, или са „специализирали“ в някой „социологически институт“ към АОНСУ, или най-малкото са завършили „висше“ нейде из СССР. Насила, разбира се. Менталните изроди воюват с паметници. Налагат „ценностите“ си като се смятат за последна културна, художествена и политическа инстанция. Но никога няма да ги чуете да обсъждат или коментират „паметника“ на американските летци, разрушили центъра на София и избили хиляди мирни граждани. Мястото на паметника на Цар Самуил е точно там, където бе поставен. Да се надяваме, че това е едно добро начало. Крайно време беше. .... " ------------------- Хубавото на менталните изроди-соросоиди е това ,че са тъпи като гъзове .. и Простотията им, не може да се скрие ... Браво на Уебкафе за подборката на материалите .. нека нагледно видим, убогото им мислене ... Поздрави

#48 скучко 11.06.2015 в 10:36:27

..."Всъщност зная. „Менталните изроди“ се дразнят от всичко национално. От всичко българско. От всичко, което би могло дори да напомня за величаво и славно минало. Те се възпаляват винаги, когато наближат 3-ти март, 6-ти май, 24-ти май, 6-ти септември, 22-ри септември. Започват да подиграват. Да осмиват, да иронизират. Става им „патрЕотично“. Оплакват „KLETA MAIKA BALGARIA“'... . ..................................................................................................... ..."Менталните изроди по правило са или членове на БКП, или са „специализирали“ в някой „социологически институт“ към АОНСУ, или най-малкото са завършили „висше“ нейде из СССР. Насила, разбира се."... А бе, Симчо! Земи сОпри се малко. Ма звучиш точно като възпитаник на АОНСУ и "Секретар по идеологическите въпроси към Градския комитет на БКП". А стига с тва "героично минало, ханове, защитници, спасители" и пр. дивотии. За какво минало ми говориш ,като винаги хулим и отричаме настоящето и мечтаем за мъгляво бъдеще!? А направи една анкета, днес, тук, в България, колко хора харесват настоящето си житие- битие, кой ги е докарал до тоя хал, кому биха издигнали в бъдеще паметник за възхвала на героичното днеска, което утре ще е минало. Верно , че народ без минало няма бъдеще, ама и миналото и бъдещето винаги минават през настоящето!

#49 alecsander 18.08.2015 в 00:57:35

Скучко, твоят коментар-апостроф на sim4o е една приятна изненада от нашата съвременност. Значи и циганите ни вече имат мнение по нашата история и съвременност? Браво! Само един съвет: не пиши коментари след третата ракия. Приказката ти става много къдрава и съвсем глуповата, бе! А изкарай един як сън, па после пак дращи по сайта, а?

Новините

Най-четените