Домашното насилие над жени винаги е нещо, което се случва на някой друг. Твърдим, че не се среща в нашата среда, при нашите приятели и роднини.
Всеки, който повдигне въпроса и съобщи истинските данни, е набеждаван, че си смуче от пръстите, че такъв проблем няма, само най-най-изпадналите си бият жените и децата и това не може да е кой знае каква беда. Даже, че жертвите сами са си виновни, защото стоят при насилника и няма какво толкова да ги жалим.
Истината е потресаваща
Според изследвания на неправителствените организации, потвърдени и с данни от Министерството на вътрешните работи, всяка четвърта жена в България е подлагана на тормоз у дома. Това значи, че 25% от българските жени са яли шамари, били са мачкани и потискани, а някои са стигали и до спешните отделения.
Според същите проучвания, 92% от жертвите на домашно насилие са жени, а 8% са мъже. Мъжете най-често бият, а жените-насилници тормозят психически. Така че домашното насилие си е съвсем до нас, то ни е съсед, приятел, роднина, колега. Срещаме го всеки ден. Време е да се запознаем с него, а не да го замитаме под килима и да се правим, че го няма.
Шамарът е в реда на нещата
Това изречение чух от една продавачка, с която наскоро се заговорих съвсем спонтанно. "Знаеш ги какви са нашите мъже, ама по някой шамар от време на време си е профилактичен. Жената трябва да си знае мястото."
В българските традиции шамарът е в реда на нещата при възпитанието на децата. Оказва се, че и при укротяването на жената. Наскоро прочетох интересен коментар в интернет под една статия за домашното насилие. "Няма такъв проблем. Почти никой от познатите ми не бие жена се."
Дяволът е в думата "почти", съчетана с "няма такъв проблем." "Почти" значи, че все пак някой от познатите на този човек бие половинката си, но за него това не заслужава внимание. Общо взето, обществото ни е толерантно към боя у дома. То не се потриса, не настръхва масово, когато чуе нещо подобно.
Никога не се намесва, защото това са си "техни работи". В балканската традиция мъжът е силен и властен и едва ли не насърчаван да се държи строго и потиснически с половинката си. Иначе го смятат за мухльо. А понякога прекрачва границата и влиза в удобната графа "почти".
"Почти" никой в България и не убива. "Почти" никой от познатите ми не краде примерно държавни фондове и не завлича клиенти. "Почти" е изпуснатото признание, че такъв проблем има.
Профил на насилника
Според данни на МВР, домашният насилник съвсем не е изпаднал, полуграмотен алкохолизиран бедняк, както сме склонни масово да вярваме. Той може да е уважаван човек на работното си място и дори в цялото общество.
Биячи на деца и жени се срещат по равно във всички слоеве на обществото - богати, бедни, интелектуалци, необразовани. Наскоро полицията дори арестува двама именити национално известни доктори, които си изнасилвали децата.
Насилникът има проблем с властта и контрола. А хора с подобни психически аномалии се срещат и по високите, и по ниските социални етажи. Насилието над по-слабо същество, което се е разтворило за теб и ти се е доверило да го закриляш и пазиш, не е резултат на глупост, необразованост и бедност. Това е знак, че нещо никак не е наред със самочувствието и ценностите ти, щом си храниш егото с възможно най-лесната победа. Над по-слабия от теб...
Насилникът има различни официални образи. Може много убедително да ти изнесе лекция какво зло е тормозът у дома. Но когато болното му его е засегнато и е далеч от чужди погледи, връзката между логическата мисъл и действията му се къса. Някои бият така, че да оставят синини само под дрехите.
Случва се също насилникът много категорично и ентусиазирано да отрича, че такъв проблем изобщо съществува в обществото. Подобно нещо преживели представители на женска организация, които отишли да предложат в една община програма за борба с явлението. Кметът почти ги изгонил с думите, че пари за такива измислени глупости не бива да се дават, защото няма с какво да се борят.
После се оказало, че всички в малкото населено място знаели как пребива жена си дори само ако вечерята му е закъсняла с една минута.
Алкохолът и наркотиците могат да бъдат отключващ фактор, но никога не са единствена причина за домашно насилие. Те просто изваждат на повърхността стаените в душата на посягащия проблеми. Затова и въздържанието не може да премахне злото, може само да го прикрие за известно време.
От тази година в България започва да се работи и с насилниците, не само с жертвите. Те ще бъдат подлагани на задължителна психотерапия. Подобни идеи има отдавна, но чак тази година се намират средства - проектът ще бъде финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" на Европейския съюз.
Огромна част от хората, които тормозят най-близките си, са били жертви на домашно насилие в детството си или са станали свидетели на подобно поведение от страна на един от родителите си - най-често бащата. Затова те също се нуждаят от помощ за преодоляване на травмите, превърнали ги в престъпници.
Жертвата не е виновна
Пораженията от домашното насилие върху тялото могат да бъдат ужасни, дори понякога фатални, но най-страшната травма се нанася върху душата на жертвата. Затова тя не е виновна, когато стои и търпи, тя е просто много повредена психически. Когато отвориш душата си към някого, довериш му се стопроцентово, а той в отговор започва да те бие и да ти внушава, че без него си нищо, късите съединения в мозъка са неизбежни.
Домашният насилник не надвива физически, а ползва боя, за да сломи психически. След като е получил достъп до любовта на жертвата си, той си играе изключително садистично с ума и душата й. Много често й внушава, че никой друг няма да я обича, ако избяга от него.
Че ще й отнеме децата, само ако се опита да го напусне. Че всъщност шамарите са признак на обич, защото показват, че му пука. Че е предизвикан да удари. И така жертвата престава да гледа обективно на живота. Тя наистина започва да вярва, че сама си е виновна. А истината е, че няма оправдано насилие и никой не може да се оневини с това, че е предизвикан.
Подлаганите на системен тормоз у дома търпят много често и защото нямат финансова възможност да се отделят. Някои от тях се самозалъгват, че го правят заради децата, макар така да ги осакатяват още повече.
Момичетата, свидели на насилие у дома, почти задължително в зрели години се превръщат в жертви, а момчетата, израснали в такава атмосфера, я пренасят и в собствените си семейства. Така че евентуалните поражения от детство с един родител са несравнимо по-малки от травмите от детство в дом с насилие.
Жертвите на домашно насилие много често се срамуват да признаят какво им се случва. Те крият синините си с дълги ръкави и панталони през жегите. Огромното мнозинство от тях смятат за по-престижно да останат с партньор, който ги бие, отколкото да ги сочат с пръст като житейски нереализирали се самотници.
Много трудно е за българската жена да признае, че няма идеалното семейство, което обществото я натиска да изгради. Тя е убедена, че провалът й като майка и съпруга е най-големият й провал и не може да си представи, че женският живот има ценност и без това. Патриархалните ценности работят в полза на насилника. Единственото, което може да се направи за жертвата е, да й се вдига самочувствието и да й се внушава, че е ценна и без този опасен за живота й партньор. Защото на нея това й е най-трудно да повярва.
Домашното насилие над жени е наистина сериозен проблем, който не можем да отминем с лека ръка. Историята на борбата с това явление е сравнително кратка. Специален закон за предпазване от него имаме едва от 6 години и присъдите все още са много малко.
Най-краткия път за преодоляването му е опознаването на причините, поради които се случва. И че никой не е застрахован, защото всички в някакъв миг обичаме и допускаме същества от другия пол до най-съкровената си същност. А тогава перспективата ни е изкривена и можем да погазим много свои принципи. И тъй като жертвите са най-често жени, овластяването на техния пол също е важно стъпало.
Това значи нова обществена нагласа, според която жената е ценна сама по себе си като личност, а не само като част от семейство и двойка. И не, шамарът не е в реда на нещата и не можеш да си го заслужиш. Той е престъпление дори и според българското законодателство.
@Ateista: Как не сме "Капитал", че да ти нацъкам минусите.
Винаги съм смятал че жените са най-хубавото нещо което се е случвало на тази земята и винаги съм се стремял да се държа кавалерски с тях независимо дали е на 16 или 96 (колкото и подигравки да отнасям). Да се посегне са момиче е едно от малкото неща които ме вадят от равновесие. Никога обаче няма да забравя как един полицай отнесе няколко чанти в главата само защото се притече на помощ на една "госпоица" когато тя ядеше шамари на улицата. И както в самата статия пише това не е изключение. Е как тогава да се изкорени такова нещо когато даже и жени го намират в реда на нещата? Колкото до коментара на Атеиста - въобще няма нужда от коментар. Човек когато е решил да се излага трябва да бъде оставен на спокойствие.
Крив Макарон, И под другата статия коментирах, че не само насилника е виновен. Да, комплексар и кретен е, ама колко слабохарактерна и комплексирана трябва да е "жертвата", за да търпи това? Още повече, ако има деца, които са истинските жертви на тези садо-мазо отношения! И колко лицемерно е да се оправдаваш, че търпиш заради децата? Виновни са и двамата. Моля ви и само не наскачайте с довода за срама! Значи не ги е срам, че децата им ходят облечени като проститутки, не ги е срам, че същитите тези деца танцуват пияни по масите на чалготеките? Ама, че са боксови круши много ги е срам! И пак пълно лицемерие!
Стелияна Славова, само да попитам за ситуацията, която си описала: А майката къде блее?!? Или се е скрила в някой ъгъл и се цупи, че е рогоноска, а детето е оставено да поддържа фронта на семейните войни? То това е още по-гнусно и осъдително, за въпросната майка!
всъщност статията е много вярна, като дете съм живяла в семейство с побоища и скандали, - тате биеше мама щото не слуша, и нас биеше, но всъщото време много ни обичаше, звучи малко извратено но това е истината.Вече съм голяма имам семейство, мъжа ми не ме бие , не бие и децата, но имаме много приятели и често си говорим за това. Някои от мъжете признават че бият жените си и някакси се гордеят с това и смятат че това е нормално, един от тях казва " докато я възпитах знаеш ли колко бой изяде тая мойта жена" Като цяло смятат че така е редно и нормално, жените им си мълчат и може би и те си мислят че това е съвсем нормално.Звучи извратено, но бях шокирана колко са много семействата които живеят така. И говоря за нормални обикновени, образовани и зрели хора.От страни по нищо не се различават от останалите.
До атеиста от първия коментар - отвращаваш ме. Отношенията в едно семейство с насилник винаги вървят по-линията на "задължителната" любов. Те отлично илюстрират сложните взаимоотношения между роб и господар. Не се изненадвайте ако робите често обичат господарите си. Там е и Стокхолмския синдром. Някои хора обичат да имат господари и нямат нищо против подобни садо-мазохистични взаимоотношения. Християните са отличен пример за това. Техния измислен Бог Яхве и многобройните култове към неговото проявление - Исус, изискват страх, под заплахата от неизмерима физическа(според някои тавтолози - духовна) болка и в същия момент обич. Да се страхуваш и обичаш едновременно. При това нямаш избор, защото едната от двете опции е вечни мъки. Така любовта ти трябва да е задължителна и по същество насилствена. Отношения между роб и господар. Винаги съм изпитвал съмнения към подобен вид "любов" и хората изповядващи подобна философия, винаги ще намират опонент в мое лице.
до 31 Хубавото в цялата работа е че има просветление,взела съм поука от всичко което съм преживяла, създала съм прекрасно семейство и съпругът ми не ме бие, не бие и децата, брат ми също има семейство и не бие жена си. може би защото ние сме видяли как е да живееш под стрес и психически и физически тормоз - затова сега живеем спокойно и щастливо. Дори в къщи не се повишава тон - заради децата , дане ги натоварваме излишно.
браво кифла - обичаш го много - очевидно е...че си кифла
Архангел, за това няколко коментара по-назад написах, че вината не е само в насилника! А и в този дето му постила!
абе не знам за другото, ама белия "татко" еба мамата на целата еманципация. изкара жените животни. заеби...
животни без собствена воля и мисъл... "бел", засрами се в ъгъла и ела на второ повикване.
кофти fucking "възпитание" и у дамите и у господата...не сме все още Европа, уви...
Ей, наспамихте хубавата тема Иначе на клишираната история с комплексирания космат селянин, дето се прибира на 2 ракии и пребива кротката си женица от бой отдавна е останала в 70-те. Сега колкото по-толерантен е мъжа към резките амплитуди в настроението на жена си, толкова по-безразсъдно тя му се качва на главата. Защото е в ДНК-то на жената да бъде провокираща и настъпателна. И колкото повече територия отстъпи мъжа й, толкова повече иска тя. Гордост е за жената да докара мъжа до границата, в която си чупи ръката в стената, за да не удари жена си (примерно).
аз пък предпочитам по-интелигентен подход, в зависимост от това, какво ти предоставя средата, обществото и т.н. ако живеем по дърветата в джунгли - отупването е оптимално решение. но не и при наличие на полиция, държава, закони (колко са налични е друг въпрос, което пък също е кофти при една непремерена реакция) - за да не се окаже накраям, че ти ще го отупаш чекиджията, но после той тебе ще те осъди. че и ще те запомни, ще ти запомни детето и пак ще дойде, па тогаз, понежему се е разминало, както често се случва, да не земе и некоя по-голема простотикя да направи. и след тая ескалация - кво - ще го лежиш ли накрая? същото се получава според мен и в семействата с насилие. някой почва, нещо дребно, да мрънкя, например за кой да хвърли боклука. после това прераства в - не ми гледай сега мач, изтупай килима. що закъсне снощи? съмнения, съмнения, натякване. шамар. и понеже всички сме "горди" същества, гледаме да си го върнем тъпкано - след шамара, скандал, примерно на обществено място (от статията героинята дето се развикала пред приятелите му), или пък преспиване с всичките му приятели показнО, после фъргане на чинии, тупаници и т.н. нататък е ясно. разликата между тъпака и умния е, че умния знае кога да спре. там за отстъпването и предприемане на действия адекватни на средата в която живее.
демек - подкрепям коментара на straws... друг е въпросът, че донякъде и белия таткое все пак е прав - човек мачкан и свикнал, трудно ще излезе от такава среда. а и това което описах в предния си коментар май не се отнася точно за тоя тип домашно насилие, което се описва в статията. по-скоро примерът ми беше за чекиджията. домашното насилие от тоя зловещ тип винаги е налично при много различни хора - силен, властен човек срещу слаб и мачкан цял живот, свикнал да го мачкат. затова и казват,ч е жертвите самис и намират насилници. както и примерът с момчето, коетио написа, че жертвата не стои при новия обгрижващ, а се връща при насилника или пък си намира нов насилник. бе не са толко прости нещата, а кат за петъшна логорея - стига.