Европа влиза в режим на икономии на енергия на фона на задълбочаващата се криза, като Европейската комисия призова гражданите да работят от вкъщи, да ограничат пътуванията с автомобили и самолети и да намалят общото си потребление на горива.
Причината е рязкото напрежение на глобалните енергийни пазари след ескалацията на конфликта в Персийския залив.
Само за последния месец цените на петрола и природния газ са скочили съответно с около 70% и 50%, след като значителна част от световните доставки бе блокирана. Особено чувствителен остава рискът около Ормузкия проток - ключов маршрут, през който преминава огромен дял от глобалния износ на петрол и втечнен газ.
По-рано тази седмица еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен определи ситуацията като "много сериозна" и предупреди, че кризата няма да бъде краткотрайна.
"Дори ако мирът настъпи утре, няма да се върнем към нормалното в обозримо бъдеще", заяви той след извънредната среща на енергийните министри от ЕС, свикана от кипърското председателство.
Основното послание към държавите членки е да действат координирано и да избегнат разпокъсани национални решения, които биха могли да дестабилизират още повече пазарите.
"Трябва да избегнем сигнали, които могат да влошат баланса между търсене и предлагане", подчерта Йоргенсен.
На практика това означава и конкретни препоръки към гражданите.
Еврокомисарят призова държавите да следват препоръките на Международна агенция по енергетика, които включват "работа от вкъщи, където е възможно, намаляване на скоростта по магистралите с 10 км/ч, насърчаване на обществения транспорт, редуване на използването на лични автомобили, увеличаване на споделеното пътуване и по-ефективни навици на шофиране".
В по-дългосрочен план той настоя страните от ЕС да ускорят изграждането на възобновяеми източници, като подчерта, че "сега е моментът най-сетне да обърнем тенденцията и да станем истински енергийно независими".
Според ЕК именно доброволното ограничаване на потреблението може да има осезаем ефект върху напрегнатите пазари.
Паралелно с това се обсъждат и по-строги мерки.
Сред вариантите са въвеждане на ограничения върху потреблението на горива, стимули за дистанционна работа и дори т.нар. "недели без автомобили" - практика, използвана по време на петролната криза през 70-те години.
В писмо до европейските правителства от края на март Йоргенсен препоръчва също отлагане на планови ремонти на рафинерии, за да се запази производството, както и да се обмисли използването на биогорива като алтернатива.
Кризата обаче извади на преден план и структурни слабости в Европа.
ЕС разполага с ограничен брой алтернативни доставчици и недостатъчен рафиниращ капацитет, което прави блока уязвим при подобни сътресения. Въпреки това се водят разговори с партньори като Съединените щати и Канада, както и с други потенциални източници на доставки.
В по-дългосрочен план Европейската комисия настоява за ускорено изграждане на възобновяеми енергийни източници и засилване на енергийната независимост.
Обсъждат се и инвестиции в ядрена енергия и инфраструктура за по-голяма сигурност на доставките, като северните държави вече поставят въпроса за защита на енергийните мрежи.
Засега извънредната среща на министрите приключи без конкретни решения, но с ясно съзнание за мащаба на проблема.
Очакванията са, че Европейската комисия ще представи пакет от мерки в близко бъдеще, насочен към защита на домакинствата и бизнеса от ценовия шок.
Големият извод от ситуацията е, че Европа влиза в нов етап - такъв, в който енергийната сигурност отново се превръща в централен политически и икономически въпрос. И този път решението няма да дойде бързо.

