Жълтите павета в София са като прозорците на папата в Рим. Не може да отидеш там и да не ги видиш. Това е вкорененият в земята символ на столицата, който кметът Йорданка Фандъкова - и не само, предлага за закрила от ЮНЕСКО.
Екзотиката на жълтите павета, донесени от Австро-Унгария в началото на 20 век, е на път да бъде изместена от още по-голяма екзотика - софийски тротоари, продукт на няколко века, политически режими и повече от дузина кметовете.
Стъпваме по тях всеки ден. Тези пешеходни проходи в градската джунгла са истински капани пълни с изненади - високи бордюри, дупки, шахти, автомобили, рекламни пана, павилиони, фризери, маси ... и колчета. Софиянци са забили здраво поглед в земята и няма кмет, който да ги нагара да вдигнат глава.
Мистерията на софийските тротоари
Тротоарите са ни скъпи - буквално. Можем да ги сметнем в ожулените обувки и счупените токчета. Родителството във фазата на детските колички е живо приключение, а за хората в инвалидни колички по-добре да не говорим.
За тротоарите просто няма визия, нито дори опит за цялостно решение - Общият устройствен план ги третира като съпътстващ елемент на градската среда, така че обикновено въпросът се решава с наредби. А много често при строителни или ремонтни дейности фирмата-изпълнител решава на своя глава каква настилка да постави.
Обикновено това е най-евтиният и бърз вариант, което се превърна в топ критерий за печелене на обществени поръчки в Столична община. Най-очебийният пример е 30-сантиметровият тротоар след новото кръстовище при Семинарията. Ако изключим текущите инфраструктурни проекти, широчината на тротоарите не позволява толкова възможности за творчество, колкото техните настилки.
В това отношение София предлага изобилие от плочки, асфалт, павета или гола земя, които минават за тротоар и заобикалят определението „нормална европейска столица" с буквална непреодолимост. Там се упражнява френското паркиране, а всички заедно спортуваме ежедневно "ходенето с препятствия". Единственото сигурно е, че много трудно би се намерило задоволително за всички решение.
Асфалт или не
В този хаос най-лесно и удобно изглежда асфалтирането на тротоарите. „Това е стандарт във Виена. Дори когато кърпиш асфалт с асфалт, пак е по-безболезнено за градската среда, отколкото да сменяш един вид плочки с друг", коментира арх. Борис Енев.
Предимства са също цената и по-голямата издръжливост на асфалта, поради което общинската власт в Пловдив започна експерименталното изграждане на такива цветни тротоари в кв. „Изток" през 2012 г. С асфалта няма как да бъдат съгласни еколозите.
Денница Кюранова от група граждани с постоянен интерес към градската среда изтъква, че асфалтирането запечатва почвата, привлича повече топлина и отделя повече вредни изпарения. „Да, този вариант има предимства, но не е екологичен", казва тя и цитира като аргумент препоръка на европейския комисар по околната среда Янез Поточник да се предпочитат друг тип настилки, например плочките.
Eксперти контрират, че така или иначе почвата в градската среда се намира под канализацията, чието изграждани или подмяна е една от основните причини за разкопаването на тротоарите.
Другият вариант, който арх. Енев предлага, е местната управа да въведе стандарт за настилки - плочи или павета, които само лицензирани фирми да поставят. „Това е възможен изход, но ще е спорно от самото начало, защото ще има съмнения кои фирми се избират и критериите, които ще определят това", казва той.
На подобно мнение е арх. Веселин Веселинов, според когото възможно, но трудно решение е зонирането според различни типове пространства, където да се избират видове настилка на тротоарите според тяхното предназначение и контекст.
Подобно уеднаквяване докъде се прави с цветните павета на бул. „Витоша", „Мария Луиза" и Ларгото, но със съмнителен успех. Около станциите на метрото също се поставя една и съща настилка, но като цяло тези серийни решения липсват в крайните квартали. "Извън възможния сценарий на първо място би следвало градските настилки да бъдат: естетически, от дълготрайни, и по възможност, естествени материали, с качествено изпълнение", допълва той.
Арх. Веселинов дава пример с Барселона, където около сградите-шедьоври на Гауди винаги има еднакви плочки, сглобяващи в комбинация помежду си природни мотиви, които подсказват на туристите, че са близо до търсената цел. „Това е маркер в градската среда, който ориентира хората и отговаря на историческия контекст".
Насред масовите ремонти в столицата, въпросът за тротоарите има шанс да изплува над повърхността. Дотогава ни остава само да си гледаме в краката.
Ето и експериментът в центъра на София с детска количка
Маршрутът е къс - от Градската градинка пред Народния театър до Дома на киното на "Екзарх Йосиф".
Бутаме леката детска количка, погледът в земята. Минаваме покрай бившия Партиен дом и на ъгъла с "Бачо Киро" пресичаме бул. "Дондуков". Забързано, защото не е ясно колко време ще продължи милостта на чакащите ни автомобили, но търпението им явно е на изчерпване. Пресичайки, ние се запъваме на два пъти и засядаме с предното колело на количката в трамвайната линия.
Гледай в земята! Внимавай къде минаваш! Няма вечно да те чакат! На края на пешеходната пътека - спасението. Общината се е погрижила за това кръстовище. И точно в момента, когато понечваме да запеем хвалебствена песен за малката рампа, която да улесни качването на иначе над 30 см. високия бордюр (втората снимка), усещаме колко наивни, жалки и мизерни сме.
Рампата е за улеснение за паркиращите коли на тротоара на бул. "Дондуков" и за да се предпазят от драскотини боядисаните им в металик брони. Рампата е по цялото протежение на карето и спира малко преди пешеходната пътека. Накрая при пешеходната пътека няма рампа.
Пробваме да минем между паркиралата кола и кофите, но там малко след бордюра има шахта на някакво експлоатационно дружество и между тях зее дупка. Макар че някой добронамерено е хвърлил една талпа върху дупката, за нас с детската количка преминаването на това място е невъзможно.
Връщаме се обратно и решаваме да заобиколим кофите за боклук от другата страна. Там няма рампа, но има дърво. Корените на дървото са разбили и надигнали тротоарните плочи, и на голяма площ те липсват.
Следва пак крив, леко надигнат капак на шахта, а след това - вездесъщите черно-бели софийски тротоарни колчета. Решаваме да минем по платното от страната на "Бачо Киро" и да се изкачим на ъгъла на тротоара по източния му хребет.
Докато се качваме на бордюра, количката се накланя силно назад, стъпваме с двете предни колела горе, вдигаме задницата, пропадаме във фугата между бордюра и първите плочки. С две-три резки движения са освобождаваме от тази ситуация, за да се блъснем в стърчащия остатък от отрязан пътен знак.
Количката леко подскача надясно, но каца сигурно върху следващия капак на следващата шахта. Ползваме капака като рампа, за да се засилим и да прескочим до мястото, където има пак здрава основа. Плувнали в пот се обръщаме да погледнем извървяния път. Събираме малко сили и продължаваме към ъгъла "Бачо Киро" и "Екзарх Йосиф". Погледът в земята.
