Битката за културно-историческото наследство излиза на широк фронт, след като експертни, научни и туристически организации подписаха обща декларация срещу бутафорните реставрации и принципа да се строят наново крепости „до зъбер и керемида".
Досега държавата нямаше опозиция, професионалната общност беше разделена и отделни представители на гилдиите едва-едва успяваха да пробият медийната стена с предупреждения по конкретни казуси.
Затова Божидар Димитров, в защита на идеологията „да вдигнем руините", громеше съпротивата като „шепа самозвани експерти, които на всичкото отгоре са и корумпирани", а Вежди Рашидов призна, че малко бутафория няма да навреди.
Днес 37 организации подписаха меморандум за създаване на Форум „Културно наследство", чиято цел е да бъде „страна в диалога с държавата за съхранение на автентичността на недвижимото културно наследство". Сред тях са съсловните организации на архитектите, археолозите, реставраторите, Съюза на българските художници, Българската туристическа камара, катедри в НХА, НБУ и др.
Няма време
В последните две години видяхме абсурди, представени официално като „успешни проекти" за развитие на местния туризъм. Най-известните са визуализацията на Пернишката крепост с полимери, „надграждането" на византийската казарма на Яйлата с тухли, както и съмнително цялостно „вдигане" на Цари Мали град.
Резултатът - обезличаване на паметниците и загуба на тяхната автентичност, в дълбок разрез с международните стандарти за реставрация и консервация, които България е приела. Стана популярен терминът „диснизация", а според проф. Тодор Кръстев, експерт от ЮНЕСКО, такива профанации ще пожънат ниско-бюджетен туризъм, а не овации.
Защото конците дърпат амбициозни кметове, няколко монополисти на миналото на високи нива в йерархията и най-вече евтини подбуди за бърза печалба.
Има още десетина завършени „атракциони", но всъщност това е едва началото.
Директорът на НИМ Божидар Димитров набира средства за пълно възстановяване на хълма Трапезица във Велико Търново, базиликата в Плиска, „Златната църква" в Преслав и крепостните стени на родния му Созопол. Отлежава и проектът за Небет тепе в Пловдив, който предвижда частично възстановяване на крепостните стени и подвижна връзка (ескалатор или асансьор) до върха с „премахване на скални маси".
300 милиона евро са налични до 2020-та година, което обяснява всеобщият „интерес" към археологията и културно-историческото наследство, доскоро плачевшо неглижирани. Става дума най-вече за бизнес и корупционни схеми, където експертизата е досаден брътвеж или пречка, а проф. Диана Гергова описа процеса като „антицивилизационен".
Дупка в стената
Другата цел на Форум „Културно наследство" е да участва в изработването на национална стратегия и усъвършенстване на законодателството в сектора.
Ябълката на раздора е в Закона за културно наследство, приет през 2009-та година, който на практика централизира издаването на разрешения за археологически проучвания и последващия процес в ръцете на няколко държавни чиновници, сред които министърът на културата.
Това превръща археолозите в пионки на политическата конюнктура и на частни интереси, които все по-директно посягат и върху културното наследство, а администрацията - централна и местна - дирижира проектите, без да се съобразява с експертите, за да усвоява средства. Отделно, зачестяват атаките срещу Националния институт за недвижимото културно наследство, който се явява като пречка в "инвестиционните намерения" за останките от миналото.
Другата пробойна е в Закона за обществените поръчки, който по думите на реставратора Стефан Белишки е инструмент за опростачване и най-хубавия проект. По традиция обществените поръчки се дават на фирмата, предложила най-ниска цена, а това означава неквалифицирани работници, пестене от материали, фрапантни грешки, а в много случаи и пропускане на реставрационния етап.
Още един абсурд е свързан с т.нар. регистър на лицата, които имат право да извършват реставрационни и консервационни дейности. Вратичка в закона позволява там да попадах „свързани професионалисти", например по двигатели с вътрешно горене, биохимия или педагогика на изобразителното изкуство, включително и лица без висше образование.
На фона на тези пропуски липсата на отчетност и контрол изглежда съвсем логично следствие. Досега научихме само за финансовата корекция на Община Враца, заради бутафорното „маркиране" с атракции на пещерата Леденика - пластмасови дракони, рицари и феи. Проектът е на 5 милиона лева и включва „развлекателен парк" и „атракционно влакче".
Експертизата е на последно място, важи народното творчеството и думата на малцина „познавачи"
Небет тепе щеше да се възстанови по една-единствена гравюра от 15 век, Цари Мали град е резултат на творческа хипотеза, както с фантазия по времето на комунизма се извърши реставрацията на Царевец.
В писмо до Народното събрание, президента Плевнелиев и Министерския съвет от 8 април, президентът на ИКОМОС Густаво Араос призовава за незабавно спиране на хипотетичните реконструкции и осигуряване на научна оценка за тяхното въздействие. Той предлага ИКОМОС, най-голямата неправителствена организация за паметниците на културата в света, да съдейства с постоянна програма на обучение за местната власт в България.
„Свидетели сме на желанието всеки град да има своя крепост, което е превърнато в национална кауза. Същевременно други паметници се рушат поради липса на средства", коментира художникът и реставратор на икони Владо Руменов, съосновател на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)
Сред застрашените обекти е тракийското светилище край Старосел, маркетирано преди време като основно място за поклонение на Орфей. Преди няколко месеца антична Сердика при Ларгото се превърна в блато.
Куриозно е, че на фона на европейските милиони за крепости, държавата отделя 500 000 лева за поддръжката на около 42 000 паметници.
Доц. Георги Вълчев изтъкна друг проблем - сензационното представяне на археологически находки, при това от страна на държавни представители, които внушават фалшива представа към миналото - ритуалните погребения са изровени „вампири", помним истерията покрай костите на Йоан Кръстител в Созопол, който пак по уверенията на Божидар Димитров щеше да се превърне във „втори Ерусалим". „Това създаде усещането, че всичко в България е фалшификат", обобщи той.
Както знаем, историята се повтаря като фарс, а в случая с културно-историческото наследство виждаме провинциална имитация на минало величие „по калъп" - с едни и същи материали, с едни и същи възстановки на рицарски битки и катапулти, с един и същи манталитет, който уважава само печалбата.
