Най-солидният аргумент срещу брака

Преди няколко години гаджето ми и аз си дадохме обет. "Нека да си обещаем никога да не се женим," казах аз, а той се съгласи.

Миналата седмица станахме свидетели на ожесточени насърчения в медиите хората да се женят млади; авторката на един особено коментиран текст по темата в Slate Джулия Шоу заяви, че "благодарение на това, че е сключила брак на 23 години, тя и съпругът й понастоящем се радват на неповторима връзка".

Аманда Маркот пък контрира, че ранните бракове често водят до ранен развод. Нейното заключение е, че "ако той е достатъчно добър да се ожени за вас, ще ви изчака, докато станете готови за тази крачка".

След 8 години връзка, най-голямата крачка, която сме направили с гаджето ми, е да си направим пръстени, на които е инкрустирано "до теб, но не и за теб". Това е нашата представа за "и заживели щастливо до края на дните си" 

Ала обяснението, че всички "добри" връзки завършват с брак, не е ограничено единствено до Маркот и Шоу. Последната цитира проучване, според което едва 40% от несемейните хора искат да запазят статуса си.

Междувременно, все по-малко двойки сключват брак. Доклад на Националния център за здравна статистика в САЩ разкрива, че 32% от двойките изцяло пропускат брака (48 на сто от жените на възраст между 15 и 44 години споделят, че "първият им съюз" е съвместно съжителство, а не брак.)

"Съвместното съжителство е обичайна част от формирането на семейства и служи както за стъпка напред към брака, така и за негова алтернатива," посочва докладът.

За тези хора, които виждат брака по-малко като връзка, която скрепява двама души и повече като връзка, която ги ограничава, отказът от това обвързване е изключително важен за здравословната връзка.

Подобно на всяка институция, бракът си има правила. Именно тези правила - неизказаните социални норми, както и правно обвързващите такива, притесняват мен и приятеля ми и ни карат да се чувстваме застрашени. Да вземем например очакването, че мъжът е глава на семейството.

Един от най-добрите приятели на гаджето ми наскоро ми каза, че го "насилва" да ми предложи брак, сякаш и сама не мога да му предложа, ако толкова много искам да сключа свещен съюз с него.  

Но моят приятел така или иначе не иска да прави това

"Вече никога няма да бъде само Крис, а винаги ще сме Крис и Сорая", казва той за живота след брака. И е прав. С настъпването на брака, идентичността на двамата партньори изведнъж се слива - няма съпруг без съпругата и обратното. За двама души, които са се влюбили един в друг именно заради своята индивидуалност, пожертването на това разграничение би било пагубно.

Вероятно не би било искрено да обсъждам позицията си за брака, без да спомена, че и гаджето ми, и аз вече имаме по един развод зад гърба си. Когато се сетиш за очевидната лекота, с която никога женените Джони Деп и Ванеса Паради се разделиха след 14-годишна връзка, изглежда, че раздялата е далеч по-лека и безболезнена за хората, които никога не са сключвали брак.

Да не споменаваме, че напрежението при всеки спор е по-малко и тогава не си мислите, как скандалите ви приближават до развода. 

Но една от основните причини, поради която бракът не е важен за нас, е, че вече се чувстваме предостатъчно свързани

Да сложиш пръстен на някого не само  е излишно, но е и ограничаващо. Нашата връзка не може да бъде символизирана от 20-каратово копие на пръстена на Кардашиян. Както Опра Уинфри заяви през 2005-а в отговор на въпроса защо тя и партньорът й от 27 години никога не са се оженили: "Едно парче хартия не може да определи живота ми". Нито пък един пръстен може да определи една връзка.