Как да накараме младите китайци да се женят по-често и да създават повече деца - този въпрос в момента занимава множество политици и съветници в Китайската комунистическа партия.
Страната преминава през сериозна криза в браковете и раждаемостта.
В началото на февруари бяха публикувани официалните статистики за 2024 г., които показват, че новите сключени бракове в страната са отбелязали абсолютен антирекорд - общо 6,1 млн. двойки са се бракосъчетали официално.
Това е спад от 20,5% в сравнение с броя на браковете през 2023 г. и е най-ниският отчетен резултат, откакто Министерството на гражданските въпроси на Китай води статистика (от 1986 г.).
На този фон 2,6 млн. двойки са подали молба за развод през 2024 г., което е с 1,1% повече спрямо предходната година.
••• Тенденцията за отстъпление от браковете в Китай продължава от години насам:
Официалните данни показват, че населението на Китай е намаляло за трета поредна година. На годишна база спадът е 1,39 млн. души. Регистрираните новородени са 9,54 млн., което е лек ръст след рекордно ниския брой от 2023 г. - 9,02 млн.
В същото време починалите са 10,93 млн. души - най-високото ниво на смъртност от пет десетилетия насам.
Всичко това кара социо-икономическите стратези в Пекин да се притесняват за бъдещето на страната, чиято забавяща се икономика е поставена под натиска на намаляваща работна сила и бързо застаряващо население.
Сега Чен Сонгси, член на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет, лансира идеята правителството да понижи минималната законова възраст за сключване на брак до 18 години. В момента китайските мъже могат да се женят след навършване на 22 години, а жените - след 20.
Според Чен намаляването на възрастовата граница ще увеличи шансовете за плодовитост на двойките и ще помогне за "отприщване на репродуктивния потенциал" на Китай.
Той направи изказването преди годишната парламентарна среща на Китай, на която се очаква официални лица да обявят мерки за компенсиране на намаляващото население.
Китай има дългогодишна традиция на "семейно планиране" и ограничаване на раждаемостта.
Една от най-строгите политики в това отношение беше налагането между 1979 г. и 2015 г. на ограничение върху семействата да имат само по едно дете, за да може Пекин се справи с неконтролируемия ръст в населението на страната.
След края на тази политика на само едно дете през 2016 г. властите започнаха активна кампания за насърчаване на браковете и раждаемостта, като от 2021 г. вече са разрешени до три деца на семейство.
Проблемът обаче е, че за много млади китайци бракът и децата не са приоритет - нито като личен избор, нито от финансова гледна точка.
Все повече жени в страната могат да се издържат сами и за тях бракът вече не е толкова привлекателен, тъй като в консервативното китайско общество това често означава ограничаване на личната свобода.
••• За много жени в Китай бракът означава целенасочено да трябва да се правят на по-тъпи, отколкото са:
Освен това, поколението, което сега навлиза в активна възраст, е израснало без братя и сестри и се фокусира повече върху индивидуалността и личния интерес, особено на фона на растящите разходи за живот.
Китай е едно от най-скъпите места в света за отглеждане на дете, а когато се добавят разходите за образование, студентските заеми и високите цени на жилищата, мнозина стигат до извода, че не могат да си позволят семейство.
През последните години властите се опитаха да стимулират раждаемостта с различни мерки - удължаване на отпуска по майчинство, данъчни облекчения, финансови стимули и субсидии за покупка на жилище.
В културен аспект, миналата година университетите в страната получиха указание да осигурят "любовно образование" за студентите - програма, насочена към насърчаване на позитивните нагласи към брака и семейството.
Според мнозина обаче това не е достатъчно, за да се обърне тенденцията.
Затова и в момента Китай е изправен пред сериозен проблем.
Очакванията са, че през следващите пет години около 300 млн. души ще се пенсионират, оставяйки огромна дупка в работната сила на страната.
Все някой трябва да заеме тези работни места, ако Пекин иска икономическият възход да продължи.
