65 години след победата над нацизма и фашизма европейските народи стоят пред драматична заплаха - този път не от военно, а от финансово, социално и политическо естество.
В последните 18 месеца една нова "империя на парите" систематично напада една след друга европейските държави, без да й бъде оказвана сериозна съпротива. Европейските правителства не само не могат да защитят европейските народи от стихията на пазарите; напротив: те се опитват "да успокоят" тъкмо пазарите, като провеждат политики, напомнящи начина, по който през тридесетте години правителствата опитваха да се справят с нацизма.
Те организират "дългови войни" между народите на Европа точно така, както те бяха доведени от belle epoque до Първата световна война.
Офанзивата започна с Гърция
Пазарната офанзива започна с война срещу Гърция, страна-членка на Европейския съюз, чието население през Втората световна война изигра решителна роля в съпротивата срещу варварството и освобождаването на Европа. В началото тази война бе пропагандна и напомняше на кампаниите срещу вражески, отритнати държави като Ирак и Югославия.
Тази кампания представяше Гърция като страна на мързеливи и корумпирани граждани и прехвърляше отговорността за дълговата криза не на международните банки, а на "прасетата" в Европа, както пропагандно ги събираше под съкращението PIGS.
Набързо тази офанзива се разви и до финансова, с последващото поставяне на Гърция в статута на ограничен суверенитет и намесата на МВФ във вътрешните работи на страните от Еврозоната.
След като получиха това, което искаха, тези сили се насочиха към другите по-малки и големи страни от европейската периферия. Във всички случаи целите са същите: пълно задоволяване на интересите на банките в ущърб на държавите; разрушаване на европейската държава на благоденствието, на носещия стълб на европейската демокрация и култура; разстройство на европейските държави и подчиняване на държавните структури под диктата на новия "интернационал на парите".
Европейският съюз, рекламиран досега пред народите като инструмент за колективен прогрес и демокрация, се превръща в инструмент за съсипване на благосъстоянието и демокрацията. Съюзът бе създаден като инструмент за съпротива срещу глобализацията; пазарите сега го ценят като инструмент за същата тази глобализация.
Инструмент за прогрес или пазарен натиск
Пред немците и другите европейски народи този инструмент бе представян като оръдие за мирно увеличаване на националната мощ и благосъстояние, ала начинът, по който всички народи бяха принесени в жертва на финансовите пазари, разбива образа на Европа и превръща пазарите в двигатели на нов финансов тоталитаризъм...
Днес сме изправени пред опасността да повторим на континента финансовия еквивалент на двете световни войни, да изпаднем в хаос и разрушения след употреба на оръжията в полза на международната империя на парите, в чийто икономически епицентър бушува пазарната стихия.
Пръсната иначе в Европа и по света, срещу народите на Европа и света се е изправила исторически непознатата досега концентрация на финансова, но също така на политическа и медийна мощ на международния финансов капитал, т.е. на шепа финансови институции, рейтингови агенции и купена от тях политическа и медийна класа. Това са силите, които нападат една след друга европейските страни, използвайки лостовете на дълга, за да разрушат европейските държави на благоденствието и европейската демокрация.
Ограбване до банкрут
"Империята на парите" изисква бързо, насилствено и брутално превръщане на една страна от еврозоната, на Гърция, в страна от "третия свят" чрез така наречената "спасителна" програма; в действителност това е "спасяване" на банките, които отпускаха пари на държавата.
Съюзът между банки и политически ръководства - чрез ЕС, ЕЦБ и МВФ - силово наложи програма, която за страната и демокрацията е равна на "стопанско и политическо убийство". Този съюз организира ограбване на страната, преди да е дошъл пресметнатият банкрут, при това със страстта да я превърне в изкупителна жертва на глобалната финансова криза и да я използва като плашеща "парадигма" за тероризирането на европейските народи.
Упражняваната в и над Гърция политика, която се опитва да се разпространи навсякъде, е същата, която бе приложена в Чили на Пиночет, в Русия на Елцин или в Аржентина; тя ще има и същите последствия, ако не бъде веднага прекратена.
Вследствие на тази програма, която заблуждава, че помага на страната, Гърция сега стои на прага на стопанска и социална катастрофа; Гърция бива използвана за опитно зайче, за да се измери реакцията на хората в условия на социален дарвинизъм и да даде плашещ пример на целия Европейски съюз какво би могло да се случи на някоя друга страна членка.
Пазарите могат да притиснат също така и немското правителство, за да го използват за ускорено разрушаване на Европейския съюз. Но каквото и да се говори, вярата на господстващите в ЕС и особено в Германия, че е възможен проект за европейска интеграция или дори за проста кооперация, изграден върху руините на една или повече страни от еврозоната, е акт на крайна политическа и историческа слепота.
Планираното разрушаване на великите, общозначими политически и обществени постижения на европейските народи не може да оправдае никакъв Европейски съюз.
Казино-капитализъм
Това ще доведе до хаос и дезинтеграция на континента ни, до възраждане на фашистките решения, все окончателни. През 2008 г. частните банкови гиганти от Уолстрийт принудиха държавите и държавните банки да ги измъкнат от кризата, която сами те бяха предизвикали; при това с парите на данъкоплатците, платили сега резултатите не само на една огромна измама, например ипотеките, но и присъщите разходи на двадесетгодишен нерегулиран казино капитализъм.
Сега те използват кризата и дълговете, които сами са създали, за да отнемат от държавите и гражданите малкото им останали средства за влияние.
Това е едната част от дълговата криза. Другата се състои в това, че финансовият капитал ведно с поддържащите го политически сили задава параметрите на неолиберална глобализация, която безусловно ще доведе до изнасяне на производства извън Европа и заедно с това до постъпателно приближаване на обществените и екологичните условия в същата Европа до тези на Третия свят. Дълго време този процес се криеше зад кредитите; сега кредитите се използват процесът да приключи.
"Интернационалът на парите", който се стреми да унищожи всяка съпротива на държавите в Европа, застрашава днес Гърция, утре - Италия и Португалия. Той подкрепя конфронтацията между европейските народи и поставя ЕС пред дилемата или да се превърне в пазарна диктатура, или да се разпадне. Неговата цел е да върне Европа и света в състояние, подобно на това преди 1945 г., ако ли не още по-назад - преди Френската революция и Просвещението.
"Човек е мярка на всички неща"
В древни времена така наречената seisachtheia - реформата на Солон за освобождаване от дългове, които превръщали бедните в роби на богатите - е основата, от която се раждат антична Гърция, идеите за демокрация, гражданско общество, политика и изобщо Европа; това е фундаментът на еропейската и световната култура.
В борбата срещу богатите гражданите на Атина откриват пътя на законодателството на Перикъл и на политическата философия на Протагор, обявил, че "човек е мярка на всички неща". Днес класата на богатите опорочава тоя хуманен дух: "Пазарите са мярка на всички неща" е мотото, което нашето политическо ръководство с готовност поддържа във фаустовски съюз с дявола на парите...
Илюзията на някои европейски страни, че ще избегнат заробването, само показва, че днешното европейско ръководство е толкова зле подготвено за заплахите от един "финансов фашизъм", колкото бе зле подготвено за заплахите на Хитлер между двете световни войни.
Не е случайно, че голяма част от контролираните медии се заеха да нападат европейската периферия, наричайки ги "прасета", и започнаха недостойна, садистична и расистка кампания - не само срещу гърците, не и срещу наследството на класическа Гърция, а преди всичко срещу идеите за свобода и демокрация, родени в тази страна...
Подложени на тази непосредствена атака, политическите сили на европейската десница и на социалдемокрацията изглеждат компрометирани с оглед на дългогодишното проникване в тях на финансовия капитал, чиито най-важни центрове не се намират в Европа.
Има крещяща нужда от пряко, прекрачващо границите координиране на всички акции на интелектуалци, хора на изкуството, спонтанни движения, обществени сили и личности, които осъзнават сериозността на положението; всички ние трябва да изградим мощен съпротивителен фронт срещу приближаващата се "тотална империя на глобализацията".
Европейският New Deal
Европа може да оцелее само тогава, когато се съпротивляваме срещу пазарите, когато отвърнем с едно по-голямо предизвикателство, отколкото те предполагат, с един европейски New Deal (New Deal е курсът на реформи, проведен от американския президент Теодор Рузвелт в мандата му 1933-38 г., благодарение на които САЩ се възстановяват след Голямата депресия - бел.р.).
Ние трябва да отбием атаките срещу Гърция и другите страни от периферията на ЕС; трябва да спрем безотговорната политика на орязване на разходи и на приватизация, водеща пряко до криза, по-опасна от тази през 1929 г.;
Радикално да бъде преструктуриран публичният дълг, и то за сметка на частните банки; контролът върху банките трябва да мине отново в ръцете на държавата, както и финансирането на европейското стопанство под национален и обществен контрол. Вместо към спекулативни печалби нека се обърнем към стопанско развитие и производство.
Сегашната архитектура на финансовата система, основана на Маастрихтските договори и СТО, създаде в Европа машината за дългове. Нуждаем се от радикална промяна на договорите, от подчиняване на ЕЦБ на политически контрол чрез народите на Европа, от "златно правило" за социални, фискални и екологични минимални стандарти в Европа.
Нуждаем се от смяна на парадигмата, от връщане към растежа чрез стимулиране на търсенето, чрез нови европейски програми за инвестиции, нови регулации, данъци и контрол върху наднационалния капитал и стоков оборот; от нови форми на разумен и промислен протекционизъм в една независима Европа, протагонист в борбата за многополюсна, демократична и екологична планета.
Призоваваме силите и хората, които споделят тези идеи, да се сплотят, колкото се може по-бързо, в широк европейски фронт, за да се изготви европейска програма за преход и се координират нашите действия в обществено движение, което да преодолее сегашните властови отношения и да събори днешните исторически безотговорни правителства на страните ни, за да спаси народите и обществата ни, преди да е станало късно за Европа.
*Заглавието е на Webcafe.bg.
Има едно много хубаво филмче Money as Debt. У тубата го има целото. Кой иска да фърли един поглед и да види ка се праат пари от въздуха (от банките). И как целата таа финансова система е изградена на обещания за плащане в бъдеще време и реално на измама. И по подразбиране фалита си е заложен у неги. Умни ора още в началото на века са казали, че противопоставянето на банки и народ ще стане и нема да протече много мирно тоа конфликт.
Не че не съм съгласен, че гърците дълго ядоха повече, отколкото трябваше. Но всички, които говорят за това как няма безплатен обяд и как всеки трябва да си плаща, явно не си дават сметка за нещо просто - дори и да искаш да си платиш обяда, не можеш да го направиш, защото още преди да си го поръчал, някоя банка вече е започнала да начислява лихви върху него. Да, за лихвите става дума, не дали трябва да си плащаш обяда. Защото ботъм лайна е, че тъй като всички пари в света минават през банковата система, върху тях се начисляват лихви - върху всички пари, върху цялото, и тези лихви просто няма с какво да се платят, защото са начислени върху всицки налични пари, всички. От тук нататък има само два начина да се изнамерят допълнителни пари, зада се платят лихвите. Първия начин е да се отпечатат нови, срещу което веднага скачат разни икономисти и други банкови лакеи със съвсем валидния аргумент, че това води до инфлация. Да, води, но въпросните икономисти не са загрижени всъщност за парите на "спестителите", защото парите са всъщност на банките, а точно за обезценяването на дълговете към тези банки. Бтория начин, който същите икономисти съветват, че е разумно да се направи, е тези пари да се вземат отново като заем от банките - пари, които всъщност не съществуват, даже и на хартия, а са само цифри в банковите книжа, но върху които на свой ред се начислява лихва, която отново трябва да се плаща и кръга се затваря - с умното решение. Не знам дали тези хора съзнават, че когато носят пет лева в джоба си, някоя банка им начислява лихва върху тях. Всъщност няма никакво значение къде са парите - лихвата се начислява; дори когато са в трезора на банката, под формата на спестявания, това, което банката дава на спестителите под формата на лихва е всъщност само част от онази действителна лихва, която банката начислява върху тях - за това, че си си сложил твоите пари в техния джоб ти получаваш право върху част от тази лихва... Вземете се събудете.
deowin - ти финансист ли си приятелю ? Мойш ли да ми обясниш - ей тъй кат за прост инженер, как така са си ги 'избили' тия пари хамериканците? Ма ползвай прости думи, че инженерите не сме много по еврейските преебидругарче игрички па и вие финансистите (ша ма прощаваш ако не си) сте къде къде по-умни и полезни за обществото ора. Кво щехме да праиме без вазе направо не ми се мисли...И още нещо да те питам - ако аз си напраа една печатница у мазето при бидоня със зелето и почна си печаткам парички крив ли съм или съм прав? Начи ако съм прав - мога си излезна и си купа една нова кола на цената на мойте хартийки (за мастило и консумативи и прочие). Ако съм крив - що УСА-та не е крива и тя?
Втората световна война се води, за това че един печално известен политически лидер в Европа обвини, не съвсем без основание, един народ за създаването и поддържането на тази икономическа система на лихвите един /специално един/ народ, система, която според него задушаваше собствената му нация /отново твърдение, не съвсем лишено от основание/ и поиска да разруши системата, като унищожи напълно въпросния народ. Самоче истината е, че тази система, независимо къде е възникнала исторически, отдавна вече не подбира по раса и цвят. По изгодно е на всички да се дава равно право да бъдат натоварвани с дългове.
49 pepe99 | 12.12.2011 19:19 Втората световна война се води, за това че един печално известен политически лидер в Европа обвини, не съвсем без основание, един народ за създаването и поддържането на тази икономическа система на лихвите един /специално един/ народ, система, която според него задушаваше собствената му нация /отново твърдение, не съвсем лишено от основание/ и поиска да разруши системата, като унищожи напълно въпросния народ. Самоче истината е, че тази система, независимо къде е възникнала исторически, отдавна вече не подбира по раса и цвят. По изгодно е на всички да се дава равно право да бъдат натоварвани с дългове. ============================================ Пепе, предишният ти коментар беше много смислен и точен, тоя е плитък и тъп. Идването на Хитлер на власт и отприщването на антисемитизма в Германия не става защото евреите обиралите парите на германците. За разорението на междувоенна Германия много по-голяма вина имат френските политици, наложили на съседите си зловещите репарации след Първата война. Към това може да се добави и унижението от отнемането на територии, ограничаването на армията и пр. На тоя нерадостен фон се появява чичкото с мустачките, сочи "оня народ" и обещава слава величие н гордия арийски народ... същото правят и у нас кретените, които сочат циганите като най-голямото зло. А че капитализмът е безчовечна система, която разединява хората и граби без огледна раса, пол, етнос и прочее, спор няма.
Iratais, и аз съм инженер, макар че работя във финансовата сфера. То около TARP няма много за обясняване, освен очевидния факт (извинявай, ако обиждам интелигентността ти), че TARP не бяха 'безплатни пари за дебели евреи-банкери', а беше програма от заеми, спасяващи важни финансови структури. Например, Fannie Mae и Freddie Mac - двете най-големите финансови структури, които се занимават, грубо казано, със създаването на пазар за ипотечен дълг. Такъв пазар улеснява търгуването със дълговете, което е в плюс за простия американец, щото като е лесно да се купува и продава ипотечния му дълг, банките се конкурират, а когато те се ръфат, той евентуално кяри по-ниски ипотечни лихви. По повод изплащанията по програмата - всъщност съм сбъркал. Все още американския данъкоплатец не е на кяр, но се очаква скоро да е. Из уикипедия: Of the $245 billion handed to U.S. and foreign banks, over $169 billion has been paid back, including $13.7 billion in dividends, interest and other income, along with $4 billion in warrant proceeds as of April 2010. AIG is considered "on track" to pay back $51 billion from divestitures of two units and another $32 billion in securities На програмата бяха сложили лимит 700 милиарда, но от тях изхарчиха 245. От тях са се върнали 169, очаква се AIG да върне скоро още 83 (тогава данъкоплатецът вече би бил на кяр).
Божидаре, там е работата, че няма голямо значение, дали парите се генерират директно от частната банкова система. Защото когато една държава "произведе" пари, зада ги вкара в обръщение в икономиката, тя пак ги прекарва през банковата система. Дори и когато централната банка се води собственост на държавата, докато тя работи по тази схема, тя е във вреда не само на собствената си нация, но и на производствения капитал /който е много повече национален, много по локализиран, зависещ от ресурси, свързани с определени места, всеки производител разчита на капитали, отпускани му с лихва, и знае колко мрази тази лихва и колко е непосилно изплащането на точно този процент над това, което е взел/. Тази сиатема изстисква всички. Equal opportunity . Частните банки винаги участват във веригата и винаги си взимат своя процент. Може би единствено тъй наречения "златен стандарт" премахва възможността за наяисляване на лихва върху "цялото". Поради физическа невъзможност да олихвяваш нещо материално - било то злато или друго. Всичко пак се свежда до борба за лихви . А начина системата да продължава да работи е да се насъскват едни нации срещу други - Българи срещу Гърци, Немци срещу даречем Французи... по-малко задлъжняли срещу повече задлъжняли. Обаче повече или по-малко - всички сме задлъжняли, просто не може да бъде иначе, системата е измислена така.
v guza //, според мен грешиш, Втората световна война се води за правото на ползване на ресурси /без лихви /, правото на контрол върху тези ресурси и върху начина по който се ползват. А за номера с насъскването на нации една срещу друга - написах го в горния си коментар /дето го писах, докато и ти писа/. Разделяй и владей драги.
>мога си излезна и си купа една нова кола на цената на мойте хартийки (за мастило и консумативи и прочие). Ако съм крив - що УСА-та не е крива и тя? Ако намериш кой да ти даде кола за твоите хартийки, какъв е проблемът? Американците го правят - светът явно вярва, че щатските долари не са просто хартийки, и че ще бъдат ценни за в бъдеще. Имаш две опции - да мислиш, че целия свят е луд да вярва на американците, и да се тюхкаш, че за съжаление не са достатъчно луди да повярват и на теб с твоите хартийки, или да се замислиш защо, аджеба, щатския долар го тачат толкова много. Може па да има резон, различен от световна еврейска конспирация и фърляне на пясък в очите на останалите.. ъъ.. 6 и кусур милиарда хора по света.
deowin, някой /умен човек/ беше казал, че можеш да заблудиш някой хора за дулго време, или можеш да заблудиш всички за кратко, но не можеш да държиш вечно всички в заблуждение. Но пък не пречи да опиташ разни трикове, зада удължиш заблуждението, пък ако трябва защо не и някоя и друга война.
Абсолютно не ми е ясно защо всички сте толкова категорично против лихвите. Лихвата е единствено и само премията, която банката получава за това, че поема риск. Ако абсолютно всеки, който вземеше заем, го изплащаше, и понятието 'фалит' не съществуваше, тогава вероятността банките да не си получат парите обратно щеше да е 0 и, съответно, нямаше да е логично да получават премия, защото нямаше да поемат риск. В условията на съвсем реален положителен риск е абсурдно е да предлагате безлихвен модел. Ако ви убягва елементарното разсъждение защо >0 риск + 0 лихва = фалит за банки -> няма кой да дава заеми -> няма инвестиране -> няма напредък, то мога формално да ви го докажа, например с една тривиална верига на Марков с 2 състояния. Единственото, за което можете да спорите, е колко заслужена е премията, която банките изискват - не би ли трябвало лихвите да са по-ниски. Тук мога да ви насоча към публична информация като кредитни криви (вероятността компания да обяви фалит като функция на времето), към статистика на филити и т.н., но ще си го спестя. Далеч по-лесно е да ви обърна внимание, че в банковата сфера има адски много конкуренция. Тук можете или да се съгласите с мен, че конкуренция = реалистични цени (премии, лихви), или да си сложите шапката от алуминиево фолио и извадите рефрена за световната еврейска конспирация, която владее целия банков свят, и го управлява със железна ръка.
deowin - Очевидно нема се разбереме с тебе приятелю ! Ма аз и друго не съм очаквал от финансист. Нема се обиждаш ма ти имаш толко общо с инженер колко има един африканец от Конго със Моцарт примерно. Това, че са ти дали да се титулуваш инженер и да работиш у таа измислена с цел експлоатация сфера наречена финанси не значи, че си такъв . Как да е - нема навлизаме в таа област ако и да не мога да понасям и у червата си паразити (финансисти) де живеат на гърба на другите и си мислат, че 'работат' и праат нещо. Сега - това шти го напиша за последно що ше се вкарам у безсмислени спорове без резултат. 1. Ората НИКОГА (шибни си го това на челото и недей лъжи ората) нема да спечелат срещу банка. Не знам кви филми си гледал, че ората били кярили. У голема грешка си. Гледай го онова филмче къде го постнах да видиш твойте банки как точно работат. Па и фактите сочат същото - че американците обедняват все повече. 2. Ако мен ме фанат, че си печатам пари ше ме вкарат у затвора. Но Америка може. Що може? Ми що има дебела тояга бе приятелю. Америка си е рекетьор отсекъде ма у международен план и това нема нищо общо с "вярата" у магическата сила на долара. И у международен план още си важи правилото на джунглата - по-силния хищник печели. Нема правила там - правото е на по-силния, който засега е Америка. И това си е кражба да печаташ пари и да ги даваш на ората от Азия - хартия срещу стока. Що таа хартия нема никво материално покритие зад себе си. И тия глупости къде ги приказваш, че долара щял бил да поскъпне в бъдеще . Тука нема коментирам нищо...
deowin, защото когато всички пари са вкарани в банковата система /и всъщност съществуват само като цифри в банковите счетоводни книжа/ и когато на всички пари се начислява лихва, просто не остава с какво тя да се плати. Лихвата трябва да се плати с пари, а тези пари просто не съществуват, защото лихвата е начислена върху ВСИЧКИ пари. От къде тогава въобще е възможно да се вземе това, с което да се изплати тази лихва? Ако нещо се произведе, то се "остойностява" в момента на вкарването му в икономиката, придава му се номер и парична стойност и съответната лихва, вървяща с нея. Лихва върви и още преди да се произведе нещо - върху кредита, необходим за производството му, защото и производствените ресурси са "оцифровани".
Iratais, по образование съм софтуерен инженер. Никога не съм учил финанси или икономика. И не, не ми се спори дали компютърджиите сме толкова 'инжинери', колкото останалите от съсловието. >1. Ората НИКОГА (шибни си го това на челото и недей лъжи ората) нема да спечелат срещу банка. Това твърдение е лишено от какъвто и да било смисъл. Хората и банките не са в конкуренция, за да можеш изобщо да говориш за това кой щял да 'спечели'. >2. Ако мен ме фанат, че си печатам пари ше ме вкарат у затвора. Но Америка може. Що може? Ми що има дебела тояга бе приятелю. Нямам какво да ти кажа. Ти вече всичко 'знаеш'. >deowin, защото когато всички пари са вкарани в банковата система /и всъщност съществуват само като цифри в банковите счетоводни книжа/ и когато на всички пари се начислява лихва, просто не остава с какво тя да се плати. Защо реши, че трябва да има вече съществуващи пари, с която лихвата да трябва да може да се плати? Докато разсъжденията ти почиват върху платформата на такива неясни убеждения, ти си обречен на фрустрация. Споко обаче - изходи има. Iratais ще те светне ако го питаш. >Лихвата трябва да се плати с пари, а тези пари просто не съществуват, защото лихвата е начислена върху ВСИЧКИ пари. Върху всички съществуващи пари. Каква ти е всъщност дефиницията на 'пари'? Интересно ми е, защото в твоя аргумент се подразбира, че парите са такова нещо, дето не може и не бива да расте. Апропо - що за дефиниция имаш ти за пари, която да прави подобно разсъждения възможно?
58 deowin | 12.12.2011 20:40 Абсолютно не ми е ясно защо всички сте толкова категорично против лихвите. Лихвата е единствено и само премията, която банката получава за това, че поема риск. --------------------------- Защо, ти като обикновен човек би ли взел заем на 15%+ лихва? Или пък за бизнес. Ти смятал ли си на каква печалба трябва да работиш за да изплащаш подобно задължение? В нормалния свят където лихвите се движат 4-5% - това е нещо нормално за отпуснатия капитал, но в България да ти дават 12-15-17% лихва за пари, и да ти обясняват че с това ще развиваш бизнес си е чиста проба грабителство. >Тук можете или да се съгласите с мен, че конкуренция > = реалистични цени (премии, лихви), На теория - вярно. На практика с един таен картел и съгласувани неконкурентни лихви, особено в страна дето е некадърна да наложи контрол показва че практиката е много по-различна от теорията.