Вече е следобяд, а все още не съм си оправил леглото. Макар че се събудих преди обяд.
Около мен ЦАРИ абсолютен хаос. Опаковки и кутии от кроасани, вафли и други сладки истории. Всички телевизори са включени, различни гласове и тематики от всеки. Музиката от колоните ми и някакъв документален филм формират немислим дует.
Мислите и спомените ми отразяват кочината около мен. Рошавата ми глава също.
Поначало този ден с нищо не е по-различен от предишните. Същото се повтаря всеки ден. Сезонът, в който CHAOS REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYBODY.
Днес обаче е денят преди ДЕНЯТ. След около осем часа настъпва Първият учебен ден. Началото на Новата Учебна Година. Ние, българчетата:) сме щастливи, че този Ден не е 1 септeмври, както е в голяма част от Европа.
На какво дължим това щастие? Малкоизвестен факт е, че принципно до 15 септември се е събирала последната селскостопанска реколта. В тази дейност са се включвали и децата и това е възпрепятствало появата им в класните стаи.
Все пак прехраната е по-важна от това да научиш абзуката петнадесет дни по-рано. Така че Ние, Децата на Демокрацията, благодарим на немързеливите поколения преди нас.
Какво му е толкова неприятното на първия учебен ден. Естествено, училището. А то с какво чак ПЪК толкова!?
Училището е мястото, където KNOWLEDGE REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYONE - буквално. Без образованието и знанията да са ми омразни по никакъв начин. Просто данъкът, който налага това управление, е изключително тежък.
Сега пиша - спокоен, доволен, изпънал краката си на кревата. Толкова ми е сладко и приятно, че чак мед ми капе по пръстите, докато бетовенски тропам по клавиатурата. Напълно различно от дните, в които съм си вкъщи след училище.
Тогава се прибирам изтощен, недоволен, гладен, мръсен, жаден, нагърбен с няколко изпитвания, 1000+1 нови думи, ненужни химически уравнения, плазмодий, микроби и други микроорганизми и, разбира се, още и още и още. Когато хвърлям раницата си в средата на стаята, за да мога да я подритвам всеки път, когато минавам покрай нея.
А телевизори и музика? В тези дни нито един нерв от системата ми не може да понесе никакъв шум поне за едни дълги и протяжни, нестигащи за нищо, 5-6 часа.
Но все пак училището е полезно. Намираш интереси, образоваш се, общуваш с големи групи хора, полагаш усилия да се разбирате, откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Общо взето, всестранно полезно развитие.
Абе на кой му тряя сичко тва, бе батеееее?!?!?
Моите интереси ги открих в библиотеката или в книгите, на които отделям внимание, след като си напиша домашните и науча уроците. От най-ранен първи клас досега.
Книги, музика, вестници, седене на пейката, ако щеш. Може да разбереш какво те интересува и каквто ти харесва само в свободното време.
Общуване с големи групи хора - т.е. социализираш се. Надали някога през живота ми ще ми се наложи да общувам и/или да работя на едно място с между 100 и 1000 човека. Още повече, когато те са в особеното състояние на пубертета, преди, в или на излизане от него и с тях през по-голямата част от времето няма никакъв шанс да се разберете.
Откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Ами да, откриваш я след училище. Пример ли? Пожарникар-бодигард-Главен секретар-политик-футболист. Всичко под общия знаменател на Каратист.
Немалко световноизвестни писатели са завършили право. Друг пример ли? Бил Гейтс, който си е имал огромни заложби в математиката. И после спира да влиза в часовете, да учи и да пише домашни, отделя цялото си внимание на компютъра. Сега всеки знае кой е.
Ами Шофай Тхобани, който е на ОСЕМ и вече е специалист в MICROSOFT. Има и още примери. Тук всяка мама, всеки татко, всички с житейски опит и здравомислещи биха казали: "Това са случайности, това е друго и бла-бла". Да де, ама на този свят няма нищо случайно.
Както каза на първия учебен ден госпожата ми по история преди години: "Знанието е всичко, което имате. Ако къщата ви изгори, ако родителите и близките ви починат, ако се окажете в затвора или ви се случи каквото и да било друго житейски нещастие, вие винаги ще имате вашите знания, придобити в училище и тях никой не може да ви отнеме." Надъхващо, а?
Въпреки всичко, училището не трябва да се пренебрегва. Училището ми помага в развитието. Прочел съм немалко книги в часовете по химия, физика, математика, биология.
Училището те учи на отговорност, уважение, представа за йерархия.
Среща те с различни проблеми, хора и характери.
Предлага спокойствие на родителите ти - могат да бъдат спокойни, че поне за няколко часа от деня знаят (горе-долу) къде си и какво правиш.
Училището те учи да се усмихваш на хора, на които не искаш или чийто първи имена не знаеш. То те учи да се примиряваш с другите, пренебрегвайки себе си, за да се запази добрият тон.
Училището те учи на много неща, задължителни за живота. Останалото трябва да компенсираш в свободното време.
Тая статия трябваше да се казва "Пътеводител на първолака". На такова ми приличаше, докато го четох.
Това е опит на чичко да погледне живота през очите на 17-годишния си племенник, в чиято стая е влизал веднъж и два пъти е обсъждал училището с него, по семейни сбирки. Нищо конкретно от разсъжденията и мирогледа на съвременния тийнейджър няма в писанието по-горе. Такива бяха нещата и през 90-те и още края на 80-те. Сега нещата са по-различни – на моменти по-хард, по-малко размисли, повече реализъм и много по-малко мързел. Общо взето цялото по-младо поколение, което аз познавам си има съвсем ясни цели - висок успех , често чрез приписване, учат много старателно онова, което преценят , че ще им трябва и много от тях почват работа в магазина на татко рано-рано или където намерят, защото татко няма пари за джобни. И моето мнение е, че растат по-читави от нас - практични и здраво стъпили на земята хлапета.
А можеше просто да напишеш: Искам да порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището и да се оженя за мама.
Щеше да е готино, ако това го беше написал накой наистина 17-годишен. С всичките му 4 за ч и 6 за ш, както и други разни писаници, които още не съм разбрала. Иначе просто текстчето издиша. Жалко.
Образованието, мило дете, е подарък, който данъкоплатците ти правят. Ходейки на училище , ти не правиш услуга на тези данъкоплатци. Ти се възползваш от възможност, която са ти дали. Както казва българската поговорка : "На харизан кон зъбите не се гледат". Ако не ти харесва , имаш избор. Напусни. Cедни си пред телевизорите и си гледай цял ден. Общувай с тези 100 или 100 хиляди приятели. Или си чети по цял ден. Иди в професионално училище и учи само каквото ти харесва. Иди в гимназия по изкуствата. Избор има. Имаше едина стара шега " Не стига че им живея , ами и ще им работя!" . Та и ти така. "Не стига че им живея ,ами и на училище ще им ходя! " . Не е задължително. Запомни го. С ходенето на училище не подобряваш ничии живот и не правиш добро на никого, освен на себе си. Така че не мрънкай. А колкото до това да се усмихваш и да бъдеш любезен към хора, чиито имена не знаеш - казва се вежливост. Bежливостта е част от доброто възпитание, а не от доброто образование.
Желая много здраве и успехи за новата учебна година и на децата, и на родителите им, и на даскалите! Желая успех на всички добри начинания, особено на двама мои човеци!
Много здраве и успехи и от мен! П.С. Каква е тази тишина в сайта?
"Цяла сутрин се набирам по баира без да спирам. Няма бираaaa‚ няма бира. А сърцето ми направо ... направо спира. Сервитьорът защо се бави? Може би сега я прави. Няма бирааа‚ няма бира. А сърцето ми направо ... направо спира. Една мадама ме фиксира‚ ала не може да ме гипсира шот' няма бирааа‚ няма бира. А сърцето ми направо ... направо спира. Веднъж в живота се умира‚ дано да не е шот' няма бира. Няма бирааа‚ няма бира. А сърцето ми направо ... направо спира." Леле Мале ;)
Здравейте, мацки! Знам, че преди няколко дни тук доста упорито инатливо се твърдеше, че няма да бъде гледан випбадъра, ама аз снощи гледах и силно ми се възбуди интереса. Поне снощи нито един, дори Н. Кънчев не успя да ме издразни с нещо, а на мен ми е много нисък прага на търпимост към разни работи. Чакам с нетърпение довечерата. Интересни персони, различни.
При нас беше много як първи учебен ден. В сюблимния момент, когато гордо прозвуча "Многая лета" и първият звънец - големите извадиха торби от Била, пълни с моркови и започнаха да се замерят...небе от моркови, хахаххахаха..очарователно )
Накъдетака - Успешна учебна година! Учителка ли си или беше просто в качеството на родителка в училищният двор? Паяче, и аз метках по едно око... Гледах Хари Потър по НВО и от време на време превключвах... Прословутата Пам влезна ли в къщата?
Образованието в България е под всякаква критика,наистина е жалко да се пишат статии,как лежал преди първия учебен ден.Израства едно ужасяващо ограничено(да не казвам по-груба дума) поколение.То няма цели,няма мечти,няма възможности за нищо,има ниска култура и със страшно изкривени ценностни системи.Училишата и Вузовете също имат вина,защото учителите нямат мотивация да работят,общо всичко се свежда до отбиване на номера,а над 50-те ВУЗА се утрапват да вадят неподготвени кадри и хич не им пука,защото пазарът на труда,така или иначе е ограничен,рабодателите от своя страна не обичат да инвестират в работна сила и младите са безработни,не знам официалните данни,но съм сигурен,че са към 50%,което гарантира "светло" бъдеще.Един колега каза,че като си автомонтьор и не ти трябва Биология 11 клас например.Средните училища гледат да се учат всички предмети,защото не е ясно,кои от учениците накъде се е насочил.Решението е сам да си избираш паралелка 10 клас примерно и да си задължен примерно да караш матура по математика и да учиш свързани предмети,но в същото време да не можеш да кандидатстваш с друг предмет(защото не си го учил).Този модел е много успешен,защото кандидатсващите имат широки знания по предметите,които ще учат в университета и не учат предмети,които не са в програмата.
Довечера я чакат прословутата. Много ме впечатли синът на Ирен Кривошиева и Стефан Данаилов. Против чалгата и чалгарите съм, но снощи Бони се прояви като доста интелигентна актриса импровизаторка.
Бонито е готина т.е естествена в реакциите си и отношението си към хората Синът на Стефан Данаилов не знам с какво те е впечатлил. Гледала съм го в едно интервю с майка му. Честно казано, видя ми се малко откачен. Приличаше на излекуван в религиозна комуна наркоман и вече проповядващ фанатично Божието слово... а Ирен ми се видя като... има едно шоу "Гангстерски съпруги", само, че тя го раздава като вдовицата на капо ди тути капи... Абе живи и здрави да са. Не ги познавам, в крайна сметка Аз от снощи хванах един момент, в който питат черната Златка "Коя е столицата на Европа?" и отговорът беше "Германия или Франция" Авторееее, учииии дъ съ ни излагашь кату Златиту