Вече е следобяд, а все още не съм си оправил леглото. Макар че се събудих преди обяд.
Около мен ЦАРИ абсолютен хаос. Опаковки и кутии от кроасани, вафли и други сладки истории. Всички телевизори са включени, различни гласове и тематики от всеки. Музиката от колоните ми и някакъв документален филм формират немислим дует.
Мислите и спомените ми отразяват кочината около мен. Рошавата ми глава също.
Поначало този ден с нищо не е по-различен от предишните. Същото се повтаря всеки ден. Сезонът, в който CHAOS REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYBODY.
Днес обаче е денят преди ДЕНЯТ. След около осем часа настъпва Първият учебен ден. Началото на Новата Учебна Година. Ние, българчетата:) сме щастливи, че този Ден не е 1 септeмври, както е в голяма част от Европа.
На какво дължим това щастие? Малкоизвестен факт е, че принципно до 15 септември се е събирала последната селскостопанска реколта. В тази дейност са се включвали и децата и това е възпрепятствало появата им в класните стаи.
Все пак прехраната е по-важна от това да научиш абзуката петнадесет дни по-рано. Така че Ние, Децата на Демокрацията, благодарим на немързеливите поколения преди нас.
Какво му е толкова неприятното на първия учебен ден. Естествено, училището. А то с какво чак ПЪК толкова!?
Училището е мястото, където KNOWLEDGE REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYONE - буквално. Без образованието и знанията да са ми омразни по никакъв начин. Просто данъкът, който налага това управление, е изключително тежък.
Сега пиша - спокоен, доволен, изпънал краката си на кревата. Толкова ми е сладко и приятно, че чак мед ми капе по пръстите, докато бетовенски тропам по клавиатурата. Напълно различно от дните, в които съм си вкъщи след училище.
Тогава се прибирам изтощен, недоволен, гладен, мръсен, жаден, нагърбен с няколко изпитвания, 1000+1 нови думи, ненужни химически уравнения, плазмодий, микроби и други микроорганизми и, разбира се, още и още и още. Когато хвърлям раницата си в средата на стаята, за да мога да я подритвам всеки път, когато минавам покрай нея.
А телевизори и музика? В тези дни нито един нерв от системата ми не може да понесе никакъв шум поне за едни дълги и протяжни, нестигащи за нищо, 5-6 часа.
Но все пак училището е полезно. Намираш интереси, образоваш се, общуваш с големи групи хора, полагаш усилия да се разбирате, откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Общо взето, всестранно полезно развитие.
Абе на кой му тряя сичко тва, бе батеееее?!?!?
Моите интереси ги открих в библиотеката или в книгите, на които отделям внимание, след като си напиша домашните и науча уроците. От най-ранен първи клас досега.
Книги, музика, вестници, седене на пейката, ако щеш. Може да разбереш какво те интересува и каквто ти харесва само в свободното време.
Общуване с големи групи хора - т.е. социализираш се. Надали някога през живота ми ще ми се наложи да общувам и/или да работя на едно място с между 100 и 1000 човека. Още повече, когато те са в особеното състояние на пубертета, преди, в или на излизане от него и с тях през по-голямата част от времето няма никакъв шанс да се разберете.
Откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Ами да, откриваш я след училище. Пример ли? Пожарникар-бодигард-Главен секретар-политик-футболист. Всичко под общия знаменател на Каратист.
Немалко световноизвестни писатели са завършили право. Друг пример ли? Бил Гейтс, който си е имал огромни заложби в математиката. И после спира да влиза в часовете, да учи и да пише домашни, отделя цялото си внимание на компютъра. Сега всеки знае кой е.
Ами Шофай Тхобани, който е на ОСЕМ и вече е специалист в MICROSOFT. Има и още примери. Тук всяка мама, всеки татко, всички с житейски опит и здравомислещи биха казали: "Това са случайности, това е друго и бла-бла". Да де, ама на този свят няма нищо случайно.
Както каза на първия учебен ден госпожата ми по история преди години: "Знанието е всичко, което имате. Ако къщата ви изгори, ако родителите и близките ви починат, ако се окажете в затвора или ви се случи каквото и да било друго житейски нещастие, вие винаги ще имате вашите знания, придобити в училище и тях никой не може да ви отнеме." Надъхващо, а?
Въпреки всичко, училището не трябва да се пренебрегва. Училището ми помага в развитието. Прочел съм немалко книги в часовете по химия, физика, математика, биология.
Училището те учи на отговорност, уважение, представа за йерархия.
Среща те с различни проблеми, хора и характери.
Предлага спокойствие на родителите ти - могат да бъдат спокойни, че поне за няколко часа от деня знаят (горе-долу) къде си и какво правиш.
Училището те учи да се усмихваш на хора, на които не искаш или чийто първи имена не знаеш. То те учи да се примиряваш с другите, пренебрегвайки себе си, за да се запази добрият тон.
Училището те учи на много неща, задължителни за живота. Останалото трябва да компенсираш в свободното време.
