Имам една мечта. Всички талантливи и способни хора, които познавам, да притежават поне 1/3 от самочувствието на средностатистическия гост при Гала.
Забелязали ли сте, че изразът „високо самочувствие" в българския език носи по-скоро негативна, отколкото положителна конотация? Хората дори се обиждат един друг с „Ама, ти нещо много голямо самочувствие извади, а?" или пък „Виж го тоя с какво самочувствие е". Все едно става дума за нещо много неморално и лошо, което и на най-големия си враг не би го пожелал човек.
Някоя-друга телефонна измама да завъртиш, банкомат да гръмнеш или просто да изтеглиш 20k кредит при заплата 700 лв бруто за бала на щерката - иди-дойди, ама да излъчваш увереност в собствените си качества и умения - това вече е прекалено.
В такава среда кадърните хора обикновено се комплексират от цял живот общуване с ботори и селтаци и нищо градивно не вършат, което е пагубно за всички. Дори за боторите и селтаците. Както се вижда.
От Иисус до Левски и от Колумб до Мъск никой нямаше да е направил нищо, ако беше тръгнал да действа с неувереност и да се води от страха на стадото.
Да си в стадото обаче е ценност със своята закономерна културно-историческа обосновка у нас. Средностатистическият му представител няма никакъв интерес различният и кадърният да е уверен, защото тогава ептен ще стане ясно, че нищо не става от него - некадърния.
Изобщо не е изненадващо, че народ, който се уповава на така дълбоки житейски максими като „Преклонената главица остря сабя не сече", "Скромността краси човека", "Добрата овца малко блее, много мляко дава.", "Не бодат оня вол, който влачи мълком хомота" и прочее, има болезнено изострена чувствителност по отношение на личната самоувереност.
Тук просто не е прието да изпъкваш. Особено пък с някакви обективни личностни достойнства или, О, УЖАС - таланти. Защото с джипове, екстеншъни, живот в Студентски и кухи претенции няма как да изпъкнеш, по-скоро би се вписвал, нали...
Границата на простимо отличаване на фона на сивата маса евентуално е проявата на върла селяндурщина по някое риалити или в парламента, защото това все пак, от една страна, е зрелище за тълпата, а от друга - не е нещо хубаво, та да те дразни и потиска на принципа на сравнението.
Иначе ако представиш достойно родината на някой международен форум по физика и астрономия, няма какво толкова да се биеш в гърдите.
По-добре си трай. Не се прави на много умен там. Или най-добре - изобщо недей да правиш необичайни и странни неща от подобен характер.
И така, докато индивиди, допринесли с абсолютно нищо за другите и за света артикулират публично слова от типа на: "Аз имам добро самочувствие за себе си, само не ме питай столици, мола ти са", а после те газят на пешеходна с голям джип, стотици анонимни свестни, умни и кадърни хора се депресират сами вкъщи и се чудят дали има смисъл да продължават изобщо и дори кой ще ги вземе на работа. Така популярният Дънинг-Кюгер ефект, но подсилен в български контекст.
Ето защо всеки, който чувства, че прави нещо смислено, всеки вдъхновен човек, който създава и разсъждава, всеки, който се съмнява в себе си и се опитва да различава добро от зло, трябва да си повярва малко повече точно в този момент и да положи усилия да се изяви, да се покаже, да не се свива по ъглите цял живот. Не заради себе си, а заради това общество. А ако ненавижда това общество - заради другите като него самия.
Не, не е наивно. Ако имаш мисъл в главата, талант и идея, си длъжен да ги извадиш от себе си и да ги споделиш с нас. Ние сме повече, отколкото подозираме, но вечно нещо се подценяваме, докато бай Хуй е дал газ и върти гуми по светофарите, и го отразяват по емисиите.
Седим си вкъщи, докато фалшиви умници и измислени герои определят какво е правилно, какво е грешно. А после ни е яд защо така станаха нещата.
Как се бори това? Не става само с възмущение и мрънкане. Няма как да спрем посредствеността и селянията да се ширят, а техните знаменосци да се множат. Няма как. Но аз лично имам някои конкретни предложения какво можеш да направиш вместо това:
1. Да виждаш, познаваш, поощряваш, следваш смело и уважаваш добрите човешки примери наоколо. Да казваш "браво", когато има защо. Няма нужда да се цепим като десницата, малцинство сме.
2. Да не си затваряш очите както за доброто, така и за лошото. Да ги посочваш гласно. Да говориш за тях. Да са ясни.
3. Да приемеш, че винаги ще се съмняваш в себе си, даже е задължително, но да действаш въпреки това. Да не се страхуваш да искаш съвет или мнение.
4. Да бъркаш сто хиляди пъти.
5. Да знаеш, че няма прогрес без промяна. А много хора се страхуват от промяната. Това не е основателна причина да не правиш смислени неща, които да водят към положителна промяна.
6. Да знаеш, че не само не може всички да те харесват, но и не бива да е така. Ако е така - правиш нещо нередно, твърде вероятно и лошо.
7. Да проумееш, че докато ти се чудиш, армията на Злото избухва и налага фалшиви ценности.
8. Да се трудиш и да не се оставяш на течението за дълго.
9. Да не се отказваш и да не се отчайваш.
10. Да си отговорен.
11. Да знаеш, че никой не може да ти вземе това, което носиш в сърцето си.
И още 1001 неща, разбира се... Като например, следващия път, когато някой ти каже да не се правиш на много умен и да не надигаш много глава, защото еди-какво си, да му отговориш, че не се правиш. А с позицията на главата ти всичко е повече от наред. И тaка ще бъде, независимо дали му харесва или не. Защото имаш цяла армия зад гърба си. Точно ей там - от Светлата страна.
