Живеем в най-доброто време за човечеството

Войни, тероризъм, масови убийства, ежедневни стрелби, епидемии, гангстерски и граждански въоръжени конфликти, климатични промени, Кание и Ким Кардашян... Отвсякъде четем, слушаме и гледаме за хаос, насилие и смърт. Ако дестилираме световните медийни заглавия до едно основно послание, то би звучало така: "Светът се разпада, страхувайте се! Страхувайте се много!"

Насилието обаче продължава да намалява. Човешките същества никога не сме обитавали по-мирен и богат свят с толкова много възможности за разгръщане на пълния си потенциал. Това звучи почти цинично в контекста на потъналите в гъста кръв новини, но огромен масив от факти подкрепя именно този ракурс към реалността.

Харвардският лингвист, психолог и професор по когнитивни науки Стивън Пинкър предлага най-смислените и добре разработени аргументи за намаляващото насилие в своята книга "По-добрите ангели на нашата природа" - монументален научен труд, който синтезира огромни обеми от данни и предлага няколко интригуващи интерпретации.

Особено драматично насилието намалява през последните 50 години, като най-ярко явлението се регистрира в Западния свят.

По данни на ФБР и Министерството на правосъдието в САЩ нивата на тежки престъпления, като убийства, постоянно спадат. През 2010-та са извършени три пъти по-малко насилствени криминални прояви, отколкото през 1994-та година. Спадът в САЩ съответства на показателите и в други държави.

Дори да се вземат всички чудовищни човешки трансгресии на XX век - Хитлер, Сталин, Мао, геноцида в Руанда и други, последното столетие е било много по-миролюбиво от предходни периоди в човешката история на глава от населението.

Още по-оптимистични са данните за изминалото десетилетие, въпреки клането в Дарфур, войната в Ирак, а сега и в Сирия. Митът за "благородния дивак" и "хипи племената", които са живели в хармоничен режим на примордиална анархия, е окончателно разрушен от серия разкрития на археолози за шокиращите нива на насилие в живота на нашите предшественици.

Допреди 10 000 години хората са били организирани в групи от ловци - събирачи, без държави и закони. Според изследвания на археолози, процентът на мъжете, които са убивани от други мъже по онова време е шокиращ - 60 %. Сред проучените други по-скорошни племена стойностите намаляват до 15%. В САЩ и Европа през XX век тези стойности са минимални и не надхвърлят 2-3%.

Ако нивата на насилствена смърт от времето на нашите предшественици се беше запазило в модерността, военните конфликти щяха да погълнат 2 милиарда живота, а не 100 милиона.

Според Стивън Пинкър всичко, което знаем за миналото на нашия вид Хомо сапиенс, включително и концепцията за "благородните диваци", е погрешно. За него намаляването на насилието е феномен на фракталите и може да бъде наблюдавано през хилядолетия, столетия и десетилетия.

Особено драматичен период за омиротворяване е XVI век на Стария континент - епохата на разума. Европейското просвещение увеличава цивилизационния процес и полага основите на нова човешка организация, мотивирана от разширяващия се кръг на емпатията, увеличаването на правата и отхвърлянето на обществено приетото ритуално насилие.

Ранните цивилизации са били територии на постоянни кланета, санкционирани от древни разбирания и религиозни текстове. "Убий мъжете и запази девствениците за себе си" - този ценностен императив капсулира отношението на нашите предшественици към разрешаване на конфликти за територия и ресурси.

Дребни провинения, за които днес сигурно ви очаква глоба, през средновековието са били наказвани с мъчение и осакатяване.

Садистичните смъртни наказания са били нещо толкова естествено.

Пинкър предлага интересна трактовка по темата. Той обръща внимание на крайно негативното отношение към смъртните присъди с инжекции в модерния свят и описва как според много хора легалните екзекуции са символ на човешкото падение и жестоката ни природа. Пинкър чертае алтернативен подход - смъртоносните инжекции и огромната обществена критика към тях по-скоро са маркер за нашия възход като вид и атестат за положителните ефекти от цивилизационния процес.

Робството вече е немислимо, а горенето на котки за забавление е останало в тъмните кътчета на тъмните векове.

Всички криминални статистики подкрепят аргументите на Пинкър и другите учени, отстояващи идеята, че живеем в най-мирното време в историята на вида. През Средновековието 100 убийства на 100 хиляди души население за период от една година е било нещо нормално. Днес в най-развитите държави съотношението е 1 към 100 хиляди.

След края на Втората световна война през 1945-а се постига траен мир между западните демокрации, а след приключването на Студената война започва и спад на актовете на геноцид, граждански войни, насилствени преврати. Съществуващите въоръжени конфронтации също взимат по-малко жертви - средната стойност през 1950-а е била 65 хиляди убийства на конфликт, докато през изминалото десетилетие е 2 хиляди.

Има няколко причини за масово разпространеното схващане, че живеем във все по-несигурни времена и светът се разваля от година на година.

Медийното отразяване днес е много по-детайлно и качествено отколкото преди столетия и отделно новините за клане, тероризъм или етническо прочистване остават много по-трайно в съзнанието отколкото информациите за прогресивно удължаващият се човешки живот и растящият брой хора, които дочакват естествена смърт.

Също така, никой не привлича спонсори и донори за хуманистични каузи като им казва, че всичко е тип-топ. От една страна омиротворителният процес сякаш парадоксално се нуждае от повече хора, които вярват, че нещата отиват на зле.

Либералният западен мазохизъм също е фактор в тълкуването на реалността. Интелектуалният елит на развития свят спекулира с историческата вина заради третирането на местните населения на други континенти.

Към това добавяме и нежеланието да се признае, че има нещо добро в западната култура. Особено токсична форма на автозаблуда и самобичуване разкрива обстоятелството, че цивилизацията, която е направила най-много за стремителния човешки прогрес, е превърната във вечния виновник за всички беди от хора, наследили благата на Запада и живеещи в най-сигурните места на планетата.

Въпреки това насилието наистина намалява. Пинкър и негови колеги предлагат няколко обяснения, като подчертават, че процесът винаги може да се обърне и прогресът не е гарантиран, ако не се оценява и пази.

"Левиатанът" на Томас Хобс - държавата, която поема монопола над силата и налага правила като безпристрастен участник - е централен фактор за човешкия прогрес. Исторически документи показват, че нивата на насилие бележат драстичен спад горе-долу по времето на създаването на първите централизирани държави.

Животът в природно състояние е описан от Хобс като самотен, беден, животински, брутален и кратък. Стимулът на едно племе да нападне друго не е толкова вродената му жестокост, колкото стратегическото предположение, че това друго племе ще нападне първо.

Държавата решава този спор и налага легитимно насилие според съгласувани демократични правила и механизми. В присъствието на държава изпреварващото насилие, убийствата на честта и циклите на кървава вендета вече не са толкова витални елементи от човешкото съществуване.

Другият фактор е постоянно покачващата се ценност на живота.

Днес хората живеят по-дълго и качествено от всеки друг период в историята.

Свободният пазар и търговията добавят допълнителна ценност и правят насилственото държание по-малко желано. Дивидентите на мира са повече от плодовете на войната - две групи могат да кооперират и да печелят от пазара, егоизмът води до намаляване на насилието.

И накрая - разширяващият се кръг на емпатията емпатията - първо се започва с най-близките, после селото, кланът, държавата, расата, целият вид Хомо сапиенс, а накрая и другите биологични видове.

Стивън Пинкър отново предлага различен ракурс. Вместо до болка задавания въпрос "Защо има толкова много зло - война, убийства, мафия, корупция?", той пита "Защо има толкова много мир?". От "Къде грешим" отиваме на "Къде сме прави". Защото, въпреки всичко, за да намалява насилието, очевидно правим нещо вярно. И според Пинкър е добре да го разберем и да продължим да го правим.