Дни на кариерата. Как само звучи...

Национални дни на кариерата - колко важно и авторитетно звучи. Току-що сте завършили университета, имате широки познания във вашата област, готов сте да дадете всяка свободна минута, за да се реализирате и превърнете дипломата си в заплата.

Дошло е време да излезете от академичните зали и да се сблъскате с истинския живот, време е за кариера. За съжаление, българският работодател вижда нещата съвсем различно, той не гледа на вас като млад способен специалист, а като на все още неопитен човек, който лесно може да прилъже да поработи за него няколко месеца без никакво заплащане.

Отървете се от илюзиите, че някоя българска компания ще се бори за вниманието ви, или ще обърне внимание на отличните ви оценки или някой от сертификатите ви за специализации (всеки има няколко по език, един-два по компютърна грамотност и някой друг по-екзотичен). За българския работодател добрият работник е неплатеният.

Представителите на бизнеса на изложението търсеха основно студенти 4 курс - или току-що завършили, задължително с няколко чужди езика (английският не се брои), компютърни умения, и, разбира се, опит. Наред с това готов да даде 3 до 6 месеца от времето си, за да работи без заплата.

"Те са тук да се покажат, а не, за да търсят служители", коментираха младежи, обикалящи щандовете, натоварени с купчини брошури, които услужливо приканваха бъдещето на страната да работи няколко месеца без пари. Може би за да е наясно какво ги чака оттук нататък.

Доста примамлива оферта, дали сте 4-5 години от живота си из мизерните стаички на Студентски град, лишавали сте се от забавления или "луксозни" покупки като билети за кино и театър, за да учите.

Дипломите не тежат много тук, важно е поработиш няколко месеца без пари, на пълен работен ден, пък после "наемаме на работа след стажа, разбира се, само онези кандидати, които сме харесали". Няма как да не оцениш безплатната работна ръка, поне докато не дойде времето за наемене.

"Идеята на форума е хубава, защото събира всички на едно място и по този начин ориентира младите хора. Но сериозен минус е, че предлагат почти изцяло неплатени стажове", разказва Маргарита, бакалавър, с три езика. Единствената работа, на която тя може да се надява, е в колцентър. Четири години над учебниците, а накрая единственото, което може да те изхрани, е вдигане на телефона.

Представителите на колцентровете, най-вече чуждестранни фирми, бяха навсякъде из изложението. Те бяха и единствените, които реално предлагаха работа, важно е отново да подчертаем работа, а не кариера.

Макар че наскоро някой отново убеждаваше от телевизора, че студентите търсят само евтин алкохол и "стая в София". Маргарита не спираше да го повтаря докато обикаляше с няколко CV-та в чантата. "Най-важното е фирмата да предлага развитие, чак на трето или дори четвърто място бих поставила заплащането", подчерта момичето. На второ място бил добрият екип.

Дефиницията за добър екип задължително включва обективна оценка на труда ти и получените резултати, нещо, което катерично липсва в българските фирми. Каква оценка на труда и възможносттите, когато дипломата за висше образование служи единствено като достъп до безплатен труд, и то в страна, в която проадавачките в мола взимат заплата от 800-900 лева.

Младият човек в Бълагрия се оказва в унизителната ситуация или да работи без заплата, като продължава да разчита на изтънелите джобове на родителите си, или да преглътне часовете учене и получаването на заветната диплома и да се превърне в горд телефонист в кол център.

Разгледайте бизнес парка в Младост и ще ги видите навсякъде: филолози, финансисте, програмисти, физици и химици, отговарят на телефони... Бъдещето на България работи за чужди компании или сервира, ако иска води нормален и самостоятелен живот.

За малкото останали тук идеалисти винаги съществува възможността да "работят за високото си професионално развитие" напълно безплатно. Всички компании са отворили широко врати за такива ентусиазирани кандидати, задължително висшисти.

Маргарита пусна CV-ата си в няколко чужди компании, които предлагаха платен стаж.