Как сте, г-жа Евгения

Върнала била портфейла, щото мислила, че бил идвал краят на света и правела добрини като за последно Не ти ли хрумна по-смислен сюжет за ... каквото и да е това писание като жанр.

„... страхът, който те кара да мислиш, че може би ще бъдеш спасен, ако си правил повече добрини ...“ Да бъдеш добър ОТ СТРАХ – що за идиотизъм? Толкова ли е трудно да се предположи, че жената може да е върнала парите просто защото това според нея е била СМИСЛЕНАТА алтернатива? Надявам се, никой няма да отрече, че има И ТАКИВА. Пък дори да не са мнозинство. И наистина ли трябва непременно да има някой кукловод, който периодично да ни подлъгва с хипотези за „последния ден“, за да се държим като смислени същества? Наистина ли нямаме представа кое е правилно, ако някой не ни го внуши под заплаха? Ако е така, по-добре последният ден да дойде реално. Не като хипотеза. Аман от лигавщини.

Всеки е правил такова добро, но по-интересното е това, което ми се случи на мен: Бях спрял колата си до една известна институция, на тротоара и стоях на запален двигател, докато говорех по джи-ес-ема си, приключих разговора и още замаян, минава покрай мен един забързан човек и летят банкноти от по 50лв. от него, паднаха поне 15-20 такива, а той не се обръща и продължава, но Аз взех да свиря с клаксона, той обаче беше на тротоара и не се обърна! Отворих вратата, излезнах и взех да му викам, той се обърна на третия път, беше се отдалечил, а нямаше хора на тротоара, най-накрая спря обърна се, видя ме лице в лице, махна вятърничаво с ръка, върнахме се, прибра си ги и замина, даже не ми каза благодаря, а по-интересното е, че реагира с огромна досада и лека враждебност... - Ядосах му се, не му исках парите, но ме хвана яд на него, явно това му бяха джобните, вървеше към Съдебната палата, беше на една пряка от нея и не му пукаше за никого и за нищо, явно считаше, че светът му е длъжен, а случващото се с него беше поредната досада на ежедневието му - съжалих, че му помогнах, иначе и днес бих настигнал всеки, който загуби нещо, най-малкото защото вярвам, че е ценно за него и може да му обърка живота, но май тогава Аз обърквах ежедневието на онзи забързан и свъсен господин! Досадих му, въпреки, че слезнах от луксозната си кола за да го догоня, защото Аз го гоних твърде костюмиран, викайки, но явно това не му направи впечатление, явно ме е сметнал и за луд човек, който гони хората по тротоарите с клаксон, за да им върне парите, или може би това не бяха пари за него, но най-смешното беше, че ме погледна и подозрително, а след това отреагира безлично и безблагодарност, отдалечи се, явно бях твърде добронамерен към него, явно не бях достоен и за едно благодаря(една жена, която се появи секунди по-късно, гледаше втрещено на ситуацията и на човека, зачуди му се, даже ми беше съпричастна на яда ми, тя поне не го скри)!

Абе явно наистина всичко е относително в тоя живот и няма абсолютно добро (примерно да върнеш едни пари) и абсолютно зло (или да не ги върнеш). Ако си си задържал 50-тачките на тоя е можело да направиш нещо по-добро, примерно да купиш подарък за детето си. Ако му ги върнеш уж правиш добро, пък той да е отивал в съдебната палата да плати един подкуп за убийството на еди кой си...... Сложно е

До Оня Дето Го Трият: Със сигурност този не се впечатли от разпилените си пари, а иначе едва ли щях да ги задържа, доста пъти съм купувал храна на просещи, но нямаше как да не го догоня, твърде много щях да се тормозя за пошлостта си - не е като да се жертваш за жена, която познаваш твърде добре, хубава е и ти идва на гости в 22.00ч., без да си я канил и си вдига фееричната рокля, сваля си гащичките и скача върху теб на втората минута, а всъщност твърди, че има сериозно гадже и много го обича(спомени от младините в моменти на необвързаност) - и тогава останах безмълвен!

Адашче, оправи ми деня Повече такива неща да се чуват тук http://www.youtube.com/watch?v=VS4fyxuFZvA Да столетиш, брато