И все пак - вода на Марс

Догадките, че на Марс има живот, бяха подхранени от нови доказателства - че е възможно да има вода на Червената планета - което е и рецептата за живот. Сензационното откритие е заради снимки от планините на Червената планета, на които вероятно се виждат широки няколко метра улеи, издълбани от водата. Те са били направени от космическата сонда Марс Орбитър.

Това за пореден път повдига въпроса дали на Марс наистина има живи микроорганзими. Необходимите условия за техния живот е прясна вода, въглеродни молекули и източник на енергия.

Има значително количество лед на Марс, но той не е от значение, защото химичните реакции не могат да протичат, когато водата премине в твърдо агрегатно състояние. Снимки с висока резолюция, направени от NASA's Mars Reconnaissance Orbiter през 2006 г., показват явни следи, оставени от течение, появило се през късната пролет.

Тези ивици растат и се местят през лятото, достигайки стотици ярдове дължина, преди  избледняват през зимата. Един кратер има около 1000 такива следи.

Но намирането на такива следи не е като да намериш вода. Орбиталният апарат на Марс не е открил вода, но това може просто да означава, че количеството й е твърде малко, за да бъде установена. "Имаме косвени доказателства за течаща вода на Марс, но нямаме преки" казва Алфред Макюън от университета в Аризона и един от учените в проекта. "Тя може би прилича по-скоро на сироп по начина, по който се движи, и - ако наистина съществува - е различна от чистата вода, която познаваме на Земята", казва Макюън.

Д-р Mакюън и колегите му са изготвили доклад с констатациите си, публикуван в списание Science. Най-доброто обяснение, което учените може да предложат за следите, е, че са причинени от поток изключително солена вода по склоновете. Солта, открита на Марс, би позволила на водата да остане в течно състояние при много по-студени температури.

Солта, която е навсякъде из Марс, позволява на водата да остане в течно състояние при много по-ниски температури, и така да стимулира определени химични реакции. Все още обаче теорията на учените не дава обяснение за това как почвата е потъмняла на тези места под влиянието на солта, нито защо тези следи изчезват точно през зимата.

Изображение от кратера Нютон в южния регион показало улеи, спускащи се от няколко стръмни склона и изчезващи с настъпването на марсианската зима.

Отпечатъци са били ясно видими на седем места и колебливо идентифицирани в 20 други.

В продължение на години учените изследват  огромни ледени площи на Марс. В миналото Марс е била по-гореща планета и се предполага, че е имала реки и езера. След като те са пресъхнали, планетата се е сдобила със своя специфичен релеф, оформен заради изчезването на водните басейни.

Учените няма да могат скоро да представят нови по-стабилни доказателства за твърденията си. Mars Science Laboratory Rover, планирана в края на годината, няма да е в състояние да помогне. Мястото й на кацане е далеч от улеите и няма да е в състояние да се придвижва из стръмните склонове на Червената планета. Според д-р Макюън експерименти на Земята, имитиращи марсианските условия, са най-добрият вариант към момента учените да разберат какво точно се е случило на Марс.

На Земята микробите безпроблемно живеят в солените води, когато е топло, а когато дойде зимата и водата замръзне, те оцеляват вътре и спокойно дочакват пролетта. Тогава отново са активни и така се получава кръговрат, който не им причинява никаква вреда.

Затова учените смятат, че ако съществуват микроорганизми на Марс, поради по-особените  условия за живот би било напълно възможно да еволюират в други по-напреднали видове.

Според друг учен от екипа - Лиза Прат, биогеохимик от университета в Индиана, аналог на Марс на Земята са ледените полета на Сибир.

По думите й откритието е значително. "Това е първият ни шанс да видим една околна среда на Марс, която може би позволява активни биологични процеси, ако допуснем, че днес на тази планета съществува живот", казва тя.