Да си майка в България не е престижно занимание
Понякога да си баща въобще не е занимание, но носи известен обществен авторитет като например значка за членство във футболен отбор. Играл и вкарал гол във вратата на вечността. Поздравления!
Поздравления получава и майката цели две години. Скромни, но поздравителни картички. Дъвче краищата им и се утешава, че има и други по-слабо платени фрийланс занимания. После държавата похотливо й съблича родилната роба, за да я употреби за обществени цели, а дрехата накисва в киселинен разтвор - 35 лева детски надбавки. С огромен шанс за безработица с малко дете, прикрепено към СV-то, плюс две години изоставане от фанфарната музика.
Ето един друг не по-малко кисел сценарий:
Всяка сутрин в 7 без нещо виждам как спирката отсреща се пълни с народ. Повечето са жени. Не дами, а жени. Изглеждат като съвременен римейк на онези от „Жената днес" преди 30 години и „Жената зад щанда" пак оттогава. Шумолят с китайския шушляков лукс на една вкиселена от мизерия и почти невидима женственост. Нея ще опаковат в целофан на 8-ми март, за да излезе от забвение поне веднъж годишно. Дами за един ден.
В 8 пристигат мъжете им и влизат в съседното кафене. Те не ходят на работа. Ще прекарат сутринта там, за да четат обявите във вестниците или да не ги четат според степента на безизходица, която излъчват. Така до вечерта, когато ще ударят по една ракия с вкус и цвят на сярна киселина, платена със стотинковите заплати на съпругите им.
Като малко по-образовани от мъжете на бедността, жените в панелните гета и малките градове често са единственият приносител на пари вкъщи. Издържат семействата си, за да надникнат съвсем леко над ръба на дивата мизерия.
Тази мизерия ги принуждава да се разделят с децата си съвсем рано. Ако въобще се решат на родителство, детската градина следва рязко бебешката количка.
Няма как! Мама трябва да ходи на работа.
Не съм виждала нищо по-тъжно от очите на хлапетата в яслената група на дъщеря ми. Половината плачат за майките си, другата половина вече са ги прежалили. Ужасно мирише на евтина химия и стара идеология.
„Защитете (детето) от опасната неправилна нежност и чрез ръката на неговата майка го заведете в държавната институция, където ще придобие добродетелите и знанието, необходими за един истински гражданин."
Кога мислите е казано това? През 1796г. Това са думи на двама леви френски революционери, цитирани в „Преглед на родителската безотговорност" от Радослава Петкова.
Тогава още става ясно, че майчинството няма да го бъде дълго.
Социализмът топло прегръща този сценарий. Отпускаше на майките една съвсем кратка физиологична въздишка след момента на раждането. Тогава бяха построени стотици детски заведения за декор на този убийствен театър, който безвъзвратно прекъсна връзката на детето с естествената му среда - майката и семейството.
Постсоциалистическите общества възпроизведоха охотно постановката, макар и без нови инвестиции. Така майчинството от състояние на духа се превърна в неблагодарна епизодична роля.
Не така мислят, обаче онези 200 000 бездетни семейства в България. Въпреки, че ежедневно газят из локвите киселина по пътя, имат своя голяма мечта - да родят ДЕТЕ.
Чакали ли сте някога на опашка пред вратата на знахарка, известна с мистичното си влияние върху детеродните функции на хората? Въздухът трепти от отчаянието и надеждите на хората без деца. Ловят се за невероятно тънки сламки в битката си за потомство. По-съществените възможности са прекършени от политическата ирония по тези въпроси. Там долу, под нея потъна смъртта на родилките през последната година, там студът е сковал в смразяваща схватка майките, отглеждащи деца с увреждания и тези, които не могат да имат свои собствени. Защото майчинството тук е потопено в стъкленица с киселинен разтвор.
В нея умира нацията ни.
@накъдетке, Не, апартаметите и т.н.т. не ги дават без пари, но наемите и заемите са в пъти по-малко, моля! Знам го на собствен гръб!!! А заплатите не са в толкова пъти по-големи... Нито пък тук хората имат масово наследсвена къща/нива/вила от мама/тати/тъщи-мъщи(кат наш Цв.Цв.)/баба/дядо, така че по отношение на имотите българите се оплакват без да имат реална причина, а може би и представа колко е по-трудно на други места (на които обичат умилително да викат "цивилизовани държави")! >горе доли имат една добра социална политика като цяло. Да. Горе-долу. Като цяло. Не и детската. Много е скъпо тук да имаш дете. И ВСЕ ПАК тук имат по 3 деца масово, разделят си отговорностите, излизат в майчинство само по 4 месеца, после минават на 4-дневна седмица И ДВМАТА, нямат помощ от баби и НИКОЙ НЕ СЕ ОПЛАКВА, а просто си гледат децата. Та само това исках да кажа.
@ Мануела.. Подсещаш ме за един от любимите ми вицове, който сигурно съм казвала... ама ще потретя: Връща се първолак от училището след първия учебен ден и минава покрай детската градина. В двора децата играят в пясъчника, приближил се към тях,въздъхнал и казал: - С удоволствие бих си поиграл с вас, но образованието не ми го позволява.
Г-це/г-жо Иванова, позволете ми да поспоря с Вас. Започвате така: "Да си майка в България не е престижно занимание." Да си майка, където и да е по света, мисля си аз, не е занимание. Да си майка е преди всичко призвание – призванието да носиш в себе си живот, да родиш живо, тленно човешко същество, което да обичаш нетленно. Да си майка е и отговорност – понякога е отговорността да признаеш пред себе си, че не си избрала онзи баща, който виждаш в представите си, т.е. да признаеш пред себе си грешката в онзи твой собствен, съвсем личен избор – онзи мъж, който чете вестника във Вашата статия, е същият, комуто онази жена от спирката някога се вричаше във вечна любов, подаряваше му сияния от слънчеви усмивки, валентинки и прочие. Той е и онзи мъж, на когото около 70 % от жените /по мои наблюдения, може би неверни и грешни/ отказват честта на приготвянето на мляко, смяна на памперса, извеждането на разходка, поради причините, че „е неспособен”, „детето задължително ще изстине” и „няма да му давам да се опитва върху детето Ми” /при развод обичайно тези причини са формулирани така „той не може да се грижи за детето, както аз”, „няма да му дам детето Ми, защото се развежда с мен” и т.н и т.н./. Когато тези малки подробности успеем да признаем пред себе си, тогава най-много сме жени, а и майки. Да си майка, пак според моето скромно разбиране, означава непрекъснато да опитваш /призовавайки най-доброто от себе си/ да дадеш на детето си представи за ценността на човека /най-вече ценността на самото дете/, що е род, семейство, среда, общество, добро и зло, и да го правиш с такава любов и търпение, на които не си смятал, че си способен. Да си майка не означава задължително, че ще се ползваш от нечия подкрепа – на държавата, приятелите, семейството в по-широк смисъл. Напротив, понякога е обратното – означава да поемеш отговорността, онзи скрит страх, понякога безнадеждността за утре-то, означава духовно да пълзиш, преодолявайки собственото си его, ценностни нагласи и прочие, в името на безрезервната си любов към онова създание, което те очаква, теб, твоите усмивки, нежност, понякога укорителни очи и тон. Това е да си майка, пак според мен. Но да си майка, горе вероятно сгреших, е преди всичко и най-вече любов. Любов такава, надхвърляща границите на човешкото въображение, сметките за ток и онези 35 лева, споменати някъде по – долу. Любов, която можеш да видиш във всеки миг – онзи миг, в който детето ти протяга ръце и те дарява с беззъба усмивка, а тя е най-прекрасната, най-човешката, най-чистата усмивка, която си виждал. Такъв миг е и да се озовеш на среща с важни клиенти и да разбереш, по време на самата среща, че на сакото от костюма ти стои отпечатана бисквитена целувка – един от най-хубавите белези, който аз като майка съм получавала. Така че, като майка в България, най-отговорно и твърде емоционално, открито заявявам: да съм майка в България е онова неповторимо усещане, което пожелавам на всеки човек. Да съм майка е и онази скрита вътрешна сила, онова уникално усещане, която ме различава от другия, също обичан пол – онзи на мъжете. Надявам се да ме бъде, надявам се и вярвам, че и майките, и бащите, и семействата ще ги бъде дълго. П.п. Умишлено не коментирам онази част на статията, в която се обръщате, омазвайки всякакви понятия, чудовищно нетактично, според личните ми разбирания, към хората с репродуктивни проблеми.
Явно че в България левичарството е нещо много мръсно; а десничарството нещо много правилно и прогресивно; ще се лутате в тези отживели квалификации и няма да знаете кое е лъжа и истина. Като станахте толкова десни от 1990 насам, как стана че "Постсоциалистическите общества възпроизведоха охотно постановката, макар и без нови инвестиции." ? Точно както Господ е казал на Исай: "С очи ще гледате и никак няма да виждате..."
Мда, никак не е лесно да си майка. И наистина децата искат да общуват с връстници повече, даже им се ходи на детска градина. И сега да кажа: и какво като сме едни от щастливците класирали се за детски градини. Детето откакто е тръгнало е на схемата 2 дена в детската градина, 1 месец в къщи болно. Аз нямам възможност да ходя на работа, за да го гледам и добре, че е таткото, за да има какво да се яде. Затъпяването на майките е поголовно, но се дължи предимно на мързел: определено остава доста свободно време, в което да се развиват, но като няма шеф да те ръчка не е същото. Да се върнем на болестите. Като заведем чавето в градината сутрин, задължително има поне 3 сополиви деца и още две които ще си изкашлят и вътрешностите, но родителите им твърдят, че са здрави. И това се прави, защото мама трябва задължително да работи, за да не я уволнят. Пак се благодаря на мъжо, че изкарва достатъчно, за да може да се гледаме. А иначе пада и някой часпром за мен от вкъщи, но си е мизерия.
Западната култура насърчава ранното отделяне на децата от майката за разлика от традиционните култури, където децата не се отделят от нея до 3 годишна възраст поне. Те също се социализират по начин, който обаче не къса връзката с майката. Хората там растат много по-уравновесени, психически здрави и стабилни. Самоубийствата и психическите разтройства са с много по-нисък ръст от Западна Европа. Щастливи хора растат щастливо. Защо ли Българите сме сред най-недоволните, нещастни и себемразещи се хора?
С днешна дата добавям и нов факт в подкрепа на основната теза: България е на първо място в Европа по брой изоставени деца!!!! Не е Холандия, не е и Румъния. Кой би коментирал това?
Има мами, дето посвещават целия си живот на грижата за детето, но това е въпрос на избор, нали? В Германия правото на отпуск по майчинство е 6 седмици преди раждането и 8 след него. И хората го приемат без излишен драматизъм. В предишния строй мамите си стояха по две години у дома и децата им пак бяха по градините. Или може би след студентството и година-две работа да родим и държавата да ни плаща, докато детето ни стане пълнолетно (пубертетът, казват, бил трудна възраст и точно тогава родителят най-много трябва да присъства до детето си)? Да не прекаляваме. Девет месеца след като родиш държавата ти плаща 90% от осигурителният ти доход за 15 месеца назад, после до година - минималната за страната ставка. Не казвам, че е лесно да си с малко дете, и че на година то е готово да се отдели от родителя, но като правиш избор си носиш и последствията от него.
38 pazza | 22.02.2012 08:16 Да не прекаляваме. Девет месеца след като родиш държавата ти плаща 90% от осигурителният ти доход за 15 месеца назад, после до година - минималната за страната ставка. Не казвам, че е лесно да си с малко дете, и че на година то е готово да се отдели от родителя, но като правиш избор си носиш и последствията от него. ------------------------------------------ И понеже имаме "избор", та затова все повече хора "избират" да нямат деца, защото просто отказват да си жертват личния живот заради поколението. И донякъде може и да са егоистични причините, но също така не е нормално да ти се налага тотално и абсолютно да се откажеш от живота си, за да създадеш нов. Ма кфо да праш демокрация. Вече мъжете не могат сами да осигурят семейство от 4 финансово, и като мъжа и жената си видят как заедно живеят на що горе добре, или дори на ръба, просто не им се иска да отиват в ситуация в която майката няма да работи за да гледа децата. Или пък другата ситуация - в която от бачкане на двата родителя, детето(децата) е(са) оставено на самообучение от телевизия и интернет.
@ 28Hristo Petrov Mourtazov П.С. Само се чудя, кое ти се видя нецензурно? Лек ден!
Бла ... бла ... бла ... Ето и аз ВЕЧЕ съм аФтор! Ще го разпечатам и сложа в рамка, а след време ще го впишаи в CV-то ( "... и публикаций в редица издания ..." ) Боже, боже! Колко мъка има по този свят, Боже...
Какво ли ще стане след няколко години, с толкова много измислени закони и правилници за отглеждане и опазване на децата? При липсата на раждаемост ще ги вкарат в червената книга направо... говоря за България естествено... От друга страна е напълно естествено да няма раждаемост от "нормалните" хора.. и не говоря за липса на средства и т.н., а точно за въпросните закони... Няма да се учудя ако Агенция за закрила на детето пусне реклама по телевизията от сорта на: Искате да се спазват правата на децата? Гласувайте на кратък номер за изгонване от къщата на родителите!
Може и това да е Бичкия, ама по-скоро Христо е възпитан човек и се срамува, когато нееещо е малко по-нецензурно... Жена и щерка има все пак, а той е джентълмен отСекъде..
Държавата колкото и помощи да дава пак няма да вдигне раждаемостта. Природата (Господ) си знае работата. Това поколение с тези нагласи просто трябва да измре, защото еволюционно погледнато е безполезно. Имам усещането че създателя (ако го има)ще ограничи пренаселването на планетата по доста елегантен начин. Иначе процеса на размножаване на нашия вид в момента става неконтролируем и води до самоунищожение.
Да бе, майките са виновни че държавата е шит? Кат ги гледам ромките са си доволни, ЩО СЕ БЪЛГАРКИТЕ СА НЕДОВОЛНИ АААА живее в апартамент, грее се, има манджа, има кинти за превоз, за кафенета за турски помии по тв има кинти за китайски парцали от мола, има кинти за сръбски цигарки, има кинти за обувки и чорапи, има кинти за айфон или некъв друг тъчскриин, има кинти да обикаля и да пълни казана от супера има кинти за лекарства и витаминки и други глезотийки, има кинти да се набие в маршрутката ако не и се чака рейса.ааааааааа РОМКИТЕ ИМАТ ЛИ МА? Но не, все българката е недоволна