Единственият заподозрян за убийството на Георги Марков живее сред картини в скромния австрийски град Велс. Адресът му е временен, тъй като търговецът на антики често пътува по работа. Има хитри очи, говори с лека насмешка и без никакво стеснение. Възрастният мъж се казва Франческо Гулино, но в архивите на Държавна сигурност фигурира като агент "Пикадили".
Показан е съвсем наистина в документалния филм на германския режисьор Клаус Дексел - "Накаран да замлъкне - писателят Георги Марков и убийството с чадър".
Филмът имаше премиера за България в кино "Люмиер" и е сред акцентите в програмата на 17-ото издание на София Филм Фест. В него участва и съпругата на дисидента - Анабел Марков, която лично изгледа прожекцията. В залата бе и президентът д-р Желю Желев.
Убиецът с чадър
Режисьорът все още се чуди как Гулино се е съгласил да пусне камерата в дома си. "Гледайте го в очите, много е важно. Там може да научите повече, отколкото той казва", заяви Клаус Дексел след премиерата. Откриването на главния заподозрян е най-голямото предизвикателство за създателите на филма, което ни кара да се замислим дали западните тайни служби също не са участвали в потулването на истината.
На 7 септември 1978 г. Марков е инжектиран със силната отрова рицин при доста мистериозни обстоятелства. Мъж с чадър го пресреща на известния мост Ватерло в британската столица. Писателят усеща удар в бедрото, а по същото време мистериозният мъж уж случайно изпуска чадъра си на земята. Извинява се сухо, взима чадъра, слиза бързо под моста и хваща такси.
Такава е хронологията на събитията, които три дни по-късно водят до смъртта на Марков. Датата е знакова - рожденият ден на Тодор Живков, в чието близко обкръжение Марков е бил преди да реши да напусне България през 1969 г.
Италианецът с датски паспорт потъва вдън земя през 1993 г., след като е подложен на 11-часов разпит в Копенхаген с участието на британските тайни служби. Желязната завеса е паднала и започва мудно сътрудничество между българските и западните служби по останалото неразгадано и днес покушение.
Тогава Дания преценява, че информацията, получена от Лондон, не е достатъчна, за да бъде продължено задържането му. След като отрича всякаква връзка с убийството и с Държавна сигурност, той просто изчезва.
Почти 10 години по-късно търговките му партньори в Копенхаген отказват срещи или трудно си спомнят за него. Една случайна проверка на границата хваща Гулино с открадната картина. Така първите данни за местонахождението му излизат наяве.
В интервюто с Дексел пенсионерът отрича всякаква връзка с убийството. Казва, че не им трябва неговата истина. Шегува се, че ако напишеш името му в Google, излизали 1000 страници по темата. Отрича някога да е бил арестуван, въпреки че това се е случило. Отрича да е взимал пари от Държавна сигурност, макар в архивите да се пазят разписки с негови подписи.
Журналистът Христо Христов разкрива, че Гулино е вербуван през 1971 г. Обвинен е за трафик на наркотици, така че не му остава друг избор, освен да се съгласи да сътрудничи на Държавна сигурност. Службите му помагат да стане антикварен търговец, вероятно за да прикрие поръчките, които изпълнява.
Гулино посещава Англия четири пъти преди убийството на Марков, а след това никога повече не стъпва на Острова.
Ричард Х. Къмингс, шеф на охраната в Би Би Си, твърди, че Гулино е бил уведомен от българските си ментори, че архивите за него вече са унищожени. "Всичко, което той казва, отричайки всичко, показва неговата огромна арогантност", заяви британецът.
Да хлопаш на затворена врата
"Не сме потулили нищо във филма", твърди Дексел. Спекулациите са много, но официално потвърдените факти са повече от оскъдни, защото става дума за класифицирана информация. С този мотив Скотланд Ярд отказва на разследващия случая Крис Бърг да говори с Дексел, въпреки първоначалното му съгласие.
Докато милион окрилени с надежда българи приветстват идването на демократичните промени, архивите на Държавна сигурност са прочистени от 16-те тома документи за Георги Марков, известни още като досието "Скитник". Все пак остават шест фалшиви паспорта и разписки за получаване на пари, подписани от Гулино.
Освен оскъдната информация, две години и половина отнема намирането на финансиране за филма. Същинските снимки започват през септември 2011 г. и приключват през май миналата година.
Все пак, Дексел стига до извода, че минимум петима души са участвали в убийството, за да отнемат живота на автора на "Задочни репортажи".
Съмненията сочат именно Гулино като извършител на убийството - дръзко и много ефективно политическо покушение, извършено посред бял ден в центъра на Лондон близо до централата на Би Би Си, където по това време Марков е работил.
Оказва се, че британските тайни служби са знаели доста за него, но, въпреки това, той не е съден. За Скотланд Ярд и до днес покушението над Георги Марков си остава голям провал. Въпреки че официално разследването продължава...
