Преди 106 години, на 22-ри септември 1908 година, България обявява своята независимост и с този акт става равноправен субект в международните отношения.
Това, разбира се, е решение, което трябва да празнуваме, защото чрез него българската държава се отървава веднъж завинаги от дори формалните задължения, които има към Османската държава по силата на Берлинския договор от лятото на 1878 година.
Има обаче две неща, които трябва да помним, а и от които е добре да си вземем поука, залагайки на прастария принцип, че историята е учителка на народите.
Първо е хубаво да си даваме винаги сметка, че всяка независимост носи със себе си не само права, но и много отговорности.
Наред с това е добре да не забравяме, че понякога формалната независимост може да ни подведе и да води след себе си неформална зависимост от порядък, който в дългосрочен план е също много опасен за народа ни.
Васалитет към султана
Според условията на Берлинския договор и промените след Съединението, Българското княжество е длъжно да плаща на османския султан ежегодно по 200 000 турски лири. В същото време княжеството няма право да подписва никакви международни договори, да изпраща посланици и да поддържа дипломатически отношения с други държави.
Тези условия, разбира се, се заобикалят и българската държава започва да създава свои ордени, с които да дарява чуждестранни представители в София.
Също така във всички европейски държави все пак са изпратени български представители, които обаче нямат дипломатически статут.
Най-тежкото условие, което няма как да бъде избегнато, е невъзможността да се събира мито при внос на стоки от Великите сили, заради специфичния т.нар. режим на капитулациите в Османската империя, който важи и в трибутарното княжество България.
Според него също така гражданите на Великите сили могат да бъдат съдени само от техните съдилища.
"Международното положение"
До голяма степен за взимането на решение да обяви независимостта от страна на княз Фердинанд Сакскобургготски особено важна роля играе международната обстановка в онзи момент.
Без да е необходимо да се влиза в подробности, ситуацията изглежда съвсем удобна. От една страна Османската империя е разкъсвана от вътрешни противоречия и т.нар. младотурци са извършили току-що (юли 1908 година) военен преврат, вследствие на който империята изпада в сериозна вътрешнополитическа криза.
От средите на младотурците ще изгрее по-късно звездата на Мустафа Кемал Ататюрк, който през 1923 година ще обяви края на султаната и ще създаде съвременната Република Турция.
От друга страна двата военни съюза в Европа са в етап на все по-сериозно противоборство.
Антантата (включваща Великобритания, Франция и Русия) започва все повече да усеща желанието на Централните сили (към този момент включващи Германия и Австро-Унгария) да се противопоставят на нейната очертаваща се хегемония.
Красонречив пример за това е Мароканската криза от 1908 година, където германците съвсем демонстративно подкрепят активно мароканските претенции за независимост от Франция.
Тази нарастваща враждебност започва все повече да притеснява Русия, която с право предполага, че българският княз Фердинанд симпатизира много повече на австро-унгарската държава поради произхода и роднинските си връзки.
Българският княз договаря тайно да обяви България за независимо царство и себе си за цар на практика едновременно с австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина, която по това време е в пределите на Османската империя.
Реакцията и новите зависимости
Очаквано в Цариград и в столиците на Великите сили реакцията е крайно негативна. Дори във Виена са донякъде недоволни, тъй като български войски дни преди 22-ри септември национализират Източните железници, собственост на австрийска железопътна компания. От своя страна Русия, както винаги, застава твърдо зад интересите на Сърбия, която рязко се възпротивява на анексията по нейната граница.
А наред с това Англия и Франция не желаят да се лишат от правата си по т.нар. режим на капитулациите.
В същото време обаче всички Велики сили са взели своето парче от пая при ревизирането на Берлинския договор.
Австро-Унгария получава Босна и Херцеговина, о-в Крит отхвърля султанската власт и се присъединява към проанглийско управляваната Гърция, Франция успява да се справи временно с Мароко, а Италия все повече се облизва за Либийските брегове на Африка.
Единствено Русия е заплашена от международна изолация, тъй като току-що е претърпяла тежко поражение в Далечния изток от Япония и няма ресурса да подкрепи военно Сърбия.
Единственият начин тя да запази до някаква степен своето ефективно присъствие на Балканите е да да се опита да постигне известно геополитическо предимство в така създалата се ситуация.
С тази цел руското правителство успява да договори признаване на българската независимост от страна на Високата порта в Цариград, като обаче прехвърля на България османското военно задължение за изплащане на репарации за Руско-турската война 1877-78 година.
Руснаците се отказват от османския военен дълг, а Българската държава се задължава да изплати на Русия 82 000 000 златни франка в следващите няколко десетки години.
Така независимостта се превръща в особено тежка финансова зависимост към руския император, който така или иначе трудно преглъща факта, че българският владетел е дръзнал да бъде вторият в православния, а и в славянския свят, носещ титлата "цар".
Независимостта отваря и възможността България да влезе в поредица тайни съглашения, които само четири години по-късно ще доведат до Балканските войни и краха на българския национален идеал, а след това и до още по-тежките последици от влизането на стараната ни в Първата световна война в състава на Централните сили.
Независимостта носи след себе си и много отговорности, произтичащи от изборите, които българските правителства правят.
С надеждата, че вече сме си взели поука от историята, честит Ден на независимостта!
*Емил Джасим е учител по история и програмен директор в Център за образователни инициативи
Защо точно днес, чехлю лиже гъзове през океана? http://www.novini.bg/news/238334-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B0%D1%89.html
Доколко сме спечелили своята "независимост" доказа нищожеството, съпруг на г-жа Плевнелиева, което вместо да присъства на тържествата, изпрати "поздравителен адрес" до кмета на Велико Търново, сякаш това е някакъв местен празник. А той, подлизуркото, изприпкал до Щатите да демонстрира ибрикчийската си същност в супер важната "Глобалната инициатива "Клинтън 2014"! Ама що ли се учудвам?
Най вярното нещо в този текст е заглавието ,, Независимостта води до нови зависимости“.Има премълчани исторически факти ,които мога да предоставя,но ще ги разберат малцина.Настоящето,би го разбрал всеки… Данни на сайта Population Reference Bureau (http://www.prb.org/) по темп на загуба на човешкия си потенциал нашата страна заема първо място, което единствено си оспорва с африканската държава Свазиленд. Но в последната над 50% от населението е болно от СПИН. Пак по данни на този сайт от 207 държави България разделя през 2012 г. 190-195 място, т.е. влиза в двадесетте държави с най-ниска раждаемост в света. По други данни, обаче, България е на 204-о място в света по раждаемост от всичките 224 държави. От 1989 г. до 2012 г. 183 селища в България са напълно обезлюдени. 1262 селища, което е 23.7% от всичките 5329 такива в страната ни, са с население от 10 до 99 души. Съществуват следните прогнози: Населението на България през 2030 год. ще спадне до 5 940 822 души, а през 2050 ще бъде не повече от 4 651 477 души През 2040 г. 46 % от населението на България ще са пенсионери Според прогнози на Центъра за демографска политика, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн, турците – 1,2 млн, а българите – едва 800 хил. души. Казано по друг начин българите ще се превърнат в малцинство в собствената си страна. Тези прогнози се правят на базата на линейната екстраполация, докато реалната динамика на комплексните системи, каквото е обществото, като правило се реализира като нелинеен процес.При който негативната тенденция се осъществява на основата на принципа на каскадния провал, т.е. сривът в една подсистема води до срив в следваща и следваща, и така до тоталния срив на цялата система. В този смисъл ако не се изгради в най-скоро време позитивна алтернатива на тази трагична демографска картина в броено време от фаза „демографска катастрофа“ ще се навлезе в нова фаза - „демографски разпад“. С други думи при влошените количествени и качествени характеристики на населението в България няма да може да се поддържа нормално социално-икономическо и държавно-политическо възпроизводство, което ще означава историческо небитие за българската държава и народ… За издръжка на циганските гета, под много различни форми, държавата харчи над 3,2 милиарда лева за една година. Това са на 100 % еднопосочни пари, защото от гетата държавата получава 0 лева. За благодарност циганите раждат по 20 хиляди деца на година и почти всичките -впоследствие се хвърлят не на полето на труда, а на полето на държавните издръжки. Така, че имаме две криви в една диаграма. Едната- на паразитните контингенти, която се изкачва все по стръмно нагоре и другата - на производителните контингенти, която все по стръмно се спуска надолу. Тези две стойности вече се пресичат и разминават.Това е смъртоносна спирала, която ако веднага не бъде спряна много по скоро от прогнозите, ще загроби България…………………………………………………………………………. С надеждата, че вече сме си взели поука от историята и настоящето, честит период на зависимостта………………………………………………………….*Алил Уйщина е български неграмотник, неразбиращ просперитетът на днешна НЕЗАВИСИМА България.
Даскал Емил пак открива Америка. Естествено независимостта се заплаща, както и всяко нещо. което си струва. Спомнете си какво казваше мисис Тачър. И нашите предци са били готови да заплатят цената, а тя е страдания и лишения. Само дето са насочили усилията в погрешна посока, с помощта на някои доброжелатали. Балканската война въобще не е трябвало да се започва. Не защото е несправедлива или завоевателна, а защото е била загубена преди да избухне, с подлите съюзници и под арбитража на подлия некадърник от Петербург. И независимостта бързо е била попарена. И оттогава никой не допуска на този кръстопът да има независимост.
кой държи гумата? паяка коментира Независимостта води до нови зависимости 11:25 даскалчето ли ми изтри това мнение? що бе даскале, що бе Емо, що бе ДжАсим? а защо оставихте този, който е по-нецензурен? паяка коментира Искате ли България да напусне ЕС? 13:59
Паяка……………………………………ще попадаме все по-често на подобни, да искаш да изкажеш мнение и да не ти позволят…Отговорът е в заглавието на статията с орязаните цифрички на края,1944 и 1989.
Когато човек е поканен на кафе от някого, тръгва с нагласата, че ще разменя мисли и евентуално ще се забавлява, ако е в приятна компания. Ако е среща на добра воля, е етично, събеседниците да се изслушват. Дори и да е посещение по протокол, вероятността да те изритат, при условие, че спазваш добрия тон е нищожна. По повод на всеки национален празник , откакто се подмени редколегията в уебкафето, една персона упорито всеки път се старае да ни внуши, че това са компрометирани , нееднозначни, незначителни събития от историята на България. Целенасочено дискредитира и развенчава ореола на култови личности от миналото на държавата. Дори да приемем, че изучавайки история в СУ, според него, е осведомен повече от всички останали български граждани, нелоялно е на празник на държавата да омаловажаваш дори и малкото, което би повдигнало брадичката на сънародниците ти. И този човек се представя за преподавател. В негови часове се обработват младите мозъци в нихилизъм. Защо бе, млади момко!? Ако работиш по някаква докторантура по тези теми, добре, анализирай ги, но на празник, при това всеки път да потъпкваш това, което българите тачат, кому е нужно!?