Мол-им се

"Ама, мамо, там няма мол... " С такова негодувание едно 5-годишно хлапе посрещнало идеята на родителите си да го заведат в Старосел за уикенда - при откритията на покойния вече проф. Георги Китов.

Случката ми разказва моя приятелка, леля на момиченцето. А то, разбира се, няма вина, че е привикнало с мола от времето на памперса си.

"В мола е ужасно", споделя друга приятелка само ден, след като си е купила палто, ботуши и дрехи от един столичен търговски център. Не харесва тези мегашопове, но е прагматична.

Тя е типът потребител, който пазарува там поради факта, че й пести време и усилия от уморителни обиколки. Другият, по-разпространен, действа на принципа: "Пазарувам, следователно съществувам".

Прекарахме ден в мола, за да се убедим как хората не просто пазаруват - някои от тях буквално живеят там - на топло и чисто. Сутрин се отбиват, за да си платят сметките, след това идват да обядват, а вечерта просто се шляят  - в търсене на някоя промоция, или защото няма какво да правят вечер и не им се прибира, а тук е толкова топло, приятно, светло, лъскаво и обикалят много други хора.

В зимните вечери, когато се стъмнява рано, а молът затваря късно, обиколката тук ти доставя онази доза ендорфини, която би изпитал, ако се попечеш мързеливо на слънце на пейка в парка.

Ако живееш в някой от неуютните крайни софийски квартали, дори едно кафе в тази обстановка ще е по-приятно, отколкото там - дори само защото когато погледнеш през стъклото виждаш приятна обстановка вместо разкъртени тротоари и кофти фасади.

... без който не можем

Напролет столицата ще разполага с близо 325 000 кв. м площ в общо 6 мола (днешните "Сердика център", "Мол ъф София" и The Mall с техните 140 000 кв. м, и новите 3 - "България мол" на бул. "България", който се отваря днес, "Парадайз център" на бул. "Черни връх" и "Саут Ринг мол" до ИКЕА на Околовръстното).

Ако обичате статистиката, това означава, че населението на столицата, което според данните от преброяването, е 1.359 милиона, би могло да се натъпче до последното бебе и пенсионер в тези шест търговски центъра.:))

Но сега тези мега-мега-магазинища са пълни предимно с пространство, зяпачи и просто обикалящи през делниците и с купувачи през уикендите.

През работната седмица там ще срещнете не клиенти, а посетители - пиещи кафе пред лаптопи (25+ до не повече от 40-годишни), бели якички с баджове на обяд, мотаещи се тийнеджъри, майки и баби с деца. Противно на общоприетото схващане, че когато "нормалните" хора работят, молът е превзет от кифли.

За майките с малки деца молът е особено притегателен. Дори  хлапето да е на повече от година, сменящите се картинки на един магазин с друг, ескалаторите и другите ярки чудесии, които се въртят пред очите му, го карат да стои доста време мирно в количката. В парка ще трябва да се тича след него и да се внимава да не падне от някоя от катерушките.

А ако му омръзне, има кът със забавачки, лакомства, тоалетните са удобни.

Купи според възможностите си

Всеки си намира причина да отиде в мола, но сред посетителите има една възрастова категория на 30-35 годишните семейства с малки деца, поколение, съзряло между дефицита на соца и имане-нямането на прехода, които са основният двигател на "културата на мола". Не искат децата им да нямат, бързат и те да си наваксат.

Посещението през уикенда е задължително, защото внушава усещане за лукс и престиж. А това е най-лесният начин да си го доставиш и не е задължително да струва много пари. В мола има и луксозни и евтини стоки.

За друга категория българи, преживели соца и забогатели през прехода, всяко посещение на мола е поредната легитимация, че си неразделна част от този прекрасен свят, където можеш да си купиш всичко.

Виждали сте тези мъже на около петдесетте, които придружават значително по-млади от тях жени, но има и такива със съпруги-връстнички, да обикалят наперено магазините. Те са били деца, когато само с връзки можеше да се уредиш за някоя добра дрешка от "Валентина" - или с упорито чакане на дълга опашка.

Други помнят единствения "мол" по времето на социализма - ЦУМ, най-големият универсален магазин в България.  Доста тъжна картинка, ако четем спомените на чужденци, посетили София по онова време ("... В цели секции от магазина нямаше нищо, включително и на любимия ми щанд за телевизори... простираше се на пет етажа и не продаваше нищо произведено след 1938 г." Из пътепис на американеца Бил Брайсън, lostbulgaria.com )

А днешните молове са и едно комфортно бягство от реалността - светът, който започва с телевизора и интернет и приключва в мола.

"Откакто и киното се пренесе в мола, почнахме да ядем пуканки. А дотогава сме люпили семки", шегуваше се един познат. Онези кина ги помня смътно. Но тези са наистина добри.