Либертарианската шведска Пиратска партия предизвика същинска буря от полемики, заявявайки, че настоящите закони на страната за детската порнография би трябвало да бъдат отменени.
Партията, като цяло свързвана с позицията си в защита на свободното споделяне на файлове в Интернет, се появи като екзотично движение, но постепенно мащабите й нараснаха до степен да се превърне във втората по брой членове партия на Швеция, с двама евродепутати, съюзници на Зелените в Европейския парламент - и сродни организации в 14 европейски държави. Някои анализатори ги определят като потенциални балансьори между основните леви и десни партии, които според социологическите проучвания са с изравнени шансове за победа на изборите.
"Стенобойна машина срещу отвореното общество..."
В интервю за шведско радио лидерът на Пиратската партия Рик Фолквинге описа приетия през 1999 г. закон за детската порнография като "стенобойна машина срещу отвореното общество". Излъченото по радиото предаване и публикация по темата отбелязаха как точка от политическата програма на избирателния манифест на партията, публикуван миналата седмица, би "направил законно притежанието на изображение, текст и звук с детска порнография" върху компютър.
Коментарите на Фолквинге вбесиха много от самите поддръжници на партията само седмици преди общите избори в Швеция - и предизвикаха мъмрене от Андерс Алквист, заместник-ръководител на поделението по киберпрестъпления в Швеция.
"Фактът, че притежанието на изображения е свързано основно с подозрение за други престъпления, особено разпространението на детска порнография... Има голям брой присъди, когато хората са били осъдени за детска порнография с помощта на този закон," заяви Алквист пред радиостанцията.
В изявление по телефона от Стокхолм мениджърът по комуникациите на партията и кандидат-депутат за Южна Швеция Йонатан Кинд обяви, че водещият в общественото радио е организирал "нападение от засада" върху лагера му.
Законът трябва да се пренапише
"Голямата новина по шведското радио - което заяви, че подкрепяме детската порнография, всъщност е далеч от истината," коментира той. "Желаем да подчертаем, че Пиратската партия няма позитивна позиция по детската порнография, а вместо това ние се противопоставяме на шведските закони, които указват, че почти всичко - снимки, звук, рисувани изображения, каквото и да е, показващо някой под 18-годишна възраст, може да бъде наречено сексуално изображение."
Кинд твърди, че от партията не желаят "край на всички закони за детската порнография, а връщане към предишната им форма, която съществуваше преди 1999 г., в която тя беше дефинирана като снимки на деца преди половото им съзряване. Шведските закони за детската порнография оттогава насам са по-скоро нещо като хомот, който полицията може да прилага към който и да е случай. Това показва как законът за детската порнография може да бъде използван срещу всеки."
По негови думи "в обхвата на закона може да попадне и 17-годишен непълнолетен, който си прави гола снимка, запазва снимката, докато стане на 19 години - и тогава изведнъж се оказва, че притежава детска порнография. Именно рязката граница - 18 години - е основният проблем."
И комикси възприети като порнография
Кинд дава като пример шведски преводач, специализиран в превода на японски манга комикси, който миналата седмица бе арестуван по този закон: "От колекция от около 1000 комикса полицията е открила 51 изображения, които те погрешно са възприели като детска порнография."
Партията обяви, че желае всички закони за детската порнография да бъдат отменени по отношение на каквото и да е измислено и белетристично съдържание.
"Законът е приложим и към художествената литература и изкуството. Противопоставяме се на какъвто и да е закон, забраняващ измислени изображения, записи или текстове. Законите за детската порнография би трябвало да бъдат приложими само към изображения на истински деца, където е намесен истински човек," обяснява Кинд. "Никой не бива засегнат, когато нарисуваш картина."
Притиснат по въпроса дали притежаването на файлове с детска порнография - измислена или не, все пак застрашават реални деца, като насърчават развитието на незаконен пазар за такъв продукт, той отговори: "Съществува риск да се породи такъв пазар, но големият проблем е как се използва законът. Би трябвало да се върнем към по-старите закони - закони, които наистина вършат работа, вместо да бъдат използвани от полицията срещу хората, които те желаят да атакуват."
Стискам палци на шведите да се справят с очернянето, защото са обсолютно прави. Разбира се, че трябва да се борим с детската порнография, но с онези, които я създават, а не с онези, които я ползват. Тенденцията в най-различни сфери по цял свят да се създават "възпитателни" закони не е нищо друго освен посегателство на свободата въпреки напудрената си външност. В никоя сфера възпитателните закони не могат да бъдат дефинирани така, че да не бъдат изопачавани - просто е невъзможно, а в редица случаи самата им идея е много съмнителна. Какво е възпитателен закон ли? Това е закон, който криминализира последствията от дадена обществено призната за зло дейност, като обикновено закона покрива и самата дейност и последствията й с оправданието, че борбата срещу пазара на криминална дейност атакаува самата дейност и естествено в страните, където е възможно оправдания базирани на приемливи нрави и други културни аргументи. Законите от този тип дори само по технически причини се налага да са доста по-подробни по отношение на консумацията на продуктите на криминалния продукт отколкото към създаването му и почти без изключение водят до насочване на по-голямата част от услията на органите на реда и съдебната система към консуматорите, а не към създателите. Погледнат без предразсъдъци всеки такъв закон по същество е повече възпитателен - набляга на преследването на нежелани нрави. От дурга страна при съществуваща законова рамка е напълно логично е органите на държавната власт да се насочват към консуматорите, а не към източниците, тъй като първите са обиновено нормални участници в обществото и могат значително по-лесно да бъдат откривани и уличавани. Случая с детската пронография е типичен. Ако погледнем като разумни същества на проблема ще сме наясно, че ако съществува достатъчно голям пазар на криминален продукт (бил той детска порнография, наркотици или каквото и да е друго) същественото му намаление е невъзможно дори и при драстични посегателства върху свободата на хората, така че атака от страна на пазара на криминален продукт е по-скоро безсмислено упражнение, което между другото има и косвени негативни икономически ефекти (дълга тема). В същото време създателите на криминалния продукт обикновено остават извън обсега на основните действия на органите на властта и дейността продължава. Не мисля, че е нужно да обяснявам, че който създава криминален продукт в големи размери взема и мерки за сигурност в големи размери, за разлика от консуматора му, който рядко има дори теоретична възможност за това. Логично е ограничените ресурси посветени на това в съответните органи постепено да се специализират в действия в направленията с по-голяма успеваемост, дори и да изключим напълно злоупотреби и използване на закона за натиск. Така, че замислете се какво правим със забраните, правим ли въобще нещо друго освен да ги правим по-желани от хората търсещи тръпката на риска? В случая с детската пронография, както и много други липсата на забрана за притежание е категорично в полза на атаката срещу източниците, които са онези, които наистина причиняват вреда. Съществуването на повече откритост в разпространението облекчава следствието, стига то да се интересува наистина от разкриване на източниците обратното само създава предпоставки за повече мерки за сигурност от страна не само на създателите, но и на консуматорите (според възможностите им), което обикновено оставя като жертви именно онези, които реално нямат никаква връзка с проблема (случят с мангата е доста показателен). И като край, приемете това като част от една дискусия за ползата от политическо лицемерие, както в политиците така и в самите нас. Разбира се, че има нужда от лицемерие, но ако то премине границите на разумното всичко се превръща в пародия и борбата ни с много неща - детска порнография, наркотици, нарушаване на авторски права, проституция и много други се е превърнала в целия западен свят (включая нас) в нещо съвсем друго - средство за натиск, изчистване на пазар, лично обогатяване, докато самата борба остава такава само в заглавията на медиите.