Промяна със знак "минус" очаква Студентски град, ако влезе в сила готвеният "вечерен час" на нощните заведения - до 22 ч, и разпоредбата за отстояние от 100 метра. Законовата промяна, приета наскоро на първо четене, засяга 70 от общо 191 заведения - повечето от тях са под наем в публична държавна собственост.
За това са единодушни студенти, представители на бизнеса и районното кметство на квартала, който никога не спи. Населяват го близо 60 000 души, чиято средна възраст е малко над 20. Позицията на тези, с които от Webcafe.bg разговаряхме, е, че студентите ще пренесат купона на терена на общежитията, а това може да се окаже по-опасно.
Изявен защитник на забраната, която предстои да се обсъжда и на второ четене в парламента, е ректорът на УНСС проф. Стати Статев, който е убеден, че и други негови колеги ще го подкрепят. Университетът е с най-много имоти от останалите ВУЗ-ове на територията на Студентски град, които отдава под наем - 26, сред тях и най-известната чалготека "Ориент 33", затворена през август. Независимо че приходите от нея са пълнели 2/3 от перото "наеми" на УНСС, както обясни проф. Статев.
Ректорът публично заяви, че Съветът на ректорите застава зад неговия призив и останалите му колеги също ще го последват, като "извадят" заведенията от общежитията. В съвета са 52-ма ректори на висши учебни заведения у нас.
Собствениците на заведения искат аргументите им да бъдат чути, докато повечето студенти за момента пасуват по темата - макар и да споделят, лайкват и разцъкват в социалните мрежи.
Губещите
Никой няма да спечели от тази поправка, казва Петър Филипов, един от собствениците на алтернативния нощен клуб "Строежа". Купонът просто ще се пренесе в общежитията, защото младите хора не могат да бъдат лишени от забавление. По този начин описаната в законопроекта "тишина и самоподготовка" няма как да се случи. Дори напротив.
Когато вратите на баровете хлопнат, студентите ще минат на режим "неконтролиран битов алкохолизъм", който е по-страшен, смята студентът Розен.
Тогава престъпността в Студентски ще се повиши, защото по-трудно ще се контролира, а общежитията ще са обречени на разруха. Бездруго университетите са в затрудено положение заради орязаните с 40% капиталови разходи и са в състояние да ремонтират само най-окаяните стаи.
"Не може цялата отговорност за проблемите на един столичен квартал да се вменява на заведенията. Ние не сме генератори на проблеми или на престъпност. Работим с полицията, имаме охрана, видеонаблюдение. Можем единствено да съдействаме - например като свържем системите си за охранителните камери", категоричен е Филипов и съжалява, че той и колегите му са принудени да гасят пожари, вместо да подобряват програмата и обслужването си.
"Ние ще трябва да затворим. Заведенията в Студентски град плащаме данъци, внасяме осигуровки - държавата се лишава от приходи", допълва той за ефекта, който поправката би имала. Негови колеги са изчислили, че близо 2500-3000 работни места ще бъдат закрити.
Предизборна провокация или огромен частен интерес
Пренареждане на пазара в полза на голям играч, който да построи нови нощни заведения в района - това е едно от възможните обяснения на поправката. Или просто заради кризата, която свива оборотите, плюс забраната за тютюнопушене, която също ги удари, законът ще "регулира" пазара - едни ще изгорят заради други.
Другият мотив е политически. "Да не би управляващите пропускат нещо и да ги подвеждат. Това може да е предизборна провокация. Надявам се депутатите да проумеят до второто четене какво им пробутват да гласуват и че това е една голяма глупост", казва Петър Филипов.
Той и колегите му намират за подозрително, че законопроект като този се внася без по-широко обществено обсъждане и без да са поканени представители на бизнеса. Освен това е приет почти единодушно от присъстващите в пленарна зала 87 депутати.
"Имаше двойно убийство в центъра на София. Там също стават сбивания и инциденти. Защо никой не говори за затваряне на заведенията в центъра? Защо никой не говори как се държат младите хора като цяло. Всеки един случай се преекспонира", питат собствениците на заведения в района.
Според тях поради конюнктурни причини всички се фиксират прекалено много върху Студентски град и неглижират фактите, че сбивания, побои и други такива инциденти стават и на много други места в столицата.
Дискриминация
"Това отдавна не е кампус, а съвсем обикновен квартал на София, в който живеят предимно студенти - с административни, обществени сгради и т.н. Просто така се казва - нито е студентски град, нито е обособена територия със специална регулация", казва кметът на района Димитър Дилчев.
Дилчев одобрява промените по отношение на държавната собственост - т.е. заведенията, които са в имоти, отдадени под наем от ВУЗ-овете, да бъдат извадени оттам, но не е съгласен с изискването за отдалеченост от 100 метра. Единици ще са заведенията, които попадат извън този периметър. Останалите собственици ще бъдат изправени пред огромни финансови трудности и кметът смята, че частните заведения не бива да попадат под ударите на закона.
Районният кмет е заявил несъгласието си с "ограниченията на търговската дейност" в парламента пред председателя на парламентарната комисия по образование и един от вносителите на промените Огнян Стоичков. Дилчев отново припомня, че още с влизането в сила на закона за реституцията - и връщането на земята в реални граници в Студентски град, от "кампуса" не е останал и помен.
Петър Филипов и други собственици на заведения също смятат, че се получава дискриминация спрямо частната собственост в "Студентски град" спрямо тази в другите столични квартали.
Не 100, а 30 метра - кьорфишек
Както стана ясно, приетата на първо четене забрана почна да пропуква. От своя страна, от вносителите й обясниха, че дори и да падне условието за отстояние от 100 метра, то тогава ще влезе в сила наредбата на Столична община за работата на нощните заведения. Според нея собствениците на жилища могат да решат за режима на работа на заведенията под тях, ако съберат обикновено мнозиноство - 50% + 1.
Тази регулация е съвсем прилична, коментира кметът Дилчев, но няма как да бъде приложена в "Студентски град", защото общежитията не се водят със статут на жилищни сгради.
"Към кого да се обърнем за съгласие да работим с два часа повече? Може би към ректора, който е принципал на общежитието? Хората в общежитието всяка година се сменят по-често отколкото администрацията на хотел", пита Петър Филипов.
Не дискотеките, а кучетата
За Диана по-голям проблем от дискотеките са глутниците от кучета, които обикалят около блоковете. "Просто, ако има сбивания, ще са в общежитията; ако има кражби, пак ще са там; алкохол пак ще има; наркотици пак ще има - защото, който търси такива неща, си ги намира и без дискотеки", допълва Дени, която също е студентка. Те са наясно какво ще се случи.
Скоро парламентът ще трябва да разплете казуса, който забърка. Предстои второ четене на законопроекта, търси се компромисен вариант. За кого?
