ГЕРБ се справят чудесно с окупацията на съдебната система

Дали според избраната за конституционен съдия Венета Марковска има нещо, което петни името й. И има ли нещо, от което да се срамува. На тези въпроси трябва да си отговори г-жа Марковска, преди да се закълне като член на Конституционния съд. Така рече в понеделник премиерът Бойко Борисов. Явно си отваря врата, за да се измъкне, когато нужда от кризисен пиар се изостри още повече.

Скандалът около Марковска, заради който Брюксел припомни, че има възможност да излезе с извънреден доклад за България, се вихри вече повече от седмица. В него ГЕРБ на практика е без особено полезен самостоятелен ход. Не само защото би било доста шизофренично да се отрекат от Марковска след неистовата защита, която й дръпнаха.

Няма как парламентът да оттегли избора

Но и защото парламентът няма как да оттегли избора, който направи. След като Марковска положи и клетвата си на конституционен съдия (очаква се това да се случи до дни), тя на практика се бетонира в КС за 9 години. Единствената полза за ГЕРБ е, че шумът около Марковска заглуши гласовете на тези, които се питат как някой като Анастан Анастасов с диплома от Симеоново, който никога не е заемал високи постове в съдебната йерархия, е доказал качествата си за конституционен съдия. Но тази полза излиза неоправдано скъпо.

Че Марковска ще влезе в КС се говореше месеци преди да е стартирала процедурата по номинации и избор. И само страничните наблюдатели биха се учудили, че макар и издигната от "независими" депутати за КС, при гласуването тя получи по-голяма подкрепа (ГЕРБ, БСП и ДПС) и от ясната политическа кандидатура на Анастас Анастасов. При това от ДПС й оказаха частта да влязат в пленарната зала единствено да дадат глас за нея.

Наивните биха го разтълкували като добър знак - безспорна е кандидатурата, получила политическа подкрепа от всякакви цветове. В нашата действителност обаче това не говори добре, когато се отнася за назначения по високите етажи на властта. Тогава обединената подкрепа по-скоро е знак за задкулисни сделки и поети ангажименти.

Марковска не е от безспорните имена в съдебната система. И това няма как да е останало скрито за управляващите. Но те разиграха истински цирк за пред Брюксел и обществото. Уж приеха прозрачна процедура за избор на конституционни съдии от парламентарната квота. А накрая тихомълком избраха Марковска, без да й зададат и един въпрос за сигналите срещу нея (апропо, фактите, сочени в тях са в публичното пространство от 2 години благодарение на Medipool и "Капитал").

Изслушването й постфактум и писмата до ЕК на шефката на правната комисия Искра Фидосова не обърнаха ситуацията в полза на съдийката и ГЕРБ и нямаше как да санира вече опорочената процедура. Публичната процедура не може да се разбира единствено като преведено на английски и предавано онлайн режисирано изслушване на кандидатите.

Публичността е преди всичко ясна мотивировка при номинациите и оставяна не достатъчно време между издигането им и гласуването, за да бъдат изчистени всички евентуални въпросително около тях. Не така се случиха нещата при Марковска.

Кълбо от лъжи

Струва си фактите около скандала да бъдат припомнени накратко. Съдийката бързо променяше коренно версиите си. Може би разчитайки и че публиката би се объркала, ако бъде залята с информация. Но Марковска се оплете в лъжи.

Тя първо излъга, че не познава бизнесмена Георги Георгиев, с когото се твърди, че живее на семейни начала. След това призна, че го познава, но слабо - имал фирма със сина й, от чийто бизнес тя не се интересувала. След това се оказа, че двамата били на празненство при познати, тя изтървала чантичката си и така документите й, включително и служебният й магистратски знак, се оказали у Георгиев, който трябвало да й ги върне. Най-сетне излезе, че всъщност чантичката е изпусната в колата на бизнесмена.

Марковска даде разнопосочни версии и за срещата си със зам.вътрешни министри. Първо каза, че такава няма. После направи уговорката, че работи по много проекти и се среща с всякакви зам.министри. Така и не изясни обаче каква е работата на специалист по административно право и зам.председател на Върховния административен съд (ВАС) да се среща с началници от МВР.

Наложи се зам.-вътрешният министър Веселин Вучков да излезе и да разкаже как Марковска е ходила на крака да се среща с него и колегата му Павлин Димитров по повод инцидент с приятеля й Георгиев през 2010 г. Съдийката пак смени плочата - да, била в МВР, но за да си прибере личната карта, намерена в колата на Георгиев и задържана от полицията.

Друг кръг противоречия около Марковска е свързан с адвокат Румен Еленски. (Той защитаваше Ахмед Доган по делото му за конфликт на интереси, което лидерът на ДПС спечели.) За него Марковска каза, че го познава, защото докато била съдийка в Плевен, той бил прокурор там. После отсече, че никога не е гледала негови дела.

После се сети, че е гледала реституционно дело на семейството му, с реституция, но се произнесла срещу тях. Бърза проверка в електронното деловодство на ВАС обаче показва, че има и дела, за които Марковска не се сеща. И които Еленски е печелил пред нея.

Какво ли ще обяви комисията за конфликт на интереси

Днес се очаква от комисията за конфликт на интереси да обявят дали ще започнат производство срещу нея. Макар че на това малко може да се разчита. В последните месеци тази комисия не веднъж показа, че играе по свирката на управляващите и е добър инструмент в ръцете им (да си спомним за случаите на Тодор Коларов и Трайчо Трайков).

Марковска изобщо не е случаен човек, за когото мощната политическа подкрепа е трудно да се обясни. Тя е една от най-влиятелните фигури във ВАС, истински сив кардинал. Много близка е и с председателя на съда Георги Колев, възпитаник на школата на МВР и прокаран от ГЕРБ да оглави съда, който гледа делата срещу актовете на властта.

Марковска е в ръководството на сдружение "Съдии за единна Европа". То се сочи като алтернатива на Съюза на съдиите в България, което не веднъж най-остро е критикувало методите и стила на управление на ГЕРБ в сферата на правосъдието.

Изборът за КС, който под индиго повтори този за парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), може да се тълкува и като генерална репетиция за изборите за главен съдебен инспектор и за главен прокурор. (Вярно, че главата на държавното обвинение се избира от ВСС. Но след като ГЕРБ подредиха съвета, си гарантираха достатъчните 17 гласа, който да посочат наследника на Борис Велчев.)

Всички управляващи досега са се опитвали да окупират добре ключовите мандатни постове, които да им гарантират влияние години напред. ГЕРБ засега се справя чудесно. Държи почти цялата съдебна система, овладя и КС - корективът на парламента.

Тъй че гледайте избора за КС, мислете за предстоящите избори, които ще бележат държавата за следващото десетилетие. Нищо добро не ни чака.

#23 John Smith 07.11.2012 в 16:19:18

Другари, пред сложна дилема сте....за кой/кои да гласувам !!! Сиганите нямат тоя проблем, от всички взимат пари и гласуват за последният дал парите. Забележете, дори не и за този дал най-много!!!Просто запомнят само последната партия- факт. Проблема е ,че Вие няма да намажете- бели сте. ГЕРБ иззе цялата икономическа власт на държавата и зад гърба на ББ са много яки кинти- ТИМ,повечето банки, Черепа,Марешки и прочие. Дори и да нямат мнозинство ще се коалират с Ярешки и Куневица и пак ще управляват. С избори спасение няма.

#25 Дебел 07.11.2012 в 16:22:50

Добрееееееее,няма смисъл сега да се нападат тука всички един през друг.Кой за кого е гласувал няма никакво значение.Миналото не може да се променя,променя се само бъдещето.Може и да се присмивате на Bobby,но поне човека каза как стоят за него нещата,Оня Дето Го Трият също вкара добра логика в нещата не мога само да разбера tougherty и MacAllister.Недоволни сте от сегашното положение,ОК,никой не е доволен.Отричате всичко сегашно и всичко минало,в крайна сметка за кого бихте гласували?????Съдебната система няма как да бъде независима,омръзна ми хората да вярват в някакви утопии.Докато съдиите си се избират помежду си,докато се лобира за сякакви мижитурки и подлоги така ще бъде.Може би трябва да си припомним основните принципи на правото и как е възникнало. След като депутатите се избират от народа,значи и съдиите могат.Или сега tougherty ще ми каже,че народа не разбирал от правораздаване,значи по тази логика някой друг трябва да ни избира депутати и политици,защото със сигурност народа не разбира и от политика

#27 паяка 07.11.2012 в 16:24:51

Сър Джон Смит цяло проектоправителство беше конструирал.

#28 Iratais 07.11.2012 в 16:59:56

Гусин Смит - яз пред дилема не съм понеже съм напълно съгласен, че от избори файда нема. Ониа горе си префъргат топчето едни на други па народа го играе пиян морков. И затва ми е смешно кат се пъне нащо момче да обяснява кък тоа или оня не биле избора и ората биле тикви. Яз и преди съм казвал същото - дека ако изборите праеха нещо за народа немаше да ги има. Айди яз се фъргам у виелицата навънка да са докопам дома . Убава вечер.

#31 Оня Дето Го Трият 07.11.2012 в 21:28:13

Още няколко пъти прочетох дотук да се говори, че чрез избори не става.....революция трябва казвате? За пореден път питам (незнам за кой, Федар ги брои когато се повтарям), моля обяснете начина как лозунгите скандирани от революционерите на площада се превръщат в закони, които да служат на народа? Ок, като не щете да гласувате, поне обяснете на простите като мен как да стане другото на практика......

#33 tougherty 07.11.2012 в 21:54:39

Дебеличкия, независимата съдебна система не е утопия. Лично аз познавам много магистрати, които са честни и съвестни и са станали съдии точно заради вярата си в справедливостта. За съжаление на тях не им се дава път нагоре, защото политиците от такива съдии нямат нужда. Вместо порядъчните магистрати те лансират всякакви парашутисти, политически протежета, шуро-баджанаци и прочие кариеристи, които за благодарност изпълняват техните поръчки. И това става така не защото съдиите си се избират помежду си, както казваш ти Дебеличък, а точно защото не го правят, а ги избират политиците. Така съдебната система няма как да е независима, а е заложник на политиката и изпълнителната власт. Това може лесно да се промени обаче ако се отнеме възможността политиците да се месят в избора на съдии. И като заговорихме за избори има една сериозна разлика между депутатите и съдиите. Докато при избора на депутати идеята е да бъдат избрани хора от всякакви професии, с разнопосочни знания, интереси и възможности, защото те представляват един умален модел на нашето общество, то при съдиите тази идея е тотално неприложима. Съдиите са само юристи, при това трябва да са най-добрите, с висок морал и компетентност. И тъй като огромното мнозинство от хората разбират правото като "око за око, зъб за зъб", то те няма как да разберат дали един юрист е подходящ за съдия или не. Впрочем същото това мнозинство не разбира и от политика. Готов съм да се обзаложа, че поне половината от коментиращите тук, които се водят политически грамотни, дори не са прочели политическата платформа на партията, за която са гласували на последните избори. Какво остава тогава за средностатистическия българин? Той и представа си няма кой какъв е и за какво се бори. Гласува не за листа, не за конкретени депутати, не за платформа, а за Бойко или Сергей, или Доган, или Волен. И най-важното е, че когато този от горните, за когото е гласувал го излъже, средностатистическият българин не е готов да му потърси сметка, а да махне с ръка и да каже "той и тоя е като предишните", че даже и да гласува пак за него, защото бил по-добре от предишния. Или поради още по-тъпата причина, че не бил комунист. Нищо, че те всичките политици са били комунисти преди. Но както и да е, въпросът тук е друг. Народът избира депутати, които да приемат тези закони, които избирателите искат да бъдат приети. Прилагането на тези закони не може да зависи от избора на народа. То трябва да бъде последователно и в съответствие с всички други правила. Затова са нужни юристите, които да съблюдават законността. Ако те се избират чрез избори ще пострада законността, защото за да бъдат харесани от широката публика и да бъдат избрани, юристите ще правят компромиси с нея. Колкото до изборите, аз съм далече от мисълта да ви кажа в прав текст "гласувайте за тази или онази партия, защото те са най-добрите." Всеки си има предпочитания и ценности, всеки гледа различно нещо. Това че на мен ми харесва дадена партия или политика не значи, че тя е най-добрата и трябва всички да гласуват за нея. В крайна сметка и това е част от политическата култура - да си направиш труда да потърсиш нужната информация, за да направиш правилния според теб избор.

#34 Оня Дето Го Трият 07.11.2012 в 22:09:34

Гюлеметов Ти като четеш осмисляш ли или просто генерираш коментари? Не отричам всичко, а питам как може да редуваш БСП с ГЕРБ и обратно, и да се чудиш що все едно и също се получава накрая. Има още 300 партии, оптай с тях.......само с Атака отново недей, че тях ги видяхме - по големи дупедавци и от Янето са...

#41 Дебел 08.11.2012 в 00:18:00

tougherty,ок разбрах те,но пак излиза накрая,че независимата съдебна система при сегашните условия е непостижима.Колкото и да ми се иска да е обратното не виждам кога ще стане това в обозримото бъдеще.И все пак не ми харесва идеята ти затворен кръг от хора,юристи да решават кой е подходящ за съдия и кой не.Само по себе си това положение предполага отново преднамереност.Ти може и да познаваш честни хора милеещи си за професията,за правото,но това само контрастира на общия фон.Законите се прилагат избирателно,това е факт.Как една система може да стане независима,след като досега винаги е била зависима.Дано да бъда жив да го видя това чудо.Но със сигурност,сегашните политически алтернативи,няма да го допуснат да се случи скоро,защото доста депутати,министри и хора от сегашната и миналите власти ще влязат зад решетките.Докато са живи,няма да го допуснат да се случи.

Новините

Най-четените