Дали според избраната за конституционен съдия Венета Марковска има нещо, което петни името й. И има ли нещо, от което да се срамува. На тези въпроси трябва да си отговори г-жа Марковска, преди да се закълне като член на Конституционния съд. Така рече в понеделник премиерът Бойко Борисов. Явно си отваря врата, за да се измъкне, когато нужда от кризисен пиар се изостри още повече.
Скандалът около Марковска, заради който Брюксел припомни, че има възможност да излезе с извънреден доклад за България, се вихри вече повече от седмица. В него ГЕРБ на практика е без особено полезен самостоятелен ход. Не само защото би било доста шизофренично да се отрекат от Марковска след неистовата защита, която й дръпнаха.
Няма как парламентът да оттегли избора
Но и защото парламентът няма как да оттегли избора, който направи. След като Марковска положи и клетвата си на конституционен съдия (очаква се това да се случи до дни), тя на практика се бетонира в КС за 9 години. Единствената полза за ГЕРБ е, че шумът около Марковска заглуши гласовете на тези, които се питат как някой като Анастан Анастасов с диплома от Симеоново, който никога не е заемал високи постове в съдебната йерархия, е доказал качествата си за конституционен съдия. Но тази полза излиза неоправдано скъпо.
Че Марковска ще влезе в КС се говореше месеци преди да е стартирала процедурата по номинации и избор. И само страничните наблюдатели биха се учудили, че макар и издигната от "независими" депутати за КС, при гласуването тя получи по-голяма подкрепа (ГЕРБ, БСП и ДПС) и от ясната политическа кандидатура на Анастас Анастасов. При това от ДПС й оказаха частта да влязат в пленарната зала единствено да дадат глас за нея.
Наивните биха го разтълкували като добър знак - безспорна е кандидатурата, получила политическа подкрепа от всякакви цветове. В нашата действителност обаче това не говори добре, когато се отнася за назначения по високите етажи на властта. Тогава обединената подкрепа по-скоро е знак за задкулисни сделки и поети ангажименти.
Марковска не е от безспорните имена в съдебната система. И това няма как да е останало скрито за управляващите. Но те разиграха истински цирк за пред Брюксел и обществото. Уж приеха прозрачна процедура за избор на конституционни съдии от парламентарната квота. А накрая тихомълком избраха Марковска, без да й зададат и един въпрос за сигналите срещу нея (апропо, фактите, сочени в тях са в публичното пространство от 2 години благодарение на Medipool и "Капитал").
Изслушването й постфактум и писмата до ЕК на шефката на правната комисия Искра Фидосова не обърнаха ситуацията в полза на съдийката и ГЕРБ и нямаше как да санира вече опорочената процедура. Публичната процедура не може да се разбира единствено като преведено на английски и предавано онлайн режисирано изслушване на кандидатите.
Публичността е преди всичко ясна мотивировка при номинациите и оставяна не достатъчно време между издигането им и гласуването, за да бъдат изчистени всички евентуални въпросително около тях. Не така се случиха нещата при Марковска.
Кълбо от лъжи
Струва си фактите около скандала да бъдат припомнени накратко. Съдийката бързо променяше коренно версиите си. Може би разчитайки и че публиката би се объркала, ако бъде залята с информация. Но Марковска се оплете в лъжи.
Тя първо излъга, че не познава бизнесмена Георги Георгиев, с когото се твърди, че живее на семейни начала. След това призна, че го познава, но слабо - имал фирма със сина й, от чийто бизнес тя не се интересувала. След това се оказа, че двамата били на празненство при познати, тя изтървала чантичката си и така документите й, включително и служебният й магистратски знак, се оказали у Георгиев, който трябвало да й ги върне. Най-сетне излезе, че всъщност чантичката е изпусната в колата на бизнесмена.
Марковска даде разнопосочни версии и за срещата си със зам.вътрешни министри. Първо каза, че такава няма. После направи уговорката, че работи по много проекти и се среща с всякакви зам.министри. Така и не изясни обаче каква е работата на специалист по административно право и зам.председател на Върховния административен съд (ВАС) да се среща с началници от МВР.
Наложи се зам.-вътрешният министър Веселин Вучков да излезе и да разкаже как Марковска е ходила на крака да се среща с него и колегата му Павлин Димитров по повод инцидент с приятеля й Георгиев през 2010 г. Съдийката пак смени плочата - да, била в МВР, но за да си прибере личната карта, намерена в колата на Георгиев и задържана от полицията.
Друг кръг противоречия около Марковска е свързан с адвокат Румен Еленски. (Той защитаваше Ахмед Доган по делото му за конфликт на интереси, което лидерът на ДПС спечели.) За него Марковска каза, че го познава, защото докато била съдийка в Плевен, той бил прокурор там. После отсече, че никога не е гледала негови дела.
После се сети, че е гледала реституционно дело на семейството му, с реституция, но се произнесла срещу тях. Бърза проверка в електронното деловодство на ВАС обаче показва, че има и дела, за които Марковска не се сеща. И които Еленски е печелил пред нея.
Какво ли ще обяви комисията за конфликт на интереси
Днес се очаква от комисията за конфликт на интереси да обявят дали ще започнат производство срещу нея. Макар че на това малко може да се разчита. В последните месеци тази комисия не веднъж показа, че играе по свирката на управляващите и е добър инструмент в ръцете им (да си спомним за случаите на Тодор Коларов и Трайчо Трайков).
Марковска изобщо не е случаен човек, за когото мощната политическа подкрепа е трудно да се обясни. Тя е една от най-влиятелните фигури във ВАС, истински сив кардинал. Много близка е и с председателя на съда Георги Колев, възпитаник на школата на МВР и прокаран от ГЕРБ да оглави съда, който гледа делата срещу актовете на властта.
Марковска е в ръководството на сдружение "Съдии за единна Европа". То се сочи като алтернатива на Съюза на съдиите в България, което не веднъж най-остро е критикувало методите и стила на управление на ГЕРБ в сферата на правосъдието.
Изборът за КС, който под индиго повтори този за парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), може да се тълкува и като генерална репетиция за изборите за главен съдебен инспектор и за главен прокурор. (Вярно, че главата на държавното обвинение се избира от ВСС. Но след като ГЕРБ подредиха съвета, си гарантираха достатъчните 17 гласа, който да посочат наследника на Борис Велчев.)
Всички управляващи досега са се опитвали да окупират добре ключовите мандатни постове, които да им гарантират влияние години напред. ГЕРБ засега се справя чудесно. Държи почти цялата съдебна система, овладя и КС - корективът на парламента.
Тъй че гледайте избора за КС, мислете за предстоящите избори, които ще бележат държавата за следващото десетилетие. Нищо добро не ни чака.
