Има един сигурен начин да откажеш едно нормално дете да чете книги. Когато му втикаш списък със за-дъл-жи-тел-на литература за лятото. В по-горните класове на началното образование списъкът води многострадалното "Под иго" на "патриарха на българската литература" - клише №1, татуирано в мозъците ни, в тези на децата ни и не, не е възможно, но дали и на внуците ни?
С този Вазов и други едни и същи автори бяха пълни моите списъци, на братовчед ми, малко по-малък от мен, чиито читателски дневници пишех и рисувах през летните ваканции - главни герои, второстепенни герои, сюжет, любима мисъл и пр., после на сестра ми, на която помагах, на двете ми деца, сега на племенницата ми... Няма ли да има край задължението да четеш книги?
Наблюдавах мъките на сина ми да проумее "Под игото", което добрата му сестра му четеше на глас вечер. Трябваше заедно да говорим и обясняваме защо едни хора като Бойчо Огнянов не си гледат работата и живота като такъв, ами хукват да се бият и ги убиват, че и други покрай тях.
Това беше преди доста време. Как ще обясните днес как църквата и свещениците са обединявали българите преди едни 150 години, а вие сте водили детето си не повече от два-три пъти. Нека да е малко повече. Редовно - едва ли. Обаче от него ще се иска да напише как "църквата е мощен фактор за обединяване на българския народ през Възраждането" (клише №2).
Как ще обясните задружната и голяма фамилия на чорбаджи Марко и сядането на масата всички заедно в днешните семейства, където има твърде много разведени или самотни родители, или просто баби и дядовци, отглеждащи внуците си, докато майка им и баща им работят в чужбина. А културата на хранене, начинът на живот, възпитанието в много случаи изключват споделянето на храната от всички.
Как ще обясните саможертвата "в името на свободата на отечеството" (клише №3) на едно дете от 21 век, което освен жертви по пътищата, жертви на насилие и други жертви, които изплюят новините по телевизията и види пред блока, в училище или семейството си, друго не познава.
Не е босненче или косоварче, за да знае какво е да се биеш за независимост. За да знае какво е да се пролее кръвта - твоята, на родител, баба, дядо, брат заради тази метафизика. За да може да си обясни в седми клас например репликата на Странджата от "Немили-недраги" - тази Вазова повест много я обичам: "Народ без жертви не е народ". (Ако не я е чуло в Морфовата постановка "Хъшове" в Народния театър от устата на Руси Чанев.)
Значи, преди това може би е добре да сте му показали някое подбалканско градче, вместо да го водите на "Макдоналдс" или да го пращате да играе пред блока/виси пред компютъра. За да има някаква представа все пак как се живее без течаща вода и с външна тоалетна - ако не е виждало селска къща.
Може заедно да потърсите някаква подобна картинка в Интернет, филмче. Да кажете, че и днес по света хиляди, милиони правят това - убиват, измират. Не знам само за примерите - Либия, Сомалия, Афганистан, какво ще дадете.
О, ужас. С този подход сте обречени детето ви съвсем да се изложи и да не може да съчини изречение от сорта: "В романа "Под игото" Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание".(клише №4)
А имено такива изречения, газирани с фалшив патос и разбира се, дълги и пълни с определен набор от думи високо се ценят и оценяват на тестовете по български език и литература за седмокласници. Колкото по-"нафъстафурчено" (любима моя диалектна дума) е едно такова съждение, толкова по-добре. Не знам дали някое от възпроизвелите го писмено ще е в състояние да го съчини устно.
Някой - министър, експерти, съчинители на учебници, родители, бродещи в Интернет в трескаво издирване на не-много-копирани съчинения, трябва да сложи край на тази лудост, която не води до нищо добро. Най-малко до любов към книгата и четенето.
Да прегледа и изтрие всички онези глупави въпроси от тестовете като например: "С коя дата започва еди-коя си-глава на повестта "Немили-недраги"? А вместо това нека ги попитат как разбират свободата...
Първата книга
Първата книга се помни като първата любов. Моята беше "Капитан Немо", още не ходех на училище. Предишните тънички преди това не се броят, както и вестниците "Работническо дело", които четях - и телефонния указател.
Дядо ми я даде, самият той много я обичаше. Любовта към морето, пътешествията, дълбините и приключенията ме държи като тръпка до ден днешен, а в началото на моите 13 разни избухващи хормони затриха 8-годишната мечта да стана морски капитан.
Ако има някакъв "родов" белег на моите приятели и среда от онова време - 70-те - 80-те -90 години на миналия век, то това са книгите. Светът се процеждаше чрез тях. И ако в този период в един друг свят телевизията и медиите показваха едни по-различни картини, тук доставяха предимно пропаганда. Не и познание за света.
Така че книгите бяха храна за ума, път, бягство, мечти, друг свят, който можеш да си измислиш в замъка от думи, построен от друг.
Чуждестранни списания и плочи, които ти попадаха отвреме навреме, музика, която слушаш по забранените радиостанции или на раздрънкани касетофони "Грундиг" и "Хитачи". Но книгите над всичко. Книгата беше подарък. За рождени дни, тържества, Коледи и Нови години, годишнини...
Пазя си "Морски приказки", дебеличка, с твърди тъмносини корици, подарена ми за една Нова година от родителите ми. Бях на 6, не помня какви бяха другите ми подаръци.
Да са ви подарявали книга скоро? На мен преди доста време - "Изключителните" на рошавия колумнист Малкълм Гладуел. Наскоро го слушах по CNN, когато обясняваше на Фарид Закария какъв шит са рейтингите на университетите, самият той е завършил в Канада.
Но всичко това звучи много старомодно, а ла 20 век, нали. Днес книгата е само една от вратите към този свят. Прекрасна - като вратата на Ищар във Вавилон. Но една. Нека поканим децата си да минат и оттам.
Верно, в 21 век "Наутилус" потъва - и капитан Немо с нея. Но мисля, че в комбинация с някой филм - от документалните на Жак Ив Кусто или игрален - "Подводния свят", пак може да се чете.
@Мануела: И сега какво? Понеже Жул Верн ти е по-интересен да се учи той вместо Вазов ли? И на мен Вазов не ми е от любимите класически автори, но определения като "бездарен" и "плитки герои" са малко груби. За статията - списъците трябва да останат. Има книги, които трябва да се учат в училище (увелекателни, скучни и т.н.) Интересните книжки като "Капитан Немо" остават за свободното време.
@Manuela Gerenova Поста ти доказва, че четенето само по себе си не носи нищо. То е един вид слушане без чуване. Ако беше чела "Под Игото" не просто, за да го прочетеш, а за да го разбереш, щеше със сигурност да мислиш по съвсем друг начин. Също така малко литература за литературата не вреди. Ако бе имала този късмет щеше да проумееш, че Вазов е наистина велик и недостижим. Ще ше да знаеш, че "Под игото" е ПЪРВИЯТ български роман и като такъв (тук не може да не се съгласиш) поставя летвата доста високо. Описанието на времето е просто перфектно. Атмосферата е изключително задълбочена предадена, така че неумението на теб и авторката да обасните на децата си за какво иде реч е проблем само във вашия телевизор, не и на Вазов. Разбира се, има какво да се желае, но във времето в което пише Вазов литературата е предимно вестникарски фейлетони, не книги. Но явно и вие знаете колкото детето на авторката и сравняване несравними неща (и жанрове). За да не става лекция по литература ще апелирам само по-малко да говорим и повече да четем и мислим, защото тогава може и да разберем какво разлистваме.
"Бръснач на Окам (Ockham)" се казва, Мануела. Няма как да е Окън, дори и на горнобритански диалект "Под игото" не е просто книга, която да ти е скучна, или интересна. Тя е базов артефакт на държавното българско начало. Същото важи и за "История славянобългарска".
Айде стига де, това че са ни го набивали в главите, че Вазов е велик и недостижим, не означава, че непременно е така! Те така ни набиваха и че Лили Иванова е единствена и недостижима, а за това съм готов да споря с часове На мен пък от "задължителната литература" Тютюн и Железния светилник ме приковаваха към всяка една страница, докато на Под игото заспивах неизбежно.... Въпрос на вкус (както е казлао кучето), но дайте да се спестяваме клишетата!
Хубаво е, когато интелигентни хора говорят/спорят за литература. В спора не се ражда никаква истина, защото всеки има своята. Вазов колкото е велик, толкова и не е - въпрос на вкус и гледна точка. Това, че не харесваш един или друг автор може да означава само едно - четеш, мислиш и умееш да изразиш позицията си.
Когато разберете какво е направил Вазов за БГ,тогава може и да се опитате да го критикувате. Мануела, знам, че си чувала, че той е пренаписал историята ни и създал нашият пантеон с Епопеята, но опитай се да вникнеш в тези думи. Както казах, четеш без да разбираш и помниш без да мислиш. На такива момичета в училище им викахме зубърки.
Миа, Вазов не е въпрос на вкус. Все едно да кажеш, че Аристотел е въпрос на вкус. И все пак сигурен съм, че всеки един от вас, критикари, знае поне една строфа от Вазов. И то не защото са били задължителни, а защото са добре написани и се помнят.
Оня нищо не е казал. Светилника може спокойно да мине за македонското продължение на Под игото. Талев има точно толкова дълбоки персонажи, колкото и Вазов. Така или иначе единсвения психолог в БГ литература е Димов и то в 3 произведения - Поручик Бенц, Тютюн и Осъдени души. Но Оне май не искаше да каже това
Да хубаво е да се спор. И различни мнения разбира се. Аргументите са доста важна част обаче. Едно е да кажеш, че повече харесваш "Тютюн", а "Под Игото" не (например) А друго е да лепиш етикети "бездарен" и т.н. Аз също не харесвам творчеството на Вазов и целата ми не е да изпадам в спор "за Лили Иванова". Но поне уважавам това, което е написал (дори и да не е най-увелкателното нещо е уникално и за това се учи и ще се учи).
32 solaar Вазови имат огромен принос за България. Двама генерали, писател, политик и бизнесмен (или тръговец) . Петима братя Вазови. Хлапето свен литературата, е добре да знаем и историята. И не само това., иначе ще буде дърво без корен....
С това писание авторът намаза пръста със сол и бръкна дълбоко в раната Мисля си ако от просветното миистерство вземат да сътворят едни компютърни игри по романите на Вазов, З.Стоянов , нещо от сорта - кънтър страйк. Стрелби с пушки, боеве със саби и ножове, черешови гаубици. Свъздушната подкрепа също може да се спретне нещо - хвърковатата чета на Бенковски После и турнири да се организират игри в мрежа между училищата... По ще влезе нещо в главите на съвременните младежи ми се струва.
Мануела, за мен ти си профан. Извини ме, ако ти се стори обидно, извини и моята „Селяндурската непримиримост „ – . Язък, че умееш да се изразяваш добре – не, че казваш нещо… Мнението ми за авторката на статията е подобно. Как децата ви ще се научат да мислят, да фантазират, да общуват, да се изразяват, ако… ИМ ЧЕТЕТЕ, след като са на възраст, в която явно могат вече да четат???? Как Капитан Немо разбра, като и той не си е „гледал живота и работата” /или не съм го схванала и него?/– , а Бойчо Огнянов ти се стори толкова труден като образ???/ Проблемът не е във възприятието на роман като "Под игото". По-скоро е в наизустяването на неадетватна критика. Но да четеш само това, което ти харесва, не те ли прави ограничен или...? Коментари: 6, 26 и 27 - , а се чувствам като описаното в коментар 14. Успешен ден!
Авторке, авторке, а не ти ли е хрумнало поне веднъж че България е на това дередже днес, защото много хора от твоето време предпочитаха да не четат нищо, или ако четяха, четяха Капитан Немо па дори и Как се Каляваше Стоманата!
@Мис Ивано / 45/ "...а се чувствам като описаното в коментар 14." Разсмя ме, пила съм 2 кафета, няма да чета коментарите, след твоя и номер 14 Сладурка! Хубава вечер!
Смятам себе си за четящ човек, може би около средното или малко над за моето поколение. Но има книги от Оня списък, които не съм прочела и до ден днешен. Вероятно заради вродената ми съпротива към задължителните неща. На детето си чета, то е на почти 5 години и вече не иска да спи без да съм му прочела поне една - две страници. Това е ритуал за нас. Колкото до статията, не ми е съвсем ясна тезата й. Че не трябва да се четат стари книги, че не трябва да се учи литература в училище или какво? Моето мнение е, че книгите в програмата трябва да са съобразени с възрастта на учениците, и, все пак, така подбрани, че да им станат интересни. А предметът литература трябва да се учи по коренно различен начин.