Има един сигурен начин да откажеш едно нормално дете да чете книги. Когато му втикаш списък със за-дъл-жи-тел-на литература за лятото. В по-горните класове на началното образование списъкът води многострадалното "Под иго" на "патриарха на българската литература" - клише №1, татуирано в мозъците ни, в тези на децата ни и не, не е възможно, но дали и на внуците ни?
С този Вазов и други едни и същи автори бяха пълни моите списъци, на братовчед ми, малко по-малък от мен, чиито читателски дневници пишех и рисувах през летните ваканции - главни герои, второстепенни герои, сюжет, любима мисъл и пр., после на сестра ми, на която помагах, на двете ми деца, сега на племенницата ми... Няма ли да има край задължението да четеш книги?
Наблюдавах мъките на сина ми да проумее "Под игото", което добрата му сестра му четеше на глас вечер. Трябваше заедно да говорим и обясняваме защо едни хора като Бойчо Огнянов не си гледат работата и живота като такъв, ами хукват да се бият и ги убиват, че и други покрай тях.
Това беше преди доста време. Как ще обясните днес как църквата и свещениците са обединявали българите преди едни 150 години, а вие сте водили детето си не повече от два-три пъти. Нека да е малко повече. Редовно - едва ли. Обаче от него ще се иска да напише как "църквата е мощен фактор за обединяване на българския народ през Възраждането" (клише №2).
Как ще обясните задружната и голяма фамилия на чорбаджи Марко и сядането на масата всички заедно в днешните семейства, където има твърде много разведени или самотни родители, или просто баби и дядовци, отглеждащи внуците си, докато майка им и баща им работят в чужбина. А културата на хранене, начинът на живот, възпитанието в много случаи изключват споделянето на храната от всички.
Как ще обясните саможертвата "в името на свободата на отечеството" (клише №3) на едно дете от 21 век, което освен жертви по пътищата, жертви на насилие и други жертви, които изплюят новините по телевизията и види пред блока, в училище или семейството си, друго не познава.
Не е босненче или косоварче, за да знае какво е да се биеш за независимост. За да знае какво е да се пролее кръвта - твоята, на родител, баба, дядо, брат заради тази метафизика. За да може да си обясни в седми клас например репликата на Странджата от "Немили-недраги" - тази Вазова повест много я обичам: "Народ без жертви не е народ". (Ако не я е чуло в Морфовата постановка "Хъшове" в Народния театър от устата на Руси Чанев.)
Значи, преди това може би е добре да сте му показали някое подбалканско градче, вместо да го водите на "Макдоналдс" или да го пращате да играе пред блока/виси пред компютъра. За да има някаква представа все пак как се живее без течаща вода и с външна тоалетна - ако не е виждало селска къща.
Може заедно да потърсите някаква подобна картинка в Интернет, филмче. Да кажете, че и днес по света хиляди, милиони правят това - убиват, измират. Не знам само за примерите - Либия, Сомалия, Афганистан, какво ще дадете.
О, ужас. С този подход сте обречени детето ви съвсем да се изложи и да не може да съчини изречение от сорта: "В романа "Под игото" Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание".(клише №4)
А имено такива изречения, газирани с фалшив патос и разбира се, дълги и пълни с определен набор от думи високо се ценят и оценяват на тестовете по български език и литература за седмокласници. Колкото по-"нафъстафурчено" (любима моя диалектна дума) е едно такова съждение, толкова по-добре. Не знам дали някое от възпроизвелите го писмено ще е в състояние да го съчини устно.
Някой - министър, експерти, съчинители на учебници, родители, бродещи в Интернет в трескаво издирване на не-много-копирани съчинения, трябва да сложи край на тази лудост, която не води до нищо добро. Най-малко до любов към книгата и четенето.
Да прегледа и изтрие всички онези глупави въпроси от тестовете като например: "С коя дата започва еди-коя си-глава на повестта "Немили-недраги"? А вместо това нека ги попитат как разбират свободата...
Първата книга
Първата книга се помни като първата любов. Моята беше "Капитан Немо", още не ходех на училище. Предишните тънички преди това не се броят, както и вестниците "Работническо дело", които четях - и телефонния указател.
Дядо ми я даде, самият той много я обичаше. Любовта към морето, пътешествията, дълбините и приключенията ме държи като тръпка до ден днешен, а в началото на моите 13 разни избухващи хормони затриха 8-годишната мечта да стана морски капитан.
Ако има някакъв "родов" белег на моите приятели и среда от онова време - 70-те - 80-те -90 години на миналия век, то това са книгите. Светът се процеждаше чрез тях. И ако в този период в един друг свят телевизията и медиите показваха едни по-различни картини, тук доставяха предимно пропаганда. Не и познание за света.
Така че книгите бяха храна за ума, път, бягство, мечти, друг свят, който можеш да си измислиш в замъка от думи, построен от друг.
Чуждестранни списания и плочи, които ти попадаха отвреме навреме, музика, която слушаш по забранените радиостанции или на раздрънкани касетофони "Грундиг" и "Хитачи". Но книгите над всичко. Книгата беше подарък. За рождени дни, тържества, Коледи и Нови години, годишнини...
Пазя си "Морски приказки", дебеличка, с твърди тъмносини корици, подарена ми за една Нова година от родителите ми. Бях на 6, не помня какви бяха другите ми подаръци.
Да са ви подарявали книга скоро? На мен преди доста време - "Изключителните" на рошавия колумнист Малкълм Гладуел. Наскоро го слушах по CNN, когато обясняваше на Фарид Закария какъв шит са рейтингите на университетите, самият той е завършил в Канада.
Но всичко това звучи много старомодно, а ла 20 век, нали. Днес книгата е само една от вратите към този свят. Прекрасна - като вратата на Ищар във Вавилон. Но една. Нека поканим децата си да минат и оттам.
Верно, в 21 век "Наутилус" потъва - и капитан Немо с нея. Но мисля, че в комбинация с някой филм - от документалните на Жак Ив Кусто или игрален - "Подводния свят", пак може да се чете.
Майка ми каза, че поначало съм се научил доста трудно да чета, това не си го спомням честно казано. Но от момента когато прочетох първите си книги /помня че едната беше за приключенията на барон Мюнхаузен.../ не можех да се спра. Така че случи, че първите години след падане на комунизма се преместихме да живеем в селото на вторият ми баща /по майчина нямам, но е без значение/ високо в Родопите. По него време беше голямо село, имаше над 200 къщи, голямо училище с пансион, заведение /4 или 5/ и библиотека. Не беше като Иван Вазов в Пловдив но бе добре заредена. Живях там горе долу в периода 10-12 годшен. На 11 бях изчел всички книги в секцията за деца и се бях прехвърлил в тази за възрастните. Още тогав бях прочел "Под Игото", "Клетниците", "Капитан Немо", "Тайнственият остров", "Овчарчето Калитко"....и мнооого много други книги. И нито една от тях не ми беше скучна. Не мога да ви разбера как точно "Под Игото" може да е скучна на някого, аз съм я чел поне 7/8 пъти /по същото време бях изчел и почти всичко от издателство Галактика, а и доста други/, но кучето го е казало правилно- всеки с вкуса си.... Между другото, прехваленият "Тютюн" е адски скучна книга, така и не можах да се насиля да прочета вторият том... А забравих да спомена- никой не ме е карал насила да чета, дори напротив, нашите ми забраняваха, защото съм чел прекалено много. А в 6 до 8 клас никога не учех по история и география, защото всичко написано в учебниците вече го знаех от прочетените книги. Та не е вината на задължителните списъци, че децата не искат да четат.
Хм добре, а защо освен задължителна литература за четене през лятото няма нещо задължително и по другите предмети? И изобщо, тия дето имате деца вместо да им четете на ушенце до 15 годишна възраст, решете и по някоя задачка с тях през отпуската... Иначе като чета коментарите, в идеалния свят всички малчугани ще са прочели Под игото по два пъти, но като големи няма да имат отговор на задачката: "Защо като вземам заплата 200 лева, взех кредит за 20000 и сега не мога да го върна - къде бърка банката в сметките?"
Да се учи не означава да се рзвличаш. За овладяването на която и да е наука или изкуство е необходимо да преминеш и през не толкова интересни материи. Най-малкото четейки Вазов, можем да обогатим познанията си по родния език. Вазов, Елин Пелин, Йовков и всички наши класици използват думи, много по различни от тези които употребяваме ежедневно... Ако учениците не биват карани да правят анализ, как ще се научат да разбират написаното. За да се научиш на висша математика, трябва да си изучил елементарната... Преди да се състезаваш във "формула 1" трябва да се научиш да тръгваш и да спираш без да ти гасне колата.... Много глупава статия....дано да не я вземат на сериозно в образователната ни система.
Не разбирам защо спорите. Ми като смятате, че е скучен Вазов, кажете на детето СИ да не го чете и толкова. Децата са си ваши не на училището. Как ще ги възпитавате си е ваша работа. Хайде де, пращате го на училище, а там го мъчат със скучни книги, че и дебели. Истината е, че малко от децата четат задължителната литература. И да сменят списъка пак ще е така! Причината в коментар №5 - родителите. Съвет към тях, да хвърлят едно око на "Маминото детенце". Може и тя да им е скучна, но поне е тъничка. Няма да отнеме много време.
Който не може да изравнява уравнения, копа... преподавател по химия в ...
Весе, ще оспамя статията и ще ти пусна клипче за събуждане /със събуждане!/- пак става само за гледане: http://www.youtube.com/watch?v=UnPsxcUIdGg @ Теа, - Вазов не пише на старобългарски. Просто се възползва от многообразието на езика ни. Различно е от чатовете и смс-ите
56 Теа, абре душо. http://www.youtube.com/watch?v=4Rf99JYF5Lc&feature=related Тоя тъп хамерикански стремеж непрекъснато да се затъпяват нещата ще те довърши някой ден. Вервай ми. Вазов не пише на старобългарски, а това че някои думи вече не се употребяват се дължи на тъпото замърсяване на разговорния български с тъпи английски или други думи, за които естествено си имаме наши, но е мнго по яко да плямпаш тъпи чужди думи с български окончания и да си мислиш, че ногу мудьерин. Да да ама не. "Езикът на един народ е най-великото негово дело. Той е сложното живо оръдие за всестранно напредване. Чрез него най-съвършената художествена и научна мисъл с безбройните свои отсенки се пренася от глава в глава. Чрез него най-възвишените чувства, родени в душите на върховните представители на нацията, се разпространяват, за да издигнат всеки неин член. Материалната култура в най-широкия си смисъл още не е цел за живота на един народ в историята; тя е само средство към целта, която е духовна култура. Без тая последната, народите минават-заминават, оставяйки във вековете само празния звук на своите имена." http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=120
Какво говорите, "Под игото" пораждало омраза и насилие. А тези комп. игри, които се играят от най-малка възраст не пораждат ли насилие? Моето дете е голямо вече, обича книгите, започна да чете на 6 г., когато му дадох в ръцете една фантастика и от тогава не се е спрял. Разбира се, че не е чел задължителната литература през лятото, когато стана достатъчно голям, НО, това не означава, че през учебната година не я прочиташе и не правеше анализите. Анализи ТРЯБВА да се правят. Трябва да се чете критика. Защото в противен случай, детето няма как да се научи да се изразява с думички различни от "Много яко", ще се научи да пише (защото всички ще се съгласите, че писането по някаква тема не е като говоренето по същата). С мъката по писане на теми (аз не съм я преживяла, той обича да "философства" и писането на теми си беше едно удоволствие з анег, защото за разлика от моите учители, неговите толерираха изказването на лично мнение, стига да е написано грамотно, на литературен български език и без правописни грешки!!!!), децата неусетно се научават да мислят, да разсъждават, ДА ЧЕТАТ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ. Нещо много важно за бъдещия му живот и "справяне с предизвикателствата на новото време" (Клише, но вярно). Всеки, който казва, че базов предмет изучаван в училище, никога не му е потрябвал е човек, който или не си дава сметка за знанията, които използва в ежедневието. Много примери мога да давам. ТРЯБВА да се изучават българските класици, да езикът им е вече остарял, НО това е нашето културно наследство, нашата история. Народ без културно наследство, без познаване, уважаване, изучаване, традиции и приемственост, става (да ме извинята ромите) цегански народ. Това ли искаме? Да се превърнем в народ от лесно манипулируеми индивиди (няма да кажа личности)?
Половината майки тук очевидно отглеждат нови Бойки Борисовци. За тях е важно детето да е прочело само Винету или Немо, но не и БГ класиците. А и дори им ги четат на ухо, а може и да им ги преразказват. После ще ги пратят и милиционери да станат. Точно образът на Тиквата. Тъжно, много тъжно.
@ Теа - старобългарски И какво предлагате да се махнат задължителните списъци с книги ли? Накрая и училището да стане по желание и учениците да висят по кафетата и дискотеките и речникът им да е с 20 думи ли?
И как според вас се пише есе без необходимата обща култура, начин на изразяване, използван на стилистични фигури и други необходими познания? Как ще ги придобият? То е все едно да се надявате, детето ви да открие лек против рак, само на базата на това, че си забърква водни боички, или че смесва горчица и майонеза. Мен тази статия ме изнерви още на втория абзац. Тезата на автора някак ми се изгуби. А да скрием Под игото, защото се говорело за убийства е безумие. Според мен колежката все още няма дете, за да види в колко от детските филмчета има неща, противоречащи на физиката. И рязане на глави, крака и какво ли не. Но това е свързано с детската психика, нормална фаза от човешкото развитие. Ккато и да е, книгата е прозорец, а както знаем, някои хора отварят прозорците за да влезе света при тях, а други слагат дебели пердета за не го виждат. Всеки избира за себе си.
"След Боян Пенев няма смислен литературен критик, а даже и той залита често в някакви безумици." Ще се огранича до 3-ма произволни, за да спестя дългите редове. Никола Георгиев, Михаил Арнаудов, Валери Стефанов, по-горният коментар го номинираме в категория "големите разбирачи".
Пу, де'а, обръках членуването, исрам мъ е.
И аз писах, писах за спомените ми относно, книгите, задължителния списък и ученическите години и накрая всичко се затри Подкрепям с две ръце мнението преди мен /74, ако превилно съм запомнила/.
Коментар 69 .За останалите в същия дух-също . Не пипайте ,,Под игото ",че след това ще дойде ,,1001 нощ ", а за после не ми се мисли .