Палестинците изживяха изключително брутален уикенд. В Газа броят на загиналите премина шокиращия праг от 1000 души, предимно цивилни.На Западния бряг, израелски войници и заселници убиха поне 9 палестинци по време на протести срещу опустошението в Газа.
Наскоро някои медии разобличиха лъжливите аргументи на Израел за "човешките щитове", опитващи се да свалят отговорността за убийството на стотици палестински граждани; по-важното обаче сега е да се развенчае фалшивата теза как сме се озовали в тази криза и кой е отговорен за продължаването й.
Невидима пристрастност
За повечето медии настоящата криза започна с отвличането и убийството на трима израелски тийнейджъри на Западния бряг. Това, естествено, е произволно взета отправна точка.
Само един ден преди отвличанията, възрастен палестинец и 10-годишно дете загинаха в Газа при израелски въздушен удар. Защо това не е отправната точка за насилието? Дали медиите са възприели до такава степен позициите на Израел, че го възприемат само като "отговарящ" на насилие, вместо като провокатор на същото това насилие?
Израел първоначално обвини "Хамас" за отвличането на тийнейджърите и "отговори" с вълна от насилие по Западния бряг, нахлувайки в домове, избивайки демонстранти и арестувайки стотици палестинци, включително 60 члена на "Хамас", освободени в по-ранна размяна на затворници.
Представете си за миг противоположния сценарий: когато израелски войски бяха заснети да убиват невъоръжени палестински тийнейджъри само седмици преди отвличането на израелските младежи, представете си "Хамас" да бе реагирал с нахлуване в домовете на израелци, стрелба по израелски демонстранти и отвличане на стотици израелски войници. Дали медиите щяха да отразяват подобни действия със същото съчувствие и разбиране, проявявано към действията на Израел?
"Хамас", ракети и отвличания
Чуваме много колко ракети са изстреляли "Хамас", но рядко тази цифра се сочи заедно с интензивността им. "Хамас" стриктно спазва споразумението за прекратяване на огъня, откакто то е договорено през 2012 година, и дори арестува преди месец палестински бунтовници от конкурентни фракции, изстрелвали ракети по Израел.
В крайна сметка "Хамас" възобнови изстрелването на ракети срещу Израел, но само след огромното преследване, на което Израел подложи "Хамас" на Западния бряг (а според някои източници, едва след израелски въздушен удар над Газа).
А и, както се оказва, първоначалното преследване на "Хамас" е било също неоснователно. Представители на Израел сега признават, в противоречие на изявленията на израелския премиер, че всъщност "Хамас" в крайна сметка не носи отговорност за отвличането на тримата израелски тийнейджъри.
И това не е нещо, което Израел е осъзнал едва през уикенда. Представители на израелското разузнаване са съобщили още на 30 юни, че няма никакви доказателства, които да потвърждават участието на "Хамас" като организация в отвличането.
Защо сега?
Ако "Хамас" не е стартирал тази конфронтация, да се върнем на логичния въпрос: защо Израел реши да се бори с тях сега?
Всъщност отговорът изисква знанието на малко предистория. В продължение на повече от две десетилетия, палестинците и израелците са ангажирани в така наречения "мирен процес", който цели създаването на палестинска държава в окупираните територии - малки региони, от които Израел е задължен да се изтегли.
Но този "мирен процес" се проваля непрекъснато, защото Израел изобщо не е подхождал сериозно към позволяването на съществуването на жизнеспособна палестинска държава и не спира да изземва все повече палестински земи чрез неуморна експанзия на поселищата си в нарушение на международните закони.
Наскоро израелският премиер Бенямин Нетаняху тайно (и само на иврит) обяви, че изключва каквато и да е възможност да бъде разрешено съществуването на суверенна палестинска държава.
Но тъй като глобалното възприятие за конфликта е важно, Израел винаги търси начин да отклони от себе си отговорността за провала на мирния процес и да я стовари върху палестинците. Една от използваните опорни точки е твърдението, че "няма партньор за мир" от палестинска страна, защото лидерите на палестинците са разделени.
Когато в последните месеци "Хамас" и Палестинската автономия се споразумяха помежду си да преодолеят разделението на позициите си, правителството на Нетаняху изпадна в паника и поиска от западните правителства да бойкотират обединените палестински лидери.
Когато, за голямо разочарование на Нетаняху, САЩ настояха все пак те да си сътрудничат с новото палестинско правителство, Израел изглежда предпочете директна конфронтация с "Хамас", за да унищожи единството им.
Можем да видим циничното използване на отвличането на тийнейджърите, като просто погледнем заглавието на Jerusalem Post: "Нетаняху до Кери: подкрепяното от "Хамас" правителство на палестинската автономия е виновно за изчезналите тийнейджъри." Доказателства за подобни твърдения, естествено, липсват и до този момент.
Окупация и самоотбрана
Отвъд реакциите тип "око за око, зъб за зъб" и въпросите "кой започна", които се обсъждат от мнозина, изключително важно е да се подчертае, че Израел незаконно е окупирал палестинските територии от десетилетия и активно се занимава със заграбване на земя чрез незаконно разширяване на поселищата, както и с налагане на система на апартейд.
При такива обстоятелства самата позиция на Израел е нападателна, и е абсурдно той да твърди, че прилага "самоотбрана" срещу хората, чиято земя незаконно е заграбил.
Ако направим за момент аналогия с хора, представете си побойник, седнал върху по-малко дете - и всеки път, когато някой възрази на факта, че той бие по-малкото дете с железен прът, побойникът възкликва: "Ами той се опита да ми удари шамар, така че бях принуден да се отбранявам!".
Смазването на по-слабия с многократно превъзхождащи сили и въоръжение трудно може да мине за самоотбрана, особено когато можеш да прекратиш цялата конфронтация, като просто го пуснеш и го оставиш на мира.
Ако се върнем към политическата реалност, Норман Финкелщайн обяснява най-добре ситуацията: "Рефренът, че Израел има правото да се самоотбранява, е диверсия: реалният въпрос е има ли Израел правото да използва сила, за да продължава една незаконна окупация? Отговорът естествено е отрицателен."
Как да се сложи край на насилието
До този момент вероятно вече сте чували медиите да обвиняват и Израел, и "Хамас", в зависимост от ситуацията, че отхвърлят предложенията за прекратяване на огъня. И обвиненията и срещу двете страни са верни, и това е свързано просто с условията на предложенията: Израел иска прекратяване на огъня, което ефективно да спре боевете, като позволи на Израел да продължава да държи ботуша си върху врата на Газа.
"Хамас", от друга страна, настоява на някои хуманитарни условия, включително прекратяване на обсадата и икономическото задушаване на Газа , въвеждането на международни мироопазващи сили по границите на Газа, и освобождаването на затворниците, арестувани в последните седмици, много от тях задържани без обвинение или съдебен процес.
Какви условия за прекратяване на огъня в крайна сметка ще бъдат приети от двете страни, е важно единствено в краткосрочен план. В по-дългосрочен план единствено справедлив изход (прекратяване на израелската окупация и апартейда) може да сложи край на този конфликт.
И в тази насока отговорността на американците е решаваща: ако американците прекратят безусловната военна и дипломатическа подкрепа на САЩ за разрушителната политика на Израел, или да поставят условия за такава подкрепа за Израел - примерно да спазва законовите си и морални задължения, може да се продължи по пътя към реална справедливост, каквато заслужават и израелците, и палестинците.
Извадка от Wikipedia: On 29 November 1947, the United Nations General Assembly recommended the adoption and implementation of the partition plan of Mandatory Palestine. On 14 May 1948, David Ben-Gurion, the Executive Head of the World Zionist Organization[9] and president of the Jewish Agency for Palestine, declared "the establishment of a Jewish state in Eretz Israel, to be known as the State of Israel," a state independent upon the termination of the British Mandate for Palestine, 15 May 1948.[10][11][12] Neighboring Arab armies invaded Palestine on the next day and fought the Israeli forces.[13] Israel has since fought several wars with neighboring Arab states,[14] in the course of which it has occupied the West Bank, Sinai Peninsula (between 1967 and 1982), part of South Lebanon (between 1982 and 2000), Gaza Strip and the Golan Heights. It annexed portions of these territories, including East Jerusalem, but the border with the West Bank is disputed.[15][16][17][18][19] Israel has signed peace treaties with Egypt and Jordan, but efforts to resolve the Israeli–Palestinian conflict have so far not resulted in peace.
Автора е мисулманин! Както почти винаги се случва не може да се отрече пристрастност.
Не ми допада публикуването на очевидно пристрастно мнение с подзаглавие "Истината за...." По-доброто заглавие би било - "Израел разрушава Газа , следа като свали малайзийския самолет". Ако това е гледната точка на автора, то не е мойта и като така аз отказвам да бъда манипулиран и да ми се вменява "истина". През погледа на Бадар и най-безобидното израелско помръдване с пръст би изглеждало най-малкото като поръсване с цианид по главите на бедните обитатели на Газа. И все пак аз така и не разбрах кой какво иска да постигне? Каква е целта на Хамас ? (не ракетна такава). Какво точно евентуално би довело до траен мир? Земя? Изличаването на Израел от лицето на земята? Пари? Власт? Може би авторът ще ни обясни, вместо да ни залива с пропаганда в стил либерален западно европейски интелектуалец от 70-те.
Безкарайна е наглостта ционистка. Нахлуваш в земите на хората, позовавайки правото си на някаква кръвожадна религиозна книжка, избиваш стотици хиляди от тях и после разправяш, че те били религиозни фанатици. Айде някоя ционистка мърша да изкара тука статистика за общия брой убити от 2-те страни от създаването на "държавата" Израел досега (ако ще да е най-проционистката такава) и пак да ни обясни как така те са "добрите", а палестинците - "лошите". Но знам, че в отговор ще получа само поредната доза ционистко бръщолевене, съдъражащо думи като "антисемити", "хитлеристи" и прочее талмудски опорни точки.
какво нахлуване, какви земи, бе abductorче ! То ако така мислиш те и нашите прадеди са нахлули в земите на хората. А тези хора преди това са нахлули в земите на предишните хора.. и така до динозаврите. И кой е крив и кой прав сега. Все едно бълхи да се бият чие е кучето. Ама промити мозъци като тебе смятат, че всичко е за купчина камъни. Или наистина искаш някои да те нарече антисемит и хитлерист.
Хора като Абдуктора (ако го смятаме за човек все пак) са ми най-забавни. Под една статия ронят сълзи за палестинците и земята на хората....под друга статия леят бяс против всичко турко, арабско и мюсюлманско Под една статия плюят Америка как избива милите сириици и либиици, от друга страна биха удавили в плюнка гадните сирииски бежанци.... А някой да обясни?
Значи няма нахлуване, а тия земи са си изконно еврейски, щото в една книга пишело така? Браво, страхотна логика Стига празни приказки, давайте статистиката.
Ончо, мършо соросоидна, айде сега ми покажи къде съм разправял такива неща! Папагал смотан.
Ми кажи тогава какво мислиш за сириските бежанци? Нали и там някой ги гони от "земите на хората".... Може също да кажеш и къде пише, че българсктие земи са български. Само щото някой си дошъл си забил копието ли? Обясни ни малко логиката си
ооо, не, тъкмо напротив, нахлуване има, и то не едно или две, само дето не се знае кой е бил първият завоевател - персите ли , египтяните ли, римляните ли ... или може би се знае ама на някои не им харесва. Или пък им харесва да не са арабите, а? Щото да не би арабите да не нахлуват 6-7-ми век в нечии земи? Та ако тръгнем по тая логика няма да се получат нещата. Изобщо бягай, бягай от историята....
Ето ти го нахлуването бе тъпак селски: Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи. След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава,[22] с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.
Тъпак селски е оня, дето се е излъгал да заплоди кривоносата ти майка, мършо ционистка. Как ме опроверга с шаломското си пасквалче, че не разбрах? Нанесохте се в Палестина, защото сте решили, че това място ви е дадено от Господ (на който, вие сте любимци, то е ясно), и оттогава извършвате там геноцид, щото сте богоизбрани, тва е. Стига вече бръщолевения, вадете статистиката. PS. Ролята на ционистка подлога много ти отива, Ончо, дерзай в тая посока Така или иначе нямаш претенден за титлата "Боклук №1 на форума", но все пак човек трябва да се развива
И в книгата си „Обичай ближния си” също както в „Триумфалната арка” и в „Сенки в рая”, Ерих Мария Ремарк взема за тема съдбата на изгнаниците евреи и немци, противници на режима на Хитлер, прогонени от домовете си, от необходимостта да се спасят от неминуема гибел. Финалът на тази книга, които са я чели, знаят, че е знаменателен. Беглецът Щайнер се звръща нелегално в Германия, за да види за последен път жена си, която е неизлечимо болна и е пред края си. Няма да навлизам в подробности, достъчно е да кажа, че той е заловен от Гестапо, и когато един от палачите на име Щайнбренер (с когото Щайнер има срещи още преди да избяга от Германия) го води в кабинета си, за да го изтезава, успява да блъсне гестаповеца през един отворен прозорец на многоетажната сграда, и така прегърнати да умрат заедно. Израел не може да избяга от тази прегръдка на арабите. Израелците и техните деца и децата на децата им са осъдени да живеят с тях. И, ако продължават да гледат на арабите като на терористи и кръвни врагове (вместо да се изтеглят от Палестина и да се помирят с тях), нищо хубаво не ги чака.
Същото може да се случи и в България. Беден народ, продава земите си на платежоспособни чужденци (може евреи, може китайци, може руснаци). Появява се определено малцинство, което постепенно става все по-голямо и в един момент решава, че иска да си има собствена държава. Обявява независимост, а ние оставаме с пръст в дупето и всъщност сами ще сме си виновни. Първо ще сме се продали, а после ще се сърдим защо купувачите ни гонят от земята. Но наистина тези военни действия са същински зверства и считам, че терористите могат да бъдат преследвани и по по-безопасни начини за мирното население.
abdictor-a много естествен стана в коментарите си