Сеизмична промяна се случва в гръцката политическа система. Серията финансови помощи и строги мерки за икономии, предприети през последните две години, води до фундаментална политическа криза, засягаща както функционирането на правителството, така и позициите на ключовите политици и политически партии.
Гърция става твърде нестабилна и податлива на екстремистки изблици
Дебатът от неделя, състоял се в гръцкия парламент по отношение на последните антикризисни мерки и финансови помощи, демонстрира безпрецедентни сцени на напрежение във и извън сградата. Обсъжданият проектозакон в крайна сметка бе приет, но разтърси сериозно двете исторически сгради в центъра на Атина, както и двете големи партии от временното коалиционно управление.
Въпреки това, би било погрешно да се смята, че трусовете в неделя се дължат на новия режим на икономии - подобни събития се случиха и през декември 2008, много преди каквито и да е съмнения за дългова криза да стигнат до Гърция. Това, което символизират тези събития, е нарастващият екстремизъм в гръцкото общество - и отхвърлянето на концепцията за върховенство на закона.
Екстремизмът - от крайно левите, та чак до крайно десните - е видим в публичната сфера: той се промъква в политическата реторика, поляризира социалните групи и ги настройва една срещу друга; той присъства дори във всекидневния живот на обикновените граждани, които сами осъждат не само отделните политици, но и институциите на представителната демокрация.
Икономиите стабилизират финансовото състояние на страната, но обществото е против тях
Това, което постига политиката на крайни икономии, е да предложи идеалното извинение и перфектното замаскиране на последващото поощряване на екстремизма. Изглежда, че общественото мнение в Гърция безпроблемно толерира продължителното и масовото рушене на централна Атина, но не приема никакво полицейско или държавно действие, което да възпре екстремистките групи, които причиняват тази разруха.
Причините за този саморазрушителен модел са исторически и културни
Те се коренят в дългогодишното разделение между леви и десни в Гърция, което всъщност датира от почти един век. Десните правителства - избирани или издигани след преврати - доминират гръцката политика през по-голямата част от 20 век.
Армията и полицията дълго са били инструменти за удържането на комунизма и потискането на левите, като кулминацията на това е била по време на властта на военната хунта през 1967-1974 г., която е оставила трайни белези в гръцкото съзнание. В мислите на много гърци, полицейското действие е свързано с потискането на важни граждански права и свободи.
Противостоенето вече не е леви/десни - то е за/против еврозоната и икономиите
Въпреки това, остава изненадващо незабелязвано, че сега Гърция е достигнала до другата крайност, в която липсата на закон и ред ощетява тези, които се нуждаят от него най-много.
Широко разпространеното укриване на данъци, което генерира огромни дефицити, има негативен ефект върху пенсионерите и работническата класа. Продължаващите стачки и протести се отразяват на пътуващите работници и туристите. Гърците имат противоречиви отношения с държавата - в исторически план те са зависими от нея, въпреки че винаги са се опитвали да разклащат нейните основи.
Ролята на държавата и публичния сектор обикновено е в центъра на политическите дебати между десни и леви. Въпреки това, за първи път в съвременната история, политическите битки не са между левия и десния лагер, а между модернизаторите и популистите в повечето партии от политическия спектър.
Модернизаторите подкрепят гръцката позиция в рамките на еврозоната на всяка цена - и призовават за радикални реформи, сред които и по-малка и ефикасна роля на публичния сектор. Популистите пък отричат строгите икономически мерки с доводите, че така или иначе те ще доведат до провал. Бившият управленски лагер досега не успя да докаже, че икономиите наистина постигат резултати. Въпреки това, новото правителство не е предложило друга алтернатива досега.
Гърция в момента изглежда като политически колос на глинени крака
В неделя вечерта, гръцките телевизии излъчваха на живо от две места. Първо от сградата на парламента, където откъснатата от реалността политическа класа бе ангажирана в обичайните си дребнополитически вътрешни борби и самодоволство; втората транслация предаваше директно от улиците на Атина, където и досега цари полу апокалиптична разруха. Тази съпоставка едва ли може да бъде по-красноречива. Още повече - тя необичайно много прилича на последните дни на германската Ваймарска република през 1930-те.
Едно нещо е сигурно - политическата система в Гърция се променя и последиците от това могат да бъдат почуствани от Европа и света.
Гласуването в неделя вече доведе до изключването на 45 депутати от местните организации на 3 партии. Понастоящем нито една гръцка политическа партия няма мнозинство сама по себе си. Освен международния скептицизъм, гръцкият министър-председател Лукас Пападемос е изправен пред вакуум на властта в основата на политическата система. Въпреки че не е избран от гръцките граждани, той има уникалната възможност да пренасочи политическия дебат и да преобрази политическата система с помощта на възникващото социално движение в подкрепа на стабилността, рационалността и реформите.
Гръцка пародия,с елементи на трагедия,мързел и простотия.Ама са си прави хората,папкали са цял живот и сега не искат да спират.У българско сите сме си бедни,не сме папкали сладко цял живот и си мълчиме и траеме,като агънца преди Гергьовден ама така ще бъде.
Що не го кажемна глас? Аз си го мисля, чух да го споделят поне двама души... Гърция като нищо ще направи пак някой военен преврат и ще започне нов цикъл на събиране на "инвестиции". Това е вече почти вековна традиция, но трябва ли да им минава номера отново? Каквото и да стане там ще е лош прецедент, боя се че единственото смислено решение никак ама никак не е лицеприятно, но в рамките на ЕС би могло да бъде поне донякъде приемливо - временен външен контрол, загуба на суверинитет, докато се реформира системата, дори и това да значи изпращане на военен контингент като гаранция. Все пак ЕС нали трябва да е малко от малко като една страна - ако една нейна провинция се прави на луда трябва ли да се остави да излезе навън и после пак с цената на пари хвърлени на вятъра отново да се прикотква обратно? Гърция = корпуция, популизмът е само средство за прикриването й в гигантски мащаби. Ние си го знаем у нас, а там е еволюирало до грандиозни размери - система, в която официалните норми и порядки са само лице, а същността е съвсем различна. Както се борим за индивидуални права срещу ACTA, може би трябва да се борим и за други неща - загнили държави, в които дори отделния човек няма шанс да израстне като друго освен навигатор в корупционни паяжини - просто само така може да оцелее. Такива хора могат ли обаче да се променят лесно? Отново, ние знаем много добре колко е трудно и може би в такива случаи децата трябва да бъдат напляскани и да им се забрани да излизат на улицата докато не си напишат домашните. Важно е да не е със зло, не с ненавист и омраза, обикновения човек няма избор, ако системата го притисне, да съдиш първо него преди системата е подигравка с инстинкта за самосъхранение, ако ЕС все още е оня блян за общество с човешко лице би трябвало да може да го направи, ако не е ... ами значи начупената брегова линия на континента не случайно напомня начупеността на бреговата линия на една от страните си ... Гърция.
#Иван а когато си харчи човек 13-та и 14-та заплата и има сигурна работа в администрацията до гроб, все някой трябва да му плаща и тези пари да идват от някъде. Не мисля, че имаше зъл план за Гърция, просто безумно мързеливи и разглезени гърци.
Сметката я плаща винаги този, който има пари- германците.