"Когато дойдох в Америка, нямах нищо. Сега имам 500 хиляди долара кредити..."
Тези думи на българин, вече почти американец, ми цитира друг българин - с американски, но и с български паспорт, завърнал се преди месец в България. Името и позицията, на която работи тук, ще запазим в тайна - по негова молба.
Човек има стотици причини да напусне родината си. За да се завърне намира само една.
Това е просто един разговор с човек, решил да се завърне след 13 години, прекарани в Съединените щати. Работел е там за големи IT компании. И тук е на висока позиция - със заплащане, в пъти по-ниско от американското. Съизмерено към българските стандарти, ниво на потребление и пазар - повече от добро.
Средата около него също е от хора, учили, работели и живели най-малко пет години извън България.
Сред приятелите му в САЩ вървят залози кога ще се върне. Засега са 80:20 - в полза на това, че ще се върне до Нова година, срещу малцинство, което му дава година. Не повече.
"Имаше доста хора, които се върнаха, изкараха някакъв период и пак осъмнаха в САЩ. Една позната изкара година и два месеца и пак се върна в Ню Йорк..."
Завръщането му не е социален експеримент. Както се казва на инвестиционен език, рискът е диверсифициран - в САЩ нищо не е скъсал, сметки, карти - всичко е запазено. Просто напуснал работа и спрял да плаща наем. "Ако реша да се върна, ще ми отидат 2-3 месеца да си намеря нова работа..."
Ако по нещо личи, че има надежда домът му да е в България, е фактът, че си е купил жилище тук, не в Съединените щати. А може и да е покупка от гледна точка на инвестиция.
Защо е тук?
Не е тук обаче, защото смята, че държавата е станала по-нормална. (И други го казват...) Решението за завръщане е поради лични причини. Близките му, приятелите са тук. А приятелите там?
"Там събота и неделя висях нонстоп в скайпа. Нямат много време да се събират хората. Всеки живее на голямо разстояние от теб, всеки са го завъртели някакви проблеми, тук социализацията като че ли е по-добра...
А и повечето там ги гони един проблем, какъвто в България го няма - какъв ти е статутът. Защото една част са със студентски визи, работни визи, полулегално или нелегално, така че наред с всички останали проблеми имат още един - емиграционните власти".
Студентите, които имат право да работят официално определени часове, за да плащат обучението и другите си разходи за живот, кооперират легална с нелегална работа. Други работят на втора работа вечер, събота и/или неделя, за да плащат за: първата ипотека, (за втората ипотека), за изплащане на колата и застраховките й, за частното училище на детето...
"Проблемът с парите и това да имаш добро заплащане е навсякъде..."
Съвсем вярно. Има ли значение всъщност къде ще си ипотечен роб - от едната или от другата страна на океана? Там изплащаш къща за $400 000 в по-смотан квартал с 2 до 3% лихва, тук - апартамент за 70 000 евро за над 11% лихва.
Работа, работа, работа, телевизия, скайп/фейсбук. Отвреме-навреме - купон с приятели. И тук, и там започва да става почти еднакво... Различното зависи от усилията на всеки от нас кое те прави щастлив.
"Всичко опира до това да поемеш инициативата. Не да чакаш шансът да те потупа по рамото".
Що за работа е работата
Когато е млад, човек не си дава сметка без какво/кого може да живее. Мечтае за неща, без които смята, че не би могъл да съществува. Събеседникът ми казва, че е отишъл в Щатите на майтап, не с мегаидеи да покори Америка. Не е ли по-лесно, ако вярваш в това?
"Има хора, които чакат звездния си миг. Някои си намират съпруга американка, казват - повече няма да общувам с българи, успяват така, даже има българи, които не смятат да си подновят българските паспорти. В същото време има хора, които, ако се върнат тук, ще живеят по-добре. На някои им изпращат пари от България, но седят там и не се връщат, чакат да се обърнат нещата..."
Всички сме чували от приятелите си в чужбина - особено в САЩ, колко здраво се работи. Но ако това доставя радост на тези, които го правят, защо не? В някои случаи и обстоятелствата си казват думата - потръгне ти малко, видиш се в пари, купуваш второ жилище за инвестиция, но след това лихвата се качва и за да не ти го вземе банката, си намираш втора работа.
А нима тук мнозина не купиха апартаменти с цел да ги дават под наем и да рентиерстват, а сега се изгърбват под тежестта на увеличените лихви? Разбира се, броят им е в пъти по-малко, но и в България налапването с кредити - потребителски и ипотечни, е факт. Разликата е, че в икономика като американската намирането на работа е по-лесно, стига да не те мързи да работиш.
Или просто работиш, за да харчиш. "Познавам хора, чиято месечна вноска за кола е повече от месечния наем - рентва стаичка в краен квартал за $550 на месец, но кара линкълн, който му излиза 720 долара вноската". Е, у нас може да се види човек с джапанки от Илиянци, но с джиесем, който е като за брокер от инвестиционна банка... От тази болест спасение няма.
Първи впечатления
Първите впечатления от родината са като след ръкостискане. Защото са от месец. И са като на турист, попаднал в случаен български магазин.
"Първото нещо, което чуваш, е: Кажете!!! (Изръмжано, както разбирам. Бел.а.) Като им кажеш "Добър ден!", после минават в по-любезна гама. Но първото е не особено приветливо. В САЩ е обратното, прекалено са приветливи и даже знаеш, че лъжат - хем ти се усмихва, хем те приветства и ти радва, хем знаеш, че иска да ти отреже главата..."
"Там всеки си прави нещо специализирано и не иска да прави нещо повече - например чиновник знае една или две форми и извън тях не може и не иска да прави друго. Тук всеки разбира по-малко от много работи".
Няма какво да говорим повече. Все още е турист в родината. Върнал се е, за да търси нещо или някого. Май само за това си струва човек да прекоси океана няколко пъти.
Ипотеки, коли и кока-кола има навсякъде.
strawsPulledAtRandom, с теб не споря, стоплих какво каза. Щом е за идеята и каузата, и аз съм за, обаче ме мързи. Пък и нямам опит в тази част (парите), обикновенно с която живея, хвърлям и заплатата и да се спасява. Жените по ги бива по сметките.
Един път да съм на мнението на Теа. Не е само до манталитет работата, просто като не си човек или нямаш акъл и на северния полюс да идеш, пак няма да заимаш. Като българин в чужбина си имам една теория, че всеки си има определен потенциал (и в положителен, и в негативен смисъл) и средата в чужбина наистина може да му повлияе сериозно. И тук имаше хора които слушаха народна музика и се наричаха един друг воевода, които сега се цакат един друг заради пустото евро. В крайна сметка обаче си е до индивид и възпитание. П.С. Да се разберем най-накрая за чадърите - давате ли 3 лева или не давате
Rowan, Стига с това "оспамих" бе човек. Да не е като да ти адвокатствам без нужда, но нали затова са коментарите. След като в случая даваш интересен повод за дискусия по темата, какво лошо има, напротив.
Архангел, човече, казах ти - стига си се вземал прекалено насериозно. Като не ти се мъкнат чанти през Китен, настани се в хотел на плажа, нали си чорбаджия. ... На плажа бях, но не може всеки ден на един и същ. Освен това, не смятам, че като имам пари не трябва да ходя на народни места.Движа се с обикновен хора.Просто не парадирам с парите си.И за да предотвратя следващ въпрос-това да изискваш подобаващо уважение е съвсем различно от парадиране.
cryptid, това е щото пиша под статия на главната редакторка на сайта, пък тя малко тънкообидна си пада. Шегувам се разбира се, просто много мразя да дообяснявам дреболии несвързани с материала под който коментирам. Създава се маса безсмислени писания, които товарят излишно често по-интересната част от дадена публикация - раздела с коментарите, и така се губят смислените такива.
О. що не казахте по-рано, че това е статия на шефката? Прекратяваме спора за чадърите и 3-те лева тогава А това е момента, който ми хареса най-много: "...Е, у нас може да се види човек с джапанки от Илиянци, но с джиесем, който е като за брокер от инвестиционна банка. От тази болест спасение няма..." Баш! И дайте да не се оправдаваме с американски манталитет тогава....
Ох мамин златен, кога излезе в чужбина, кога облече костюм, та отвикна и от българска клавиатура Екслпланейшъните са ти като на стюдънт по учебника за интермидиът левъл....в първите уроци
______________________ "...мразя да дообяснявам дреболии несвързани с материала под който коментирам. Създава се маса безсмислени писания, които товарят излишно често по-интересната част от дадена публикация - раздела с коментарите, и така се губят смислените такива." _____________________ Rowan 08.08.2011 Пиша името на цитираният и датата на казаното от него нарочно по този начин /отдолу/ защото това трябва да е една от основните да кажем 5 или 10 точки в несъществуващият към момента "Универсален Канон на Форумното Поведение". Защото за съжаление, когато се нарушат няколко подобни принципа и форумите заприличват на ... Но стига адмирации за днес. Защото с това сам аз разводнявам темата. До нови срещи Rowan, в които вероятно и ще спорим, за разлика от днес. Със здраве!
Socialism is a philosophy of failure, the creed of ignorance, and the gospel of envy, its inherent virtue is the equal sharing of misery. Winston Churchill
The greatest ignorance is to reject something you know nothing about. H. Jackson Brown Are we done with the copy-pasted quotes?
Емчо, другия път цитирай правилно с назоваване на източника, че се изложи като кифладжия тук а иначе да се наричаме социалисти, комунисти, капиталисти, хора от Изтока и от Запада е признак на липса на интелект. Един човек като стане на 15-16 трябва да е осъзнал вече, че няма черно и бяло, а стереотипното мислене е за глупаците. Не сме тийн-проблем тука.
"Синът служеше в едно от чуждестранните агентства в Цариград. Бащата, дядо Петко Белокръвчанина, живееше в едно село в Северна България; ако и стар, неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България, за да поддържа бабичката си и своето бедно, жалко съществувание." Позна ли се Емо?
Смотана статия писана от лузъри и дребнави душици. Разбрах ги по това че са купували втори апартамент/къща. Тъпанари. Фалирали и се домъкнали обратно в бантустана, че тук да се пласират като успешни и преуспели благородно завърнали се да дадат акъл на неграмотните бантустанци. Повръща ми се от такива. Именно заради такива като чуя българска реч в чужбина и се правя на ударен с мокър парцал патагонец - само и само да не съм рамо до рамо с тия кретени.
Малей как сте се отплеснали с тия чадъри на плажа... Ама да се върнем на хамериканците, какво очаквате от живот назаем? Почва се с малко изкушение, докато не се стигне след няколко поколения до там, че да не може друго яче. Това форсира икономиката, но цената е много висока и е дошло време да я плащат. Америка си има дух, колкото и да е затапен в бутилката на ежедневното гонене на безумия, ще се събуди, въпреки че сигурно 1-2 поколения ще преживеят трудни времена. Виж за Европа не знам какво да кажа, оная Европа дето тъповерно ни привлече като молци към лампа и като пролетарии към комунистически манифест. Работя с американци от десетки години и сам си знам колко пъти съм знаел как вървящ към провал проект може да се спаси, но не съм намирал начина да го кажа така, че да се стрестнат и в същото време да не се обидят, ами да се мотивират. Ей на пак съм в такава ситуация, за кой ли път, гони ги една пружина и вместо да седнат да помъдруват как всичко да стане изящно и изпипано, бързат ли бързат. Самото им време е на кредит и има висящи сметки - няма време за мислене, тябват резулати веднага. Ей това е проблема, но въпреки всички лоши страни на това, едно поне е сигурно - научило ги е на работливост. Да не ги мислим тях, ще си преживеят катарзиса, по-добре да помислим за себе си, сега когато всички кумири са под съмнение може ли нашего брата най-сетне да помисли от първо лице?
Първо за писаното - отговора си е написан "Няма какво да говорим повече. Все още е турист в родината. Върнал се е, за да търси нещо или някого. Май само за това си струва човек да прекоси океана няколко пъти." Ще поседи, ще види,Че каиша е по-голям, по-корав и по-грозен от задморския и ще се прибере. Там. За Приятеля на Rowan(който веЧе май не му е такъв) мисля, Че всеки може да даде подобен пример. Относно Чадърите Когато отивам някъде, знам колко пари имам в джоба и колко от тях мога да изхарЧа. Дали ще дам 3 лева за Чадър или за 2,3,4 ментов спрайт не ми пука. Ако някой ме пита - на мен Чадър не ми трябва. Процедурата е както следва: отиване на плажа, опъване на хавлията - да се знае Че мястото е заето, 5 минути съблиЧане, аклиматизация и оглед на околните, 30тина минути цамбуркане, обърсване на две-на три и в най-близкото заведение на сянка. Седене до усвояване на отпуснатия бюджет. НО в цялата ситуация е намесен фактора милото. И работата се обърква. Резултата е 2 Чадъра, дюшек и 2 пояса - звездиЧка и обикновен. И билети за Чадър и шезлонг, щото колата ми е малка и не побира последното удобство. Пък било неудобно да се наеме само едното, а и пясъка влизал навсякъде... Плащам си Чинно на дебелата дама/африканеца и се прегрупирам към бюфета. За пишещия на ингилизки-Който иска, намира наЧин, който не иска, намира приЧина. Кога стана калайджия, кога ти поЧерняха гащите. Хайде лека! п.с. Извинявам се за главното Ч скапан ми е компютъра.