Нямам живот? Напротив, аз съм геймър и имам няколко! А компютърните игри не ме превърнаха в мега злодей, противно на всичките митове и легенди.
Връхлетях в хола при родителите си с новината за най-голямото ми гейминг постижение дотогава: "Мамо, татко, отборът ми се класира на четвърто място в света! - Кое, бе? По компютъра ли?" - отвърна майка ми незаинтересовано, дочитайки вестника си. Баща ми само въздъхна.
Изведнъж осъзах колко нелепо звуча пред тях. И двамата професионални спортисти, майка ми - световен шампион по гребане. И аз, до тях, на четвърто място "по компютъра". Когато семейни приятели или познати ме питаха с какво се занимавам, предпочитах да им отговарям със сухото "уча" (защото все пак това се очаква от мен) или "нищо особено в момента", вместо да ги скандализирам с думи като "гейминг" или "киберспорт" (не, наистина, физиономиите им са страхотни като реакция).
И доста често ми се налагаше да отговарям така, вместо да водим безкраен спор, водещ до едното нищо. Особено в периода, в който медиите бяха заляти с информация колко зле се отразяват компютрите и компютърните игри на децата.
Не е просто хоби
Но въпреки всичко, продължих. Въпреки протестите на родителите ми, (не че се изкарвам егати бунтара) които също много обичаха да изтъкват, че пръскам много пари за игри и компютърна периферия и части. Но пък не ги давах за алкохол и цигари или пък други дивотии, например. (Не, не се опитвам да се изтъкна колко примерно дете съм била, или пък да критикувам нечий избор :)
Геймингът не е просто хоби, а страст. Да си част от отбор, да се координирате и да побеждавате (е, при загуба е малко кисело, но и това е част от купона :). Винаги е тръпка, адреналин и емоции. Запознаваш се с нови хора от цял свят и правите нещо ЗАЕДНО. Така се и запознах с един от най-близките ми приятели до ден днешен, нищо, че живее в Норвегия.
Обкръжих се с хора със сродни интереси на моите, научих много за различните култури, подобрих си английския. Можех да прекарвам повече време с приятелите си, макар и виртуално, което беше много добре за мен, при положение, че имах кофти вечерен час. Общо взето съм повече от доволна с избора си и не съжалявам за нито една минута, прекарана във виртуалния свят, който ме разсейваше (и все още) от сивото и скучно ежедневие.
Всъщност, видеоигрите не са никак лоши. Даже са и полезни!
Като за начало, компютърът е най-важното средство в модерното общество. Малко или много денят ни се върти около пустата машина. Дали за работа, информация или просто да видим къде се намира онази хубава пицария, за която толкова много ни говорят. Какво ли ги обяснявам на вас, при положение че този текст именно от компютъра си го четете.
Та, мисълта ми е, че децата идват на този свят с инстинкт да попиват информация, която ще им е нужна да се приспособят към средата и културата, в която израстват. Много по-добри са в това от възрастните. Именно заради това децата по-бързо изучават езици или пък нови технологии.
За пример - децата на семейства-имигранти внимават повече и по-бързо учат езика, който се говори около тях, вместо "стария" език, който се говори вкъщи, защото инстинктивно знаят, че това ще им е от по-голяма полза в бъдеще.
Извън темата за насилието
А по любимата ми тема за насилието в игрите и как това ни превръща в кандидат-убийци и психопати:
"Твърде много време се изхаби, докато се разбере дали тези неща ни превръщат в убийци", казва Джошуа Люис от Калифорнийския университет в Сан Диего, който е изучавал над 2000 геймъри. "Трябва да се обърне внимание на уникалните и интересни особености, които видеоигрите имат извън насилието."
Проучване на ФБР в Щатите показа, че тийнеджърската престъпност е спаднала в последните 20 години, защото децата са вкъщи, а не хулиганстват на улицата. Също така и средната възраст на децата-престъпници се е покачила.
Много доклади от цял свят показват, че играенето на компютърни игри подобрява креативността, времето за вземане на решения и възприятията. Ползите са много - от подобряване на координацията между очите и ръцете при хирурзите до промени на зрението, които помагат при шофирането нощно време.
Точно така, един вид подпомага зрението, обратно на популярното твърдение, че игрите го развалят. Университетът в Рочестър откри, че игрите по няколко часа на ден в продължение на един месец подобряват резултатие при обикновените очни тестове до 20%. Също така и помагат при наличието на "лениво око".
Същите учени от Рочестър установиха, че хората, които играят екшън игри, вземат решения с 25% по-бързо от останалите в проучването, без да губят от точността си. Също така изпечените геймъри могат да обръщат внимание на повече от 6 неща едновременно без да се объркват, в сравнение с четирите, което е нормалното за останалите. Доста полезно в днешното натоварено ежедневие, а? :)
В друго проучване на близо 500 ученици в 5 до 7 клас в 20 училища в Мичиган в период от 3 години показа, че колкото повече децата играят на компютърни игри, толкова по-голям резултат изкарват на стандартизирани тестове по креативност, без значение от раса, пол или вида на играта.
Изследователите твърдят, че използването на мобилни телефони, интернет или на компютъра за други цели няма измерим ефект върху креативността.
Геймингфикация и Методът на Анант Пай
При първото си стъпване в класната стая, третокласниците посрещат своя нов учител - Анант Пай, с отегчени погледи и блъскане по чиновете. Той отбелязва, че това е техният отговор към образователната система.
Той установява, че 7 от 10 третокласника са назад с материала по математика и няма да успеят да си вземат изпитите. Почти не могат да четат, камо ли да четат на ниво за третокласник. Но Анант Пай променя системата. Разбира за Nintendo DS от дъщеря си и решава да пренесе технологията и в класната стая. Дава на учениците си да играят и на DS, и на компютър -различни игри свързани с математика, четене и разни други, съсвем обикновени игри.
Оценките на децата се качват, както и нивото им на четене - само за 18 седмици третокласниците придобиват нива на знания равни на тези от средата на четвърти клас. Според Пай геймингфикацията ще спаси образованието. Не само че децата се забавляват, докато учат, но и решават друг проблем - само един учител на 20 ученика. И друго интересно - децата доброволно играят на игрите от училище и вкъщи - даже се състезават помежду си.
Общо взето, не се притеснявайте за децата си - те са повече от добре. Разбира се, трябва да има някакъв баланс и контрол над часовете пред компютъра, но не им отнемайте напълно това удоволствие. Даже ви насърчавам да се присъедините! Game on!
Ванка, не че нещо, ама без да искаш уцели голяма греда, защото жените в моя живот със сигурност са повече и най-вече доста по-качествени отколкото в твоя. Даже две от тях ги има на кориците на Максим и Плейбой. Така че ти е много, ама много кисело гроздето. И да ти кажа, изобщо нямам нужда някой смотльо като теб да ми дава акъл за каквото и да е - нито с какво да се занимавам, нито какво да ми е хобито, нито как да си печеля парите. Мисля че се оправям отлично и без теб във всяко едно отношение. А ти продължавай с хейтването, но да знаеш че ако ти излязат хемороиди или акнето избие отново - само от злобата ще да е. Вероятно пак заради нея хората те отбягват.
Както би казал доктор Шелдън Купър за троловете:В един перфектен свят бих ги вкарал в една клетка и бих ги закачил на площада за назидание. А инак относно игрите,едно време почнах с Diablo1,Carmagedon,Blood,Doom,Worms,NFS,Contra,Baldurs Gate,Fallout,Septerra Core,Final Fantasy 7,The Incredible Machine,Warcraft,Starcraft,Planescape:Torment,Revenant,Requiem:The avenging angel,Half Life,GTA,Wolfenstein,Railroad Tycoon,Master of Orion,Descent и десетки други знайни и незнайни чудесии...не аз не съм геймър принципно....
Fedar -------- То си има map editor за Heroes 3. аз винаги си правя нова карта за да не ми е скучно
То е супер лесно да си направиш карти за Heroes 3 мога да ти дам целият пакет. Има си рандом карти, ако не ти се знамиава ти да ги правиш.
Някога,преди много години,но не в чак толкова отдавна,имаше една малка,но велика компания.Слогана на компанията беше "Made from gamers for gamers" или нещо такова беше.Единствената компания която някога е знаела как да прави игри.Точно този слоган постави началото на някои от най-великите игри правени някога.Може би някои вече са се сетили за коя компания говоря.Точно така.Става дума за Interplay!В онези далечни години липсваха алчността и корпоративното мислене.Нямаше комерсиалност.Имаше само хора които искаха да правят игри и да доставят безценни часове забавление на феновете си.Interplay постигнаха нещо което никоя компания не е постигала и вероятно няма да постигне.Успяха да предоставят на хората свят,който беше изцяло(или почти изцяло) в ръцете на играчите.Компанията знаеше какво да предложи на играчите поради простата причина,че самите девелъпъри бяха играчи.Огромните възможности които предлагат хитовите им игри Baldurs Gate и Fallout все още са предпочитан избор на много олд скуул играчи.Самата атмосфера на тези игри,позволява развихряне на въображението и истинско потапяне в чудото на гейминга.Невъзможно е да се опише усещането когато пуснеш за пръв път играта и започнеш да настройваш героя с който ще играеш.Хилядите опции за диалози,огромните места на действие,красотата на играта.Стотиците скрити тайни които предстоят да бъдат разкрити.Тайни,които по някакъв магичен начин те предизвикват.Примамват те.Гъделичкат въображението и любопитството.Това са игри,които могат да бъдат изигравани десетки пъти и всеки път да откриваш нещо ново.Фантастичните оръжия,начина по който можеш да се сдобиеш с тях,броните,поушъните,растения,животни.Богатството на тези светове е безкрайно.Можеш да бъдеш от обирджия на гробове до Бог.Това са игри които ти дават власт.Властта да променяш света около теб,както намериш за добре.Можеш да извадиш на преден план свеото его,или желанието да помогнеш на някой.Всичко което някога си искал да бъдеш,е пред очите ти.И никой няма да те съди.И всичко това примесено със солидна доза хумор.Наистина е забавно когато примерно влезеш в една боксова зала и видиш боксьор който крещи "Ще им изям ушите на всички".Тези игри са "Приказка без край".В почти истински вариант. Човек може да види позитивите и негативите от действията си.Да различи хубавото от лошото.Да намери себе си дори.Няма по велико удоволствие от това да намериш най-хубавата броня след стотици часове геймплей.Или най-доброто оръжие.Да изпълни куеста заради който е пребродил светове и е преместил планини. Да не забравяме и великите MDK и Descent.Игри които поставиха основата на геймплея,такъв какъвто го познаваме.Въпреки,че не са толкова сложни. В последствие другите компании видяха,че Interplay застрашава да превземе пазара с идеите си.И разкъсаха компанията на парчета.Като гладни вълци.Защото не може само една компания да прибира лъвския пай от приходите.След като компанията беше унищожена,другите компании решиха,че няма смисъл да правят хубави игри.По-добре беше да правят смотани игри.Така щеше да има хляб за всички.Идеите които бяха заложени в началото на игровата ера бяха пренебрегнати.И започнаха да подобряват графиката.Все повече и повече.Игрите придобиха смайващ вид.Дървета почти като истински.Небе,по-синьо и от най-синия цвят на света.Планини,морета,океани и звезди.Всичко това започна да залива пазара.Просто една красива и куха опаковка. След дълги години чакане,спекулации и слухове излезе Fallout 3.Това може би беше най-голямото разочарование в геймърския ми живот.Поредната красива опаковка.Липсваше духа на оригиналната игра.Липсваше живеца който те кара да се движиш напред.Липсваха броните,оръжията.Липсваше страхотната история.Всичко което беше останало бяха руините на постапокалиптични градове.Магията на играта беше сведена до простичкото - убивай.Нищо повече.Едно действие,което само по себе си не значи нищо.Монотонното цъкане на мишката те превръща в робот.Стоиш,гледаш единственото оцъклено око на монитора с празен поглед и очакване.Очакване за нещо да се случи.Нещичко което да ти подскаже,че играеш онази ролева игра от далечни,отминали времена.Но не чак толкова отдавна. Наскоро,чух по новините нещо,което ме смути.Поредната новинарка със сух тон обясняваше,че игрите ВЕРОЯТНО,били напът да се превърнат в изкуство.Останах смаян от безхаберието на тази жена,която беше наета да ми предостави новините от света и последния час.Игрите са изкуство от 20+ години насам.Точно както музиката,изкуството,киното.Невероятната красота на една игра е истинското модерно изкуство.Изкуството на новите Рембранд,Пикасо,Бетовен,Молиер.Изкуството на компютъра.Изкуство,излязло изпод клавишите на хиляди талантливи хора. Може би игрите не се развиват в насоката в която бихме искали и не предлагат онзи размах и въображение каквито предлагаха някога,но това не ни дава правото разбира се,да не оценяваме труда на хилядите компютърни таланти.Без значение дали правят игри,CGI анимация или обикновена векторна графика. И каквото и да се говори,почитателите на тези таланти се увеличават всеки ден.
Браво Спасов, показа се като типечен неодоценен интелектуалец,като почна да обиждаш на общ работник. Това,че не са ти взели конзола като малък не си го изкарвай тука. 820, сега бях на кино,според твойта логика сега трябва да се занимавам професионално с кино изкуство ли? Ако не го направя вече съм кино-лузър? Добре е да го знам благодаря ти!
Абе, ама вие двамата педераси Ваня и Вики продължавате да виете като настъпани прасенца тука. Интересно каква ли е причината двама толкова ерудирани ценители на изкуството, с дълбокоуважавани и разбира се невероятно скъпоплатени професии да хабят безценното си време за драскане на полу-дебилски коментари в интернет. За ваше съжаление обаче анонимността на нета не може напълно да заличи отличителните черти на характерите ви и от вашата мотивация, изразяване, манталитет и разсъждения могат да се направят доста логични изводи за самите вас като хора. В тази връзка двамата имате някои общи черти, но и съществени различия. Така например е очевидно, че и двамата сте комплексирани мухльовци със сериозни затруднения в общуването и още по-големи проблеми в социалната адаптация. Това е започнало още в детска възраст, като е изиграло особено силна отрицателна роля при изграждането на характерите ви в юношеството и ученическите ви години. Несъмнено това е период, за който нямате особено добри спомени и нямате никакво желание да си припомняте. До голяма степен това се дължи на факта, че сте останали неприети и неоценени от връстниците си и е твърде вероятно в училище да сте били обект на подигравки и тормоз, който ви е оставил трайна следа за цял живот. Вие сте били аутсайдери, чиито амбиции далеч надхвърлят незавидното ви положение в обществото, което е довело до още по-голямо отчуждаване и отричане на колектива. Имали сте малко приятели, сред които още по-малко момичета и цялостната ви неудовлетвореност и разочарование е била причината да бъдете мрачни, свити и мнителни. Незавидното ви положение в социума и липсата на признание и уважение от връстниците ви е накарало Вики да наблегне на книжките и да постигне някакво прилично интелектуално ниво, но ограниченият умствен капацитет на Ваня не му е позволил да мръдне много по-напред. Университетът е представлявал един нов шанс за изява и за двамата, в който да заемат положението, което винаги са желали. За съжаление техните характери вече са необратимо антисоциално моделирани, Вики вече е изглеждал толкова тъпо (като остригано бледо зомби с мишена на муцуната), а Ваня е бил такъв непоправим тъпанар, че новото начало на чисто не се е получило, поради което нашите двама герои са продължили да бъдат неудовлетворени от живота и озлобени към себеподобните си. В резултат на това, в наши дни Вики чете книжки, убеден че е някакво свръхинтелигентно недооценено дарование, чиито златен шанс да блесне ще се появи някой ден, а Ваня си е просто тъп неудачник, който търси причината за житейските си неуспехи в нежеланието на обществото да приеме такъв социално обременен индивид. Вероятно и двамата все още не са успели да създадат семейства, но за доброто на децата им е по-добре изобщо и да не го правят. Ето как една нищо и никаква статийка в уебсайт успява да обедини двама комплексирани скапаняци със сходни съдби, за които една от малкото радости в живота е да заемат ролята на форумни тролове, които дори само за момент и то в отрицателна светлина да получат вниманието, което толкова много желаят, но никога не са получавали. Обзалагам се, че и двамата са изключително активни във фейсбук, предвид липсата на социален живот и комуникация на живо с човешки същества. Честито, юнаци! Това бяха вашите 15 минути слава. Оттук нататък светлините угасват, а вие си оставате същите мухльовци с непоправими комплекси, които намират за забавно да се заяждат с непознати хора, защото същите са намерили общи интереси и начин на забавление. Може би е добре Ваня да започне някаква терапия - чувал съм, че тази с хапчета от сушени жаби вършела чудеса дори при най-комплексираните олигофрени. Колкото до Вики - за него спасение няма. Ще си остане нехаресван от никого смотльо до края на живота си. И никой тук не го интересува нито какво работиш, нито какъв интелектуалец го раздаваш, нито каквото и да било свързано с жалкото ти съществуване. Живей си в своя изолиран свят и си спести съскането другия път когато изпълзиш от дупката! Понякога ми е жал за хора като вас, но друг път си мисля, че напълно заслужавате живота си.
Тролове винаги е имало, винаги ще има. За разлика от животните в зоологическата градина храненето им понякога може да бъде забавно. В тоя случай - тц. По статията (която някак си се забрави покрай интелектуалния спор на виктор и компания) - напоследък все повече университети и бизнес компании се обръщат към геймификацията като алтернативен метод на обучение с фокус решаване на проблеми и нетрадиционно мислене. Стархотен начин да се използва най-доброто в игрите за нещо практично, без да се отнема статута им на хоби. Има супер интересни материали по темата, пък и мисля, че преди време попаднах на начални опити моделът да се развива и в България. Сляпото, неаргументирано отричане на нещо, което не разбираш - и то САМО защото не го разбираш/харесваш, винаги ме е учудвало страшно много. Естествено, аз вероятно съм поредният геймър-наркоман, който се опитва да защити зависимостта си... нищо, че не съм пипала игра от дните на СуперМарио.
Аман от прости злобари в тая държава! К'во се бъркате в живота на геймърите, нямате ли си собствен Да мразиш някой, защото е геймър - няма такава простотия
Ако правилно съм се ориентирал, тук в кафето, има доста интелигентни хора и ми е доставяло удоволствие да чета коментари, в които се излагат и защитават тези с които принципно не съм съгласен. Когато обаче се появи някой, чийто първи коментар е от рода на "абе, залюхани нещастници, защо коментирате, като сте без акъл", смятам че не е необходимо подобно нещо дори да се забелязва. Мога да се съглася с мнението на Ванката и Виктор, но беше необходимо да изложат аргументирано позицията си. Направих си труда да прочета всички коментари и не видях нито един довод от тяхна страна. Просто неподплатени с нищо обиди. Иначе доводи биха намерили. Аз например имам подобен. На мой приятел сина е тотално превъртял на тема игри, няма приятели, като попадне в различна от неговата среда само мълчи и т.н. Причината според мен обаче не са самите игри, а прекаляването с тях. Същото би се получило, ако в живота му нямаше нищо освен футбол или нищо освен физика. Аз самият играя от както за първи път се добрах до компютър (около 1985г). То не бяха диамантени мини, тетрис, тенис, змията хапе и др. такива, играни на Правец 8М. След това минах през Волфенщайн, Дуум, Куейк, Ънриъл и много други. След това захапах стратегиите (и досега смятам Стар Крафт за най-добрата игра), та не са ме пуснали и до сега (в момента играя он-лайн стратегия). През това време съм бил в различни поприща и не смятам, че игрите са ми попречили, напротив. И на двамата хейтъри ще дам примери, как ми помогнаха. Заради игрите и необходимостта от нов компютър, се захванах с дребна търговийка. Когато събрах необходимата сума за х286, вместо да си го купя, с парите и един приятел направихме фирма. Започнах да печеля достатъчно за да си купя не само комп, а и кола. След това също заради игрите направих гейм-зала, от която първите години се печелеше доста. Така съчетах полезното с приятното. От игрите ми дойде интереса към компютрите и затова завърших висше във факултет "ФКСУ" на ТУ. Сега работя в друга област, но наученото много ми помага. Още нещо на което ме научиха игрите. Бях чувал изразите "Бий за да те уважават", "Со кротце, со благо и со малце кютек", "След като се сбихме, станахме приятели", "Колкото повече мачкаш някого, толкова повече ти вярва", но не ги бях прилагал в живота си. След около година он-лайн игра с други хора, започнах да прилагам по-горе цитираните мъдрости и видях, че ми носят успех в играта. Насилих се и почнах да ги прилагам в работата ми и какво стана? Също успех! Научих се да не се притеснявам, без значение кой е срещу мен, започнах да защитавам позициите си и да печеля от което. Взех да не цепя басма никому и съответно проимаха респект към мен. И това всичкото го научих от една игра! Ако ги нямаше игрите, със сигурност живота ми щеше да протече по друг начин, и то едва ли по-добър. Също така ми игрите ми помагат в тежки моменти да се разсейвам от проблемите. Преди 15г. загубих дъщеря си. Ако не бяха игрите в които тотално потъвах и не мислех за нищо друго, можеше и да скоча от високо. Сега съм на 44г., мисля че съм постигнал достатъчно (винаги може и още), продължавам да играя, понякога до степен, че жена ми заплашва да си тръгне, в същото време се справям с работата си, чета книги, гледам филми, събирам се с приятели, ходя на екскурзии. И не мога да приема, че някой без да ме познава, само въз основа на това, че играя игри да ми каже, че съм затъпял, заблуден, имам гладък мозък и прочее.
"Не ви мразя, но утре ако ви избият всички, дори няма да го разбера. Толкова много ме интересувате." Да, виждам, че не те интересуваме
Стефане, не знам защо изобщо си губиш времето да им отговаряш повече на тия двама малоумни мухльовци Вики и Ваня. Виж ги, че редят тъпотия след тъпотия и като получат някакъв конкретен и смислен отговор на дебилските си писания започват да шикалкавят това как било и онова как било, защото нямат какво друго да кажат. С такива няма смисъл да говориш изобщо, все едно да обсъждаш глобална геополитика с шоп, при това от най-дървените. Остави ги там и двамата да преуспяват и не си хаби нервите с подобни жалки недоразумения. Нали знаеш какво са казали хората - ако се обърнеш да хвърлиш камък по всяко куче, което те залае, никога няма да стигнеш до там, накъдето си тръгнал.
За съжаление игрите са като виртуален наркотик, ако не си го вземеш започваш да се изнервяш. Започваш да ставаш като сопол залепен за дъската на бюрото си. Атрофирали мускули, голям задник, оформено коремче, абе кифладжийска история. Започваш да ставаш като онея от WALL-E "нацепени фигури" които се размотават върху некъФ стол. Ама не ми пука - мен си ме кефи да играя игрици - всЕкви мухахах... пък нека съм гнусен геймър, но пък не съм реал хейтър. Пък и не се оплаквам - игрите са ми дали много повече отколкото ако разговарях с "интелигеншъна" на нашия народ. И на 100 да стана пак ще си разцъквам игрици
Леле,не е Травиана.Травиан е тъпа.Икариам е играла Абе ти що не ми отговори на писмото дето ти отговорих последно на него ааааа?
Фата Моргана, мога да те уверя, че ако някой се задържи да играе браузърбейзед игра от типа "Ханове", "Травиан", "Трайбъл уорс" или подобни, каквато е играла колежката ти, то в никакъв случай не може да се нарече здравомислещ! Тези, които остават за по-дълго в подобни игри, обикновено са доста комплексирани, интриганти, подлоги, лицемери. За да успееш в подобна игра трябва да си такъв. То се разбира бързо, за няколко месеца. Останеш ли с години, значи не си читав човек.