Нямам живот? Напротив, аз съм геймър и имам няколко! А компютърните игри не ме превърнаха в мега злодей, противно на всичките митове и легенди.
Връхлетях в хола при родителите си с новината за най-голямото ми гейминг постижение дотогава: "Мамо, татко, отборът ми се класира на четвърто място в света! - Кое, бе? По компютъра ли?" - отвърна майка ми незаинтересовано, дочитайки вестника си. Баща ми само въздъхна.
Изведнъж осъзах колко нелепо звуча пред тях. И двамата професионални спортисти, майка ми - световен шампион по гребане. И аз, до тях, на четвърто място "по компютъра". Когато семейни приятели или познати ме питаха с какво се занимавам, предпочитах да им отговарям със сухото "уча" (защото все пак това се очаква от мен) или "нищо особено в момента", вместо да ги скандализирам с думи като "гейминг" или "киберспорт" (не, наистина, физиономиите им са страхотни като реакция).
И доста често ми се налагаше да отговарям така, вместо да водим безкраен спор, водещ до едното нищо. Особено в периода, в който медиите бяха заляти с информация колко зле се отразяват компютрите и компютърните игри на децата.
Не е просто хоби
Но въпреки всичко, продължих. Въпреки протестите на родителите ми, (не че се изкарвам егати бунтара) които също много обичаха да изтъкват, че пръскам много пари за игри и компютърна периферия и части. Но пък не ги давах за алкохол и цигари или пък други дивотии, например. (Не, не се опитвам да се изтъкна колко примерно дете съм била, или пък да критикувам нечий избор :)
Геймингът не е просто хоби, а страст. Да си част от отбор, да се координирате и да побеждавате (е, при загуба е малко кисело, но и това е част от купона :). Винаги е тръпка, адреналин и емоции. Запознаваш се с нови хора от цял свят и правите нещо ЗАЕДНО. Така се и запознах с един от най-близките ми приятели до ден днешен, нищо, че живее в Норвегия.
Обкръжих се с хора със сродни интереси на моите, научих много за различните култури, подобрих си английския. Можех да прекарвам повече време с приятелите си, макар и виртуално, което беше много добре за мен, при положение, че имах кофти вечерен час. Общо взето съм повече от доволна с избора си и не съжалявам за нито една минута, прекарана във виртуалния свят, който ме разсейваше (и все още) от сивото и скучно ежедневие.
Всъщност, видеоигрите не са никак лоши. Даже са и полезни!
Като за начало, компютърът е най-важното средство в модерното общество. Малко или много денят ни се върти около пустата машина. Дали за работа, информация или просто да видим къде се намира онази хубава пицария, за която толкова много ни говорят. Какво ли ги обяснявам на вас, при положение че този текст именно от компютъра си го четете.
Та, мисълта ми е, че децата идват на този свят с инстинкт да попиват информация, която ще им е нужна да се приспособят към средата и културата, в която израстват. Много по-добри са в това от възрастните. Именно заради това децата по-бързо изучават езици или пък нови технологии.
За пример - децата на семейства-имигранти внимават повече и по-бързо учат езика, който се говори около тях, вместо "стария" език, който се говори вкъщи, защото инстинктивно знаят, че това ще им е от по-голяма полза в бъдеще.
Извън темата за насилието
А по любимата ми тема за насилието в игрите и как това ни превръща в кандидат-убийци и психопати:
"Твърде много време се изхаби, докато се разбере дали тези неща ни превръщат в убийци", казва Джошуа Люис от Калифорнийския университет в Сан Диего, който е изучавал над 2000 геймъри. "Трябва да се обърне внимание на уникалните и интересни особености, които видеоигрите имат извън насилието."
Проучване на ФБР в Щатите показа, че тийнеджърската престъпност е спаднала в последните 20 години, защото децата са вкъщи, а не хулиганстват на улицата. Също така и средната възраст на децата-престъпници се е покачила.
Много доклади от цял свят показват, че играенето на компютърни игри подобрява креативността, времето за вземане на решения и възприятията. Ползите са много - от подобряване на координацията между очите и ръцете при хирурзите до промени на зрението, които помагат при шофирането нощно време.
Точно така, един вид подпомага зрението, обратно на популярното твърдение, че игрите го развалят. Университетът в Рочестър откри, че игрите по няколко часа на ден в продължение на един месец подобряват резултатие при обикновените очни тестове до 20%. Също така и помагат при наличието на "лениво око".
Същите учени от Рочестър установиха, че хората, които играят екшън игри, вземат решения с 25% по-бързо от останалите в проучването, без да губят от точността си. Също така изпечените геймъри могат да обръщат внимание на повече от 6 неща едновременно без да се объркват, в сравнение с четирите, което е нормалното за останалите. Доста полезно в днешното натоварено ежедневие, а? :)
В друго проучване на близо 500 ученици в 5 до 7 клас в 20 училища в Мичиган в период от 3 години показа, че колкото повече децата играят на компютърни игри, толкова по-голям резултат изкарват на стандартизирани тестове по креативност, без значение от раса, пол или вида на играта.
Изследователите твърдят, че използването на мобилни телефони, интернет или на компютъра за други цели няма измерим ефект върху креативността.
Геймингфикация и Методът на Анант Пай
При първото си стъпване в класната стая, третокласниците посрещат своя нов учител - Анант Пай, с отегчени погледи и блъскане по чиновете. Той отбелязва, че това е техният отговор към образователната система.
Той установява, че 7 от 10 третокласника са назад с материала по математика и няма да успеят да си вземат изпитите. Почти не могат да четат, камо ли да четат на ниво за третокласник. Но Анант Пай променя системата. Разбира за Nintendo DS от дъщеря си и решава да пренесе технологията и в класната стая. Дава на учениците си да играят и на DS, и на компютър -различни игри свързани с математика, четене и разни други, съсвем обикновени игри.
Оценките на децата се качват, както и нивото им на четене - само за 18 седмици третокласниците придобиват нива на знания равни на тези от средата на четвърти клас. Според Пай геймингфикацията ще спаси образованието. Не само че децата се забавляват, докато учат, но и решават друг проблем - само един учител на 20 ученика. И друго интересно - децата доброволно играят на игрите от училище и вкъщи - даже се състезават помежду си.
Общо взето, не се притеснявайте за децата си - те са повече от добре. Разбира се, трябва да има някакъв баланс и контрол над часовете пред компютъра, но не им отнемайте напълно това удоволствие. Даже ви насърчавам да се присъедините! Game on!
Играя само логически и/или hidden object games.Действат ми разпускащо , пък и са вид умствена гимнастика.Не съм се вманиачила ,ако не се брои , че захвана ли някоя игра , трудно я оставям , докато не я превъртя. Пробвала съм и Counter Strike и Call of duty преди години в интернет - клубове ( тогава малко хора имаха PC ) , но уморих съотборниците си от нерви , а противниците от смях , тъй че се отказах
@Строус, за стратегиите ми е ясно, понеже , може и да ти се стори странно , но баща ми е откачен на тема стратегии , а е на 62... Превърта де що излезе, стига да му допадне де, а когато преди време превъртя Диабло 2 със всички герои , на всички нива на трудност, направо ми скри шапката...
А ти за к'во се регистрира бе Викторе?Да хейтиш?Или да ни покажеш интелектуалното си превъзходство? И за твое сведение си тупам килимите, което ти едва ли правиш... Тука безобидно си лафим за компютърни игри, и оп - един кат теб - интелектуалец...
Геймърът, а какво правиш с вдървените си пръсти, като минеш 25-26 годинки и разбереш, че си станал жертва на артрит? А ако в живота ти нищо не се случва толкова бързо, колкото в игрите, как се сдобиваш с търпението на живота, без да губиш устрема си и приятелите си?! А тези приятели, дали като те видят на живо, ще искат да се асоциират с теб?!
Цитат:"не ви идва на ум,че може всички тия игри да се модват, зависи от еднжина" WTF!?!Брато,като не отбираш от нещо,защо звъниш като не те натискат не мога да разбера.Кво майка си ше модваш и кво общо има енджина на играта?Баси вечно ще се появи някой лузър заеби. п.с.На 62 превърта Д2.Респект!
@Бен, той като го превъртя не беше на 62 , ама ги гонеше... Кви псувни е отнесъл компа, само той си знае..
Умрял най-печения геймър и отишъл при св.Петър за да го разпредели за рая или за ада. - Ти кой си, какъв си, я да видим какви грехове имаш и какви добрини си сторил? Ааа, геймър значи, няма добрини, през целия си живот почти никаква работа не си свършил, нито една жена не си направил щастлива, по цели дни и нощи на компютъра...като гледам не си за рая, отиваш в ада - отсякъл св. Петър. Минали се неминали няколко часа, дяволът запъхтян се явил при свети Петър. - Какво става, дяволе, нещо да няма проблеми? - Да, свети Петре, страшни проблеми - оня, геймъра, дето ми го прати преди няколко часа направо ми разказа играта - разпердушини целия ад, изби всички дяволи и сега търси изход към следващото ниво!
Гейминга е хубаво нещо, но води до пристрастяване - особено играта с партньори (съотборници). Няма измъкване! Загубих си 2 години от живота с една стратегия, замених реалните си приятели с он-лайн такива. След като реших да се откажа, в продължение на година ме търсиха съотборници по скайп, за да ме зарибяват отново. Много е трудно отказването. Сега, сигурно е имала и някакъв положителен ефект играта върху мен, но без подобни зарибявки ми е по-добре.
До ванката и виктор. Много сте зле, Хейтъри прости ! Ванка от отдавна съм ги минал тези 25 и не съм хванал артрит ! Викторе много разбираш нещата с модването и какво точно модване те гони душко златна ? Няма ли кой да те модне из отзад ?
Много са ми интересни форумните тролове, които се включват само за да оплюят нещо, което не разбират. Дали така се опитват да си придават важност, дали са социални неудачници с проблеми в общуването или просто са си неприятни хора, които са измъчвали малки животинки като деца? Нещо такова ще да е. Ето и тука хората си споделят кой какво е джиткал, какво му харесва и т.н. и изведнъж се напине някой с малоумното "абе вие сте много прости да играете игрички". Ма кой го интересува ти какъв беше и какво е скапаното ти мнение бе? Прави си там каквото си правиш и не занимавай хората с комплексите си! Всеки сам си избира как да разпуска и да се забавлява. Ти кой беше да даваш акъл и оценки дали това е умно и полезно? Някой да те е питал? Като имаш някакво чувство за превъзходство спрямо геймърите, стой си там сам в ъгъла и се прави на незадоволен неразбран интелектуалец. На никой не му пука за теб и за скапаното ти мнение. Най-много да отнесеш някоя каруцарска и да ти се посмеят на тъпотиите. Игричките са си екстра. Особено зимно време. И не само компютърните, а и настолните игри. Горещо ги препоръчвам като не по-малко увлекателни и много забавни, а и така общувате с приятелите си на живо. Иначе моята история на геймър започва от времето, когато игрите бяха super mario, digger и popcorn, минава през всякакви шутъри (wolfenstein, Quake, Unreal, CoD, CS, Serious Sam), стратегии (Warcraft, AoE, Starcraft), куестове (Индиана Джоунс, Мънки Айлънд) и стига до Диабло 3 на 3Д и 47" екран. Тази последната е до такава степен изпипана откъм графика и реалистична на 3Д, че в началото постоянно се мърдах настрани, за да се предпазя от движещи се срещу мен предмети. Но със сигурност най-големият ми фаворит е Цивилизацията във всичките й разновидности. На тази игра (от единицата в зората на компютърните игри до петицата в наши дни) съм играл повече отколкото на всички други игри взети заедно. За съжаление, времето когато се събирахме с приятели за някакъв мултиплеър безвъзвратно отмина, а нещата се промениха така, че вече имам не повече от 1-2 часа седмично да поиграя на нещо.
Хора като Виктор не са играли една игра която да не е ФПС или некав ГТА. То такива като него правят секви негативни коментари по теми дето не са им ясни. Като го видиш да раздава думи като "господ" ще си помислиш че е теолог. Иначе браво на автора за това, че прави пари от това и учи едновременно. Сигорно има повече дисциплина от другите на неговата възраст(и прави повече пари).
До Stefan Chervenkov: До formidability: Е знаех си, че тук пишат някакви клеясали чичковци, които единствената им гордост в живота е, че са избегнали артрита, защото знаят как да си играят игричките под стъкления похлупак на мама и тати и щедро подарения им компютър, а може би само сте прекалявали с млякото си в гейм формат!!! Лузърите сте Вие момчета, след като сте продължили да играете игрички и над 27-та си година, а не да ги създавате тези игри и с това да си печелите хляба в любимото Ви поприще!!! Поне да знаехте как стои живота от другата страна на похлупака и да го разбирахте, освен като мамини сукалчета, тип пристрастени консуматори с безполезно хоби и никакви осъществени мечти, вие май сте от "Клик"("ЦВИК") обществото!!! Кликчо мания с мисия, ама геймърска!!!
До tougherty: Как са жените в твоя живот, плакатни ли са или си ги къташ в скрийн сейф мод', когато му доскучае на компютъра ти?!
Е тоя Ванката бе. Научил е истината за живота-само арбаит без ФЪН. Никои от вас да не си и помисли и да има хоби или нещо да прави в свободното си време ако не е нещо селско като да се напиеш(с евтин алкохол в големи количества) или да ебеш неква. Кво нещо не ти върви бизнеса ли(не че очаквам човек с тревомански ник 820 да има мозък) щото нердовете харчат за друг ли. Извинявай че живеем в свободна държава. И все така продължавай да използваш милиони емотикони, доста тежест дава в твоите постове.
@tougherty, направо ги закла с един удар баце... Много ти е уникално оръжието....