Нямам живот? Напротив, аз съм геймър и имам няколко! А компютърните игри не ме превърнаха в мега злодей, противно на всичките митове и легенди.
Връхлетях в хола при родителите си с новината за най-голямото ми гейминг постижение дотогава: "Мамо, татко, отборът ми се класира на четвърто място в света! - Кое, бе? По компютъра ли?" - отвърна майка ми незаинтересовано, дочитайки вестника си. Баща ми само въздъхна.
Изведнъж осъзах колко нелепо звуча пред тях. И двамата професионални спортисти, майка ми - световен шампион по гребане. И аз, до тях, на четвърто място "по компютъра". Когато семейни приятели или познати ме питаха с какво се занимавам, предпочитах да им отговарям със сухото "уча" (защото все пак това се очаква от мен) или "нищо особено в момента", вместо да ги скандализирам с думи като "гейминг" или "киберспорт" (не, наистина, физиономиите им са страхотни като реакция).
И доста често ми се налагаше да отговарям така, вместо да водим безкраен спор, водещ до едното нищо. Особено в периода, в който медиите бяха заляти с информация колко зле се отразяват компютрите и компютърните игри на децата.
Не е просто хоби
Но въпреки всичко, продължих. Въпреки протестите на родителите ми, (не че се изкарвам егати бунтара) които също много обичаха да изтъкват, че пръскам много пари за игри и компютърна периферия и части. Но пък не ги давах за алкохол и цигари или пък други дивотии, например. (Не, не се опитвам да се изтъкна колко примерно дете съм била, или пък да критикувам нечий избор :)
Геймингът не е просто хоби, а страст. Да си част от отбор, да се координирате и да побеждавате (е, при загуба е малко кисело, но и това е част от купона :). Винаги е тръпка, адреналин и емоции. Запознаваш се с нови хора от цял свят и правите нещо ЗАЕДНО. Така се и запознах с един от най-близките ми приятели до ден днешен, нищо, че живее в Норвегия.
Обкръжих се с хора със сродни интереси на моите, научих много за различните култури, подобрих си английския. Можех да прекарвам повече време с приятелите си, макар и виртуално, което беше много добре за мен, при положение, че имах кофти вечерен час. Общо взето съм повече от доволна с избора си и не съжалявам за нито една минута, прекарана във виртуалния свят, който ме разсейваше (и все още) от сивото и скучно ежедневие.
Всъщност, видеоигрите не са никак лоши. Даже са и полезни!
Като за начало, компютърът е най-важното средство в модерното общество. Малко или много денят ни се върти около пустата машина. Дали за работа, информация или просто да видим къде се намира онази хубава пицария, за която толкова много ни говорят. Какво ли ги обяснявам на вас, при положение че този текст именно от компютъра си го четете.
Та, мисълта ми е, че децата идват на този свят с инстинкт да попиват информация, която ще им е нужна да се приспособят към средата и културата, в която израстват. Много по-добри са в това от възрастните. Именно заради това децата по-бързо изучават езици или пък нови технологии.
За пример - децата на семейства-имигранти внимават повече и по-бързо учат езика, който се говори около тях, вместо "стария" език, който се говори вкъщи, защото инстинктивно знаят, че това ще им е от по-голяма полза в бъдеще.
Извън темата за насилието
А по любимата ми тема за насилието в игрите и как това ни превръща в кандидат-убийци и психопати:
"Твърде много време се изхаби, докато се разбере дали тези неща ни превръщат в убийци", казва Джошуа Люис от Калифорнийския университет в Сан Диего, който е изучавал над 2000 геймъри. "Трябва да се обърне внимание на уникалните и интересни особености, които видеоигрите имат извън насилието."
Проучване на ФБР в Щатите показа, че тийнеджърската престъпност е спаднала в последните 20 години, защото децата са вкъщи, а не хулиганстват на улицата. Също така и средната възраст на децата-престъпници се е покачила.
Много доклади от цял свят показват, че играенето на компютърни игри подобрява креативността, времето за вземане на решения и възприятията. Ползите са много - от подобряване на координацията между очите и ръцете при хирурзите до промени на зрението, които помагат при шофирането нощно време.
Точно така, един вид подпомага зрението, обратно на популярното твърдение, че игрите го развалят. Университетът в Рочестър откри, че игрите по няколко часа на ден в продължение на един месец подобряват резултатие при обикновените очни тестове до 20%. Също така и помагат при наличието на "лениво око".
Същите учени от Рочестър установиха, че хората, които играят екшън игри, вземат решения с 25% по-бързо от останалите в проучването, без да губят от точността си. Също така изпечените геймъри могат да обръщат внимание на повече от 6 неща едновременно без да се объркват, в сравнение с четирите, което е нормалното за останалите. Доста полезно в днешното натоварено ежедневие, а? :)
В друго проучване на близо 500 ученици в 5 до 7 клас в 20 училища в Мичиган в период от 3 години показа, че колкото повече децата играят на компютърни игри, толкова по-голям резултат изкарват на стандартизирани тестове по креативност, без значение от раса, пол или вида на играта.
Изследователите твърдят, че използването на мобилни телефони, интернет или на компютъра за други цели няма измерим ефект върху креативността.
Геймингфикация и Методът на Анант Пай
При първото си стъпване в класната стая, третокласниците посрещат своя нов учител - Анант Пай, с отегчени погледи и блъскане по чиновете. Той отбелязва, че това е техният отговор към образователната система.
Той установява, че 7 от 10 третокласника са назад с материала по математика и няма да успеят да си вземат изпитите. Почти не могат да четат, камо ли да четат на ниво за третокласник. Но Анант Пай променя системата. Разбира за Nintendo DS от дъщеря си и решава да пренесе технологията и в класната стая. Дава на учениците си да играят и на DS, и на компютър -различни игри свързани с математика, четене и разни други, съсвем обикновени игри.
Оценките на децата се качват, както и нивото им на четене - само за 18 седмици третокласниците придобиват нива на знания равни на тези от средата на четвърти клас. Според Пай геймингфикацията ще спаси образованието. Не само че децата се забавляват, докато учат, но и решават друг проблем - само един учител на 20 ученика. И друго интересно - децата доброволно играят на игрите от училище и вкъщи - даже се състезават помежду си.
Общо взето, не се притеснявайте за децата си - те са повече от добре. Разбира се, трябва да има някакъв баланс и контрол над часовете пред компютъра, но не им отнемайте напълно това удоволствие. Даже ви насърчавам да се присъедините! Game on!
