Какво ядоса българските превозвачи

София вероятно ще заприлича на един гигантски автопарк за камиони и автобуси в четвъртък, когато превозвачи от цялата страна окупират столицата със своя мирен протест. Причина за него е недоволството им от планираните законови промени в Европейския съюз, които според тях ще доведат до фалити на български фирми.

Протестът няма за цел да привлече вниманието на гражданите, нито дори на българското правителство, което вече ясно разбра, че превозвачите са недоволни.

"Публиката", към която мащабната проява е насочена, са лидерите на държавите от Европейския съюз, които ще се срещнат в София със свои колеги от Западните Балкани в опит да кроят бъдещето на региона.

Но преди изпълнението на тези дългосрочни и големи планове, те ще трябва да решат да правят и с недоволните превозвачи - не само у нас, но и в няколко други страни отдалечени от пазарите в Европа.

Къде ще протестират?

Мирният протест ще обхване няколко града в страната като най-многоброен ще бъде в столицата.

Очаква се около 200 камиона и автобуси да бъдат разположени в София. Тяхното шествие ще започне в 10:00 ч. и ще продължи до 17 ч. Разминаването с пиковите часове преди и след края на работния ден може и да не доведе до значителни тапи из София, но със сигурност проявата ще затрудни допълнително движението в столицата. В града вече са в сила други ограничения на движението и паркирането заради самата среща на лидерите на ЕС и балканските държави.

Шествието на тежкотоварните камиони и автобусите ще премине по булевард "Цариградско шосе" при отбивката към булевард "Брюксел" в лентите в посока София. При 4-ти км ще бъдат паркирани товарни автомобили, а след отбивката за квартал "Дървеница" до отбивката за булевард"Ситняково" ще бъде наредена протестна колона от автобуси.

От 13 ч. до 17 ч. ще бъде проведено протестно шествие на превозвачите. То ще е със сборен пункт площад "Македония", ще премине по маршрута от улица "Алабин" към Съдебната палата, вдясно по булевард "Витоша" и до парковото пространство пред НДК.

Очаква се като част от протеста прояви да има и в други градове – Пловдив, Благоевград, Видин, Враца, Петрич, Сандански и др.

Протестно шествие ще има и на пътя Пловдив-Асеновград – един от най-натоварените участъци в страната. То ще започне в 10 ч. от отсечката за село Крумово към Пловдив и ще продължи до 14 ч. Ще има временна организация на движението, но то няма да бъде спирано.

Какво поражда недоволството на превозвачите?

Проблем се явяват предстоящите законодателни промени в областта на товарния автомобилен транспорт в Европейския съюз. Членовете на сдруженията и синдикатите в сектор "Автомобилен транспорт" в страната не са съгласни с много от промените, залегнали в сегашния вариант на т.нар. Пакет за мобилност I на Европейската комисия (ЕК).

Промени, които от Европейската комисия промотират като насочени към благото на шофьорите, гарантиране на тяхното заплащане и почивка, както и "нови възможности за превозвачите". Те обаче се превърнаха в конфликтна точка между различни европейски страни, заради притеснения, че може да навредят на единния пазар и да дискриминират превозвачите от Централна и Източна Европа.

На това мнение са и представителите на сектора у нас, според които промените ще се отразят негативно на икономиката на България.

"Последващ ефект от готвените рестрикции е нова емигрантска вълна, при която наши транспортни работници ще бъдат принудени да търсят препитание в чужбина", пише в официалната позиция на сдруженията и синдикатите в сектора.

Според тях промените ще доведат до "разделяне на Европа на "две скорости", както и до "унищожението на транспортния сектор в отделни държави членки за сметка на просперитета му в други". Облагодетелствани според тях ще са държави като Германия, Франция и Австрия, а България ще е сред ощетените.

Срещу кое конкретно са против българските превозвачи:

Първата проблемна тема е свързана с предложението водачите на камиони да са длъжни да се прибират в родната си страна на всеки 3 или 4 седмици. Тук разположението на България в периферията на континента поставя страната ни в неизгодна позиция, защото на шофьорите ще им отнема много време да се върнат до България.

Позицията, която българското правителство ще защитава, е "превозвачите да дават възможност за почивка на определен период на своите водачи, а те сами да избират къде и как да прекарат времето, когато не са на работа".

Вторият спорен въпрос – как ще се заплащат командировките на водачите. В сегашния проект на Пакета за мобилност се предлага това да става по законодателството на страната, която посреща товара, след 3-ия ден на престой на шофьора там. От българското транспортно министерство посочват, че има "неясноти и няма методика за изчисляването на тези ставки".

Тези правила ще важат и за трети страни, извън Европейския съюз. ЕС обаче няма как да контролира дали превозвачите в тези държави спазват това изискване, т.е. тези външни на съюза фирми ще са облагодетелствани от неспазването на новите разпоредби и ще се стигне до нелоялна конкуренция.

Превозвачите посочват друг проблем – че ще се стигне до дискриминация на шофьори, работещи за една и съща фирма. "Те ще получават различни възнаграждения в зависимост от държавата, в която товарят или разтоварват стоки", пишат от сдруженията и синдикатите. Т.е. тези шофьори, които пътуват до Франция или Испания ще получават в пъти повече пари от изпълняващите курсове в Румъния или Хърватия.

Третият проблем е предложението да се въведе забрана седмичната почивка да се извършва в кабините на камионите.

И тук според българското транспортно министерство има "неясноти" в предложените от ЕК текстове. Изискването на застрахователите товарите и камионите да не се остават без надзор поставя шофьорите в неизгодна позиция – те нито могат да спят в камиона (за да го пазят), нито да спрат в хотел, освен ако той няма охраняем паркинг. Превозвачите се оплакват и от липсата на адекватна политика за бежанците, защото те се промъквали в камионите и повреждали стоката.

Стана ясно, че от българското правителство ще се съгласят на тази промяна, когато в цяла Европа вече има изградени паркинг зони с охрана и необходими условия за шофьорите в цяла Европа. От ЕК планират подобно нещо, но не е ясно кога идеята ще бъде реализирана.

Четвъртият повод за недоволство е срещу предвидените ограничения при каботажни превози. Каботаж е ситуация, при която шофьор/камион извършва вътрешни превози на стоки в страна от ЕС веднага след като е направил международен курс. До момента се позволяваха по 3 каботажни операции в рамките на 7 дни след международния превоз. Новите правила предвиждат да ограничението за брой на операциите да отпадне, но в рамките само на 5 дни.

Например – български шофьор прави курс до Франция, след което извършва няколко последователни превоза на стоки вътре в самата държава. Според сегашното ограничение той няма да е ограничен в броя превози, но ще има с 2 дни по-малко за това. След това не е задължително да се връща до България, но трябва да направи друг международен курс.

Това е единствената тема, по която правителството е готово на отстъпки след поредните консултации с превозвачите.

Според българските превозвачи в този си вид Пакетът за мобилност I е дискриминационен и ще "унищожи българския транспортен бизнес". Те посочват, че в момента сектора осигурява над 120 хиляди работни места в България, както и 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Според транспортното министерство цифрата е дори по-голяма – 17%.

Недоволството на превозвачите у нас се споделя и от техни колеги в Унгария и Полша, които също ще бъдат засегнати негативно от промените. Според всички тях географската отдалеченост на Централна и Източна Европа от западните пазари ще доведе до множество фалити на транспортни фирми там.

Според транспортния министър Ивайло Московски заради определени текстове в Пакета за мобилност "над 3000 български камиони ще излязат от европейския пазар".

Какво направи правителството?

От кабинета "Борисов 3" се опитаха да намерят начин да откажат превозвачите от идеите им за протест, макар според някои мерките им да са закъснели. Седмица преди европейските лидери да пристигнат в София премиерът Бойко Борисов "повдигна въпроса" при свои разговори с германския канцлер Ангела Меркел и с френския президент Еманюел Макрон. Това обаче не доведе до някакви конкретни ангажименти за промяна в текстовете на Пакета за мобилност.

Така в понеделник, дни преди пристигането на лидерите на ЕС и Западните Балкани у нас, стана ясно, че кабинетът заедно с екипа на еврокомисаря по транспорта Виолета Булц ще изготви "промени в конкретни детайли и текстове по Пакета за мобилност, за да станат те приемливи за българските превозвачи". Те ще бъдат внесени в Европейската комисия.

Проблемът е, че подготвянето на "промени" не означава приемането им, а лобирането на Борисов пред европейските лидери може да не доведе до нищо съществено. Така въпреки обещаните "максимални усилия", накрая може да се окаже, че Пакетът за мобилност ще бъде приет в сегашния му вид.

В сряда председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер коментира, че всичките 219 депутати ще подкрепят предложенията на ГЕРБ по Пакета за мобилност и че не трябва да се използват мерки, които ще "наказват българските превозвачи".

Политическите сили у нас обърнаха и този казус в повод за размяна на критики едни срещу други. ГЕРБ заеха позицията на защитници на правата на превозвачите, които ще търсят решаване на проблема. В същото време според БСП правителството е пропиляло цяла година и не е създало коалиция от държави, които да се противопоставят на предложените промени.

Ивайло Московски дори декларира готовност в знак на протест да напусне Съвета на министрите по транспорта, ако се приемат "тези силово наложени рестриктивни мерки от ЕК".

Подобен ход едва ли ще повлияе сериозно на решаването на казуса, в който страни от двете половини на Европа очевидно влизат в противоречие заради интересите на собствените си транспортни браншове.