Тази година ми предстои кандидатстване. След няколко месеца гимназията ще е зад гърба ми и ще навляза в света на възрастните, изпълнен с отговорности и премеждия. Всички познаваме тези моменти, най-често преди да заспим или под душа, в които милион мисли прелитат през ума ни, разсъждавайки какво правим и на къде отиваме.
Моите разсъждения са свързани с бъдещето и дали съм достатъчно подготвен за него. Няма как да не започна да анализирам на какво всъщност ме е научило училището, какви качества съм придобил благодарение на него, какви навици е изградило в мен.
Не мога да напиша CV за работа, но пък мога да намеря обема на пресечена пирамида. Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите. Е, какво пък, ще се науча в движение, предполагам.
Мислейки си за училището като институция, в главата ми изникват образите на много преподаватели, с които съм се запознал през тези дванадесет години на моето образование. Впечатление веднага ми прави, че сред тях не присъстват млади такива. Напротив, повечето са пред пенсия. Започвам да се чудя защо няма млади хора, практикуващи тази отговорна професия. Дори да има, те се броят на пръсти. Сещам се за стачката на учителите през 2007 година, когато бях едва 5 клас.
Явно ниската заплата е причината за нежеланието да се практикува професията.
Решавам да направя проучване колко всъщност е ниска ниската заплата на българския учител. Като част от новото поколение, веднага чуквам в Гугъл „учителската заплата". Още първият резултат е статия от вестник „24 часа" с дата 26.06.2014, която говори за увеличение на заплатите с няколко процента на българските учители. В нея пише: „Младши учител, учител, педагогически съветник, ресурсен учител и възпитател ще получават стартова заплата не по-ниска от 530 лв., старши учител и старши възпитател - 555 лв., главен учител и главен възпитател - 590 лв., помощник-директор - 630 лв., а директор на училища, детски градини и обслужващи звена - 680 лв.".
При такива цифри човек започва да си мисли, че трудът им граничи с безвъзмезден такъв. Възможно ли е един IT специалист да взема хиляди левове на месец, а човекът, научил го да борави със сложните кодове, да се задоволява с 530 лева месечна заплата? Решавам да се поразровя още малко за информация за приходите на учителите. Намирам статия в сайта „Варнаутре.бг", която гласи: „За представително облекло за директори средствата са увеличени от 500 лв. на 650 лв., за учители, помощник-директори и главни счетоводители от 350 лв. на 400 лв". Разбира се, това не е единственият бонус, който получават учителите. Към заплатата им влиза и бонус за началото на учебната година и допълнителна сума за материално стимулиране. И все пак, заплатата остава ниска.
Четейки тези статии, попадам на интересни коментари най-вече от учители. Един от тях ми грабва вниманието. Той е написан под статията от вестник „24 часа": „И това е поредната подигравка за българските учители. Като ще увеличавате заплатите, които реално заслужават преподавателите, ами направете го като хората. Какво са 3, 4 или там някакви си мижави проценти, колкото да им замажете очите... Щом искате качество, ще трябва и количество. Затова ще бягаме в чужбините.И докато това гаврене и простотия към учителския труд не престане, ще си гнием в тъпота и безхаберие!"
И след този коментар разбирам.
Разбирам защо младите и образовани хора се отказват от учителството. Нима учителите са толкова озверели за пари, че думите им звучат като заплахи?
Лично аз обвързвам професията на лекаря с тази на учителя. И двамата трябва да спасяват животи. Учителят променя нашия светоглед и ни вдъхновява, учи ни на високи морални ценности, превръща се в наш втори възпитател след семейството. Или поне трябва да бъде така. Но в този коментар виждаме друг негов образ. Той не се води от тези черти, изграждащи неговата професия. Мотивира го материалното, а не духовното.
Самият факт, че пиша тази статия е доказателство, че съм загубил уважение към учителството в наши дни. Постоянно се обсъжда цифрата, която учителите получават за своя труд, но сякаш качеството остава тема табу за нашето общество.
Преподавателят не изпитва уважение към учениците си, но го търси от тях.
Оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител, а преподаването в машинално рецитиране на урока. Той вижда учениците си като нещо досадно, което му пречи да си свърши работата.
И тук се сещам за този видео запис, който беше много популярен преди няколко години. Преподавателка в уважавания ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" ругае свои студенти. Пред камерата на „Господари на ефира", тя обяснява, че въпросните псувни не са били предназначени за студенти, а за наблюдаващи лекция, която тя изнася. Нима това оправдание е достойно за преподавател, в което и да било учебно заведение?
Тъжната истина е, че този случай не е прецедент. Често попадам на статии за неуважително и невъзпитано поведение на ученик или студент, но не се дава гласност на другата страна от конфликта - дали поведението на преподавателя е присъщо за позицията му.
Никога няма да забравя класната ми в началното училище.
В час по роден край две момченца от ромски произход решиха да пуснат песен на Азис от телефоните си. Те станаха и започнаха да ма'ат кючек под ритмите на „Напипай го". Всички очаквахме любимата ни класна да им се скара, да ги изпрати при директора, но интересното беше, че тя не го направи. Напротив, стана и заигра с тях. Ех, каква картинка!
И сега ще ме попитате според мен какво трябва да се промени в образователната ни система и конкретно спрямо учителите. Не, че разбирам много, никой не се е интересувал от моето мнение по този въпрос до сега...
Наскоро четох статия за организацията „Заедно в час". Мисията на „Заедно в час" е да осигури достъп на всяко дете в България до качествено образование, като насърчава и подготвя способни и амбициозни млади хора да бъдат мотивиращи учители и лидери в нашата образователна система и общество.
Е, отговорих ви, това е правилното бъдеще.
Високо образовани млади хора, които са готови да споделят своя опит, да разбират и да мотивират. Да не се страхуват да внесат новости в скърцащата училищна институция. Те ще приемат учителската професия не като занаят, а като призвание. Защо не се правят анкети сред студенти и ученици? Защо никой не ни пита какво искаме да се промени в нашето обучение? Ами освен да ми пожелаете успешно влизане в университета друго не остана.
Всъщност коректив е нужно да бъдем и едни на други, защото всички правим грешки. Но не пред децата. Ако аз, като родител, не съм съгласна с реакция или изказване на учител спрямо моето дете, ще отида и ще се разбера с него. Няма да оплювам учителя пред детето си и по този начин да уронвам авторитета му, защото ако детето ми няма респект към учителя си, просто няма смисъл да се обучава при него. Нещата зависят от конкретната ситуация, но винаги е хубаво да се чуят всички гледни точки.
Galina, някои хора, да. Но имам пълното право да ти обяснявам точно аз, защото доста години изкарах като учител. И да, махнах се от системата, защото не съм съгласна с много неща и не искам да правя компромис с много неща. Така че мисля, че като съм била учител, имам право да се изказвам по темата, просто защото нещата са ми ясни отвътре. И ме е яд, че вместо да става по-добро, училището става все по-непривлекателно място за децата и учителите, за съжаление.
И който не е бил учител дори за малко, няма как да знае, че е и прекрасно, и трудно, и много забавно.
За мене основния принцип който трябва да се спазва от учителското съсловие е.Знания се дават а не се наливат.Важно е учителите да имат ниво да дават–въпрос на възпитание и карма е да приемеш това което ти дават.Ако се приеме силовия подход се получават знания на база нарушаване на човешки права.Либералният подход насърчава аутсайдерите.За кого е изгодно това?Повод за размисъл нали–но за тези които искат да мислят.ДРУГИТЕ ДА ВЪРВЯТ В ПРЕИЗПОДНЯТА.
"Ами освен да ми пожелаете успешно влизане в университета друго не остана." Ей, младеж, извинявай, чак сега прочетох всичко до края и май съм единствената, щото не видях някой друг да откликне, хе хе хе. Успех, да си жив и здрав и да успееш да попаднеш на мечтано за теб място, да си намериш добри приятели и да се чувстваш щастлив от това, с което се занимаваш!
Напълно провокативна партенка писана от полуграмотен получател на бакшиш. Не мога да пиша CV и МОЛБА??? Първо, това показва че си неграмотен и второ, молби не пишем от зората на демокрацията. При тези качества, едва ли може да направиш каквото и да е проучване. А за разликата между цифра и число, не ми се говори.
Младеж, когато пишеш молба, заявление или квототам, адекватната постъпка е да питаш съответната институция за изискванията, които трябва да покриеш при оформлението. По мое време се учеше как се пише подобно нещо, но наученото не ми беше от никаква полза след това. Просто на различните места си имат различни стандарти, а понякога ти дават и готова форма. Що се отнася до СV-то, ако си поглеждал сайт с обяви за работа, ще ти е ясно колко точно има значение това дали знаеш или не как се пише нещо подобно. Да, знам, че изтъкнах очевидното. Идеята беше да се види, че статията е доста тъпа провокация, разчитаща на изкривени факти. И макар че започнах поста с "младеж", мисля, че е писана от човек поне на трийсет години, който се старае да звучи като момче. Може и да бъркам. Тия ми заключения ме дразнят, понеже, в действителност, съм доста съгласен с изложената теза. Образователната система в България е крива отвсякъде и това дава лоши резултати. Като горната статия.
>Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите Много по-вероятно е за тези, които са научили за митохондриите, да е сравнително лесно да се справят с подаване на молба, отколкото тези, които знаят как да подадат молба, да научат за митохондриите. >Мотивира го материалното, а не духовното. И кой точно си ти, че да критикуваш нечия мотивация и да казваш кое е редно и кое не е редно да мотивира този или онзи човек? >Преподавателят не изпитва уважение към учениците си, но го търси от тях. Грубо обобщение. Очевидно е пренебрежимо малко вероятно никой преподавател да не изпитва уважение към учениците си. Дори да е така, няма как да го знаеш, за да го приемаш с такава сигурност. >хората се мотивират от две неща: пари и слава Често срещана заблуда, може би защото има известна минимална част истина. http://www.ted.com/talks/dan_pink_on_motivation?language=en http://www.ted.com/talks/dan_ariely_what_makes_us_feel_good_about_our_work?language=en Пари и слава мотивират работещите в не-творчески сфери, работата на които не изисква креативност. Автомонтьорът ти вероятно ще си свърши по-бързо работата ако му дадеш повече пари. Архитектът ти, обаче, няма да може. Изследванията (виж линковете) показват, че, статистически погледнато, материалната мотивация се отразява негативно на производителността в творчески задачи (Ariely се опитва да го обясни). Очакваната стойност е отрицателна.
Племенницата ми от много години е в Испания. Има малка дъщеричка, която е на 7 години, но там децата тръгват на училище на четири години, така че тя е ученичка трета година. Според нашите, български, представи тя е свръх натоварена: учи три езика – официалния език (кастилиано), местния език (валенциано) и английски. Освен задължителните учебни дисциплини, като свободно избираем предмет тя ,по-точно майка й, е избрала „поведение в обществото и етикет” (или нещо от този род). Естествено, при толкова интензивно обучение, първостепенна е ролята и отговорността на родителите, ако те, както е съществуващата нагласа при нас в България, оставят и възпитанието и обучението на децата само на учителите, досещате се, какви биха били резултатите. За да се реформира българското училище, по-напред би трябвало да се реформира българското общество. Как могат да бъдат възпитавани децата, в какво да бъдат възпитавани, на какво да бъдат научени в областта на нравствеността и етиката (това е областта на доброто възпитание), ако не съществува общоприета система от ценности, която да не подлежи на съмнение. Как, без децата, юношите да бъдат научени на самодисциплина, на отговорност за постъпките си, на уважение към другите още у дома си, може да се очаква, че учителите биха могли да постигнат нещо повече от това, което виждаме в българското училище – жалка пародия на образование.
Защо няма млади учителили? Ще ти кажа! Тия дето учат за такива, 4-ти курс, влизат в часове. Застават "от другата страна" и като видят какво е, отказват се и се насочват в друга посока. От първа ръка: "До 3-ти клас стават, нагоре е трагедия!" За това няма. Изненада ме факта, че СV е проблем, а сърч колко взимат даскалята не е. Някак си меркалтино ми е. Дано греша. Ай, със здраве! Това с Азис си е голяма простотия. Не ми се искам да вярвам, че го даваш за пример. Тъжно.
Николай Лилиев и Теодор Траянов не се изучаваха в средните училища, но не са били забранени, не виждам защо учителката е трябвала да шепне..... , От моя учител по литература аз пък научих една история за Николай Лилиев, която много точно го обрисува като фин и изискан човек и ще я разкажа. Когато Лилиев бил стилист на Народния театър при него дошла една много престаряла жена, бабичка направо, и го помолила за автограф на негова стихосбирка: - „Господин Лилиев, казала тя, бихте ли дали един автограф на една възрастна дама?” - „Да, госпожо, с удоволствие, отговорил Лилиев, но къде е възрастната дама?”
Не всичко е заради парите. Да речем единят родител в семейството печели добре , а другят избере да стане учител за да има повече време и за собствените си деца. Обаче : https://www.youtube.com/watch?v=2dB-sXwR4E0 Спомням си че по времето на този скандал май изключиха учениците и ги преместиха . Понеже авторът дава Америка за пример , в Америка тази учителка след подобен инцидент щеше да е милионерка, съдейки училището или града. Дори в България в миналото ако учитрелят каже на баща ти че пречиш в час, баща ти ще ти извърти два шамара ( вече разрешени и от папата ) . Сега ако кажеш , на родител че детето пречи в час, родителят ще набие учителя. При такива условя само крайно изпаднали матриално, или некадърни за друго хора ще се съгласят да станат учители . И то за кратко. Виж, темата за учебния материaл и за това дали учиш за да знаеш , или да можеш, е съвсем друга.
Petar, призвание, призвание, ама и тия с призванието имат деца, които да хранят. И тия с призванието искат да отидат на екскурзия или да почиват на море. А не разни заможни хлапета да им подмятат надменно, че месечните им джобни били повече от заплатата на даскала с призванието. Така че монетата има две страни. Ако учителската работа е добре заплатена, ще има желаещи да работят. А където има конкуренция, има и качество, и успяват само най-добрите. Ако се абстрахираме от корупцията, която е предпоставка за назначаването на "наши"=некадърни, в повечето случаи, хора, това е начинът да се променят нещата.
Така че пак опряхме до парите, де.
Такааааа, две седмици линч на лекарите. Сега две седмици даскалите са на ред да бъдат качени на ешафода. Уебкенеф, коя професия следва? Полицаи? Социални работници? п.с. Учителите били съвременните възрожденци. Е, хубаво! Ама в края на месеца ЕРП- та, ВиК и мобилни оператори защо не постъпват по възрожденски, а чисто по капиталистически? Трудът и образованието също са вид капитал, не ли?