В публичното пространство у нас все по-активно се говори за депресията и начините за справяне с нея.
Това е глобален проблем, а темата e особено деликатна, когато става дума за психичното здраве на подрастващите.
Тревожна статистика за предписването на антидепресанти на лица под 18 годишна възраст в Обединеното кралство наскоро стана публично достояние.
По данни на Националната здравна служба на Великобритания, поне на 450 пациенти под 18 годишна възраст са били предписани антидепресанти само в Шотландия между януари и май месец 2016 година.
Най-малкият на възраст сред тях е бил на седем години.
Говорител на службата обаче разкрива пред "Evening Telegraph", че има случай от 2014 година, в който антидепресанти са били предписани на момченце на една годинка.
Обяснението е, че този тип медикаменти може да се използва за лечение на редица състояния извън клиничната депресия, където е основното им предназначение.
"Антидепресантите са медикаменти, които се използват при наличие на клинична депресия или за превенция от повторното й появяване.
Въпреки това могат да се използват за лечение на широка гама от състояния като хронична болка и тревожност.
В случай, че това е подходящо при определени пациенти, антидепресантите са предписвани и често използвани в комбинация с терапия за подобряване на състоянието при по-тежки случаи на депресия или друг тип душевни разстройства.
Алтернативни начини за справяне с депресията включват посещения при психотерапевт, както и редовни физически упражнения"
Данните от Националната здравна служба на Великобритания сочат също, че най-често антидепресанти са предписвани на лица между 14 и 17 годишна възраст, както и че момичетата са получили повече рецепти от момчетата.
Парадоксално, през януари 2016 година най-големият обзор правен някога на доклади от клинични изследвания, събрани от фармацевтични компании, сочи, че тийнейджърите са два пъти по-склонни към самоубийство, ако приемат антидепресанти.
Според събраната информация, същият риск при възрастни хора е доста сериозно подценяван.
Според Daily Telegraph над 100 000 рецепти за антидепресанти са предписвани на лица под 18 годишна възраст за година във Великобритания.
Това се случва дори при много малки деца в случаи на проблеми като уриниране по време на сън или хронични болки.
Ник Харъп, мениджър във водещата британска благотворителна организация за подобряване емоционалното и ментално здраве на децата и младите хора "Young Minds" коментира следното:
"Антидепресантите могат да имат своето място в третирането на някои състояния, свързани с душевното здраве на младите, но никога не бива да са единствена мярка.
Много е важен балансираният подход в лечението, за да се гарантира, че човек разполага с възможно най-добър шанс за възстановяване".
Няма нищо нередно да предписват антидепресанти на бебе. Например трицикличните антидепресанти са перфектни при напикаване - намаляват честотата на уриниране. Даваш на бебето и забравяш за памперси за по-дълго време, хапчето ще блокира сигналите ,които изпраща мозъка към пикочния мехур и бебето ще уринира много по-рядко.
Най-луксозно ще е да монтират чип в мозъка веднага след раждането- и той да се контролира през мобилен нет. И само си включваш и изключваш- да пишка, да не пишка, да плаче, да не плаче...чиста работа.
Сккъпи Иване, Пиша ти в отговор на критиката към Деоуин и изразената теза, че проблемите са типично американски. Не са! Проблемите са типични за всички общества. Един от добрите ми приятели ми е разказвал, че майка му често го е хващала за пениса, когато е бил юноша. Представи си жена на около 40, която страда от безсъние и се притеснява от житейските проблеми, която нощно време обикаля и ще не ще - хване 14-годишния Иван как мастурбира в два посред нощ. В консервативни общества като българското за тези неща не се говори публично. Съответно решение на проблема няма. А е ясно най-малкото, че тази жена е недоволна от начина си на живот, липсва й секс, житейският й стандарт е неособено висок. Разликата с Америка - за проблемите се говори, не се мълчи! Търсят се групи за подкрепа, фондации с нестопанска цел, организации, спонсори. В България се мълчи, защото "какво ще си кажат хората". По този начин се прикриват престъпления, в които е намесено всичко, за което се сетиш, но е опазена честта на семейството. Единствената разлика е в мащаба - ако бяхме колкото САЩ, сигурно щяхме да сме с повече проблеми за решаване, отколкото сега, когато всеки се крие, а по неофициални медицински оценки, заради влошеното качество на живот всеки втори се е "сбъркал".
Чюнг с коментар номер 1, Разбира се, че няма лошо! Няма лошо да разпуснеш с два литра водка след 12-часова смяна в металургичен завод и пред друга 16-часова смяна в същия завод. Няма лошо да вземаш стероиди, нищо че увреждат черния дроб, защото външно всичко е наред. Не е проблем всеки ден да изяждаш 200-грамов шоколад, за да изпиташ щастие - нали мозъкът го изисква. Нали не ти е ясно какво се случва в черната кутия, ако ползваме принципите на кибернетиката. Не си личи, значи нищо няма, нали?!
Скъпи Иване, Мнението ти е интересно, но що се отнася до Щатите, не е съвсем реално. Няма как алкохолик, застрелял баща си, да е на свобода. За разлика от тук - Максим Стависки. Не, той не е убил, но пиян причини катастрофа и тъй като не може цял живот да се живее с вината, той запати някаква сума и ... Се оттърва. Второто положение - с добрите ми приятели. Забравяш, че всичко се случи неусетно, по време на преход. Хора без работа, шенгенски граници, обща криза и немотия. И никой не говори за нещата, които се случват. Аз разбирам тази жена - майката на добрия ми приятел. Не одобрявам, но я разбирам! И в никакъв случай не я осъждам, защото знам при какви мъки успя да отгледа семейството си, в което мъжът липсваше по 9 месеца годишно. Депресия, безработица, стрес и страх да не си загуби мизерната работа - ти ли ще я съдиш?! Нещо повече! Сигурен съм, че всеки от нас може да разкаже много такива истории, но всеки си мълчи - дали от срам, дали по други мотиви... И ако си въобразяваш, че българинът не се е побъркал в резултат на интензивен 26-годишен стрес и неяснота, помисли си пак. Познавам толкова много изтормозени хора, а и сам съм бил потърпевш, че трудно би предположил. Щатите не са ми много интересни! Но тук се мълчи и често ситуацията е такава, че цялата фирма знае, само ти не! А в САЩ е възможно да се концентрираш върху собствените си проблеми и да не участваш в решението на чуждите. И не е вярно, че на европейците не им пука - напротив, даже много! Да си представим, че Моника Люински и Бил Клинтън в Европа са невъзможни. И те не са, защото всяка държава поотделно ще ги отзове от властта. Разделям времето си между Германия, Чехия и Швеция/Финландия. Не САЩ.
Скъпи Иване, Радвам се, че ме поправяш за "скъпи" и "драги". Всичко това, разбира се, ми е много добре известно, но трябва да ти кажа, че 7 години съм влюбен, макар и нещастно, в една и съща жена, така че поне от гей-уклони няма защо да се притесняваш. Страшно съм консервативен, така че "скъпи" никак не ми пречи. За американските колежи важи същото като за българския Студентски град, като изключим някои от клубовете по интереси и вековните традиции. Секс, секс, секс...Ако можеш да си намериш секс другаде, висшето образование престава да те блазни. . Причината да не харесвам Щатите е много елементарна - харесвам Европа, възможността навсякъде да съм различен, инкогнито, да сменям различни говорими езици, да се срещам с много различни хора. САЩ е твърде забързано общество, но демокрация има само за богатите. За тепърва навлизащите демокрация не съществува. А и ме дразни американския манталитет, непрестанно да се мислят за по-велики от Европа, при положение, че трабантът на Бай Тошо е приблизително 6 пъти по стар от началото на тяхната обединена история... А и се сещаш, че тяхната фигура-обединител на нацията е чичо Сам, прочул се с това, че продава оръжие и на южняци, и на северняци по време на Гражданската война. Изобщо, Юнайтид Стейтс ъф Америка са едно недоразумение...
Между другото, говоря 10 езика, все европейски, но не смятам да се хваля с това. Имам предвид, че действително правя разликата със "скъпи".
Американци, да знаете, че имате и почитатели в България. Заради джаза, Елвис, хубавите някогашни и все още някои съвременни филми, "тънката културна прослойка", сп. Нюйоркър,добрата част от авангардния дизайн, чудесния вариант на английски език, който говорите поне по ТВ-то,красивите сгради от 20-ти век, предприемчивостта, благотворителността на частни начала...сигурно има и още, но не се сещам в момента.