Преди месец прокуратурата образува досъдебно производство по случай на отравяне, за което беше набеден билков чай от специализирана аптека. Резултатите от разследването все още не са оповестени, но много хора тогава си казаха: "Край с чайовете!"
Какво всъщност пием с чашата ароматен чай, чието действие би трябвало да е единствено оздравително?
Контролът върху лечебните растения е разпилян в отговорностите на няколко институции - районните здравни инспекции, агенцията за безопасност на храните, екоминистерството и районните инспекции по околна среда и води.
Агенцията по храните не извършва контрол над растенията. В компетенциите на агенцията са проверките на обектите, които произвеждат хранителни продукти на основата на билките. Проверяват се единствено продуктите, получени от преработката на лечебните растения - билкови чайове, билкови напитки, хранителни добавки на основата на билки и др., тъй като само те попадат в обхвата на Закона за храните.
Агенцията следи пакетирането и етикетирането, включително и чрез вземане на проби за лабораторно изпитване. МОСВ и РИОСВ отговарят за ресурсите от лечебни растения в дивата природа, за режимите на тяхното събиране и изкупуване.
16-те екоинспекции контролират доколко са спазени изискванията за 796-те регистрирани билкозаготвителни пунктове и складове за изкупени и реализирани билки, но не проверяват чистотата им.
От екоминистерството разясняват, че нямат компетенции по съдържанието в опаковката и съхранението на готовия продукт, не държат сметка и на качеството на билките и продуктите от тях.
От Регионалната здравна инспекция пък следят етикетирането на билковите смеси, продавани в дрогериите и аптеките. Според информацията в техните сайтове би трябвало и да анализират в лабораториите си както различни храни, така и билки.
Кой обаче следи за чистотата на растенията, които влизат в изкупвателните пунктове, особено в нерегистрираните - сенчест бизнес, който съществува без особени усилия?
Кой следи на каква почва са отгледани, има ли в нея тежки метали, пестициди? И дали ароматните треви не са пропити с изгорели газове, понеже са брани край пътя, а липовият цвят направо е сметен от тротоара? Да не говорим за вносните билки, най-вече от далечна Азия.
На сайта на агенцията по храните може да се прочете публикация по доклад на "Грийнпийс" от 2013-та, който съобщава, че в редица китайски билки, сред които и годжи бери, орлови нокти, хинап и други популярни и търсени лечебни растения, произведени в Китай и разпространявани из пазарите на Канада, Франция, Германия, Англия и Италия, включително и САЩ, са открити коктейли от пестицидни остатъци, някои от тях в комбинация са особено опасни, според СЗО.
В същото време при 32 от общо 36-те изследвани проби са установени повече от три химични съединения, а при 26 те са в количества, които завишават максимално допустимите европейски норми.
Най-големият проблем е безконтролното пръскане по въздух на земеделската продукция срещу неприятели на растенията. Включително и у нас.
"При изследването на билките в лабораториите ни често откриваме пестициди дори там, където не подозираме. Проблемът идва от масовото им използване в селското стопанство. Земеделските площи се пръскат с хеликоптери, а когато духне вятър, всичко се замърсява на километри - засегнати са както диворастящите, така и култивираните билки. Причината за това може да е и в неспазването на агротехническите изисквания за отглеждане на култивираните растения.
Големият проблем у нас в момента са остатъците от ДДТ - хлорорганичните пестициди, въпреки че отдавна са забранени в страната и в ЕС.
ДДТ не би следвало да се използва от над 30 години (но пак "Грийнпийс" наскоро откри следи от отровата в биоябълки, произведени в Западна Европа - б.р.). В същото време, ако химичните замърсители в билките са една единица, то в храната ни те са сто. На всичкото отгоре някои норми за пестициди в храните са десетки пъти по-високи, отколкото в билките", коментира Десислав Дионисиев, почетен председател на Асоциацията на билкарите и гъбарите и изпълнителен директор на "Биопрограма".
В началото на промените Дионисиев напуска държавното ЦКС с идеята да произвежда екологично чист билков продукт.
"Тогава още не се говореше за биопродукция, но бях наясно, че това, което се продава, трябва да се контролира. Не може да продаваш здравен продукт, натоварен с хербициди и с ужасна микробиология, пълен с остатъци от разтворими и неразтворими пепели", връща се назад във времето управителят на билкопреработвателното предприятие, което изнася отвъд океана 70% от продукцията си - чайове от близо 200 вида ароматни и лечебни български билки, които са сред най-богатите на биологично активни вещества в света.
Билките за чайовете на "Биопрограма" пристигат в производствените цехове в софийското село Доброславци от собствените им бази за събиране и съхранение на растенията, които са разпръснати из цялата страна. Пунктовете им са там, където са и най-силните находища на различните билки - в Родопите, в Лудогорието, в Пловдивско...
Ароматните треви пристигат в производствените цехове директно от пункта за изкупуване или от сертифицирани прекупвачи, а по номера на партидата се знае кое растение от коя база е тръгнало.
Така може да се проследи пътят му и след излизането му от страната.
Растенията, които влизат в пакетчетата чай, се анализират в лабораториите на фирмата. Тестват се за наличие на неразтворими пепели - частиците, които стомашният сок не може да разгради. Следи се доколко са изчистени от чужди тела, замерва се влагата в тях.
Българските билки се преработват сезонно в десетки малки фирми, а през останалото време на годината някои от тях работят с плодове, други с гъби.
Бизнесът се развива предимно в малки градчета и села, а в брането често участват бригади от безработни, от роми, от слабо грамотни, хора от маргиналните слоеве на обществото. Повечето от тях са необучени за тази дейност, въпреки че за нея се изискват доста познания - да разпознаваш безпогрешно лечебните растения, да знаеш тънкостите по събирането им, да си наясно какъв трябва да е видът на билките, за да са с добро качество.
Един пример - плодът на черния бъз е безценен за имунната система, но когато не е добре узрял, може да бъде отровен.
Берачите трябва да знаят и как да подходят към работата си така, че да се опазят находищата, а не откъдето минат, да не никне нищо, както често става.
Има и много билки, за които е важно точно в кой момент се берат, за да имат максимален лечебен ефект. Изискването за обучение на професионалния билкосъбирач е заложено в Закона за лечебните растения, но много от билкозаготвителните пунктове предпочитат да не инвестират в човешкия капитал. Заплащането за тази дейност в същото време е толкова ниско, че самите билкосъбирачи не са мотивирани да опазват находищата с лечебните растения.
"Билките, разбира се, не се берат със скафандри и ръкавици, но пък системата за проследяване, която сме въвели, ни дава възможност да разберем откъде е дошло всяко стръкче. В пловдивското село Богданица, където е една от базите ни, над 60% от хората, които копаят нивите си и отглеждат култивирани лечебни треви, са цигани, но това не прави билките некачествени", коментира Дионисиев.
Един от големите проблеми на бранша е, че в него има немалко нерегистрирани пунктове за изкупуване и сушене на билки, условията в които нямат нищо общо с хигиенните изисквания.
РИОСВ, в чиито правомощия е контролът на билкозаготвителната дейност - изкупуване, обработване, балиране и пакетиране на билките, би трябвало да санкционира и черната търговия, но тя най-често се върти безнаказано.
Дори регламентираните и лицензирани обекти често нямат собствена лаборатория за физико-химични и микробиологични анализи, защото не могат да инвестират в скъпата техника за вътрешен контрол и прецизни изследвания на суровината.
И малките, и големите пестят и от инвестиции в преработката на билки, тъй като след първична преработка - сушене, рязане, пакетиране, билките могат да се продадат най-много с 5% печалба, коментират специалистите в бранша.
А 95% от българските билки се изнасят вън от страната след първична преработка. При дълбочинната преработка се извличат ценните вещества от растенията.
Но макар че България е най-големият производител на първична суровина в Европа, най-маститите търговци на билки са страни като Германия и Холандия.
Те ги изкупуват и изнасят на световния пазар, вместо тази суровина да се преработва у нас, да дава препитание на много хора и да добавя стойност.
Що се отнася до чистотата на билките, у нас за тях няма нормативно заложени норми за тежки метали, пестициди, ДДТ, запрашеност и др. токсини, разясняват от БАБХ.
Пък и наличието на пестициди и тежки метали в тях тук не може да се докаже, тъй като нямаме акредитирана държавна лаборатория.
"Този проблем съществува и при контрола на пчелния мед за налични антибиотици - пробите се изпращат в чужбина. Ние работим с няколко лаборатории. Производителят трябва да е наясно какво събира, откъде го събира и при какви условия го съхранява. Кои са доставчиците му и доколко спазват правилата за събиране, сушене и заготовка. Възможно е да има и някакви отклонения, една партида не може да е еднородна, но при добър контрол грешките са по-малко", отчита Дионисиев.
"Чистотата и качеството (високо съдържание на биологично активни вещества) на билките са решаващи критерии за определяне на цената им на международния пазар.
Билки, който не отговарят на тези изисквания, не се търгуват или се купуват на много ниски цени.
България е единствената страна в ЕС, която има специализиран Закон за лечебните растения, защото само ние от страните членки събираме билки от дивата природа в огромни количества (по неофициални данни около 17 хиляди тона годишно сушени или замразени билки и горски плодове).
В закона и двете наредби към него са описани правилата за събиране на билки от диворастящите находища, за транспорт и съхранение, както и изискванията към пунктовете за изкупуване. Контролът обаче изисква много повече ресурси и по-голям капацитет от този, с който разполагат отговорните институции.
Би трябвало цялото общество да оказва подкрепа за опазването на богатството от лечебни растения, с което страната ни е надарена.
То е нашето конкурентно предимство пред всички развити страни, защото можем да развиваме преработвателна промишленост със собствени суровини.
Експерти с дългогодишен опит в сектора смятат, че една четвърт от народа ни може да се препитава с билки, ако ги ползваме разумно и го преработваме у нас", коментира Светлана Аладжем от фондация "Информация и природозащита".
*Текстът е от рубриката "Наблюдател" на "Сега"
