Осми март претърпя доста нелепи тълкувания през последните десетина години и нито едно от тях нямаше нищо общо с истината.
В началото на 90-те се водеше за комунистически празник и беше истински срам да споменеш и дума за празнуване. Но после жените си спомниха с носталгия банкетите от соца, цветята от съпрузи, любими мъже и колеги и решиха да си върнат тези облаги.
Първо плахо като Ден на майката, а напоследък, съвсем без свян, като Ден на жената.
Исторически погледнато, 8 март не е нито комунистически празник, нито празник на жената.
Ден за замисляне и борба за права
От друга страна моите лични разбирания - които предполагат несъгласие с всякакъв вид дискриминация - не се вързват с празнуване на пола. Но всяка година, щом този ден наближи, виждам как българските жени се размазват в очаквателна нега и започват да поглеждат изнудващо в ръцете на мъжете за подаръци и цветя.
Сега да погледнем фактите. Преди няколко години имаше изследване, че всяка четвърта българка е подложена на домашно насилие. И понеже българският мъж не е станал по-уверен в себе си, предполагам, че днес тази статистика може да е още по-тъжна и черна.
Вместо да защити живота и здравето на пострадалите от домашно насилие жени и деца и деца със Закона за изменение на държавния бюджет (ДВ, бр. 56 от 2010 г.) предвидената по бюджета на Министерство на правосъдието и съгласувана с гражданското общество сума от 500 000 лв. за програми за защита и превенция от домашно насилие бе напълно орязана.
Спасяването на жената си остава неин личен проблем
И на едини самоотвержени неправителствени организации, шепа жени, които се борят като един храбър Давид с патриархалния балкански Голиат.
В този контекст цветята и подаръка на 8 март започват да приличат на евтин подкуп за запазване на статуквото. И денят вместо в повод за размисъл и борба за граждански права - какъвто е според историческата традиция - се превръща в ден на затваряне на устата. На затвърждаване на патриархалната традиция, в която мъжът е материален благодетел и поради това не му се търси отговорност за нищо. И жените след като си получат парфюма, бижуто и букета, изиграват една всенародна имитация на граждански оргазъм и всички са доволни.
Отмиването на историческия и граждански контекст на Международния ден на жената става със съгласието и активното участие на самите жени. Те така са поставили нещата, че подаръкът излиза по-важен от борбата им за права.
А ако побоят от горецитираната статистика не се отнася за тях и те не са точно тази всяка четвърта жена, има други проблеми, които ги засягат. Като например - недостатъчното насърчаване на раждаемостта в общество с отрицателен демографски прираст, ниските присъди за блудство и изнасилване, трафикът на жени.
Техен проблем са и унижаващите реклами, в които жената е само домакиня на фона на щанд за перилни препарати или обект на сексуално желание, а понякога и един от трите атрибута на удоволствието на човека заедно с бирата и колата.
И ако имат да кажат нещо по тези въпроси, точно 8 март е денят. Защото след като вземат подаръка и цветята, някак си няма да е много удобно май. Посланието, което се носи от такъв начин на отбелязване на 8 март е като заглавието на един стар филм - "Бъди красива и мълчи."
Осми март не е празник, а международен ден на женската борба за равенство и права. Не позволявайте да ви подкупят с едно цвете.
8 март Пъплят отзарана орди цветоносци. Сложили са си намордници на ядосаното. Малко ми прилича празника на задушница. Празник е - твърдят цветарите с пълни гуши. Стръкчета продават бабички, за стотинки. (Все не стигат за илачи, а настиват.) Ровят в кофите несретници. Хляб за всички! А държавата по вестници ни обича. Празнично е. Чак ми лепне празника от всичко. За душевната парализа няма лек в кокичето. Пъплят отзарана орди с бодри крачки. Сложили са си намордници да не плачат. Яна Кременска
Да отбелязваш Ден за женската борба е същото като Ден за борба със СПИН. Тотално безсмислено. Ако 364 дни мълчиш безропотно(не ползваш презервативи), каква разлика прави 365тия ден, в който изправяш глава и казваш - днес ще се боря. Борбата се случва всеки ден, час, миг. Не един ден годишно, от неудобство, че си била бездейна през целия си останал живот, да измънкаш "аз имам права!". Тия права отиват в коша по-бързо от моите измръзнали цветя, които получих днес, ако си спомняш за тях само на 8ми март.
егати щастливата жена,дето ще чака на един 8-ми март да получи малко внимание.......
Каква борба??Някой трябва да има желание за нея.А и за какво?Нима не е дастатъчно?
Нещо бъркате понятия като "борба" с "отбелязване на постигнатите успехи". Това е като да ти викат по име само на именния ден, да пишеш на кирилица само на 24 май или да обръщаш внимание на детето само на 1 юни... Това е просто ден, празник, можеше да е 9, 10 или 11, няма значение. Решено е да е на 8 и тогава се отбелязва. И това че има много настоящи проблеми не значи да се забравя миналото или пък че няма смисъл да се отбелязва един вече вековен празник.
Международният ден на жената съществува именно, за да си спомним, че ние жените сме хора и не сме само за украса. Дали един ден е достатъчен - НЕ. Дали това обезсмисля съществуването на такива дни - определено не. Защото всеки, който казва, че 365 дни в годината мисли за равенството, справедливостта, любовта, здравето си или за загиналите в боя българи, е пълен лъжец. Битовото ни е стиснало за гушите и не ни дава секунда време за размисли. Точно затова съществуват 3ти и 8ми март, 14ти февруари и много други "празници". Дори и рожденните ни дни. Защото иначе ще вземем съвсем да забравим и ще се превърнем в безгрижно стадо животни, които се тъпчат тук там..
Dannyb, голяма глупост - хайде сега да нямаме празници, че трябва да се мисли/работи всеки ден. Да трябва, затова го правиш и после празнуваш факта, че неуморно си полагал усилия в някаква област. Трудиш се всеки ден от годината за нещо си и после празнуваш не нещото, а личния труд, който си шложил в него и продължаваш да влагаш - логично е, викам аз.
След като прочетох статията бих казал че и писателката не е особено уверена в себе си. Да не кажа нещо друго. Със статистическото съдържание на статията съм съгласен. Правата на хората трябва да се спазват. Но феминисткия стил, в който е написана статията изобщо не ми хареса. Такива войнствени изказвания под път и над път. Наистина частта от текста, че не трябва да има празник по полов признак наистина ме накара да се замисля. Но в крайна сметка повечето хора си харесват празника. И различията между половете винаги ще си ги има и ще си го има факта, че едни дейности са по подходящи за единия пол а други за другия. И в днешно време всички имат достатъчно права да правят и неща които не са характерни (пресилено казано) за дадения пол. Ограничаването на тази свобода си е вече дискриминация. Уважавам всички, а всички крайни изказвания мисля че леко не са наред. В краен случай да си направят всички по една операцийка да станем безполови и проблема ще е решен (само че се съмнявам че и тогава ще е). Весели празници
сънсийкър, не съм казала да нямаме празници. Не смятам, че на празник трябва да си спомняме за нещо, което по принцип трябва да присъства ежедневно в живота и в моралните ни принципи. Празниците са, за да отпразнуваме нещо(3ти март, 25ти декември и други ), а не за да си припомним да бъдем нещо(каквато според мен е основната идея на статията, както я разбирам). Не за да сме християни веднъж годишно, да сме родолюбци веднъж годишно или да държим на правата и задълженията си веднъж годишно.
хаха и каква ще е тазЪ борба?! ...на свиня с тиква май-май ; ама който го кефи да празнува, който не не... , нали правим каквото си искаме уж ако има вдъхновение и заслуги има цветя, ако са повечко... мое и подарък не е лесно...да си пъпеш
Абе едно въпросче ме измъчва. Ако жените успеят сами да се размножават без мъжка намеса ( да кажем по изкуствен път ) какво ще правят като им се родят момчета? Ще ги трепят ли или?
Бе не ви ли писва от тая борба за равноправие? Не осъзнаха ли дамите, че победиха окончателно вече, та даже на празника за това ще мелят отново ".....унижаващите реклами, в които жената е само домакиня на фона на щанд за перилни препарати или обект на сексуално желание....." Аз пък в рекламите виждам само мъже-льольовци, които ме е срам ми да ги гледам: "Миличко, хвана ли рибка" Ако имаше подобен празник на мъжа, щях да напиша статия тук да се оплача от уронване на престижа
оставете лелите да окат на макс поне днес бе!
Абе къв празник, къв ден на какво бе? Consume and consume some more
Евгени, напълно те подкрепям! Ама и ние жените все угода нямаме - няма цветя, "защо има цветя", има ли - значи ни подкупват. Какво лошо има цвете за целувка, ако не днес - кога??? Какво остава ако не е само цвете.... Честит празник на всички дами, също и на мъжете, които се имат за такива!