- Мамо, днес децата се скараха с мен, защото казах, че съм харесала италианеца, разказва дъщеря ми на връщане от училище.
- Какъв италианец, не разбирам аз.
- Който спечели детската Евровизия, не знаеш ли?!
Не само, че не знам, но дори и не подозирам, че дъщеря ми е толкова осведомена по въпроса.
- И защо ти се караха децата? - питам.
- Защото не съм била за българката. Казват, че щом сме българи трябва да сме за българите, не за италианците. Ама, мамо, той е много сладък, защо не може да ми харесва?!
Но драмата на дъщеря ми е нищо, пред тази на брат й.
Той имал нещастието да сподели, че всички вкъщи викаме за „Ливърпул", вместо за „Лудогорец". То не бяха караници, заплахи за бой, безброй коментари във Фейсбук дали е имало дузпа или не.
Разправиите стигнаха до учителка, която отсякла, че не е патриотично да не подкрепя българския отбор, защото той представя родината ни. Тази патриотична мода вече ми идва в повече.
Да, мода е - и за ужас на родните патриоти, далеч не е само българска.
При това, всички патриоти обичат родината си, но мразят чуждите родини и чуждите патриоти. Омразата, врагът, заплахата са жизнените сокове на патриотизма - той не може без тях, защото е по-лесно да се каже какво мрази патриотът, отколкото какво обича.
Ще познаете патриота по косматите гърди, които удря с юмруци и вика „Булгар! Булгар!". Той славослови българския домат и хули полските яйца. Дори може да изпитва носталгия по социализма, когато всичко беше българско или поне съветско.
Просълзява се, когато си спомня за Крум и Симеон, за славното ни величаво минало на три морета, за 1300-годишната ни история, на фона на която американците са някакви смешници (освен това добре знаем, че са тъпи и прости) и обича да припомня, че когато ние сме имали писменост, Карл Велики е говорел на немски само с конете си.
Прекланя се пред свети мощи и вампирски кости, и рови все по-дълбоко в земята и историята, за да нахрани изпосталялото си национално самочувствие.
А какво обича българският патриот?
Отечеството, разбира се, ще кажете. А какво е Отечеството? И как се обича нещо толкова абстрактно? Най-напред, с практична доза лицемерие.
Патриотите учат децата си да викат „Българи-юнаци", докато търсят начин да ги пратят да учат в чужбина. Учат ги, че България е велика, но „държавата" е лоша. Учат ги, че са българи, но не ги учат да живеят заедно с останалите българи.
Да не говорим за тези, които не са българи - цигани, турци, бежанци и пр. Учат ги, докато гледат телевизия, докато си говорят вкъщи, докато преподават уроци в училище. Защото, макар идеята за специален час по родолюбие да е нова, дисциплината е традиционна за училището - и историята, и литературата са по същността си
обучение в показен, плакатен патриотизъм.
В публично демонстрираната си версия и актуалния си тренд патриотизмът много прилича на социализма - бидейки пределно абстрактен и същевременно фанфарен, акцентира върху общото, а не върху личността и индивидуалния принос (за разлика от „Не питай какво държавата може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея").
Родолюбието, в своя попфолк образ, изглежда, изобщо не включва възможността родината да се мисли не през историческите паметници и миналото, а през хората, тук и сега.
Патриотите обичат „българина", но не и човека; обичат „народа", но не и съседите си.
Не разбирам как може да се обичат картата на България, спомена за конската опашка или археологическите разкопки. И не мисля, че родолюбието минава през лютеницата „Хоро", лозунгите и историческите митове - а през съпричастността, съпреживяването, съобщността с останалите хора, с които живеем.
Симптоматично е, че все по-често уж на шега наричаме България територия. И следвайки актуалната мода, декларативно и публично я обичаме, но всеки сам, поотделно. И най-вече, пред телевизора.
Вярвам, че светът е голям, красив и интересен. Светът не е антибългарска конспирация, в която българският футбол е жертва, а българските боксьори - победени от „мафията". Нито патриотизмът е да любиш, тачиш и милееш „всичко българско и родно" на всяка цена. Изобщо, изборът българско или чуждо ми се струва извънредно нелеп - човек решава дали нещо му харесва или не на базата на своите ценности, естетически представи, култура, личност.
Не виждам как е възможно да се направи избор дали да ни харесва Ботев или Шекспир; Оскар Уайлд ли да четем или Йордан Йовков; „Рапсодия в синьо" ли да слушаме или рапсодия „Вардар".
Не е ли именно целта да познаваме колкото се може повече от разнообразието на нашия необятен свят? Да гледаме на собствената си култура (наука, спорт и пр.) като достойна част от това разнообразие, поставяйки я редом с всички останали, а не да й осигуряваме изкуствено привилегировано положение, харесвайки я само защото си е наша, българска?
Светът вече е изпълнил пророчеството и се е превърнал в глобално село - всички можем да се съберем на глобалния онлайн мегдан и да обменяме мисли, идеи, новини, музика, емоции. Всички ядем пица и суши, гледаме американски, датски, турски, колумбийски или бразилски сериали, слушаме индийска, арабска, перуанска или аборигенска музика.
Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало.
Уловката не е в избора, уловката е, че трябва да го направим заедно, като общество. Значи първо трябва да си направим общество. Една, мисля, наистина патриотична кауза.
Младен Маринов, вземи научи английски като хората, че се излагаш в момента.
дедка, ти и другите тесногръди шмульовци, дето не виждате по-далеч от носа си и по-надпред от вчерашния ден - глейте си живота и недейте да се натоварвате мисловно... Путин ще го измисли вместо вас, вие само повтаряйте
Mladen Marinov счупи летвата... с гугъл преводач не става, приятел, учене му е майката.. или не се обаждай хич. Или пробвай по руски
Младене, Маринов С тоя ти английски май ни става ясно защо сте настроени против всичко чуждо. Как да осмислиш външния свят, като не разбираш какво говорят. Писанията са ти като на сириец-емигрант, в първата седмица от престоя му
Плюят се един друг ли? Не съм забелязал хората много да са се заели да се плюят един друг. Даже точно обратното - постоянно виждам хора с различни "идеологически убеждения" да работят заедно и успешно дори - поне докато някой "услужливо" не им напомни различията им. Е, отвреме навреме избухват епизодични "битови" скандали, главно със замесени озлобени пенсионери /не че нямат основание да са такива/, деца-гаменчета или "онеправдани" малцинства, но иначе повечето хора са твърде заети да се борят да си подобрят живота доколкото им позволяват условията,зада имат време и желание за излишно плюене по когото и да било. Виж забелязвам често всички заедно независимо от "идеологическите различия" да плюят политици, държавна администрация... държавна политика... А не бива така, не трябва да се плюе партийното ръководство. И патриотично не е да се плюе властта. Нито опитите и да компенсира недъзите си с всеобщ патриотичен подем. Зада се"вика" патриотизма, трябва да има причина, та не е лошо, когато някой започне да го прави, другите да се оглеждат защо.
Дракон, и аз това се опитах да кажа - че не искам да подкрепям хора, които не могат да губят и изсипват цялата си горчилка от загубата в злобна бълвоч. С това показваме, че сме малки и жалки.
Жозефин Нали се сещаш, че просто е наложително да ни покажеш твоите гърди, щом отворихме тема за нечии чужди. На тъпи изказвания го докарваш добре, сега остава само да си руса и с големи цици....давай да видим
Българино, кога ще разбереш, че вместо гражданин на света си най-обикновен никому неизвестен селянин? Че без чувството на принадлеждност към род и родина, си нищо? Значи като някой ми заговори за световното село и ми иде да му се изповръщам отгоре му. Няма такова нещо бе хора! Разберете, нациите са различни, и това е нормалното. Тия идилии ала Джон Ленън са глупости. Човек е преди всичко човек, но след това в него има дълбок отпечатък от това къде е роден, с какъв език е израстнал, с какви традиции. Тук не става въпрос за расизъм и конспирации спрямо нас, става въпрос за елементарната нужда да принадлежиш някъде. Идете в друга държава за повече от 2 седмици и ще го усетите. Дори всичко да е супер, освен ако не сте студент в компания, пак ще ви е самотно и чуждо, хората ще ви бъдат странни, ще се чувствате не на мястото си. И това не е защото сте сбъркани, защото сте хора. И харесва ли ви или не, вие сте част от мястото, където сте израсли. Разбира се, с времето човек свиква с всичко. Но тия внушения, че едва ли не да си българин е анахронизъм и вече всички сме европейци - да европейци сме, ама само на приказки. На дела, всяка държава се бори за мястото си под слънцето. Само нашата се бори да се самозакрие. Много дразнеща статия.
"Българино, кога ще разбереш, че вместо гражданин на света си най-обикновен никому неизвестен селянин..." Никой не те пита какъв си, докато не покажеш че си селяндур. Виж тогава някой друг, също с известен селяндурски уклон може и да отбележи факта, че си българин. Без чувство за каквато и да било принадлежност съм точно толкова добър, или лош, в работата си, колкото и с него /освен това доста хора смятат индийците за "цигани", китайците за скапани, но ги наемат ако за по-малко пари вършат същата работа/. Чувството ми за принадлежност, или не, си е моя лична работа и наистина мразя, когато някой се опитва да се възползва от него или дори просто да определя какво и как трябвало да правя.
Оня, нали разбираш колко е безсмислено скучно да ти отговарям... за да сляза на твойто ниво, трябва да се засиля чак от космоса а за теб е достатъчно да изкачиш "върховете" на плоскодумието си...
Страхотна статия. И вярна. Доста хора се припознават в лицето на бай Ганьо и започват да плюят по авторката. Те ще си останат малки и страхливи драскачи.
"Какво сте зинали с уста против България?" Никой не е зинал против България. Никъде не виждам някой да е "зинал" срещу България. Освен ако не отъждествяваш "България" с текущото/миналото и правителство даречем. Аз съм умерен патриот и съм го казвал, но все повече стават хората, които се опитват да убедят обществото, че "умерен патриот" /вече/ не е достатъчно. На всичкото отгоре се опитватда разширят понятието "патриотизъм" като приберат под шапката му неща, като "славянството", "православието" /макар че повечето православни не са славяни и има доста славяни, които не са православни/.
Кичещите се с етикети "прогресивни, толерантни космополити" приветстват и призовават да се игнорира произходът, принадлежността към някаква етнообщност, дори природното определяне на пола на един човек. Безродието и безполовостта тикат към ликвидиране на ценностни системи. Поощряват хомосексуализма, лишават от права създаващите и освобождават от задължения лентяите, разрешават опияняването с дрога, съсипвайки здравето. А се почва от уж добронамереното: "Бе що така, бе Миме!?"
Замислете се, защо американците учат в училище като ненормални всичките си президенти и безумни битки, вълреки едва 200 г. история. (оказа се, че и канадците знаели всички американски президенти). Замислете се защо по испанските новини показват всеки успех на испанец по света, колкото и малък да е той. Защо Германия брани интересите на компаниите си със зъби и нокти в ЕК. Отговорът е прост - за да пребъде една нация, има нужда хората да чувстват национална принадлежност. Без това, хората просто ще се разбягат като скакалци по посока на най-добрите заплати или красивите мъже/жени и държавата се закрива. За 20 години "демокрация" успяха да ни убедят, че нямаме нужда от национално самосъзнание и всички се разбягаха. В резултат, държавата е пред закриване. За разлика от други нации, които прибраха тези хора, и сега процъфтяват. Това е война хора. Само че вече не е кървава, а за душите на хората. Защото ако няма хора, които да се бият за една държава, ако няма хора, които да вярват в една държава, войни няма да има, просто територии, които ще сменят безкръвно притежателя си. По-цивилизовано е така някак си. Но не и по-малко смъртоносно за нацията, която изчезва. Нашата нация в случая. Да си българин не значи да си православен, не значи да си славянин, не значи да мразиш циганите и да харесваш чалгата. Да си българин значи само и единствено едно - да си готов да живееш в тази държава и да си готово да умреш за нея. И да вярваш, че тя е дала нещо на света (а тя Е дала нещо на света) и че може да даде и в бъдеше. Всичко останало са глупости. Викането за Ливърпул? Айде стига бе. И аз бях за Чили на световното. Но между Чили и България, винаги ще избера България.
Скучко, щом са тебе родината се изразява чрез кенефите край пътя, мога да ти предложа евтино един химически. Вдигаш капака, сядаш, и си в родината си. И няма никакви лелки л чичковци. Младене, писаниците ти са малко по-грамотни от тия на някои моми англичанки, бели, родени, израсли и учили в Англия. Ама все пак, не мъчи езика и себе си, пиши си на човешки. Не, че не можеш да се разбереш и с този си английски, аз съм жив свидетел как един юнак поръча "one shit teflon" и снабдителят докара един лист тефлон.